logo

* Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски (Тип. с. 183)


Обръщение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за новата 2021 г.

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
  С благодарност към Бога и с нова надежда за България и за целия свят прекрачваме прага на 2021 г. от Рождеството по плът на нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос. Той, чрез Когото всичко е станало, Който отвека е бил и вовеки остава за всички нас „пътят и истината и животът“ (Ин 14:6), е и Този, с Чието божествено Въплъщение вече трето хилядолетие човечеството отмерва историческото време, обновявайки с всяка изминала година паметта за онова решаващо събитие от богочовешката история, което завинаги промени нашия свят, като посочи на всички пътя към спасението и към вечния живот. Светът, в който Христос Господ някога дойде, за да го обнови, беше свят на тъгата, скръбта, безнадеждността, управляван от греха и смъртта, от „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).
  С Рождеството на Христа, и особено с Неговото славно Възкресение, този свят веднъж и завинаги беше облян от божествената Светлина, която и сега огрява живота и пътя на всеки човек към неговото лично преображение. С Рождеството на Богочовека историята на човечеството, някога лутаща се из лабиринтите на суетните езически вярвания, стана история богочовешка, придоби смисъл и има цел. И тази цел е най-високата, възможна за човека -достигането на обожение и наследяване на Царството Божие, Царството на обновеното творение, на новото небе и новата земя (Откр. 21:1), където „… ще отрие Бог всяка сълза, … и смърт не ще има вече“ (Откр. 21:4), Царството на Светлината и на вечния живот в лоното на Отца.
  Огрени от тази божествена Светлина още тук, на земята, окрилени от нашата вяра, споделяйки нашата обща непомрачена надежда, и днес, както при раздялата ни с всяка стара година, ние се молим Новолетието да ни донесе повече радости, сбъднати надежди и мечти. Да бъде година, през която всеки от нас и всички заедно да разгърнем потенциала си като постигнем още много благословени от Всеподателя Бога достижения и успехи като общество и като народ.
  Надяваме се и се молим изминалата 2020 г., която не само за нас, но и за целия свят, беше година на невижданото изпитание на пандемията от новия и непознат доскоро на човечеството вирус, да ни е направила по-мъдри и още повече мотивирани да се борим заедно за дара на живота – за дарувания ни от Бога земен живот, в очакване и подготовка за вечния, защото Бог иска да имаме живот и да го имаме „в изобилие“ (Ин 10:10).
  Благодатта и мирът на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
  За много и благословени години!
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Източник: bg-patriarshia.bg

Излезе от печат Рождественският брой на младежкия православен вестник "Кандилце"

В новия брой можете да прочетете : Рождественското послание на Неврокопския митрополит Серафим, интервю с д-р Баймакова лекар във ВМА София, размисли за Витлеемската звезда, история на коледното дръвче и разказ от малкото селце! Екипът на "Кандилце" ви пожелава светли Рождественски празници!

Архиерейска света Литургия на Рождество Христово в Благоевград

  На Рождество Христово в храм „Въведение Богородично“ в Благоевград бе отслужена архиерейска света Литургия. Тя бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. В съслужение с него бяха свещеник Петър Стефанов и дякони от Неврокопска епархия, а клиросните песнопения бяха изпълнени от проф. Йоанис Папахронис, ръководител на митрополитския хор „Йером. Неофит Рилски“.
  След края на богослужението митрополит Серафим прочете Патриаршеското и синодално Рождественско послание след което честити на всички миряни светлото Рождество Христово.
  Той говори за това, че радостта от вярата в родилия се Богомладенец е смисълът на днешния празник и че нищо друго от обичаите, които имаме, свързани с днешния празник, не придава смисъл, ако то е откъснато от вярата ни в Спасителя Господ Иисус Христос, Който днес се ражда и което е най-великото чудо в историята на целия свят и цялото човечество.
  „Тази вяра да задвижва умовете, сърцата и всички душевни сили към вършене на Божията воля, защото вярата, съчетана с вършене на Божията воля ни въздига в добродетелния живот и ни усъвършенства в пътя, който Господ ни отрежда и ни превежда към вечния живот само тогава, когато е съчетана с делата на любовта. Господ да ни удостоява никога да не оскъдява тази наша вяра в Него, да бъде винаги в пълнота според както ни учи Църквата и според както живота на Църквата в цялото нейно предание ни поднася като опит, който ние да следваме и път чрез който да се спасяваме. Честито Рождество Христово!“
  Накрая митрополит Серафим завърши с благопожелания за настъпващата нова година:
  „Господ да ни запазва в здраве, да дава щедро благословенията си и за изцерение на всички боледуващи и да прекрати това изкушение, с което сме обградени вече почти цяла година, да даде освобождение от него, да го отстрани от цялото човечество, но ние да благодарим и да бъдем съобразителни, та да може и в изпитанията да извличаме поука и да напредваме във вярата и добродетелния живот!"
  Честита и благословена да бъде и следващата 2021-ва година и дай Боже тя да е продължение на благоприятната Господня година, която да бъде време за наше спасение! Божието благословение да бъде над всички вас! Амин!"

