logo
broshura
АКАТИСТ


socialna_kuhnq
Дарителска сметка
Доброволческа кухня за бедни към църква "св. Николай", Благоевград
кв. Грамада Банка ДСК, гр. Гоце Делчев, BIC: STSABGSG
BG83STSA93000014806034
код 270, за кухнята


logo

Кухня за бедни при църква "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Благоевград

Архиерейска св. Литургия и пострижения за летния празник на столичния храм „Преп. Наум Охридски“

  На 20 юни православната Църква отбелязва паметта на преподобния Наум Охридски. В столичния квартал „Дружба“, до езерото, е единственият действащ храм в България, посветен на този наш равноапостолен просветител и преподобен. В него на 19 юни, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, празничната вечерня с лития и петохлебие бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит, в съслужение с храмовите свещеници, протойереите Радослав Трайков, Илия Манолов и Владимир Дойчев, митрополитския протодякон Иван Петков и йеродякон Вартоломей.
  Празничната св. Литургия беше възглавена отново от Преосвещения викариен епископ на Софийския митрополит - Белоградчишки епископ Поликарп, като към съслужилите на вечернята се присъедини и свещеник Георги Николачков. Преди това, в края на утренята, за „четци и певци“ на Българската православна църква бяха постригани Тодор Георгиев (на 32 години) и Деян Малинов (на 37 години) – и двамата енориаши на храм „Преп. Наум Охридски“.
  И на вечернята, и на утренята и литургията за молитвеното настроение на богомолците допринасяше антифонното пеене на църковните певци от хор „Св. Наум Охридски“, подкрепени от клиросни певци от София и страната, и от йеромонах Гаврил Зографски, като на десния клир те бяха водени от г-н Андрей Касабов, а на левия – на вечернята от йеродякон Юстин Зографски, а на утренята и литургията – от г-н Тянко Николов.
  „Не всеки е познал Бога и не всеки около нас има същия духовен трепет като нас. Затова наш дълг, наше задължение като истински последователи на преподобния и богоносен наш отец Наум, Охридски чудотворец - патрон на този храм, е да служим за пример, за добро, за вяра, за надежда, любов, търпение, кротост, смирение… на тези, които са до нас. Онези, които имат вяра, да се утвърдят в нея, а онези, които нямат – да я прегърнат, да я приемат, да я признаят и да я следват…“, каза в словото си в края на светата богослужба епископ Поликарп. Негово Преосвещенство припомни и житието на св. Наум Охридски, неговото дело и това на другите ученици на светите братя Кирил и Методий – „те копнееха по Бога и този копнеж преподаваха на нашия народ“.
  Като преподаде патриаршеския благослов, софийският викариен епископ пожела на свещенството и на всички вярващи, изпълнили храма, „Бог да ви окриля, да ви заздравява духовно и наистина тази богодарувана енория, която е пример не само в София, но и извън пределите на Софийска епархия, да пребъдва в духовност, в единство и като едно голямо семейство, утвърдени в името на Бога, да бъдете радостни и щастливи и честити“.
  Предстоятелят на храма ставрофорен иконом Христо Пудин поздрави епископ Поликарп с празника и му пожела духът на св. Наум да бъде с него и неговото учителство, духът на св. Климент да бъде с неговото архиерейско служение, да го съпътстват и да го въздигат. От името на църковното настоятелство, енориашите, свещенството и певците при храма, отец Христо подари на владиката икона на преп. Наум Охридски.
  След многолетствия, Белоградчишки епископ Поликарп раздаде анафората на многобройните вярващи в храма.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Тържествено бе почетена паметта на св. Паисий Хилендарски в София

  На 19 юни Българската православна църква почита паметта на преподобни Паисий Хилендарски.
  По този повод, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, Белоградчишкият епископ Поликарп оглави светата Литургия в едноименния храм „Св. Паисий Хилендарски“, намиращ се в двора на 67-о ОУ „Васил Друмев“, на ул. „Гюешево“ № 63 в гр. София.
  В светата Литургия съслужиха свещеник Йоан Попов - предстоятел на храма, и йеродякон Вартоломей.
  Гост на празника бе и г-н Вълков, директор на училището и строител на храма на св. Паисий Хилендарски.
  След светата Литургия епископ Поликарп благослови вярващите християни и преподаде поздрава и молитвите на Негово Светейшество към присъстващите.
  На свой ред, свещеник Йоан Попов приветства високия гост и му благодари за любовта и всеотдайността, с които се стреми да извършва своето служение.
  За здравето и благословението на празнуващите християни, бе осветен и раздаден рибен корбан. Източник: www.bg-patriarshia.bg

