logo

✝ 2 Неделя след Пасха ­ Томина. Св. прор. Исаия. Св. мчк Христофор. Пренасяне мощите на св. Николай Мирликийски чудотворец. Събор на св. Новоселски мъченици. Гл. 1, утр. ев. 1, ап. Евр. 13:17-21 (с. 424), лит. ев. Ин 20:19-31 (Тип. с. 303, т. 1, редът е като Тип. с. 294, т. 3)

Синаксар за Светли петък – Живоприемен източник на Пресвета Богородица

В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия.
Първоначално тая църква била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий, през 454 г. от рождението на Господ Иисус. Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, веднъж, разхождайки се по това място, видял един заблуден слепец да броди из гъсталака, хванал го за ръка и го завел до мястото на сегашния извор. Понеже слепецът бил зажаднял, помолил Лъв да утоли жаждата му. Лъв навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален. В това време обаче чул глас, който казал: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“. Лъв се върнал пак да търси вода, но пак не намерил. И отново чул глас: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“. Лъв направил както му заповядал гласът и след като помазал очите на слепеца, тоя веднага прогледал. Според предсказанието на Майката Божия не след много време Лъв наистина станал император. Наскоро след това той изградил на това място храм, който съществува и днес. И оттогава започнали да стават тук много чудеса на изцеление. Между тях нека споменем само няколко.
Император Юстиниан Велики, който зле страдал от задръжка на урина, получил тук изцерение. В знак на благодарност той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива. Впоследствие църквата на няколко пъти пострадала от земетресения и императорите Василий Македонянин и синът му Лъв Мъдри отново я възстановили. В тяхно време станали много чудеса на изцерение от най-различни болести – безплодие, червени отоци, червен вятър, разни кръвоизливи, течения, огница, гнойни рани, циреи, „каркин“ (рак), разни други кожни болести и пр.
Този живоприемен и животворен извор възкресявал дори и мъртви, какъвто е бил например случаят с един мъртвец от Тесалия. Този човек на път за извора починал на кораба. Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора. Моряците изпълнили молбата на умиращия и когато, преди да го спуснат в гроба, излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял. След години църквата при извора щяла да се срути, Майката Божия се явила и предупредила богомолците да напуснат храма. Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясъл.
Благодарение на водата от живоприемния източник на св. Богородица мнозина обхванати от нечисти духове се очиствали и мнозина затворници бивали пускани на свобода.
Да споменем още няколко случая на чудесно изцеление. Император Лъв Мъдри бил излекуван от камъни в бъбреците, жена му Теофана също се излекувала от мъчителна треска, а неговият брат Стефан се спасил от охтика. Патриарх Йоан Йерусалимски се излекувал от глухота. Патриарх Тарасий Цариградски също получил изцеление от тежка огница, баба му и неговият племенник Стилиян чрез чудотворното действие на този извор се излекували от бъбречни болести, император Роман намерил облекчение от тежка стомашна болест. Монасите Пеперин, Мелетий и Макарий и много още други знайни и незнайни през течение на вековете и до наши дни са получавали и получават изцеление на своите телесни и душевни болести чрез небесното застъпничество на Божията Майка, с чиито молитви, Господи Иисусе Христе, изцели и нашите немощи и ни спаси! Амин!
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011

Приветствие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Деня на храбростта и празник на Българската армия

