logo

Кухня за бедни при църква "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Благоевград

Тропар на всички светии
На Тебе, Който в целия свят с кървите на Твоите мъченици като с багреница и визон Си украсил Твоята църква, С тях Ти викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, мир дай на Твоя народ и на нашите души - велика милост.

Архиерейска св. Литургия в Благоевград

  На 25 юни /вторник/ ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия в храм „Св. Архангел Михаил“ в кв. „Еленово“, в Благоевград.

Синаксар за Неделя на Всички светии

  В този ден светата Църква чества Всички светии, т. е. - всички християни от всички краища на света, от всички народности, от всички времена - мъже и жени от всички възрасти и положения, които са обичали Бога с всичкото си сърце, старали са се да изпълняват Неговата света воля, горели са с огъня на вярата и със своя добродетелен живот са Му угодили, прославили са името Му и Той ги прославил. По този начин те в една и друга степен са успели да достигнат святост, или с други думи - в една или друга степен са могли да осъществят християнския идеал за нравствено съвършенство (Мат. 5:48). Техните имена са записани в книгата на живота (Откр. 13:8; Ис. 30:8; Лука. 10:20) и красят църковния календар. Църквата Христова заслужено ги почита и празнува тяхната светла памет, посочва ги за пример на подражание и измолва тяхното молитвено за нас пред Бога ходатайство и небесна помощ.
  Но понеже има мнозина, които са постигнали святост, а имената им са останали неизвестни за света, то за да не останат непочетени, св. Църква е наредила веднъж в годината, а именно на днешния ден, да се празнува общо тяхната памет. Начало на празнуването на Всички светии се поставя в Цариград от византийския император Лъв Мъдри, който им построил голям и великолепен храм.
  Празникът на Всички светии ни дава днес повод да говорим за светостта, за светиите и за дължимата към тях почит.