Софийска митрополия откри благотворителна кампания за апарат, който ще бъде дарен на болница “Шейново”

  Отдел „Милосърдие и благотворителност“ към Софийска св. митрополия откри нова благотворителна кампания за набиране на апарат за болница „Шейново“.
  От отдела припомнят, че наскоро бе дарен апарат ROTEMSIGMA за нуждите на детската клиника при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
  „В дните на благодатния Петров пост отново се обръщаме към вас с призив да помогнем на ІІ-ра САГБАЛ „Шейново”, като дарим същия апарат ROTEMSIGMA на стойност 45 600 (четиридесет и пет хиляди и шестстотин) лева за нуждите на болницата, в която ежедневно лекарите приемат тежки случаи на пациентки от София и страната“, пишат от Софийска св. митрополия.
  Кампанията по набиране на средства за закупуване на апарата е с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. В закупуването на апарата ще вземат участие и църковните настоятелства при храмовете от Софийска епархия.
  Всеки, който желае, може да се включи, като дари средства на следната банкова сметка:
СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ България, София 1000, ул. „Цар Калоян“ 7
БАНКОВА СМЕТКА: СИБАНК ЕАД IBAN: BG95BUIB98885000036301
BIC: BUIBBGSF
  Всесърдечно благодарим за подкрепата и ви припомняме евангелските слова: „Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори“ (Прит. Сол. 3:27).
Източник: www.dobrotoliubie.com

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД 1000-ГОДИШНИНАТА ОТ УЧРЕДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ

  Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
  През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
  Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.

  Същевременно, във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска Патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство – тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни Църква. Във връзка с всичко това, с архипастирска загриженост по повод създалата се ситуация и с чувство за отговорност към богозаповяданото единство на цялата света Православна църква, но и с църковна и народностна памет и вярност към историческата истина за древния Охридски престол, се обръщаме към всички вас с настоящето си послание, в което отговорно заявяваме и припомняме:
  1. Историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав, където четем:
  „Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
  2. Такава е била – по Божия воля – историческата съдба на родната ни Православна църква, такива са фактите от хилядолетната, но и превратна българска история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. – в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. – седем столетия и половина след своето учредяване. Този е бил начинът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището „българоубиец”, е желаел да съхрани сред нашите предци паметта за тяхното славно и героично минало като Църква и като държава, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската юрисдикция:
  „Постановяваме, – четем във втората от тези грамоти – щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи… Защото, дори и да станахме владетел на тази страна (т. е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии”.
  3. С това държавническо решение на императора Охрид – градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата „Български” – защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот. Затова и по-късно – в годините на възкресяването на българския дух – началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, така и във възстановената Българска патриаршия, която и до днес остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения ѝ от Бога народ.
  Братя и сестри,
  Историческите съдбини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и днес този регион са сложни и превратни. Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра. Онова, което и днес продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна църква.
  Това беше и причината и главната наша подбуда Светият Синод на Православната ни църква да приеме предложената му от македонска страна роля на посредник, който да предприеме необходимите и възможни стъпки и действия пред останалите братски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената ѝ църковна изолация. С този мотив и с това намерение възприехме в края на ноември 2017 г. и пристигналото от Република Македония желание и предложението да поемем върху си бремето на посредничеството за уреждане статута на Православната църква в тази страна. Което намерение обаче по никакъв начин не може да предполага каквото и да било нарушаване на вековните правила в Църквата.
  Като поставени от Господа епископи в Неговата Църква ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония – в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви. При все това обаче имаме и задължението да пазим вярно не само истините и свещените канони на светото Православие, но също и паметта на тази света Църква, за която Господ Бог ни е поверил да се грижим духовно днес – за нейната история, за нейната приемственост и за нейното настояще и бъдеще. Защото това изисква от нас паметта ни за всички наши, родили ни в Господа, приснопаметни, славни и достохвални предци – предстоятели на Българската православна църква и благоверни наши владетели от миналото, духовници и книжовници, и на всички онези, които през вековете са отдали живота си, за да я има България – заедно с нейната държава и с нейната автокефална Православна църква.
  Затова в този ден, когато Църквата ни чества паметта на всички от века просияли светци от българския род, се обръщаме към всички наши верни чеда – в Родината ни и далеч от нейните предели, с архипастирско послание за мир и радост в Светия Дух, като призоваваме всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква – на нейните божествени догмати и нейните, изковани със съизволението на Светия Дух свещени канони, но вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията – за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България.
  Бог на мира и любовта, общението в Светия Дух и молитвите на всички светци от българския род да бъдат неизменно с нас: с нашия православен народ, с неговата вековна държава и с неговата от Бога дарувана му света Православна църква!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ
10 юни 2018 г.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Архиерейска св. Литургия бе отслужена в чест на всички български светии и за 1000-годишнината на Българската Охридска Архиепископия