Уважаеми г-н Президент на Република България и върховен главнокомадващ въоръжените сили,
Уважаеми г-н Министър на отбраната,
Уважаеми г-н Началник на отбраната,
Уважаеми господа офицери, сержанти и войници,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми представители на българската държавност,
Боголюбиви отци, обични във Възкръсналия Господ братя и сестри,
Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, броени дни след светлия празник на славното Христово Възкресение, в деня на паметта на храбрия и победоносен Христов воин и светец Георги, винаги победоносната армия на православна България чества своя благословен празник – Деня на храбростта. Ден на памет и прослава на всички знайни и незнайни воини, отдали живота си в защита на нашата скъпа родина – България. Ден на радост, на тържество и заслужена гордост, в който високо вдигнатите глави българските военнослужещи припомнят на всички нас, че българската армия е армия непобедима – войнство, което не познава поражението и което и днес остава сигурен гарант за целостта на нашата страна и неприкосновеността на нейните граници, изпълнявайки своето свято дело и благородна мисия с високо съзнание за дълг и отговорност, с истинско усърдие и в жертвено служение за род и родина.
Затова и нашата света Православна църква винаги е имала в молитвите си не само воините, отдали живота си в изпълнение на своя дълг, но и тези, които продължават да вървят по техните стъпки, отдавайки силите и способностите си, готови да жертват дори и най-святото, което имат – живота си, за честта на Българската армия и за защитата на своя народ и държава. Израз и свидетелство за тази тясна връзка между Православната църква и армията на православна България е и това освещаване на знамената на бойната слава, при което молитвено изпросваме снизхождането на Божията благодат както над тези свидни за всички нас армейски светини, така и над всички онези, които и днес носят с чест и достойнство призванието и видимите знаци на войнството.
Всяка армия е армия победителка, когато воюва за чиста и справедлива кауза, но най-вече когато има над себе си Божието благословение и Божията подкрепа и закрила. Защото Господ е „щит за всички, които се Нему уповават“ (Пс. 17:31), и „благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост“ (Пс. 146:11).
Божията благодат да пребъдва всякога над тези знамена-светини на Българската армия и могъщата десница на Всевишния да пази нашето безстрашно войнство от всеки враг и противник. Да пазим свято примерите и заветите, оставени ни от нашите предци, като вървим неотклонно в техните стъпки и продължаваме да градим онази България – свободна и преуспяваща в Божията правда, за която те са отдавали силите и живота си.
По молитвите на Пресвета Богородица, на светия Великомъченик и Победоносец Георги и всички просияли в светостта Свои угодници Всемилостивият Бог да бди над нас и да ни дарува Своята небесна помощ и закрила!
Честит и благословен празник!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! † НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Източник: www.bg-patriarshia.bg

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

  Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос чеда на светата ни Църква,
  Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред победата на Спасителя над смъртта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска любов приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
  „Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“
  (из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и смъртта изгубиха своята власт над човека, защото вече Христос е Този, Който притежава „власт над всяка плът“, за да даде на всички, които вярват в Него, „живот вечен“ (Йоан. 17:2). Защото Той затова дойде: за да имаме живот и да го имаме в изобилие (срв. Йоан. 10:10).
  В богочовешката личност на Господ Иисус Христос се осъществиха всички древни пророчества за помиряването на земята с небето; в Него се откри „тайната, скривана от векове в Бога“ (Еф. 3:9), и „благодатта… се възцари с правда за живот вечен…“ (Рим. 5:21). В Него, „Светия Божий“ (Марк. 1:24), Бог възстанови човека в онова негово достойнство, в което го беше видял още в предвечния Свой творчески домостроителен план и за което го бе извикал към живот в зората на творението – най-висшето достойнство на венеца на това творение, призован „да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята“ (Бит. 1:26); защото човекът единствен от всички твари е сътворен от Бога по Неговия образ и защото на Бога и Неговото божествено съвършенство той е призован да се уподобява (срв. Мат. 5:48).
  Пребъдвайки в това най-високо достойнство, ние, верните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достойнство: отговорност, която човекът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото творение и всички твари, за които ни е казано, че „с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19). Tолкова категорично е свидетелството на Божието Откровение за това колко тясно съдбините на нашия свят и на цялото творение са преплетени с живота, с решенията и действията на човека.
  Ето защо толкова смущаващо е, че и днес, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали спасителни за човеците събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека; че макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове свят, страдащ поради човешката леност в голямото богочовешко дело на спасението – свят, в който вечните евангелски ценности и небесните съкровища, които Христос ни съветва да събираме, са все повече измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не трябва да учудва, че днес човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, така и със заобикалящата го природа. Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност, заради все по-видимия отказ от призванието си да бъде добър и разумен стопанин на поверения му от Бога свят.
  Особено подходящ за размисъл върху всичко това е тъкмо днешният ден: денят на Христовото Възкресение. Ден, в който животът тържествува, категорично побеждавайки злото, ада и смъртта. Ден, в който ставаме свидетели на осъществяването на най-висшата хармония между небето и земята, между божественото и тварното, между Бога и човека. Ден, в който Божията свята воля за света и за всекиго от нас е заявена с цялата възможна категоричност, защото „ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20); защото в този ден за всеки от нас и за цялото човечество е посочен път към спасение и вечен живот.
  Нека не се отклоняваме от този път нито наляво, нито надясно, но да го следваме неотклонно, като при всяко колебание сверяваме мислите и действията си с онова, което ни е завещано от нашия Господ в Неговото свето Евангелие, откъдето извират водещите начала, вечните истини и всички непреходни ценности и принципи на християнския ни живот и нашето християнско отношение към света и всичко около нас.
  Поздравяваме с великия празник на Христовото Възкресение всички чеда на светата ни Църква в Родината и извън нея!
  Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ
  Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
Сливенски митрополит † ЙОАНИКИЙ
На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ
Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ
Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ
Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ
Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ
Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ
Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН
Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ
Русенски митрополит † НАУМ
Старозагорски митрополит † КИПРИАН
Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ
Видински митрополит † ДАНИИЛ
Доростолски митрополит † ЯКОВ
Източник: www.bg-patriarshia.bg

