logo


broshura
АКАТИСТ


socialna_kuhnq
Дарителска сметка
Доброволческа кухня за бедни към църква "св. Николай", Благоевград
кв. Грамада Банка ДСК, гр. Гоце Делчев, BIC: STSABGSG
BG83STSA93000014806034
код 270, за кухнята

logo

Кухня за бедни при църква "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Благоевград

Кратко животоописание на св. Йоан Рилски Чудотворец

  Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
  Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
  Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.   Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
  Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
  Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит. Източник: www.pravoslavieto.com

За празника Успение Богородично

  Празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите, а разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
  Последното желание на Св. Богородица било да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
  Православната църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.
  "Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".
  Майката Божия заспала за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.
  От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдание се извършва на 23 август. Най-старото място, свързано с почитанието към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Успение Богородично

  Ще отворя уста и ще се изпълнят те с Дух, и слово ще изрека на Царицата-майка, и светло тържествуващ ще се явя, и радостно чудесата ѝ ще възпея
  Ваше Високопреосвещенство,
  Ваши Преосвещенства, Боголюбиви отци,
  Възлюбени в Господа братя и сестри,
  Паметта на Църквата за едно от най-дивните събития от богочовешката история ни събира и днес в храма, под покрова на Божията майка, за да възпеем и прославим отново нейното славно Успение. Светло да възтържествуваме, както ни призовава църковното богослужение, и да въздигнем заедно нашите молитви към небесата, като благодарим за великата Божия милост и за всяка Негова щедрост към нас. Да изречем слово, изпълнено с Дух, в прослава на онази, която славно днес се въздига към небесата, за да ни увери още веднъж, че даруваното ни от Господа спасение е истинно, и да влезе радостна в царството на своя Син и наш Бог, за да тържествува с Него и с всички Негови светци, и заедно с тях да се моли усърдно за целия човешки род.
  Тази, която заради добродетелния си живот и за своето чисто сърце беше удостоена да стане участница в тайната на Боговъплъщението, която успя да удиви дори ангелския лик, днес се въздига от земята към небесата, където е истинската родина на всеки от нас, за да осъществи в пълнота призванието, определено от Твореца за целия човешки род – да достигнем да онова „единство на вярата и на познаването Сина Божий, .. до пълната възраст на Христовото съвършенство”, за което е учил и което е проповядвал и нейният Син, и за което е говорил още в първото столетие апостолът на народите (Еф. 4:13). Тази, която роди, откърми и отгледа Божия Син, която сподели целия Негов трънлив път - от страданията и кръстната смърт до славното Му Възкресение - днес е взета от Него, за да заживее във вечността, да наследи възвестеното ни от Него Царство и да получи „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Иаков 1:12).
  В днешния ден Пресветата Дева показва на всички нас изпълнението на онова, към което сме призвани и ние – кръстените в името на нейния божествен Син. С края на своя земен живот тя ни сочи онова, което трябва да бъде и лична съдба на всеки от нас, които изповядваме Христа Спасителя, които живеем в Неговата Църква и според силите си се движим по посочения ни от Него тесен път към спасението. Както животът на Божията майка е образец и пример за живота на всекиго от нас, така и нейното славно Успение е онзи славен завършек на всеки християнски живот и онзи свят венец, който Всеблагият и човеколюбив Бог иска да бъде завършек и увенчаване и на всеки от нас. Защото, както свидетелства апостолът, сега, когато сме освободени от греха и сме станали Божии раби, плодът от нашия живот трябва да е „светост, а краят - живот вечен” (Рим. 6:22).
  Радостен съм в този светъл празничен ден да бъда в скъпата на сърцето ми Троянска света обител, в която започна някога монашеският ми път и в която сам съм почувствал силата на божествената благодат под Покрова на Божията майка. Нека по нейните свети молитви и нейното усърдно небесно застъпничество за всеки, който е поел по нелекия, но спасителен монашески път, Бог щедро да благоволи над това свято място и да укрепва подвизаващите се в него братя, а за всички благочестиви поклонници, стичащи се тук, Троянският манастир всякога да бъде място за утеха и укрепване в християнския живот и подвиг, за благословение и духовна радост.
  Безброй многото чудеса, засвидетелствани тук от самото основаване на тази дивна света обител и до днес, които Пресвета Богородица е измолвала от нашия Небесен Отец след усърдно моление пред нейната чудотворна икона „Троеручица”, са ясен знак за Божието благоволение към този манастир и към целия ни народ и ярко свидетелство за силата на молитвите на Божията майка и за нейната небесна помощ за всички, които с вяра, чисти сърца и упование пристъпват към нейния свят образ и просят небесното ѝ застъпничество.
  Затова нека в светлия ден на нейното дивно Успение още веднъж заедно въздигнем сърцата си нагоре и в един глас да речем: „Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бога Слово, Тебе, същинска Богородица, величаем”!
  По молитвите на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица Господ Бог да милва и спасява всички нас!
Честит и благословен празник!
+НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Обръщение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия

  Слава на Бога за всичките Му благодеяния към българския народ!
  Благодарение на великия Божи промисъл чрез мъдростта и съвестта на мнозинството конституционни съдии, беше взето справедливо и конституционносъобразно решение за отхвърляне на добилата популярност т.нар. Истанбулска конвенция. Светият Синод на БПЦ-БП изрази своята категорична позиция против нейното приемане като противоречаща на православното учение за сътворението на мъжа и жената като Божий образ и подобие и като биологични същества, както и срещу въвеждането на понятия, несъвместими с българския обществен и правен ред.
  Св. Синод със свое решение призова да се отправя усърдна молитва към Пресвета Богородица в храмовете и манастирите в диоцеза на БПЦ- БП против приемането на този международен договор от Народното събрание.
  Съдът е дело Божие, но до справедливото решение се стигна чрез усилията, вдъхновението, съвестта и мъдростта на много хора – духовници, учени, общественици, журналисти, юристи, представители на държавни институции, на политици, на мнозинството от благочестивия български народ. Всички те, водени от нравствените устои на обществото, стремежа за съхраняване на държавността и защита на бъдещето на България – нашите деца, се обединиха и отстояваха несъгласието си с въвеждането чрез международен договор на понятия и идеология, несъвместими с традиционния християнски морал на българския народ. Изпълниха се думите на Сърцеведеца - Господ Иисус Христос, „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18: 20)!
  Когато просим от Бога помощ, следва и да му благодарим, за да не бъдем като онези десет прокажени, които просиха от Него милост и изцерение, но само един от тях се върна и благодари (Лук. 17:12 – 19).
  Затова и ние посрещаме с благодарност и радост Решението на Конституционния съд на Република България за обявяването като противоречаща на Конституцията така наречената Истанбулска Конвенция и благославяме да се отправи в храмовете и манастирите на БПЦ-БП в пределите на България и извън нея в дните на Богородичния пост, благодарствена молитва към Всемилостивия Бог след прочитането на молебния канон към Св. Богородица за благоденствието на българския народ.
гр. София
03.08.2018 г.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Приятели, да подкрепим църковното настоятелство на църква "Св. Николай" в кв. "Грамада"

  Храмът и доброволческата кухня към него имат нужда от довършване - започна външното измазване на църквата, нужни са средства за довършването на камбанарията и кухнята. Средства са нужни и за закупуването на камък за двора, за да може да се поддържа хигиена.
  Нека заедно помогнем! За контакт на място или в Православния информационен център на Неврокопската св. митрополия. Телефон за връзка: 073/83 33 37
Дарителска сметка
Църква "св. Николай", Благоевград
кв. Грамада
Банка ДСК, гр. Гоце Делчев, BIC: STSABGSGBG83STSA93000014806034, код 234


placeholder