  Има различни степени и категории на святост. Степента на светостта зависи от степента на усърдието и усилието в стремежа към постигане на светостта, както и в зависимост от степента на Божията благодат, която ни се дава. Категориите пък зависят от начина и пътя на постигане на духовно съвършенство, както и от личните качества и склонности на ревнителите към богоугоден живот. Имаме следните по-важни категории светци: праотци, сиреч старозаветните праотци и патриарси - Адам, Ной, Авраам, Исаак, Яков и др., които са угодили Богу със своята вяра и упование в изпълнение на Божиите обещания; праведници - ония, които са водили праведен и благочестив живот; пророци - избрани мъже, които с божествено озарение са предсказвали бъдещи събития и са разкривали Божията воля; апостоли - учениците и пратениците на Господ Иисус, които са проповядвали Неговото учение; равноапостолни - които подобно на апостолите са просветявали със светлината на Евангелието отделни страни и народи; мъченици - които са загинали мъченически за Христа и с кръвта си са засвидетелствали и запечатали вярата си в Него; изповедници - които смело и безстрашно са изповядвали вярата си и са понесли за нея най-различни телесни и душевни мъчения; светители - архиереи, които са били духовни светила на вяра и добродетелност, разкривали са божествените истини и учението на св. Църква; преподобни (мъже и жени) - които чрез постнически и молитвени подвизи, чрез непрестанна борба срещу изкушенията са се показали победители в невидимата духовна бран и са станали като ангели в плът; безсребреници - богонадарени лекари, които в име Божие са лекували човешките болести безплатно, съгласно повелята на Господ Иисус: ,,Даром получихте, даром идвайте“ (Мат. 10:8); юродиви Христа ради - люде, които драговолно са поемали странния наглед подвиг да бъдат като безумни заради Христа и като такива - незаслужено хулени и безчестени, гонени и бити, и др.
  Нашата почит към светиите главно се изразява в благоговейна почит към тях заради добродетелния им и свят живот, в молитвено призоваване на тяхната, небесна закрила, в почитане на техните изображения, посвещаване на храмове в тяхна чест и в подражание на техния пример. Почитта към светиите намира оправдание в словото Божие. Ако ние почитаме Бога, естествено е да почитаме и ония, които са били „приятели“ Божии (Изх. 33:11; Пс.138:17). Към това ни поучава и св. ап. Павел - да имаме почит и грижа към светиите (1Кор. 16:18; 1Сол. 5:12-13; 1Тим.5:16; Фил.1:5; Евр. 6:10; 1Кор.16:15; Ефес. 61:18; Рим.12:13).
  Молитвеното призоваване на светиите също има основание. Още през време на земния си живот те са били наши молитвени ходатаи и Бог е чувал техните молитви, давал им е сила да вършат и чудеса - да възкресяват мъртви и изцеряват болни. Св. ап. Яков ни уверява, че голяма сила има усърдната молитва на праведника (5:16), а Псалмопевеца казва, че ушите на Господ са обърнати към молитвите на праведниците (Пс. 33:16). И ако светиите са били молитвени ходатаи, когато са били още живи, то колко повече те ходатайстват за нас след смъртта си, когато са вече по-близко до Бога - пред небесния Му престол (Откр. 5:8; 8:3-4; 6:9-10).
  Нашата почит към светиите изразяваме и чрез почитане на техните св. образи (икони) и реликви (св. мощи). Това почитание не е идолопоклонство, както някои погрешно мислят. То е естествена проява на почит към образа на ония, които са просияли в святост. То е почитане не на веществото, от което или върху което са направени образите, а почит, която от видимия образ преминава към невидимия техен първообраз, към самите тях. Мощите на светиите могат да бъдат извор на изцерения и дори възкресения на мъртви. Това показва и случаят с възкресението на оня мъртвец, който бил хвърлен в гробницата, където са били мощите на свети пророк Елисей (4Цар. 13:2). Оттук естествено произтича и почитта към тях. Чрез мощите на светиите Бог и днес проявява Своята сила. Свидетелство за това са многобройните чудеса, които продължават да стават чрез св. мощи на нашия роден светец преп. Йоан Рилски.
  Почитта си към светиите, както вече се спомена, ние изразяваме най-сетне и чрез подражание на техния свят и добродетелен живот.
  Но оправдана ли е една култова почит към човеци, когато е казано, че само на Бога трябва да се кланяме и Него единствено трябва да прославяме? (вж. Втор. 6:13; Мат. 4:10; Пс. 113:9; Ис. 42:8). Почитането на светиите не изключва почитта към Бога. То не е обожествяване, т. е. отдаване божеска почит на човеци. То е почит по заслуга и достойнство. Почитането на светците всъщност е косвено прославяне на Бога. Защото, почитайки Божиите угодници, ние прославяме Бога, Който е прославил тия, които Него са прославили. Чуден и прославян е Бог в Своите светии (Пс. 67:36 - по 70-те; 2Сол. 1:10). Когато човеци са отдавали на Божии човеци божеска почит, те решително са я отклонявали, но когато чрез тях е трябвало да бъде прославен Бог, те са я приемали (Деян. 10:25; 14:14; Откр. 22:8-9).
  Светостта обаче не е достояние и призвание само на избрани люде. Към нея трябва да се стремят всички човеци (1Сол. 4:7; Евр. 12:14). Бъдете свети, казва Бог, защото и Аз съм свет! (Лев. 11:45; 1Петр. 1:16).
  Светостта се постига с големи усилия в борбата срещу нашите греховни наклонности, в изпълнение на светата Божия воля, и се придобива под действието на Божията освещаваща благодат. Тая благодат ние получаваме във и чрез светите тайнства, особено чрез тайнството св. Евхаристия. Както бяло платно колкото повече се изплаква с чиста вода и по-дълго време се оставя под действието на слънчевите лъчи, толкова по-бяло става, така и Божията благодат - колкото повече прониква в човека, толкова човек повече се освещава от нея.
  В лицето на светиите имаме прекрасни примери на подражание. Пътят към светостта е отъпкан от хиляди и хиляди, които са минали по него. Днес св. Църква ни представя величествената галерия на старозаветни и новозаветни праведници - ,,облак свидетели“ (Евр. 12:1), на който, като гледаме, получаваме сили да се борим срещу „греха, който ни лесно омотава“ (Евр. 12:1). Този „облак“ ни осенява благодатно и създава атмосфера за усилен духовен живот. Погледнете тия свещени образи, които украсяват тоя величествен храм, как кротко ни гледат, каква благодат и неземна красота, какво пленяващо духовно обаяние се излъчва от тях! Това не са образи на някакви измислени лица, а образи на действителни исторически човеци, родени като нас и били подобострастни нам, но осветили се чрез подвига на вярата, любовта и добродетелния живот.
  Православната църква е Църква на светии. Такава е тя не защото е съставена изключително от светии, но защото в нея са просияли толкова много светци. А просияване в святост, както вече се каза, е невъзможно без освещаващата Божия благодат. Това ще рече, че Божията благодат действа в Православната църква, което е свидетелство, че тя е Божия църква.
  Светиите са като облаците - те носят и пращат на жадната земя благодатен напоителен и оросителен дъжд. Светиите са украшението на Христовата църква. Те са нашите небесни ходатаи пред Бога за честит живот в мир и всяко доволство. Тая мисъл е ясно изразена в днешния празничен тропар, с който и ще завършим днешното си слово:
„Христе Боже, Твоята Църква като с багреница и висон се украси чрез кръвта на мъчениците от цял свят и чрез тях Ти вика: изпрати щедростите Си над Твоите люде, дай мир на Твоето общество и на нашите души - велика милост!“ Амин!
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“

