logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Инославие

Върховният съд на Русия обяви „Свидетели на Йехова“
за екстремистка организация и я забрани на територията на страната

Върховният съд на Русия постанови, че „Свидетели на Йехова“ е екстремистка организация, след като министерството на правосъдието поиска да му се разреши да закрие местната централа на организацията, която се намира близо до Санкт Петербург, съобщи БТА позовавайки се на Ройтерс.

  Руските власти са включили редица публикации на религиозната група в списък на забранената екстремистка литература, а прокуратурата отдавна я представя като организация, която разрушава семейства, насажда омраза и заплашва човешки животи. „Свидетели на Йехова“ заявяват, че тези квалификации са неверни.
  С днешното си решение Върховният съд на Руската федерация нареди незабавно да се прекрати дейността на всичките 395 представителства на „Свидетели на Йехова“ в страната, а имуществото на организацията се иззема, предаде ТАСС.
  Религиозната организация заяви, че ще обжалва решението в апелативната камара към Върховния съд. Ако и тя не го отмени, ще сезираме Европейския съд за правата на човека, каза представител на „Свидетели на Йехова“. Засега решението на съда не е влязло в сила. Ако бъде обжалвано, то ще влезе в сила след оповестяването на апелативното постановление. Ако не бъде обжалвано, решението ще влезе в сила след 30 дни, отбелязва ТАСС.
Източник: www.dobrotoliubie.com

Не трябва всички хора да се поставят под един знаменател - интервю с проф. И. Желев за мигрантите

От 3 до 5 ноември 2016 г. в гр. Битоля, Република Македония, се състоя Четвъртата световна конференция за диалог между религиите и цивилизациите на тема: „Миграцията и предизвикателството на интеграцията чрез диалога между религиите и цивилизациите“. Николета Дюлгерова разговаря с проф. Желев, който присъства там и е член на организационния комитет.

