logo
broshura
АКАТИСТ


socialna_kuhnq
Дарителска сметка
Доброволческа кухня за бедни към църква "св. Николай", Благоевград
кв. Грамада Банка ДСК, гр. Гоце Делчев, BIC: STSABGSG
BG83STSA93000014806034
код 270, за кухнята


logo

Кухня за бедни при църква "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Благоевград

С прискърбие съобщаваме, че се престави в
Господа обичаният от всички Дядо Добри!

  Тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово още тази вечер. Храмът ще бъде отворен цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия, поклонението ще продължи през целия ден. Погребението ще бъде на 15 февруари.

"Защо тъй тъжно бият тез камбани?
— Една душа прости се със света.
Зениците, угаснали в страдания,
спят тихо сред венеца от цветя.

Животът й бе толкоз мъченишки!
Но тя бе твърда! Тя не възропта!
И нейните мъчителни въздишки

в молби превръщаха се към Христа.
Със призрака на безнадеждност черна
тя с толкова геройство се бори!
До сетен дъх сред мъката безмерна
да расне духом се не умори.

О, вий, очи, от скръб в сълзи обляни,
не виждате ли как е светла тя?
— В небето радостни ехтят камбани.
Една душа при Бога отлетя!..."

Арх. Серафим АЛЕКСИЕВ

Св. Литургия на най-южното обитаемо място на планетата отслужиха монаси от Света гора


  Информационният портал на Света гора Атон публикува своя нов филм „Антарктида – Antarctica“.
  Във филма на фона на непозната природна красота е заснета първата св. Литургия на най-южното обитаемо място на планетата – антарктическия скален оазис Ширмахер. Св. Литургия е отслужена от светогорски монаси на 30 януари 2018 г. в чест на основателя на монашеството св. Антоний Велики. На нея са присъствали всички полярници от руската станция „Новолазеревская“. След службата на мястото е бил осветен и издигнат поклоннически кръст за благословение и слава Божия
  На Антарктида има и постоянно действащ руски православен храм – църквата „Св. Троица”, която се намира в руската арктическа станция „Белингсхаузен” на остров Кинг Джордж (Ватерло), Южни Шетландски острови (вж. картата). Храмът е подворие на Свето-Троице Сергиевата лавра и е построен с благословението на патриарх Алексий II (1929-2008) в памет на полярните изследователи, загинали на шестия континент. Осветен е през 2004 г. на празника Сретение Господне. Преди две години там за първи път стъпи и предстоятелят на Руската православна църква. Тогава Руският патриарх Кирил уважи честванията на 200-годишнината от началото на руската експедиция в Антарктида
  „Безкрайността на Шестия континент е сравнима с безбрежността на човешката душа. Затова душата на човека, съзерцавайки безкрайните ледове, чувства очистване. Очиства се кръвта, диша се леко и в ума има необичайна яснота. Молитвата тече по съвършено друг начин. Но главното не е в прекрасната гледка, а в енергийното разпръскване – това необикновено чувство, което обхваща душата в уединените места, където няма хора. Няма и никога не е имало. Тук дъхът замира от величието и могъществото на Бога… Този шести континент прилича на монашеската република Света гора Атон“ – се казва във видеото.
  Руската станция „Новолазеревская“ е известна като мястото, където през 1961 г. руският хирург Леонид Рогозов прави успешна операция на апендицит на самия себе си.
Източник: www.dobrotoliubie.com