Църква „Рождество Богородично“ в гр. Симитли отпразнува тържествено 90 години от своето освещаване

  В 17:00 ч. на 3 юни 2019 г. тържественият камбанен звън отбеляза началото на честванията по повод 90-годишнината на храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в гр. Симитли.
  Председателят на църковното настоятелство високоблагоговейният иконом Спас Веселински, архиерейският наместник на Благоевградска духовна околия отец Павел Крушалийски и архиерейският наместник на Петричка духовна околия отец Павел Милушев заедно с духовници от богохранимата Неврокопска епархия посрещнаха Негово Високопреосвещенство митрополит Серафим и Негово Преосвещенство игумена на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий, които взеха участие в отслужената в храма Вечерня.
  В проповедта си митрополит Серафим каза: „Биде вечер, биде утро. Ден един. Подготвяйки се за даден празник – Господски, Богородичен или за друг църковен празник, както е случаят и с утрешния ден, когато ще отбележим 90-годишнината от построяването и освещаването на този храм, посветен на Рождество на Пресвета Богородица – започваме това тържество с вечерното богослужение, което все още е в реда на пасхалните служби, защото не са изминали още четиридесетте дни след Възкресение Христово, не е дошъл празникът на Възнесението Господне и още в пасхалния дух и с пасхалната радост преживяваме тези дни и с това настроение са изпълнени и богослуженията, текстовете, песнопенията, всичко онова, което в Църквата е устроено като начин, по който да празнуваме нашите духовни събития и празници. Има още една част, която предстои и която е свързана с най-малките членове на църквата – децата, които изучават истините на своята вяра, които отстояват тези истини в живота и в своето творчество. Сега ще наградим положените от тях усилия. Бог да помага! Нека всички заедно да отдадем преди всичко благодарност към Бога за това, което е устроил, за нашето спасение, почитайки труда на тези, които преди нас са положили своите трудове, отдали своя живот и своите сили за благото на Църквата и на онези, които се присъединяват към нея.“