  В Неделя на всички български светии, Българската православна църква - Българска патриаршия тържествено отбеляза изпълването на бележитата годишнина - 1000 години от учредяването на Българската Охридска архиепископия.
  В молитвеното присъствие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, светата Богослужба предстоява Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий, а в съслужение с него бяха митрополитите: Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Врачански Григорий, Видински Даниил, Мелнишки епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Адрианополски епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, Велички епископ Сионий, игумен на Троянския манастир, Главиницки епископ Йоан, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Васиан, представител на Руския патриарх у нас, архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, архим. Самуил, игумен на Бачковския манастир, ставр. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх, храмовото духовенство и столични свещеници и дякони.

  На тържественото богослужение присъстваха десетки православни християни, които взеха молитвено участие в Св. Евхаристия, а в края на богослужението не малко бяха и онези, които пристъпиха към Тялото и Кръвта Христови.
  В края на св. Литургия Мелнишкият епископ Герасим прочете Патриаршеското и Синодално послание по повод 1000-годишнината от учредяването на Охридската архиепископия. В него се казва, че "историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав, където четем: „Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима”.
  "Като поставени от Господа епископи в Неговата Църква ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония – в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви. При все това обаче имаме и задължението да пазим вярно не само истините и свещените канони на светото Православие, но също и паметта на тази света Църква, за която Господ Бог ни е поверил да се грижим духовно днес – за нейната история, за нейната приемственост и за нейното настояще и бъдеще. Защото това изисква от нас паметта ни за всички наши, родили ни в Господа, приснопаметни, славни и достохвални предци – предстоятели на Българската православна църква и благоверни наши владетели от миналото, духовници и книжовници, и на всички онези, които през вековете са отдали живота си, за да я има България – заедно с нейната държава и с нейната автокефална Православна църква", се казва още в посланието. ***
  Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
  Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. „до предствителите на българския народ“ в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне „от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България“. През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.
  Официалната титулатура на предстоятеля на Охридската архиепископия е: Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), а от средата на XII век се ползва паралелно и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρώτης ‘Ιουστινιάνης και πάσης Βουλγαρίας или αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).
  Император Андроник II Палеолог подарява на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Изложба „Български светии”

  На 08 юни 2018 г., в сградата на Неврокопската митрополия бе открита изложба на детски рисунки.
  Изложбата е посветена на празника „Неделя на всички български светии“.
  Участие взеха над 90 ученици от училищата в гр. Гоце Делчев и гр. Хаджидимово. Най-малкият участник е Георги Христов, на 6 години от гр. Гоце Делчев.
  Изложбата „Български светии“ бе открита от Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим, който пожела на децата успех в учението и да продължат да развиват своите дарби, като не забравят да четат за българските светии дори и през ваканцията. Също така връчи благодарствени писма и на учителите по изобразително изкуство.
  Изложбата „Български светии“ ще продължи до 20.06 във фоайето на митрополията.
Източник: www.dobrotoliubie.com

СВ. СИНОД ОТКРИ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНАТА СИ КАМПАНИЯ "ДЕЦА РИСУВАТ ЗА ДЕЦА" - 2018

  По случай Деня на детето Св. Синод на БПЦ-БП на 6 юни 2018 г. откри второто издание на своята благотворителна кампания "Деца рисуват за деца".
  С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в лобито на хотел "Маринела" (гр. София) Високопреосвещеният Ловчански митрополит Гавриил, ръководител на синодалния Културно-просветен отдел, приветства съорганизаторите на милосърдната инициатива - вестник „24 часа”, хотел „Маринела” и Сдружение „Маринела”, Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, както и всички официални гости, родители, деца-лауреати на Великденския синодален конкурс и граждани, които съпричастно и щедро се включиха в кампанията. Митрополит Гавриил подчерта, че Св. Синод продължава да поощрява детското творчество и добротворство, за да намерят те своята най-добра изява в любовта и грижата за ближните, носейки светлина, радост и надежда на най-страдащите, но и на лекарите, които също имат нужда от вяра и сила в тяхната трудна дейност. Той изрази надежда, че благородните чувства на нашето общество ще се проявят и тази година!
  Г-н Деян Дянков, управител на хотел „Маринела”, каза, че няма нищо по-чисто от детското сърце и затова хотелът чрез своето домакинство с готовност подкрепя и винаги ще подкрепя детското творчество, насочено с благостта си към онкоболните деца в България.