Десетки семейства подкрепиха акцията "Прители, наши връстници гладуват"

  За поредна година Общинският съвет по наркотични вещества (ОбСНВ) Благоевград съвместно с Православния информационен център в Благоевград приключи успешно кампанията за събиране на дълготрайни пакетирани храни за семейства в нужда и семейства на наркозависими.
  Акцията под мотото "Приятели, наши връстници гладуват. Да спрем това!" се проведе в периода от 5.11.2020 г. до 12.12.2020 г.
  Бяха събрани около 1 тон и 300 кг пакетирани сухи хранителни продукти в срок на годност - ориз, брашно, олио, захар, макаронени изделия, консерви, вафли, шоколади.
  Бяха направени и раздадени 120 пакета на 120 нуждаещи се: семейства на наркозависими, военноинвалиди, самотни възрастни хора, ползватели на кухнята за бедни към църквата "Св. Николай" в кв. "Грамада".
  Въпреки времената на изпитание, в които се намираме и епидемиологичната обстановка в страната, и тази година успяхме да покажем, че заедно можем!
  "Благодарим Ви от сърце!
  Надяваме се, че и тази година сме успели да направим Коледа още по-светъл празник за семействата, които имат нужда.
  Желаем Ви светли Рождественски празници!
  Бъдете здрави!"

Житие на Неврокопски Митрополит Иларион

  Митрополит Иларион се ражда през далечната 1850 г. в с. Церова кория, Търновско. Село Церова кория е едно старо, слабо населено и много красиво село. Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На 6 декември, Никулден, 1871 г., на 21-годишна възраст Иван Станев приема монашество и от Иван става Иларион. Монашеския постриг приема в Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски”. Негов духовен наставник е Иларион Макариополски. Дяконски чин приема от Видинския митрополит Антим, който впоследствие ще стане български Екзарх. Ръкоположен е само седмица след пострижението си, на 12 декември 1871 г., в храм „Св. Възнесение Господне”, Велико Търново, след ръкоположението става дякон на Доростоло-Червенския митрополит Григорий, който през 1872 г. става митрополит на Доростол и Червен. Йеродякон Иларион помага на новия митрополит само година, като в периода 1873-1878 г. е бил ученик в Петропавловската духовна семинария в Русия. След завършването на Духовната семинария, йеродякон Иларион завършва и Одеската духовна семинария. Там е бил съученик на покойния Търновски митрополит Антим, който през 1901 г. е избран за Търновски митрополит, на мястото на починалия митрополит Климент (Васил Друмев).
  След като завършва Одеската семинария през 1884 г., Иларион е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия, която е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Директор на гимназията бил Георги Кандиларов, който през 1880 година е сред основателите на Българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител, както и на българските начални училища в града. В 1884 – 1885 година е директор и на Българската девическа гимназия в Солун.
  През 1886 г. духовното училище от Прилеп е преместено в Одрин, и йеродякон Иларион Пенчев бил назначен за негов ректор. В 1890 г. същото училище се премества в Цариград, а йеродякон Иларион бива ръкоположен за йеромонах от покойния Одрински, а по-късно и Битолски митрополит Григорий , наричан още Византийски, на 18.08. 1891 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград и изпратен за председател на Серската Църковна община. След една година, на 13 декември 1892 г., бъдещият Неврокопски митрополит бил награден с офикията архимандрит от българския екзарх Йосиф, в същия храм в Цариград.