  Митрополит Серафим награди и победителите в ученическия конкурс „Моята църква“ със сертификати, ваучери, книжки и най-новия брой на вестник „Кандилце“. На 4 юни митрополит Серафим заедно с ректора на Софийската духовна семинария архимандрит Пахомий и с духовници от епархията отслужиха в храм „Рождество Богородично“ в гр. Симитли Утреня и Архиерейска Света Литургия.
  В проповедта си митрополит Серафим благодари на Църковното настоятелство и на неговия председател високоблагоговейния иконом Спас Веселински за организацията по честванията. Архиереят изтъкна и полаганите грижи към енорията от протойерей Борис Китанов Петров, който се превърна в символ на честванията на 90-годишнината от освещаването на храма в Симитли. След службата бе представен документалният сборник „Един живот в служба на Бога“ от митрополит Серафим (чието дело е предговорът към сборника), от съставителя на сборника Кристиян Ковачев и един от редакторите свещеник Стоян Бербатов.
  След представянето на сборника бе проведена и научна конференция с участието на учени от Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Доц. Светлана Христова изнесе доклад за модернизиращата роля на Българската църква. Д-р Жана Пенчева представи иконното богатство на храма в Симитли. Акцент в доклада й бе и личността на иконописеца Георги Алексиев, представител на късната Дебърска школа. Докторант Владимир Василев представи отделни елементи от иконописта и стенописта от храма. Докторант Кристиян Ковачев пък говори за приноса на протойерей Борис Китанов Петров към храма и към града. Докторант Габриела Бонева представи два новооткрити документа от Държавен архив – София, отнасящи се към ученическите години на отец Борис в Софийската духовна семинария. Гл. ас. д-р Петрана Стойкова и гл. ас. д-р Теодора Димова дискутираха проблемите пред религиозния туризъм в област Благоевград. Докторант Иво Николов представи предложени за съхраняване и популяризиране на културното наследство на района и в частност на храм „Рождество Богородично“ в гр. Симитли със средствата на новите технологии.
  Председателят на църковното настоятелство към храма в Симитли ик. Спас Веселински благодари на всички и най-вече и първо на Господ Бог, че го е удостоил по време на неговото служение да има възможността да подготви тази годишнина от храма. „Въпреки че първоначално го планирахме за едно малко отбелязване на годишнината, в крайна сметка се получи едно голямо и хубаво духовно тържество.“ – отбеляза още в заключителното си слово свещенослужителят. Той каза още, че отец Борис никога няма да бъде забравен и че трябва да бъде пример за новото поколение. По този повод отец Спас извести и решението на Църковното настоятелство всички свещеници в Неврокопската епархия да получат по един екземпляр от сборника.
Автор: Кристиян Ковачев

Нови книги, които може да закупите при нас

„Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ от митрополит Антоний Сурожки

  Сборникът под заглавие „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ е четвъртото заглавие под авторството на митрополит Антоний в каталога на издателство „Омофор“ след книгите „Началото на молитвата“, „Бракът като подвижничество“ и „Молитвата и животът“. Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова.
  Новото издание съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 – 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември – декември 1994 г.
  Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към него. Днес, когато духът на времето сякаш е пропит от формалистично отношение към Тайнството, тази книга е особено необходима. От една страна, тя е насочена към онзи, който прави първите си стъпки във вярата. И от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но от водовъртежа на житейските стихии е изгубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасение се намират там, където е Христос, тоест в онзи център, където всички сили на бурята се срещат и където вълнението стихва, защото там е Бог, Който е несъкрушим“.
  Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е един от най-обичаните духовници за поколения вярващи и един от най-четените православни автори на съвремието.

„Разширяването на сърцето“ от архим. Захариас (Захару)

  В книгата „Разширяването на сърцето“ отец Захариас разглежда естеството и целта на човешкото съществуване и неговото възстановяване в Христа. В своя подход той стъпва на аскетическото предание на Православната църква, като се позовава по-конкретно на вдъхновените учения на св. Силуан Атонски (1866–1938) и архимандрит Софроний Саха­ров (1896–1993), основател на патриаршеския ставро­пигиален манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Ан­глия. Заради онези, които не са запознати с техните творения, отец Захариас започва своите беседи с под­робно изложение на живота им.
  Книгата е съставена от беседите, изнесени от архимандрит Захариас в Уичита, Канзас (САЩ), през 2001 г. на свещеническа конференция на Антиохийска­та православна църква по покана на Средноамерикан­ския епископ Василий. Разговорите са допълнени от две лекции, изнесени на еднодневен семинар за мона­шеството, проведен след конференцията. Всяка бесе­да беше последвана от въпроси и отговори, които са включени в изданието с надеждата, че ще помогнат на читатели­те по-добре да разберат потребностите и проблемите, повдигнати тук.