  Г-н Красимир Велчев - зам.-председател на ПГрупа на „ГЕРБ” и председател на ПКомисия по вероизповеданията и правата на човека в 44-то Народно събрание – отново присъства и подкрепи църковната инициатива, като заяви, че най-красивата и възпитателна проява на добротата са детската любов и творчество, посветени на болните връстници и техните семейства.
  Г-н Емил Велинов, директор на Дирекция „Вероизповедания” при МС, прочете поздравителен адрес от министър-председателя на Р България г-н Бойко Борисов, който подкрепи кампанията на Църквата и закупи детската икона-лауреат „Възкресение Христово”, която ще постави в своя кабинет.
  От името на г-жа Венелина Гочева, издател на вестник „24 часа”, г-н Борислав Зюмбюлев, неговият главен редактор, подчерта: „Ние пак сме тук и отново подкрепяме благотворителната инициатива „Деца рисуват за деца”!
  Г-жа Ивайла Георгиева, клиничен психолог и представител на проф. д-р Добрин Константинов, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология към ИСУЛ, която е реципиент на даренията от кампанията, в приповдигнат дух отбеляза: „Ваше Високопросвещенство, уважаеми представители на държавната власт, уважаеми представители на българските медии, дами и господа, от името на екипа на Клиника по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“- ЕАД и лично от мое име искам да изкажа благодарност и да ви приветствам с откриването на изложбата във връзка с благотворителната кампания „Деца рисуват за деца“ 2018, чрез която се набират средства, предназначени за един изключително раним контингент - деца с онкохематологични заболявания. Със събраните досега средства от инициативата бяха закупени изключително необходими апарати за венозни вливания, за постоянен мониторинг (проследяване) на пациентите и консумативи. Уверявам ви, че с вашата благородна подкрепа децата имат възможността да получат най-съвременното и прецизно лечение, което се прилага в болниците в Европа и света. С помощта на инициативите на Културно-просветния отдел на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните всеотдайни служители, нашите малки пациенти, техните родители и медицинския екип получават увереност, кураж, укрепва тяхната вяра в добрия изход от лечението, в оздравяването и силата на истинската светла вяра, смирение, преклонение и отдаденост. Благодаря на всички вас за участието, подкрепата и желанието да помогнем заедно на децата! Те са цветята на България, те трябва да бъдат здрави, защото опазването и грижата за здравето означава грижа за културата. Културата, означава цивилизация, а цивилизацията, означава свят на уважение и почит към християнските ценности, тяхното съхранение и опазване през вековете.”
  Синдикатът на българските учители също изпрати свой представител в уверение на своята последователна подкрепа към усилията на Св. Синод за възраждане на възпитанието и образованието на подрастващите в православните християнски ценности, милосърдие и солидарност.
  КПО при Св. Синод искрено благодари на всички настоящи и бъдещи дарители и на директора на Сдружение "Маринела" г-жа Ангелина Ангелова, която много активно съдейства за реализирането на изложбата в хотел „Маринела”.
  Ловчанският митрополит Гавриил лично прие множеството поздравления за синодалната инициатива и обяви, че за събираните средства ще се изготвят периодични протоколи за пълна отчетност в края на второто издание на благотворителната кампания.
  След официалната част бяха откупени редица детски творби, експонирани на благотворителната изложба във фоайетата на хотел "Маринела". Гостите споделяха благотворното въздействие, което подобни инициативи имат върху всеки един от нас и върху българското общество като цяло.
  Включете се и Вие! Заповядайте на рецепцията в хотел „Маринела” и помогнете на болните български деца като оставите своето дарение в „Кутията на доброто”. На място можете да вземете избраната от Вас творба. В кампанията можете да дарите колкото желаете и можете. За откупуването на картина препоръчителният минимален праг е 50 лв. Кампанията приема и дарения по банков път. Да подкрепим детския живот с протегнатата си и щедра ръка!
“УниКредит Булбанк” - клон София Батенберг
Банков код / SWIFT / BIC: UNCRBGSF
Получател: Българска Патриаршия Св. Синод
IBAN: BG74 UNCR 7000 1521 4626 53
Основание за плащане: КАМПАНИЯ “ДЕЦА РИСУВАТ ЗА ДЕЦА”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Адрес: х-л "Маринела", бул. „Джеймс Баучер“ № 100, гр. София.
Транспорт: метролиния 2 ("Надежда-Лозенец"), метростанция "Джеймс Баучер".
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Започна постът за празника на св. апостоли Петър и Павел