  В Сер архимандрит Иларион, в скоро време успял да привърже към себе си всички първенци от града и околните села. Със своята достъпност и отзивчивост, благост и патриотичност той успял да привърже към себе си и първенците от околните гъркомански села и да ги убеди да се откажат от Цариградската патриаршия и да признаят българския Екзарх. Злобата на гърците била безгранична, но безвредна за архимандрит Иларион, защото той се ползвал с много добро име между турците, които го и покровителствали.
  Архимандрит Иларион взел под своя защита Серското мъжко педагогическо училище, което е създадено през 1895 и бива закрито през 1913 година, то е имало за цел подготвянето на учители за българските училища в Източна Македония. Иларион отворил още няколко български училища в Драмско.
  Сега вече можем да пристъпим и към същината на това припомняне, а именно към избора на архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит. След сформирането на Българското Княжество, Разложката и Горно Джумайската каази останали извън неговите граници и отпаднали от ведомството на Самоковския митрополит. От друга страна, съседната на Разложката и Горно-Джумайска каази, Неврокопската кааза, чието християнско население било чисто българско и признавало Екзархията за свое духовно началство, отговаряла на всички условия, предвидени от фермана, за да си има български архиерей. Предвид на това, Екзарх Йосиф дълго време настоявал и молил турското правителство да му позволи да назначи митрополит на трите каази, които да образуват една епархия със седалище Неврокоп, и едва на 13 април 1894 г. турското Министерство на правосъдието и изповеданията съобщило на българския Езкарх с тескере, че по силата на едно султанско ираде му се позволява да назначи митрополити във Велес и Неврокоп. Турското Министерство съветвало да се пази в тайна султанското позволение, за да се избегнат преждевременните излази на недоволства от страна на гърците. На 14 април с.г. Екзарх Йосиф, с телеграма до свещ. Никола Саев от Неврокоп, поискал съгласието на Неврокопската Църковна община да бъде назначен за Неврокопски митрополит архимандрит Иларион. Още същия ден архимандрит Иларион бил едногласно избран и телеграфически бил извикан в Цариград.
  С писмо от 20.04.1894 г. Екзарх Йосиф поискал писменото съгласие от архим. Иларион да бъде хиротонисан за Неврокопски митрополит, от която Църковна община единогласно е избран за неин кириарх, и на 22.04. с.г. последният отговорил с писмо, което завършил с думите – „приемлю жребий и ничтоже возражаю”.
  На 24 април 1894 г. през Томина Неделя, в църквата „Св. Стефан” във Фенер, Цариград били хиротонисани архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит, а архим. Авксентий – за Велески митрополит, предложен за такъв от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за Велешки митрополит, и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнат от шестчленна велешка делегация и пристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във Велес основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванята на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато Башино село и да отнеме църквата от българите.
  На 29.04. с.г. Екзарх Йосиф съобщил с „окръжно послание до благоговейните свещеници, почтени първенци и прочие благочестиви християни, живущи в Богоспасяемата Неврокопска епархия”, че техният кириарх, „просветен със здрави мисли и голяма опитност в обществена деятелност”, тръгнал същия ден за Неврокоп през Солун.
  На 1 май митрополит Иларион пристигнал в Солун, а на 10 май – в Неврокоп. Навсякъде най-тържествено бил посрещан от цялото българско население. Полицията вземала мерки да се избегнат изстъпленията на гърците и да се предпази новият митрополит от „най-малка” обида. Турските власти, за успокоение на гърците, даже издали нареждане да няма тържествено посрещане на митрополит Иларион от неврокопските граждани. Самите те обаче не пречили на българите и цялото българско население посрещнало своя митрополит извън града. Имало около 30 свещеници. Митрополитът бил приветстван от известните местни учители Д. Константинов и Пасков.
  Гърците скоро узнали не само за дадените берати, но и за разрешението, дадено на Българската екзархия да си купи собствено здание в Пера и да построи сграда за Духовна семинария на подарената от султана земя на Фери Кьой, при Пангалти. Тяхната злоба против българите била толкова по-голяма, колкото по-голяма била радостта на българите от сполуката на Екзарха както в Свободна България, тъй и в Македония. Тълпи озлобени гърци окръжавали конаците, подавали махзари, клеветили българите. Усилията им не дали резултат.
  През 1908 г. Митрополит Иларион бил назначен за член на Св. Синод в Цариград. Тих, скромен и внимателен към всички бил той и в Цариград и с това придобил особено голямо влияние върху мирския съвет при Св. Синод, пише за него в броя на Църковен вестник, който излиза в негова памет. През 1910 г. митрополит Иларион си подава оставката и на 4 ноември 1912 г. се прощава с паството и си заминава за родното Търново.
  На 5 март 1925 г. митрополит Иларион се представя в Господа. Тленните му останки са пренесени от градското духовенство, начело с Търновския митрополит Филип, в храма „Св. Цар Борис”, където християните и духовните чеда на покойния митрополит отдават последна почит на паметта му. На втория ден след смъртта му, съгласно волята на покойния митрополит, тялото му, придружено от митрополит Филип, от протосингела му иконом Т. Хлебаров и дяконите Евтимий и Сергий, е пренесено в родното село Церова-Кория.
  Цялото село посреща тялото на митрополита. Опелото на митрополит Иларион е извършено в селския храм „Св. Йоан Предтеча”, тленните му останки са погребани в храмовия двор. При опелото Търновският митрополит Филип произнася реч за живота и дейността на покойния митрополит.
  Първият Неврокопски митрополит е един от видните дейци за църковна независимост и развитие на просветата и културата по българските земи, през периода на робството и следосвобожденска България. Интересен за отбелязване е фактът, че митрополит Иларион сключва застраховка „Живот” с американската застрахователна компания „Ню Йорк Лайф“. За договора на митрополит Иларион с американската компания се разбира 83 години след неговата кончина, през 2008 г., когато се оказва, че починалият Неврокопски митрополит е сред 1031 наследници на 15 милиарда долара от американската застрахователна компания. В България вестта за наследените пари достига до единствения наследник на митрополит Иларион, неговият племенник Николай Кандиларов.
  От завещанието на митрополит Иларион се вижда, че той наистина е разполагал с пари – оставя сума от 46640 лв. Най-много пари митрополит Иларион завещава за построяването на нов храм в родното му село, дарява 10000 лв. Втората по стойност сума – 8000 лв., той дарява на училището в селото си. Тези дарения са показателни за неговия живот – дарява на Църквата, а след това и на училището. Такива са били и приоритетите на митрополит Иларион в живота му – Църквата и училището, на църквата е посветил живота и делата си, като е обучавал и възпитавал във вяра и народен дух своите съвременници.
  Днес гробът на митрополит Иларион стои обрасъл в бурени и треви, паметникът строен за него стои, обвит в мъх, но паметта му не е изчезнала и все някъде там има поне един човек, който ще каже: Бог да прости Неврокопския митрополит Иларион.
Автор: Ангел Карадаков