За прошката

  В седмицата на прошката сме. Християнската прошка, тази която трябва да дадем и да поискаме от ближния си. Да простим за всичко, което ни е засегнало, независимо дали наистина ни е било причинено от другия волно или не, или така сме го почувствали. Когато си помисля за прошка се сещам за бащата на блудния син, който имайки цялата бащина любов приема разкаялия си син, потрошил събираното от бащините ръце. Бащата прощава и сърцето му гори от щастие, защото „Този мъртъв беше и си дойде“ (Лук.15:24). Библейския разказ ни връща към изконното- стремежа на човека към любовта и чрез нея към Бога.
  Питам се, дали днешните майки и бащи могат да изпитат тази радост от дадената прошка на своите деца? Днес в България възрастни родители са оставени, забравени от хиляди млади хора, борейки се за живота и хляба си, нейде далеч… Свидетели сме на зверства – пребити, малтретирани, изнасилени баби и дядовци, живеещи на ръба на оцеляването. Всеки ден срещаме възрастни хора, сиви загърнати в несъразмерните за ръста им палта от втората употреба, които гледат студено. Те дали могат да простят да почувстват щастието?
  Иска ми се да могат!
  Питам се и друго, какво искат да направят с децата ни? Да ги превърнат в „сексуални клиенти“ на определени организации, да обезформят човешкия им образ, да ги превърнат в „джендър“. А когато ние станем възрастни, болни и самотни, ще се грижи ли този „джендър“ за нас? Или ще е зает с разпътството си. Ще почувства ли това наше дете, нуждата от бащината любов или ще му е достатъчна измамата на греха? Ще можем ли ние тогава да простим?
  Иска ми се да можем!
  Сега е нашето време! Да „дойдем на себе си“ и да поправим делата си. В лицето на самотния сърдит възрастен до нашата врата да видим баща си. Да пазим децата си чисти от лукавството на днешния свят, защото те са нашето утре! Тези, които имат власт и пари да знаят, че: "... каквито власти има, те са от Бога наредени.“ (Рим.13:1) и ще дават отговор за решенията си!
Мирела Кючукова

ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА на Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил на първата му св. Литургия във Видин

  На 11 февруари 2018 г. при особена тържественост и духовна радост в катедралния храм на Видин новоизбраният Видински архипастир Негово Високопреосвещенство Даниил възглави първата си св. Литургия като епархийски митрополит. В края на празничното богослужение той произнесе първата си литургична проповед като правоправещ на Видинската митрополитска катедра. В Неделя Месопустна темата бе върху Евангелското четиво за Страшния Христов съд.
  Митрополит Даниил обвърза с този фундаментален въпрос личната си архипастирска отговорност като новопроизведен Видински митрополит и призова всеки един от нас и всички заедно да бъдем послушни на Божието слово като го изпълняваме. А това значи, че следва да изпълним двете заповеди на любовта - да възлюбим Бога и своите ближни. Митр. Даниил напомни, че в тази Месопустна неделя - на Страшния съд - извършваме важна подготовка за встъпване в предстоящия Велик пост и заключи - ако някой от нас презира или мрази дори само един човек, този християнин не може да влезе в Царството небесно. И обратното - ако между нас има благоволение, прошка, мир, братолюбие и помнене, че всеки човек е Божий образ, ще получим Божията помощ в земния ни път и най-важното: ще се удостоим с вечното Божие спасение!
На посочения линк може да чуете аудиозапис от цялата проповед.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