Ученици за пореден път се включиха в кампанията "Приятели, наши връстници гладуват!"

  Учениците от трети “В” клас с класен ръководител г-жа Весела Равначка от VIII СУ "Арсени Костенцев" в Благоевград са част от милосърдните деца, които подпомогнаха кампанията "Приятели наши връстници гладуват" на Православния информационен център и ОБСНВ Благоевград. Училището е винаги отворено за благотворителни кампании и всяка година събират храни в помощ на бедните семейства в нашия град. Благодарим Ви!
  Кампанията продължава до 30 април и дълготрайни храни се събират в Православния център и храм "Св. Николай".

Благотворителен базар на Цветница в Благоевград

  На големия християнски празник Вход Господен в Йерусалим-Цветница се състоя благотворителен базар в подкрепа на доброволческата кухня за бедни в Благоевград.
  Той бе организиран от Православния информационен център на Неврокопска света митрополия. В благотворителната инициатива с ръчно изработени изделия се включиха деца, изучаващи Религия-Православие с ръководител г-жа Кючукова, деца от 3 група при ДГ "Вечерница" с ръководител Христина Маркова. Също така в подкрепа на базара бе организирана работилница с ръководител Анелия Зайкова, в която се включиха десетки доброволци от кухнята за бедни, приготвяйки вкусни постни ястия и ръчни изделия.
  По традиция в храм „Св. Въведение Богородично“ в Благоевград бе отслужена архиерейска света Литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а след нея митрополит Серафим и миряните подкрепиха базара.
  Организаторите изказват сърдечни благодарности на всички, които подпомогнаха благотворителната кауза и доброволческата кухня за бедни към храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Благоевград.

Нови книги, които може да закупите при нас

“Съвременни старци на Православието”

  На българския книжен пазар излезе книгата Съвременни старци на Православието, издание на Русенска митрополия и фондация „Двери“. Сборникът съдържа разкази за съвременни подвижници от Света гора и Гърция от техни духовни чеда, сред които има йерарси и богослови, монаси и миряни.
  Книгата представя разкази за преп. Софроний (Сахаров), Паисий Светогорец, Порфирий Кавсокаливийски, Ефрем Катунакийски, Филотей Зервакос, Герасим от „Малката св. Анна“, Филарет Констамонитски, Яков (Цаликис), Гавриил Дионисийски, Амфилохий (Макрис) и Йосиф Исихаст.
  Сред авторите са Верийски митр. Пантелеймон, Лимасолски митр. Атанасий, Навпактски митр. Йеротей (Влахос), игумените на светогорските манастири „Ватопед“, „Симонопетра“, „Св. Дионисий“, игуменът на манастира „Св. Давид“ на о-в Евбея архим. Гавриил, йеромонах Николай (Сахаров), монах Мойсей Светогорец.