Нови книги, които може да закупите при нас

„Царството вътре в нас“ от Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)

  От печат излезе нова книга „Царството вътре в нас“ на един от най-обичаните и вдъхновяващи богослови и православни автори на съвремието – Диоклийския митрополит Калистос (Уеър). Това е втора негова книга в каталога на „Омофор“, след „Православният път“, която излезе през 2014 г.
  Преводът от английски на „Царствоте вътре в нас“ е на Борис Маринов, а редактор на книгата е Мариян Стоядинов.
  В книгата митрополит Калистос води читателя по пътя към скришните стаи на човешката душа, „тъй като царството вътре в нас и Царството на бъдещия век са едно и също нещо“, към тайнството на православния опит от покаянието, към чудото на вярата като усещане на удивление, но и към няки богословски проблеми, за които самият автор отбелязва: „Има въпроси, на които, поне при сегашното състояние на нашето познание, ние не сме в състояние да отговорим. И все пак, колкото и невъзможни за отговор да изглеждат те, ние не можем да избегнем тяхното поставяне.“ Книгата предлага размисли по теми, свързани с православния праксис, с богослужението на Църквата, с изпитанията на духовното наставничество, с молитвата и др.
  В книгата митрополит Калистос разкрива и историята на своя личен път към Православието: „В една малко по-различна тоналност, в началото на тази книга включих и разказ за това, как самият аз пристъпих прага на Православната църква. В този разказ се ограничавам до момента, в който бях приет. Може би в бъдеще ще имам възможността да напиша и за последващия си опит – като православен мирянин, като свещеник и като епископ.“