ВЪДВОРЯВАНЕ НА ВИДИНСКИЯ МИТРОПОЛИТ ДАНИИЛ С МОЛЕБЕН И ПРАЗНИЧНА ВЕЧЕРНЯ ВЪВ ВИДИН

  10 февруари 2018 г. влезе в паметния календар на славната църковно-историческа летопис на Българската православна църква и Видинска епархия!
  Новоизбраният Видински митрополит Даниил бе посрещнат и въдворен на епархийската си катедра във Видин, след като бе избран и канонически утвърден за епархийски митрополит на 4 февруари 2018 г. от Св. Синод на БПЦ-БП.
  На входа на града той бе приветстван от десетки граждани, които се бяха събрали, за да настояват пред българското правителство да предприеме процедура по прокарване на тунел под прохода Петрохан - с цел облекчаване на трафика и намаляване на произшествията, както и за цялостното развитие на българския Северозапад. Хората, които държаха български знамена и плакати с надписи: "Добре дошъл, Ваше Високопреосвещенство!", споделиха, че отдавна настояват за това инфраструктурно подобрение по международния път Е 79. По волята на Видинския митрополит Даниил кортежът спря и архипастирят се срещна с протестиращите като изрази надежда, че вижданията на управляващите и народа по този въпрос съвпадат и с Божията помощ ще се стигне до реализирането на този полезен за всички проект. Митрополит Даниил бе посрещнат с традиционната българска питка. В отношението на гражданите личеше горещата им надежда в застъпничеството на техния нов архипастир пред светските власти. В очите им се четеше радост, че имат нов водач, който да ги разбира, подпомага и води в житейския и духовния им път.
  След един километър митрополитският кортеж влезе в град Видин, където тържествено бе посрещнат от управата на града и областта и от стотици духовници и миряни.
  Тук за тържествата се присъединиха Техни Високопреосвещенства Великотърновски митрополит Григорий, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Врачански митрополит Григорий, както и епископите Мелнишки Герасим - гл. секретар на Св. Синод, Адрианополски Евлогий - игумен на Рилската св. обител, Тимочки еп. Иларион (СПЦ), схиархимандрит Амвросий - игумен на Зографския манастир "Св. вмчк Георги Зограф", архим. Пахомий - ректор на СДС "Св. Йоан Рилски", архим. Антим - протосингел на Видинска св. митрополия, голямо множество игумени и братя на български манастири, архимандрити, свещеници, дякони и вярващи.

  Кметът на Видин г-н Ценков отбеляза в приветствието си: "Видин посреща днес своя нов духовен водач. Като кмет на старопрестолния ни царствен град аз се гордея, че имам възможността да приветствам с „добре дошъл“ Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил. Искрено се надявам, че родолюбивите и изпълнени с уважение към православната вяра и традиции видинчани, ще отворят сърцата и душите си, за да приемат достойния владика. А той ще намери верния път, за да ги приобщи към християнските ценности."
  Областният управител г-жа Георгиева каза: "Приветствам Ви с добре дошъл в древния старопрестолен Видин, съхранил миналото и традициите на поколения българи, запазил векове своята православна вяра. Искрено Ви пожелавам мъдрост и много духовни успехи на Вашето поприще. Нека трудът Ви бъде не само за благото на живеещите във Видинския край и Видинска епархия, но и за благото на христолюбивия български народ и за полза на милото ни Отечество!"
  В отговор на тези искрени приветствия Видинският митрополит Даниил се обърна към всички присъстващи на площад „Бдинци” и каза, че с общите и от Бога благословени усилия ще успее да допринесе за въздигането на тази земя и нейния благочестив православен народ. Върху твърдата основа - Христа - и вярата в Него, единствено спасителната вяра, завещана от дедите ни!
  Видинският митрополит Даниил се отправи в многобройно литийно шествие към катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, където се състоя неговото тържествено въдворяване. Многобройно свещенство, официални лица, синодални и митрополитски служители, източноцърковният хор "Св. Наум", епархиоти и вярващи от цяла България влязоха в храма, за да съучастват молитвено в благодарствения молебен и празничната вечерня по повод новия митрополитски избор!
  Митрополит Даниил се възкачи на митрополитския трон в катедралния храм и по време на молебена отправи най-искрена молитва към Бога да го подкрепи в новото му и високо служение.
  Великотърновският миторополит Григорий огласи Патриаршеското и Синодално послание към клира, монашеството и паството на Видинска епархия, с което им представи новоизбрания епархийски архиерей и от името на Светейшия Български патриарх и Св. Синод подчерта: "Като ви призоваваме да припознаете отсега нататък за свой канонически митрополит Високопреосвещения Даниил, отечески ви съветваме да му съдействате със своята любов и преданост в предстоящия негов свят, но труден подвиг. Като ваш духовен отец и ръководител, който носи тежката отговорност за вас пред Бога и Църквата, полезно за всички ви ще бъде да слушате неговите мъдри съвети, огласителни поучения и пастирски наставления, него да споменавате в светите храмове, в светите богослужения и в молитвите, към него да се обръщате за съвети в своите духовни нужди и епархийски дела, защото според законите и постановленията на светата наша Православна църква управлението на епархията принадлежи на него. Нека Негово Високопреосвещенство намери във вас свои възлюбени духовни чеда, а вие в него своя духовен отец, та при взаимна любов между пастир и паство да може той по-лесно и успешно да отговори на своето архипастирско призвание, да оправдае вашите и на Видинската епархийска църква надежди, като я ръководи по пътя на истината, живота и спасението и ви представя пред престола на Всевишния здрави, чисти и святи во славу Его Единородного Сина и Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа."
  След посланието на Св. Синод бе прочетено приветствие от името на Епархийския съвет при Видинска св. митрополия, което завърши с дръзновените думи: "Ние, епархийските съветници и епархийските избиратели, така както сме Ви гласували доверие досега, с Вашето благословение и под архипастирските Ви грижи и ръководство, и занапред сме готови да Ви бъдем крепка опора и добри лозари, та заедно да даваме своите духовни плодове о време. Нека има преуспяване на Божието спасително дело, мир, единомислие и благодатно служение в епархията ни. Добре сте дошъл във Видинска епархия и на многая лета, владико светий!"
  На свой ред в словото за въдворяването си Видинският митрополит Даниил изрази своята всесърдечна благодарност от състоялия се избор, както и високото си съзнание за предстоящия му дълг и очерта основните насоки в служението си, на които ще обърне особено внимание: възраждането на духовно-богослужебния живот в епархията, православната катехизация и просвета за деца и възрастни, социалната дейност на Църквата. Според митрополит Даниил просветното дело на Православната църква най-добре може да предпази децата и бъдещите поколения от старите и новите идеологии, които разрушават и обезверяват човека. Познаването и практикуването на вярата в Бога предпазва, усъвършенства и преобразява човешката душа като привлича към нея Божията благодат и я укрепява. В края на програмното си слово митрополит Даниил специално благодари на Българския патриарх Неофит, Св. Синод и дошлите за въдворяването митрополити, епископи, свещенослужители, монашестващи, официални гости и миряни. Владика Даниил посочи, че идващата Неделя Месопустна ни напомня за Страшния съд при Второто Христово пришествие, поради което всеки от нас трябва да се стреми да бъде в готовност за отговора, който ще даде пред Бога за земния си живот.
  Стотици духовници, монаси, монахини и миряни изчакаха търпеливо реда си, за да получат архипастирското благословение на въдворения Видински митрополит Даниил, който обърна внимание на всеки от тях и им подари иконки на св. Димитрий Солунски за твърдост във вярата и Божие благословение.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Младежкият вестник „Кандилце” достигна до Истанбул