"Изкуството да живееш със себе си"

  За вярващия човек е самопонятно усилието да открие Бога и да изгради своята лична връзка с Него, както и да намери своя път към ближния, а чрез него и към Христос. Като че най-трудно е да осъзнаем необходимостта да живеем в хармония със себе си, да превърнем състоянието на своето сърце в мерило и критерий за зрелостта на отношенията ни с Бога и с другите.
  „Да бъдем в мир със себе си и да имаме неосъдна съвест е голям Божи дар, който е условие да изградим едни истински и пълноценни отношения с нашия Творец и Спасител. Придобиването на този мир е наистина изкуство, на което са посветили живота си поколения аскети, завещавайки ни своя опит. Беседите на митр. Атанасий са истинска съкровищница на този опит, почерпан от общуването му със съвременни подвижници, както и от неговото лично пастирско служение, естествена харизма и срещи със стотици хора“, четем в предговора към българското издание.

"Образци на пастирско служение в Русия през 18 - 20 век"

  Книгата представя ярки личности от църковната история на Русия – митрополити, епископи, свещеници, известни със своя свят живот, плодотворна дейност и огромно влияние върху вярващите хора. Авторът се е постарал да акцентира върху особеностите на тяхната пастирска дейност, като е потърсил общите черти на всеки добър пастир и е посочил характерните особености на отделните духовници, описани в книгата. Ако за едни грижата за душите на пасомите преминава през книжовното богословско творчество, през наставления, писма и проповеди, то за други това е личната среща и беседа, постоянната молитва и ежедневно богослужение.
  Изследването на митр. Йосиф обхваща пастирското дело на руски духовници, които са живели в три столетия, но тяхното служение, посветено на спасението на човешките души и насочването им към Царството Божие, не зависи от времето.
  В изследването си митр. Йосиф включва пастирския опит на известните руски светители Московски митрополити Платон (Левшин), Филарет (Дроздов) и Инокентий (Вениаминов-Попов). Втората част е посветена на пастирския подвиг на преподобните: св. Серафим Саровски Чудотворец, епископ Теофан Вишенски (Затворник), старците от Оптинската пустиня и йеросхимонах Варнава (Вискунски). Третата глава от книгата представя пастирското служение на свещениците Йоан Сергиев Кронщатски, Алексий Мечов и Валентин Амфитеатров.

„Атеистичните делюзии. Християнската революция и нейните модерни врагове“

  „Тази книга в никакъв случай не е безпристрастен исторически труд. Пълната безпристрастност е невъзможна задача дори и за най-трезвия историк, тъй като писането на история по необходимост изисква изложението на причини и следствия, а това само по себе си вече представлява акт на интерпретация, който по своята природа никога не може да бъде напълно лишен от предубеждения. Още повече че аз дори не съм историк и не се и стремя към безпристрастност.   В моя текст предубежденията ми са видими и неприкрити, а аргументите ми в известен смисъл са преднамерено крайни (или поне такива биха могли да изглеждат). Намирам за благоразумно да призная това от самото начало – дори и само за да избегна опасността да бъда обвинен в претенция за пълна обективност или неутралност, с които да съм искал да подлъжа читателя, до състоянието на една податлива на внушения доверчивост. Написаното от мен в най-добрия случай представлява „историческо есе“, което в нито един от своите сегменти не е освободено от пристрастия и което принципно е замислено като апология на едно конкретно разбиране относно въздействието на християнството върху развитието на западната цивилизация.

„Солта на земята“ – сказание за живота на стареца йеромонах авва Исидор от свещ. Павел Флоренски

Авторът на това Сказание за живота на Стареца от Гетсиманския скит йеромонах Исидор…, озаглавено „Солта на земята“ – свещеник Павел Флоренски, е познат на нашия читател от забележителната книга „Стълб и крепило на истината“ (издание на „Омофор“, 2013 г., превод от руски на Андрей Романов) и от други издания на български език.