„Глобалната сексуална революция“ от Габриеле Куби

  На книжния пазар вече е дългоочакваното българско издание на книгата „Глобалната сексуална революция“ на немската социоложка Габриеле Куби.
  В контекста на обществения дебат около джендър идеологията книгата на Габриеле Куби е ценен ориентир за разбиране на произхода на съвременните схващания за пола. Написана в консервативен християнски ключ, книгата се радва на широка популярност и вече е издадена на 13 езика.
  Автор на предговора към бългаското издание е доц. д-р Свилен Тутеков – преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. В него той казва: „Да се пред-говори е трудна и отговорна задача, особено когато трябва да се пише предговор за книга, която самата е предговор, но (надявам се) не и епилог на християнското говорене за тайната на пола и сексуалността, звучащо в наше време почти като дисидентско. А това говорене е автентично само когато е откровено и радикално, когато е промислено в дълбините на християнската идентичност, когато е глас на неподкупната християнска съвест. Такъв днес е пророческият глас на немския социолог Габриеле Куби, която с неумолима честност и дръзновение приема посвещението да бъде гласът на викащия в пустинята на квазилибералната деспотия.“

„Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ от митрополит Антоний Сурожки

  Сборникът под заглавие „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ е четвъртото заглавие под авторството на митрополит Антоний в каталога на издателство „Омофор“ след книгите „Началото на молитвата“, „Бракът като подвижничество“ и „Молитвата и животът“. Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова.
  Новото издание съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 – 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември – декември 1994 г.
  Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към него. Днес, когато духът на времето сякаш е пропит от формалистично отношение към Тайнството, тази книга е особено необходима. От една страна, тя е насочена към онзи, който прави първите си стъпки във вярата. И от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но от водовъртежа на житейските стихии е изгубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасение се намират там, където е Христос, тоест в онзи център, където всички сили на бурята се срещат и където вълнението стихва, защото там е Бог, Който е несъкрушим“.
  Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е един от най-обичаните духовници за поколения вярващи и един от най-четените православни автори на съвремието.

„Разширяването на сърцето“ от архим. Захариас (Захару)

  В книгата „Разширяването на сърцето“ отец Захариас разглежда естеството и целта на човешкото съществуване и неговото възстановяване в Христа. В своя подход той стъпва на аскетическото предание на Православната църква, като се позовава по-конкретно на вдъхновените учения на св. Силуан Атонски (1866–1938) и архимандрит Софроний Саха­ров (1896–1993), основател на патриаршеския ставро­пигиален манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Ан­глия. Заради онези, които не са запознати с техните творения, отец Захариас започва своите беседи с под­робно изложение на живота им.
  Книгата е съставена от беседите, изнесени от архимандрит Захариас в Уичита, Канзас (САЩ), през 2001 г. на свещеническа конференция на Антиохийска­та православна църква по покана на Средноамерикан­ския епископ Василий. Разговорите са допълнени от две лекции, изнесени на еднодневен семинар за мона­шеството, проведен след конференцията. Всяка бесе­да беше последвана от въпроси и отговори, които са включени в изданието с надеждата, че ще помогнат на читатели­те по-добре да разберат потребностите и проблемите, повдигнати тук.