  Новият брой на младежкия вестник „Кандилце” издаван от Неврокопска света митрополия и подготвян от журналистическия клуб към Православния център в Благоевград достигна и до българите в Цариград. Вестничето бе занесено от свещеник Костадин Калайджиев, който е от екипа на Православния център и придружи група поклонници, организирани от фирма Алфатур. Благоевградчаните посетиха много от забележителностите в старата столица на три империи, сред които църквите „Св. Стефан“, „Св. Георги“ и „Св. София“, Хиподрума, дворците „Топ Капь“ и „Долмабахче“, площад „Султан Ахмед“, Египетския пазар, кула „Галата“, площад „Таксим“, залата „Чираан Палас“, квартал „Ортакьой“ и др.
  Групата посети българската православна църква „Св. Стефан“ една от малкото железни храмове в света. На 7 януари тази година Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей и Негово Светейшество Българския патриарх Неофит заедно отсулжиха водосвет след извършените сериозни ремонти по храма. В църквата „Св. Стефан” свещеник Костадин Калайджиев освети донесените хлябове и заедно с групата от България се помолиха. Именно това бе първото служение в храма след неговото обновление и хората бяха много развълнувани и щастливи. Отец Костадин раздаде на присъстващите деветия брой на младежкия вестник „Кандилце“ на всички и остави за енорията на храма. Така повод за радост за екипа на вестника бе новината, че плодът на техния труд стигна до далечен Истанбул и желязната църква „св. Стефан“.