Иконата в съвременния свят

  Издателство „Омофор“ представя на своите читатели най-новото заглавие от своя каталог – сборника „Иконата в съвременния свят“.
  В него се съдържат текстове, посветени на църковната иконописна традиция. Авторите са съвременни богослови и изследователи на изкуството от България, Гърция, Русия, Сърбия, Германия, Франция и Великобритания.
  Сред тях читателят ще открие имена като Леонид Успенски, Павел Евдокимов, дякон Андрей Кураев, Юлия Станкова, Карл Кристиан Фелми, св. Софроний Сахаров… Представени са различни аспекти на темата за църковното иконопочитание: произхода и развитието на църковните изображения, богословското им осмисляне и споровете за иконите, художествените похвати в иконописта, символите и значенията в иконата, разяснения, свързани с понятието за каноничност на иконописните стилове и сюжети. Книгата търси отговор на въпроса защо иконата заема толкова важно място в църковното съзнание на вярващия човек. Част от този въпрос е и темата за бъдещето на иконата, за богословските перспективи на авторските търсения в иконописта.

„Царството вътре в нас“ от Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)

  От печат излезе нова книга „Царството вътре в нас“ на един от най-обичаните и вдъхновяващи богослови и православни автори на съвремието – Диоклийския митрополит Калистос (Уеър). Това е втора негова книга в каталога на „Омофор“, след „Православният път“, която излезе през 2014 г.
  Преводът от английски на „Царствоте вътре в нас“ е на Борис Маринов, а редактор на книгата е Мариян Стоядинов.
  В книгата митрополит Калистос води читателя по пътя към скришните стаи на човешката душа, „тъй като царството вътре в нас и Царството на бъдещия век са едно и също нещо“, към тайнството на православния опит от покаянието, към чудото на вярата като усещане на удивление, но и към няки богословски проблеми, за които самият автор отбелязва: „Има въпроси, на които, поне при сегашното състояние на нашето познание, ние не сме в състояние да отговорим. И все пак, колкото и невъзможни за отговор да изглеждат те, ние не можем да избегнем тяхното поставяне.“ Книгата предлага размисли по теми, свързани с православния праксис, с богослужението на Църквата, с изпитанията на духовното наставничество, с молитвата и др.
  В книгата митрополит Калистос разкрива и историята на своя личен път към Православието: „В една малко по-различна тоналност, в началото на тази книга включих и разказ за това, как самият аз пристъпих прага на Православната църква. В този разказ се ограничавам до момента, в който бях приет. Може би в бъдеще ще имам възможността да напиша и за последващия си опит – като православен мирянин, като свещеник и като епископ.“

„Глобалната сексуална революция“ от Габриеле Куби

  На книжния пазар вече е дългоочакваното българско издание на книгата „Глобалната сексуална революция“ на немската социоложка Габриеле Куби.
  В контекста на обществения дебат около джендър идеологията книгата на Габриеле Куби е ценен ориентир за разбиране на произхода на съвременните схващания за пола. Написана в консервативен християнски ключ, книгата се радва на широка популярност и вече е издадена на 13 езика.
  Автор на предговора към бългаското издание е доц. д-р Свилен Тутеков – преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет на Великотърновския университет. В него той казва: „Да се пред-говори е трудна и отговорна задача, особено когато трябва да се пише предговор за книга, която самата е предговор, но (надявам се) не и епилог на християнското говорене за тайната на пола и сексуалността, звучащо в наше време почти като дисидентско. А това говорене е автентично само когато е откровено и радикално, когато е промислено в дълбините на християнската идентичност, когато е глас на неподкупната християнска съвест. Такъв днес е пророческият глас на немския социолог Габриеле Куби, която с неумолима честност и дръзновение приема посвещението да бъде гласът на викащия в пустинята на квазилибералната деспотия.“

„Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ от митрополит Антоний Сурожки

  Сборникът под заглавие „Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога“ е четвъртото заглавие под авторството на митрополит Антоний в каталога на издателство „Омофор“ след книгите „Началото на молитвата“, „Бракът като подвижничество“ и „Молитвата и животът“. Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова.
  Новото издание съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 – 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември – декември 1994 г.
  Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с които пристъпваме към него. Днес, когато духът на времето сякаш е пропит от формалистично отношение към Тайнството, тази книга е особено необходима. От една страна, тя е насочена към онзи, който прави първите си стъпки във вярата. И от друга – към всеки, който е отдавна в Църквата, но от водовъртежа на житейските стихии е изгубил хоризонта за това, че „нашата надежда и спасение се намират там, където е Христос, тоест в онзи център, където всички сили на бурята се срещат и където вълнението стихва, защото там е Бог, Който е несъкрушим“.
  Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е един от най-обичаните духовници за поколения вярващи и един от най-четените православни автори на съвремието.