„Разговори за православната вяра“ от архим. Клеопа (Илие)

„Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие) е дългоочаквано и дълго подготвяно заглавие, разкриващо личността и словото на един от най-обичаните православни духовници на нашето време, почитан не само в Румъния, но и в целия православен свят, старец на румънския манастир „Сихастрия“. Няколко пъти е арестуван от тайните служби на тоталитарния режим, но комунистическите гонения не успяват да прекършат апостолския му дух и благодарение на духовното му ръководство десетки манастири в Румъния се възраждат за нов живот. Сред неговите духовни чада са някои от най-именитите богослови и духовници на Румъния. В продължение на десетилетия хиляди хора идват в „Сихастрия“ при стареца, за да потърсят от него духовен съвет и упование за вярата си, а след кончината му през зимата на 1998 г. скромната му килия и гробът му се превръщат в благодатно място за поклонение.
Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор.

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов съдържа академични есета в областта на православната библеистика (изследване на Свещеното Писание). Книгата се състои от четири раздела – “Произход и развитие на библейското богословие”, “Библейското богословие и Старозаветното откровение за Единия Бог”, “Библейска антропология” и “Божието откровение и историята”. Изданието е ориентирано към всички, които биха искали да задълбочат разбирането си за основния текст на нашата вяра – Библията. Рецензенти на книгата са проф. протопрезв. д-р Николай Ст. Шиваров и проф. д-р Иван Ж. Димитров.
Димитър Попмаринов преподава в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от неговото основаване до днес. Бил е два мандата декан на факултета, зам.-декан, ръководител катедра, член на Академичния съвет на ВТУ, заемал е и други административни длъжности. Областта на научно-преподавателската му дейност е библеистиката. Членува в международни християнски организации, участва в богословски конференции в страната и чужбина с научни статии и доклади. Сред по-важните негови публикации са книгите: Между вярата и разума. Първи въпроси (второ преработено издание), Фондация „Покров Богородичен“, С., 2016; Orthodox and Wesleyan Spirituality. Lectures (In Korean), Republic of Korea, 2011; Съвременни богословски проблеми (второ допълнено издание), „Омофор“, С., 2004; Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, „Фабер“, В. Търново, 2001; Синът човешки, Фондация „Покров Богородичен“, С., 1999; Религиите (кратък речник, в съавторство), Фондация „Минерва“, С., 1994. Един от основателите и председател на Управителния съвет на фондация „Покров Богородичен“.

„Свети Яков Цаликис“ от Стилянос Пападопулос

  Тази пролет „Омофор“ поднася на своите читатели нов тираж на една от най-обичаните книги от каталога на издателството – труда на Стилянос Пападопулос, посветен на делото и личността на стареца Яков Цаликис. За първи път на български език книгата излиза през 2006 г., но ето че днес имаме радостен повод отново да си припомним удивителната история на стареца и това е неговата канонизация през ноември 2017 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия провъзгласи Яков Цаликис за светец. Успението му е на 21 ноември, но поради празника Въведение Богородично паметта му ще се чества на 22 ноември.
  Старецът Яков Цаликис (1920 – 1991), наред със светите Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит, е сочен за един от тримата велики духовни старци на нашето време.
  „Неизкоренимата му вяра и преданост към светата Православна църква, свръхчовешките му подвизи и повече от всичко – дълбоката и гореща любов към Бога, отреждат на стареца Яков заслужено място в паметта на нашата Църква и в сърцата на хиляди вярващи, имали щастието да се докоснат до този избран съсъд на благодатта на Светия Дух.
  За стареца важи онова, което сам той е казвал за преподобния Давид: „Чудесата на преподобния са толкова много. Трябва да се напишат много книги. Нито хартия ще стигне, нито мастило…˝, пише Стилянос Пападопулос.

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров)

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров) предлага кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров; 1896 – 1993), изтъкнат аскет и писател, известния автор на книгата „Старецът Силуан Атонски“, с един от най-великите православни богослови на миналото столетие – протойерей Георги Флоровски (1893 – 1979). Публикуваните писма представляват както исторически, така и богословски интерес. Преводач на книгата е Венета Дякова.
Архимандрит Софроний (Сахаров) и протойерей Георги Флоровски – това са две различни съдби, два християнски пътя. И двамата обаче са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура… Дадено им е било особено строго да живеят Православието като вселенска истина, явяваща на целия свят истинния Бог. За тях Църквата е била пазителка на тази Всеистина, а не някаква „добавка“, придатък към националната култура. Йеромонах Николай (Сахаров)

„Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ – сборник

  Сборникът „Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ включва студии, посветени на старозаветната и новозаветната библеистика. Авторите са специалисти от катедра „Библейско и систематическо богословие“ на Православния богословски факултет на Великотърновския университет: доц. д-р Димитър Попмаринов, преподавател по старозаветна библеистика, д-р Павлин Събев, свещеник и преподавател по Нов Завет, и д-р Стефка Кънчева, преподавател по Стар Завет.
  С актуалните интерпретации на любопитни теми, сборникът е насочен не само към специализирана аудитория – студенти и преподаватели по богословие, но и към по-широката читателска публика.