  От 4 юни започна постът за празника на св. апостоли Петър и Павел. Той е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
  Началото на тези пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, постът може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.
  Постът започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.
  Той продължава до края на вечерното богослужение преди празника (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Позиция на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по отношение на изграждането на нов крематориум във Варна

  Възлюбени в Господа честни отци, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,
  С искрено разочарование и болка научихме, че на 29 май тази година бе направена първа копка на модерен крематориум с колумбариен парк. Съоръжението е разположено в съседство на „Западен гробищен парк“ - Тополи. Строителството на обекта се очаква да приключи до края на годината и вероятно да бъде пуснат през месец февруари или март 2019 година. За огромно съжаление в нашата столица София вече се направи крематориум, който е единствен на Балканския полуостров. Сегашната ситуация явно предразполага да се направи втори такъв в престолния ни град Варна. Това е колкото трагично, толкова жалко и ужасно.
  В Преданието на св. Православна църква не съществува практика за кремиране на тела. Обикновено сред народите, в които е имало такава практика, е доминирала идеята за презрение на тялото. Според Православното учение тялото е непосредствено и добро творение на Бога. То не е затвор за душата, след като човекът се състои от душа и тяло, а телата ще възкръснат и ще наследят Царството Божие или огъня на ада. Разбира се, при възкресението телата ще са одуховени.