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов

“Библейско богословие” от Димитър Попмаринов съдържа академични есета в областта на православната библеистика (изследване на Свещеното Писание). Книгата се състои от четири раздела – “Произход и развитие на библейското богословие”, “Библейското богословие и Старозаветното откровение за Единия Бог”, “Библейска антропология” и “Божието откровение и историята”. Изданието е ориентирано към всички, които биха искали да задълбочат разбирането си за основния текст на нашата вяра – Библията. Рецензенти на книгата са проф. протопрезв. д-р Николай Ст. Шиваров и проф. д-р Иван Ж. Димитров.
Димитър Попмаринов преподава в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от неговото основаване до днес. Бил е два мандата декан на факултета, зам.-декан, ръководител катедра, член на Академичния съвет на ВТУ, заемал е и други административни длъжности. Областта на научно-преподавателската му дейност е библеистиката. Членува в международни християнски организации, участва в богословски конференции в страната и чужбина с научни статии и доклади. Сред по-важните негови публикации са книгите: Между вярата и разума. Първи въпроси (второ преработено издание), Фондация „Покров Богородичен“, С., 2016; Orthodox and Wesleyan Spirituality. Lectures (In Korean), Republic of Korea, 2011; Съвременни богословски проблеми (второ допълнено издание), „Омофор“, С., 2004; Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет, „Фабер“, В. Търново, 2001; Синът човешки, Фондация „Покров Богородичен“, С., 1999; Религиите (кратък речник, в съавторство), Фондация „Минерва“, С., 1994. Един от основателите и председател на Управителния съвет на фондация „Покров Богородичен“.

„Свети Яков Цаликис“ от Стилянос Пападопулос

  Тази пролет „Омофор“ поднася на своите читатели нов тираж на една от най-обичаните книги от каталога на издателството – труда на Стилянос Пападопулос, посветен на делото и личността на стареца Яков Цаликис. За първи път на български език книгата излиза през 2006 г., но ето че днес имаме радостен повод отново да си припомним удивителната история на стареца и това е неговата канонизация през ноември 2017 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия провъзгласи Яков Цаликис за светец. Успението му е на 21 ноември, но поради празника Въведение Богородично паметта му ще се чества на 22 ноември.
  Старецът Яков Цаликис (1920 – 1991), наред със светите Паисий Светогорец и Порфирий Кавсокаливит, е сочен за един от тримата велики духовни старци на нашето време.
  „Неизкоренимата му вяра и преданост към светата Православна църква, свръхчовешките му подвизи и повече от всичко – дълбоката и гореща любов към Бога, отреждат на стареца Яков заслужено място в паметта на нашата Църква и в сърцата на хиляди вярващи, имали щастието да се докоснат до този избран съсъд на благодатта на Светия Дух.
  За стареца важи онова, което сам той е казвал за преподобния Давид: „Чудесата на преподобния са толкова много. Трябва да се напишат много книги. Нито хартия ще стигне, нито мастило…˝, пише Стилянос Пападопулос.

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров)

„Кореспонденция с прот. Георги Флоровски“ от архим. Софроний (Сахаров) предлага кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров; 1896 – 1993), изтъкнат аскет и писател, известния автор на книгата „Старецът Силуан Атонски“, с един от най-великите православни богослови на миналото столетие – протойерей Георги Флоровски (1893 – 1979). Публикуваните писма представляват както исторически, така и богословски интерес. Преводач на книгата е Венета Дякова.
Архимандрит Софроний (Сахаров) и протойерей Георги Флоровски – това са две различни съдби, два християнски пътя. И двамата обаче са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура… Дадено им е било особено строго да живеят Православието като вселенска истина, явяваща на целия свят истинния Бог. За тях Църквата е била пазителка на тази Всеистина, а не някаква „добавка“, придатък към националната култура. Йеромонах Николай (Сахаров)

„Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ – сборник

  Сборникът „Свещеното Писание. Херменевтика – Богослужение – Диалог“ включва студии, посветени на старозаветната и новозаветната библеистика. Авторите са специалисти от катедра „Библейско и систематическо богословие“ на Православния богословски факултет на Великотърновския университет: доц. д-р Димитър Попмаринов, преподавател по старозаветна библеистика, д-р Павлин Събев, свещеник и преподавател по Нов Завет, и д-р Стефка Кънчева, преподавател по Стар Завет.
  С актуалните интерпретации на любопитни теми, сборникът е насочен не само към специализирана аудитория – студенти и преподаватели по богословие, но и към по-широката читателска публика.