РЕШЕНИЕ на Св. Синод с призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция

  Като помним думите на Господа „…без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан.15:5) в тези дни на тежки духовни изпитания на вярата и съвестта на Православния български народ, Св. Синод на БПЦ – БП призовава Православния български народ с усърдна молитва да изпроси Божията помощ да не бъде приета Истанбулската конвенция, която, според нас, би довела до „духовна смърт” на народа и единодушно Р Е Ш И:
  Извънредно, всекидневно във всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква – Българска Патриаршия да се отслужва молебният канон към Св. Богородица.
  Обръщението на Св. Синод, относно ратифицирането на Истанбулската конвенция, да се прочете след светата Литургия от църковния амвон на 28 януари т.г. – Неделя на митаря и фарисея.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Обръщение на Св. Синод относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция

  Мили сънародници,
  Скъпи в Господа чеда на светата ни Българска православна църква,
  Уважаеми представители на държавната власт,
  Повод за обръщението ни към Вас е „Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие“, известна като Истанбулска конвенция.
  Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека - човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си.

  Това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека - до „втората смърт”, която е духовната смърт. То е диаметрално противоположно на нашата вяра, в центъра на която е Богочовекът Христос! Той ни учи, че смисълът на живота на Христовия човек е в спасението във и чрез любовта към Бога и ближния! Затова няма здравомислещ Христов човек, който да не одобрява борбата срещу насилието въобще, още повече срещу насилието над жени!
  Истанбулската конвенция надхвърля правната регламентация на този въпрос, тъй като води до промяна в светогледа ни.
  Заложените в Конвенцията идеи за общуване между половете, за отношение към религия, традиции, обичаи, образование и др., противостоят на изконните разбирания на българския народ за вяра, народност, нравственост, чест, достойнство, възпитание, семейство.
  Нашият народ повече от хилядолетие е живял с един стремеж - да въплъти в себе си евангелските правда, любов, святост, да стане „свят народ”, „Божий народ” /1 Петр. 2:9-10; 1:15-16/, който и чрез своята история проповядва божествените ценности и добродетели.
  Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда чужда за нас ценностна система, за да позволи обществото да бъде управлявано по нов модел, съответен на интересите на малка част от него.
  В официалния текст на Конвенцията на английски език – навсякъде, където се говори за „социален пол”, се използва терминът „джендър”. В този текст понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато на българския правен ред и несъществуващо в лексиката на българския език.
  Затова и нов превод няма да промени смисъла и духа на Конвенцията, в която чрез употребата на понятието „джендър“ и производните му се преследват цели, различни от прокламираните - за защита на жените от насилие.
  Тези понятия се използват с цел превръщането в държавни политики на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или жена и тя се утвърждава чрез нов изкуствен език, който намираме в Конвенцията, и който е чужд и непознат за нашата народопсихология, култура, традиции и православно Предание.
  Според тази идеология билогичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободното самоопределяне на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.
  Тази идеология, която при ратификация на Конвенцията се превръща в правов ред, задължителен за българските граждани, отрича основна библейска истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“(Битие 1:27).
  За Светия Синод, като изразител на българските източноправославни християни, борбата срещу насилието над жени и домашното насилие е пряко свързана с евангелските добродетели, първа и най-голяма от които е любовта към Бога и към хората.
  Регламентите на Конвенцията, свързани с въвеждането на обучение за нестереотипните роли на пола „в официалните учебни програми и на всички образователни равнища” са насочени срещу установения от Бога брачен съюз между мъжа и жената - домашната Църква, в която любовта се изразява и служи за спасението на човека.
  Според „Всеобщата декларация за правата на човека“: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.”
  Нравствен ориентир за съхраняването му е верността и доверието между съпрузите във всичките им измерения. Без тях то ще се разпадне, а създаденото поколение ще остане лишено от любов, грижа и възпитание.
  Последствията от отричане на библейските истини са трагични и ние сме свидетели на тях в много общества, в които „джендър” идеологията отдавна е държавна политика.
  Призоваваме Народното събрание да не ратифицира Истанбулската конвенция, в която се въвеждат понятия, противоречащи на нашата православна вяра, национални традиции и правна система!
  Призоваваме българският народ да отстоява вярата си, която го е съхранила във всички исторически изпитания!
  Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Ис. 5:20).
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
+ НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ ВИДИНСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Становище на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция

  Становище на Светия Синод на Българската Православна църква –
Българска Патриаршия
по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция
Светият Синод на БПЦ – БП, основавайки се на библейската истина: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.“ (Битие 1:27), като изразител на източноправославните християни, които съставляват огромното мнозинство от българските граждани, при зачитане на конституционния принцип за недискриминиране, основано на пол, както и утвърдените норми на международното право за равно третиране на мъжете и жените, подкрепя усилията на международните и европейски институции, както и органите на държавната власт в Република България, за защита на жените от всички форми на насилие,
ЗАЯВЯВА, че е против въвеждането чрез Истанбулската конвенция на понятия, несъвместими с българския обществен ред, непознати в националната ни правна система, както и срещу прокарването на идеи, несъвместими с вярата на Светата Православна църква.   Самият факт, че Истанбулската конвенция поражда спорове в българското общество относно понятия, които въвежда, буди тревога.
  Няма обяснение и е неприемливо международен договор, който поражда несъмнено обществено несъгласие, да се внася в Народното събрание за обсъждане и ратифициране, без „Обяснителния доклад”, защото той е източник на тълкуване на волята на законодателя.
  Предметният обхват на конвенцията е по обществено значими въпроси и общественото обсъждане следва да се провежда преди подписването на конвенцията, а не във финалната фаза на законодателния процес, когато се предлага за ратифициране.
  Българският парламент с позицията си по Истанбулската конвенция ще даде ясен знак дали се вслушва в гласа на народа или в други гласове. И дали защитава теории, продукт на социалното инженерство и които засягат фундамента на обществото – човека, неговата вяра, семейство и нравствени ценности.