Св. Иван Рилски Чудотворец

Житието на обичания български светец е адаптирано и преразказано за деца, проследява живота му от детството до успението, а накрая и кратък стихотворен вариант на неговия завет. Текстът е богато илюстриран, шрифтът е подходящ за четене и от деца. Книгата е с твърди корици, формат А4.

Схиигумения Мария

  Ловчанска Епархия пусна на българския книжен пазар нова детска книга от поредицата "За децата на България". Изданието е посветено на приснопаметната подвижница на благочестието схиигумения Мария (Дохторова), под чието духовно ръководство е бил и Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата се издава в навечерието на 40-годишнината от блажената кончина на майка Мария и е създадена по книгата на митрополит Гавриил "Схиигумения Мария (Дохторова)".
  Получила при монашеското си пострижение във Велика схима името на равноапостолната Мария-Магдалина, майка Мария се уподобява на великата Христова последователка и по своя живот още от ранна възраст - живот, изпълнен с добродетел, напрегнат духовен труд и беззаветна любов към Господа и хората. По Божия милост стъпките на великата подвижница на благочестието освещават и българската земя в периода 1954-1978 г., когато майка Мария е игуменка на Клисурски манастир "Св. Петка" до гр. Банкя. Именно там тя завършва своя равноангелен живот на 8 май, 1978 г., в деня на възлюбения ученик и апостол на Господа св. Йоан Богослов, когото приживе особено е почитала.

Да заслужим вечния живот

  Авторът на изданието е Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата обхваща проповеди, интервюта и беседи на Негово Високопреосвещенство и излиза по повод на 20-годишнината от неговата епископска хиротония. В сборника авторът засяга широк кръг от теми, касаещи проблемите и събитията в съвременния живот, излага светоотеческия подход и разбиране за тях и споделя своя духовен опит, придобит през дългите години на общение със съвременни старци и подвижници на благочестието. Книгата е разделена в 5 части. Първата съдържа проповеди на Ловчанския митрополит Гавриил за големите православни празници. Втората обхваща негови слова и послания за различни църковно-обществени събития. Третата част включва доклади на Негово Високопреосвещенство, посветени на духовно-нравственото възпитание на децата и въвеждането на задължителното обучение по Православие в българските училища. Четвъртата част е съставена от интервюта, давани през годините за различни обществени и църковни медии. Последната част на сборника представлява фото албум, проследяващ едни от най-важните събития в живота и служението на архиерея.

"Думи за живот" т. 3

Казват, че прекрасно нещо е хубавата история, разказана с подходящ език. Но няма нищо по-хубаво от красотата на Православието, разкрита с правилните думи, които заради евангелската мъдрост, съдържаща се в тях, са думи за живот - живот вечен. С трети том на "Думи за живот" Ловчанска Епархия поднася на своите читатели нови непубликувани дори и в Интернет пространството беседи на Лимасолския митрополит Атанасий.

Настолна книга за монаси и миряни

Книгата е на големия руски подвижник на благочестието архим. Йоан Крестянкин. Според свидетелството на светите отци на Православната Църква духовният живот е наука на науките, свещена тайна. За онези, които желаят да се приобщят към живота в Христос и да вкусят колко благ е Господ, Той е запазил в писанията опита и наставленията на отците, чертаещи пред нас пътя към вечния живот. В предстоящото издания о. Йоан предлага светоотеческите отговори на множество въпроси, неминуемо възникващи по пътя на възхождането на човешката душа към Бога. В тази наистина настолна за всеки православен християнин книга и монаси, и миряни ще почерпят много божествена мъдрост и знание, духовни ориентири и подкрепа.


placeholder