Св. Иван Рилски Чудотворец

Житието на обичания български светец е адаптирано и преразказано за деца, проследява живота му от детството до успението, а накрая и кратък стихотворен вариант на неговия завет. Текстът е богато илюстриран, шрифтът е подходящ за четене и от деца. Книгата е с твърди корици, формат А4.

Схиигумения Мария

  Ловчанска Епархия пусна на българския книжен пазар нова детска книга от поредицата "За децата на България". Изданието е посветено на приснопаметната подвижница на благочестието схиигумения Мария (Дохторова), под чието духовно ръководство е бил и Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата се издава в навечерието на 40-годишнината от блажената кончина на майка Мария и е създадена по книгата на митрополит Гавриил "Схиигумения Мария (Дохторова)".
  Получила при монашеското си пострижение във Велика схима името на равноапостолната Мария-Магдалина, майка Мария се уподобява на великата Христова последователка и по своя живот още от ранна възраст - живот, изпълнен с добродетел, напрегнат духовен труд и беззаветна любов към Господа и хората. По Божия милост стъпките на великата подвижница на благочестието освещават и българската земя в периода 1954-1978 г., когато майка Мария е игуменка на Клисурски манастир "Св. Петка" до гр. Банкя. Именно там тя завършва своя равноангелен живот на 8 май, 1978 г., в деня на възлюбения ученик и апостол на Господа св. Йоан Богослов, когото приживе особено е почитала.

Да заслужим вечния живот

  Авторът на изданието е Ловчанският митрополит Гавриил. Книгата обхваща проповеди, интервюта и беседи на Негово Високопреосвещенство и излиза по повод на 20-годишнината от неговата епископска хиротония. В сборника авторът засяга широк кръг от теми, касаещи проблемите и събитията в съвременния живот, излага светоотеческия подход и разбиране за тях и споделя своя духовен опит, придобит през дългите години на общение със съвременни старци и подвижници на благочестието. Книгата е разделена в 5 части. Първата съдържа проповеди на Ловчанския митрополит Гавриил за големите православни празници. Втората обхваща негови слова и послания за различни църковно-обществени събития. Третата част включва доклади на Негово Високопреосвещенство, посветени на духовно-нравственото възпитание на децата и въвеждането на задължителното обучение по Православие в българските училища. Четвъртата част е съставена от интервюта, давани през годините за различни обществени и църковни медии. Последната част на сборника представлява фото албум, проследяващ едни от най-важните събития в живота и служението на архиерея.

"Думи за живот" т. 3

Казват, че прекрасно нещо е хубавата история, разказана с подходящ език. Но няма нищо по-хубаво от красотата на Православието, разкрита с правилните думи, които заради евангелската мъдрост, съдържаща се в тях, са думи за живот - живот вечен. С трети том на "Думи за живот" Ловчанска Епархия поднася на своите читатели нови непубликувани дори и в Интернет пространството беседи на Лимасолския митрополит Атанасий.

Настолна книга за монаси и миряни

Книгата е на големия руски подвижник на благочестието архим. Йоан Крестянкин. Според свидетелството на светите отци на Православната Църква духовният живот е наука на науките, свещена тайна. За онези, които желаят да се приобщят към живота в Христос и да вкусят колко благ е Господ, Той е запазил в писанията опита и наставленията на отците, чертаещи пред нас пътя към вечния живот. В предстоящото издания о. Йоан предлага светоотеческите отговори на множество въпроси, неминуемо възникващи по пътя на възхождането на човешката душа към Бога. В тази наистина настолна за всеки православен християнин книга и монаси, и миряни ще почерпят много божествена мъдрост и знание, духовни ориентири и подкрепа.