„Разговори за православната вяра“ от архим. Клеопа (Илие)

„Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие) е дългоочаквано и дълго подготвяно заглавие, разкриващо личността и словото на един от най-обичаните православни духовници на нашето време, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Няколко пъти е арестуван от тайните служби на тоталитарния режим, но комунистическите гонения не успяват да прекършат апостолския му дух и благодарение на духовното му ръководство десетки манастири в Румъния се възраждат за нов живот. Сред неговите духовни чада са някои от най-именитите богослови и духовници на Румъния. В продължение на десетилетия хиляди хора идват в „Сихастрия“ при стареца, за да потърсят от него духовен съвет и упование за вярата си, а след кончината му през зимата на 1998 г. скромната му килия и гробът му се превръщат в благодатно място за поклонение.
Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор.

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов съдържа академични есета в областта на православната библеистика (изследване на Свещеното Писание). Книгата се състои от четири раздела – “Произход и развитие на библейското богословие”, “Библейското богословие и Старозаветното откровение за Единия Бог”, “Библейска антропология” и “Божието откровение и историята”. Изданието е ориентирано към всички, които биха искали да задълбочат разбирането си за основния текст на нашата вяра – Библията. Рецензенти на книгата са проф. протопрезв. д-р Николай Ст. Шиваров и проф. д-р Иван Ж. Димитров.
Димитър Попмаринов преподава в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от неговото основаване до днес. Бил е два мандата декан на факултета, зам.-декан, ръководител катедра, член на Академичния съвет на ВТУ, заемал е и други административни длъжности. Областта на научно-преподавателската му дейност е библеистиката. Членува в международни християнски организации, участва в богословски конференции в страната и чужбина с научни статии и доклади. Сред по-важните негови публикации са книгите: Между вярата и разума. Първи въпроси (второ преработено издание), Фондация „Покров Богородичен“, С., 2016; Orthodox and Wesleyan Spirituality. Lectures (In Korean), Republic of Korea, 2011; Съвременни богословски проблеми (второ допълнено издание), „Омофор“, С., 2004; Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, „Фабер“, В. Търново, 2001; Синът човешки, Фондация „Покров Богородичен“, С., 1999; Религиите (кратък речник, в съавторство), Фондация „Минерва“, С., 1994. Един от основателите и председател на Управителния съвет на фондация „Покров Богородичен“.

„Свети Яков Цаликис“ от Стилянос Пападопулос

  Тази пролет „Омофор“ поднася на своите читатели нов тираж на една от най-обичаните книги от каталога на издателството – труда на Стилянос Пападопулос, посветен на делото и личността на стареца Яков Цаликис. За първи път на български език книгата излиза през 2006 г., но ето че днес имаме радостен повод отново да си припомним удивителната история на стареца и това е неговата канонизация през ноември 2017 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия провъзгласи Яков Цаликис за светец. Успението му е на 21 ноември, но поради празника Въведение Богородично паметта му ще се чества на 22 ноември.
  Старецът Яков Цаликис (1920 – 1991), наред със светите Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит, е сочен за един от тримата велики духовни старци на нашето време.
  „Неизкоренимата му вяра и преданост към светата Православна църква, свръхчовешките му подвизи и повече от всичко – дълбоката и гореща любов към Бога, отреждат на стареца Яков заслужено място в паметта на нашата Църква и в сърцата на хиляди вярващи, имали щастието да се докоснат до този избран съсъд на благодатта на Светия Дух.
  За стареца важи онова, което сам той е казвал за преподобния Давид: „Чудесата на преподобния са толкова много. Трябва да се напишат много книги. Нито хартия ще стигне, нито мастило…˝, пише Стилянос Пападопулос.

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров)

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров) предлага кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров; 1896 – 1993), изтъкнат аскет и писател, известния автор на книгата „Старецът Силуан Атонски“, с един от най-великите православни богослови на миналото столетие – протойерей Георги Флоровски (1893 – 1979). Публикуваните писма представляват както исторически, така и богословски интерес. Преводач на книгата е Венета Дякова.
Архимандрит Софроний (Сахаров) и протойерей Георги Флоровски – това са две различни съдби, два християнски пътя. И двамата обаче са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура… Дадено им е било особено строго да живеят Православието като вселенска истина, явяваща на целия свят истинния Бог. За тях Църквата е била пазителка на тази Всеистина, а не някаква „добавка“, придатък към националната култура. Йеромонах Николай (Сахаров)

„Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ – сборник

  Сборникът „Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ включва студии, посветени на старозаветната и новозаветната библеистика. Авторите са специалисти от катедра „Библейско и систематическо богословие“ на Православния богословски факултет на Великотърновския университет: доц. д-р Димитър Попмаринов, преподавател по старозаветна библеистика, д-р Павлин Събев, свещеник и преподавател по Нов Завет, и д-р Стефка Кънчева, преподавател по Стар Завет.
  С актуалните интерпретации на любопитни теми, сборникът е насочен не само към специализирана аудитория – студенти и преподаватели по богословие, но и към по-широката читателска публика.