  Известно е, че в античността са проявявали грижа за мъртвите. Свидетелство за това са построените паметници, мавзолеи, могили и т.н. Когато е имало случаи на изгаряне на тела, както се вижда в „Илиада“, според свидетелството на един изтъкнат богослов и архиерей, това било по-скоро ритуал, а не пълно кремиране. В християнския период изобщо не срещаме случаи на кремиране. Затова повече от двадесетте века християнски живот, който се отличава с уважение към човешкото тяло, с надежда за възкресение и т.н., са създали една характерна традиция, която трябва да уважаваме.
  Ние разбираме за съществуващите проблеми в големите градове, които са последица от урбанизацията на населението. Въпросът може да бъде разгледан или да постигне своето правилно решение чрез прилагане на принцип на децентрализацията. Имали сме и имаме прекрасни взаимоотношения между Църквата и Община Варна и именно благодарение на това сътрудничество между общините и Църквата могат да се разрешат много проблеми. Нека не се отказваме толкова лесно от една вековна традиция и да не изкореняваме нравите и обичаите на народа. Защо да не се започне погребването на близките хора в техните родни места?
  Трябва да отбележим, че в Православната църква всички обичаи, които са свързани с погребението, изнасянето на мъртвия, обедът в памет на починалия, помените показват любовта на народа към покойника. Самото ходене на гробното място, почистването и украсяването на съответния гроб свидетелстват, че любовта, както много точно се изразява един известен гръцки архиерей, е „диахронична, лична, не се изчерпва с течение на времето, нито пък бива премахната от смъртта.“ Вярваме, че можем да имаме общение с починалите.
  Погребението Иисусово се явява пример за всички християни как да погребват своите покойници. Свидетелството за Иисусовото погребение е на свети Йоан Богослов: „Тогава взеха тялото Иисусово и Го увиха в повивки с благовония, както по обичая си юдеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса...“ (Иоан 19:40-42). Същевременно свети евангелист Лука ни свидетелства, че жените мироносици са носили приготвените благовония, за да помажат тялото Иисусово, много рано, в първия ден на седмицата (Лука 24:1). За погребението на Господ Иисус Христос свидетелства и Никео-Цариградският Символ на вярата, в който е речено: „и страда, и бе погребан“.
  Ние трябва да обърнем внимание и на пастирската грижа по отношение на гробовете на християните, както и да засегнем въпроса за почитането на светите мощи. В Синаксарите на Църквата съществуват факти, които свидетелстват за много мъченици, които са завършили живота си, бидейки изгорени. Освен това има и хора, които са загинали в огън, упражнявайки своята професия. Това не означава, че телата на тези хора няма да възкръснат. С други думи по останките ние разбираме дали човекът е достигнал до обожение и може ли да ходатайства за нас пред Бога. Нетленните мощи вършат чудеса, гробовете на мъчениците стават точки за привличане на много християни, които намират решение на своите проблеми. Митрополит Йеротей Влахос свидетелства: „Ние, православните християни, имаме много предимства в това отношение и така разбираме много добре значението на мощите. Други народи нямат този опит и затова лесно изгарят починалите... Благословението на светците не е въображаемо и психологическо, а реално.“
  Варненската и Великопреславска епархия през 2015 година отбеляза тържествено в град Плиска навършването на 1150 години от покръстването на България. Следователно светият цар Борис-Михал Покръстител Български, приемайки християнството, безспорно е приел и християнския начин на погребение на покойниците. Чрез Кръщението и целия църковен живот ние ставаме членове на Тялото Христово. Съществува факт, че при разкопки на катакомбите намерили глинен съд, в който имало кости на мъченици. Отвън пишело, че това са членове на Тялото Христово. Ето такова уважение показваме към нашето тяло. То може да стане храм на Светия Дух. Думите на свети апостол Павел са абсолютно валидни и днес: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога...“ (1 Кор. 6:19).
  Няма как да не отбележим, че практиката за кремиране на човешки тела в крематориум е въведена в Европа от нацистите. Ние знаем за множеството концлагери, където се свидетелства какво е било отношението на нацизма към човека. Ясно е било, че е трябвало да бъдат заличени множеството трупове на човеци. Това е наложило и използването на кремацията. Следователно, кремирането е било средството, което те са използвали.
  Ние разбираме, че бизнес интереси ръководят и желаят построяването на нов крематориум във Варна. Тези интереси са отдавна.
  Светата Църква, обаче, винаги гледа към вечността и в грижата си към своите чада трябва да им посочи правилното християнско учение и поведение на човека християнин. Епархийското ръководство на Варненска и Великопреславска света митрополия не може да мълчи по такъв същностен проблем - изграждането на крематориум в град Варна. Ние не можем да наложим едно или друго, но можем да призовем нашите християни да осмислят своя живот и когато той завършва тук на земята, човекът, християнинът да бъде изпратен и погребан съгласно изискванията на св. Църква. Когато някой християнин иска неговото тяло да бъде изгорено, той показва, че не вярва в ценността, която има тялото, не го уважава, отхвърля възкресението на телата, бидейки повлиян от разни чужди еретически учения. Това е догматически проблем.
  Светата Православна църква счита, че изграждането на крематориум или изграждането на подобни съоръжения е грях и богохулство. Още повече, че чинопоследованието на опелото без присъствието на тялото на покойника може да бъде извършено само, ако човек е загинал при извънредни обстоятелства. Принципът изисква чинопоследованието на опелото да се извърши върху тялото на покойника. Това е и решението на Светия Синод на БПЦ-БП. Изключения се правят за по-горе споменатите случаи, когато някои хора са загинали при форсмажорни обстоятелства - пожари, самолетни катастрофи, терористични актове и други.
  Завършвайки нашето изложение се обръщаме към Общинското ръководство на град Варна, ведно с кмета на село Тополи, като отправяме нашия християнски апел да проявите благоразумие, мъдрост, добро разбиране и разсъдителност и да положите сили изграждането на нов крематориум в град Варна да не се случи. Това е наш призив, отправен с любов към всички вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито налагаме, защото нямаме право на това, но можем със загриженост да отправим архипастирски съвет. Няма как да участваме в безплодните дела на тъмнината, а напротив - длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).
С любов в Христа, оставаме Ваш молитстувател,
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Приятели, да подкрепим църковното настоятелство на църква "Св. Николай" в кв. "Грамада"

  Храмът и доброволческата кухня към него имат нужда от довършване - започна външното измазване на църквата, нужни са средства за довършването на камбанарията и кухнята. Средства са нужни и за закупуването на камък за двора, за да може да се поддържа хигиена.
  Нека заедно помогнем! За контакт на място или в Православния информационен център на Неврокопската св. митрополия. Телефон за връзка: 073/83 33 37
Дарителска сметка
Църква "св. Николай", Благоевград
кв. Грамада
Банка ДСК, гр. Гоце Делчев, BIC: STSABGSGBG83STSA93000014806034, код 234


placeholder