  За Св. Синод на БПЦ-БП, мотивиран от тази принципна позиция, е несъмнено, че Истанбулската конвенция надхвърля прокламираните цели въз основа на следното:
  1. Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл. Според чл. 81, параграф последен от Конвенцията, автентични са само английският и френският текст. Следователно, при тълкуването и прилагането на Конвенцията, българският превод (добър или лош) не е меродавен – аргумент за това се съдържа и в чл. 33 от Виенската конвенция за правото на договорите. Мониторингът над България ще се осъществява в съответствие с автентичния текст. Следва да се припомни, че българският текст на международен договор се обнародва в Държавен вестник по правилата на чл. 25 от Закона за международните договори в Република България.
  В автентичния текст на конвенцията понятието “джендър” (gender, genre) е категорично разграничено от понятието “пол” (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.
  2. В чл. 3 „Определения“ в б. „в“ се дефинира понятието „пол“ ”(gender) за целите на Конвенцията „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
  2.1. Азбучна истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им. Очевидно е че определението се отнася до пол, различен от биологичния, защото последният няма потребност от легална дефиниция.
  2.2. Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините „джендър”(gender) и „пол” (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина „джендър”(gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, б. „в“ на понятието „пол“, т.е.„джендър”(gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:
  • Общо в Конвенцията терминът „джендър“(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие „джендър”(gender), а в българската версия се употребява само „пол“;
  • Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, б. „в“ и чл. 4, §.3; в преамбюла е записано „sexual violence and the potential for increased gender-based violence“, т.е. ”сексуално насилие” и „насилие, основано на gender - ориентация“.
  • В „Обяснителния доклад” към Конвенцията: терминът „джендър”(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът „пол”(sex) и производните му е употребен 89 пъти.
  3. Съществуването на определение за „пол“ или ”(gender)" в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне.
  БПЦ не приема узаконяването на категории като „джендър”, „джендърна идентичност”, полът като „социално изградени роли”, „джендърно разбиране”, „нестереотипни джендърни роли” и пр.
  4. При систематическото, логическото и телеологично тълкуване на Конвенцията, а и от нейното заглавие, става пределно ясно, че субект на защита са жените и момичетата, т.е. единият от установените два пола. В този смисъл наличието на това определение за „пол“ или (gender) в автентичния текст е в противоречие със заглавието на Конвенцията и е извън контекста, освен ако не цели да се разшири обхватът на защита, какъвто е настоящият случай. Или най-общо, в предметния обхват на защита чрез понятието (gender) попадат и лицата, които се определят със социален пол, различен от биологичния, а не само жените и момичетата.
  5. Определение за (gender) не се съдържа в нито един от изброените в преамбюла на Истанбулската конвенция международни договори и актове. В националното ни законодателство не се дава определение за „пол“, нито се дефинират понятията „мъж“ и „жена“.
  Неубедителни са твърденията, че в конвенцията не се въвежда понятието „трети пол“, тъй като в определението за пол или (gender) в автентичния текст на Конвенцията се влага съдържание, различно от двата биологични пола, макар това да не е изрично записано като „трети пол“.
  Некоректно е да се твърди, че понятието „пол“ или (gender) в автентичния текст се употребява само за целите на Конвенцията, тъй като най-общо в механизмите за нейното прилагане има редица задължения за промяна на националното законодателство. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията предимство имат международните договори пред националното законодателство, ако им противоречи. Законите следва да бъдат в съответствие с Конституцията, което по необходимост би довело до конституционни промени. Българската конституция е ясна по отношение на принципа на недискриминация, включително и на основата на пол. Според чл. 6, ал. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Остава открит въпросът как се съвместява конституционното понятие „пол“ и понятието „пол“ по конвенцията, така както текстът е внесен на български език в Народното събрание.
  6. Будят безпокойство използваните изрази за взимане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със „стереотипните роли за мъжете и жените” (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).
  7. Чл. 4. §. 3 от Конвенцията гласи: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“
  Несъмнено тази норма няма необходимост от тълкуване, защото разпоредбата е категорична – има изброяване на пол и социален пол – „sex“ и „gender“.
  8. Ето защо, чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат “политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст.
  Несъмнено за Св. Синод е, че тези две разпоредби - чл. 4, параграф 3 и чл. 6 от Конвенцията определят цялостното й прилагане в националното право. Резерви и декларации по тях са недопустими по смисъла на Конвенцията.
  9. В т. 53 от „Обяснителния доклад” на Конвенцията става ясно кои групи хора са включени в обхвата на защита – „Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри , травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите „мъжки“ и „женски.“
  10. В Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109– 2016/0062(NLE) се казва:
  • т. „И“ - като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;
  • т. „С“ като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия.
  От тези текстове на Резолюцията става ясно, че за Европейския парламент на Европейския съюз не само жените ЛБТИ, а всички ЛГБТИ лица са субекти на защита по Конвенцията и следователно не може да се твърди, че тази категория лица не са включени в Истанбулската конвенция.
  11. Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание „на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола”, както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията „за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“
  12. Пределно ясно е, че чл. 78 „Резерви“ на Конвенцията в предметния си обхват не включва коментираните спорни текстове, освен да се направи резерва срещу самия чл. 78, което по същество е невъзможно.
  13. По отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията й. По ратификацията на Полша има възражения от други държави - Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, т.е. тази декларация не се признава. В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено.
  14. Самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл.72, но това е практически трудно осъществимо.
  Уважаеми народни представители,
  Всяка власт е от Бога и в обществото трябва да се постигне съгласие, което е за добруването на българския народ и е в съзвучие с мотото на българското председателство на Европейския съюз – Съединението прави силата.
  Св. Синод не подкрепя Конвенцията, заради задълженията за предприемане на законодателни и други мерки от страна на държавите да въвеждат понятия и принципи, противоречащи на обществения и правен ред и изконни нравствени ценности.
  България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие.
  Водени от горното и загрижени за бъдещето на нашия народ като негови духовни архипастири, призоваваме Народното събрание да се вслуша в гласа на народа и да не ратифицира Истанбулската конвенция, чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата православна вяра, национални традиции и правна система.
  Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!“ (Ис. 5:20).
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
+ НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ ВИДИНСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ
Източник: www.bg-patriarshia.bg


placeholder