Св. Иван Рилски Чудотворец

Житието на обичания български светец е адаптирано и преразказано за деца, проследява живота му от детството до успението, а накрая и кратък стихотворен вариант на неговия завет. Текстът е богато илюстриран, шрифтът е подходящ за четене и от деца. Книгата е с твърди корици, формат А4.

Схиигумения Мария

  Ловчанска Епархия пусна на българския книжен пазар нова детска книга от поредицата "За децата на България". Изданието е посветено на приснопаметната подвижница на благочестието схиигумения Мария (Дохторова), под чието духовно ръководство е бил и Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата се издава в навечерието на 40-годишнината от блажената кончина на майка Мария и е създадена по книгата на митрополит Гавриил "Схиигумения Мария (Дохторова)".
  Получила при монашеското си пострижение във Велика схима името на равноапостолната Мария-Магдалина, майка Мария се уподобява на великата Христова последователка и по своя живот още от ранна възраст - живот, изпълнен с добродетел, напрегнат духовен труд и беззаветна любов към Господа и хората. По Божия милост стъпките на великата подвижница на благочестието освещават и българската земя в периода 1954-1978 г., когато майка Мария е игуменка на Клисурски манастир "Св. Петка" до гр. Банкя. Именно там тя завършва своя равноангелен живот на 8 май, 1978 г., в деня на възлюбения ученик и апостол на Господа св. Йоан Богослов, когото приживе особено е почитала.

Да заслужим вечния живот

  Авторът на изданието е Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата обхваща проповеди, интервюта и беседи на Негово Високопреосвещенство и излиза по повод на 20-годишнината от неговата епископска хиротония. В сборника авторът засяга широк кръг от теми, касаещи проблемите и събитията в съвременния живот, излага светоотеческия подход и разбиране за тях и споделя своя духовен опит, придобит през дългите години на общение със съвременни старци и подвижници на благочестието. Книгата е разделена в 5 части. Първата съдържа проповеди на Ловчанския митрополит Гавриил за големите православни празници. Втората обхваща негови слова и послания за различни църковно-обществени събития. Третата част включва доклади на Негово Високопреосвещенство, посветени на духовно-нравственото възпитание на децата и въвеждането на задължителното обучение по Православие в българските училища. Четвъртата част е съставена от интервюта, давани през годините за различни обществени и църковни медии. Последната част на сборника представлява фото албум, проследяващ едни от най-важните събития в живота и служението на архиерея.

"Думи за живот" т. 3

Казват, че прекрасно нещо е хубавата история, разказана с подходящ език. Но няма нищо по-хубаво от красотата на Православието, разкрита с правилните думи, които заради евангелската мъдрост, съдържаща се в тях, са думи за живот - живот вечен. С трети том на "Думи за живот" Ловчанска Епархия поднася на своите читатели нови непубликувани дори и в Интернет пространството беседи на Лимасолския митрополит Атанасий.

Настолна книга за монаси и миряни

Книгата е на големия руски подвижник на благочестието архим. Йоан Крестянкин. Според свидетелството на светите отци на Православната Църква духовният живот е наука на науките, свещена тайна. За онези, които желаят да се приобщят към живота в Христос и да вкусят колко благ е Господ, Той е запазил в писанията опита и наставленията на отците, чертаещи пред нас пътя към вечния живот. В предстоящото издания о. Йоан предлага светоотеческите отговори на множество въпроси, неминуемо възникващи по пътя на възхождането на човешката душа към Бога. В тази наистина настолна за всеки православен християнин книга и монаси, и миряни ще почерпят много божествена мъдрост и знание, духовни ориентири и подкрепа.