  - Проф. Желев, разкажете ни повече за проведената среща.
- В нея участваха хора от целия свят, но най-много бяха от Балканския полуостров, защото темата е миграцията, т.е пристигането на мигранти от Близкия Изток, там където се водят войни – Сирия, Ирак и Афганистан. Те идват първо в Източна Европа и създават затруднения на хората, които живеят в Гърция, Македония и България. Събраха се представители на различните държави и религии, за да обсъдят как да се помогне на държавите, засегнати най -много от емигрантския поток.
- Какви трудности изпитват държавите с мигрантите?
- Много са трудностите. Мигрантите пристигат по незаконен път. Идват по море и там са изложени на опасности: морето е бурно, те плават с лодки, които не са в добро състояние и потъват, хората се давят, вече има хиляди загинали. По суша също се случват сериозни нещастия. Наскоро имаше замръзнали хора на Българска територия, минали границата, навярно изморени легнали да си починат, да поспят и замръзнали. Има много рискове за тези мигранти. Те минават нелегално, защото са без документи. Те или са им прибрани, преди да тръгнат или те нарочно ги захвърлят, за да обявят, че са бежанци и идват тук за да търсят спасение и сигурност в нашите страни. Трудностите, които държавите изпитват имат и едно друго измерение. Често това са огромни маси от мигранти – десетки, стотици хиляди се събират в Италия и Гърция, пристигащи по море. Тези хора трябва някъде да бъдат настанени, нахранени, медицински обгрижени, децата им да ходят на училище, да бъдат облечени. Всичко това е грижа и трябва да бъде грижа на нашите страни, но често пъти и в България, грижата за хората, които нямат храна, дрехи и подслон е непосилна за държавата за самите българи, а като дойдат хиляди чужденци разбираме, че е непосилно да се посрещнат техните нужди. Има и трета страна - мигранти те не идват, за да останат в нашите страни, те само преминават. Но страни като Сърбия или Румъния не ги пропускат да преминат, а ги връщат и те остават тук. Всяка страна се стреми да избегне голямо струпване на мигранти на нейната територия. Ангажимент на властите е да пазят добре границите ни.
- От историята знаем, че и друг път е имало преместване на хора от едно място на друго. Какво е различното сега?
- Винаги в историята на човечеството е имало преместване на големи маси хора. Ние знаем, че в резултат на различни природни условия, се е налагало хората да бягат от топъл към студен климат или обратно, от места, където няма храна и настъпва глад. Знаем историята с еврейския народ. Родоначалникът на еврейския народ Авраам е тръгнал от Месопотамия заедно със семейството си. Но неговото семейство не е това което си представяте, само мама, татко, ти и ако имаш сестриче или братче, това са много големи семейства с много деца, които имат свои деца. Авраам е бил дядо и прадядо на много голям род. Те се преселват от Месопотамия в Палестина, там където сега е държавата Израел и държавата Палестина. После поради глад се е наложило да се преселят в Египет. Заради притесненията там, те са получили указания от Бог да бягат и да се върнат обратно в своята обетована земя. Ето трето преселение само на еврейския народ. После пък знаем, че след разрушаването на Йерусалим е имало големи изселвания през 1 в. сл. Хр. от Израел в Европа и други страни. В средата на 20 век евреите отново се завръщат в своята земя и създават държавата Израел. Ето един народ има през хилядолетията няколко големи преселения. Същото можем да кажем и за нашите земи. Знаем, че едни от най-древните жители на нашите райони са траките, но може би те също са дошли от някъде, защото траки има и в Мала Азия. Тук са дошли после гърци, римляни, славянски народи, а после и прабългарите, които през 681 г. успяват да ги организират в Българска държава. Всички народи познават преселението, лошото е, че когато някой народ изпадне в затруднения и се налага големи маси да се преселят на друго място, хората не ги приемат. Така е било винаги. И еврейския народ не е бил дружелюбно приет и славяните и прабългарите не са били посрещнати с хляб и сол, както се посрещат желаните гости. Днес чрез медиите научаваме какво става в другите страни. Тези премествания на големи групи хора създават смущения в местните хора и те си мислят, че ще дойдат тук, че ще трябва да ги настаним в нашите къщи, да ги храним, да дадем от дрехите, лекарствата и средствата си.
- Какво ни учи Свещеното Писание за приемането на хора от друга вяра?
- Това е един от сериозните въпроси. Преобладаващото число хора, които идват при нас не са от нашата православна вяра, те са мюсюлмани, при това има разлика и между мюсюлманската вяра, която изповядват мюсюлманите в България и вярата на тези които идват. Те имат други разбирания за положението на жената, мъжа, децата в семейството и обществото. Мигрантите пристигат с тези различни разбирания и обичаи и се стремят и тук да ги спазват и налагат, което създава затруднения в общуването с останалите хора. Ние като православни християни знаем, какво е казал Нашият Господ Иисус Христос, за любовта към ближния, като ближния не е само роднината и близкия, а от притчата за добрия самарянин знаем, че ближния на изпадналия в ръцете на разбойниците, нито е от неговата вяра, нито от неговия народ. Иисус Христос по този начин ни учи, че трябва да проявяваме обич и грижа към хора, които не са от нашия народ и нашата вяра. Но има и друг въпрос, ние постъпваме така с тях, но те приемат ли го? Има случай, например с международната организация Червен кръст, която осигурява храна и дрехи на изпаднали в нужда. Когато на мюсюлманите, които не признават кръста и дори се поругават с него, им давали пакети храна, на които е изобразен кръста, те го хвърлят и тъпчат, заради кръста. Това отношение не може да бъде разбрано. Дори един добър християнин да каже, че няма да го мрази и да го наказва за постъпката му, то така се обезсърчават хората, които искат да помогнат. Освен това има сериозен проблем - медиите съобщават за сведения от разузнаването на САЩ, които твърдят, че една огромна част от пристигащите у нас хора не са просто бежанци, а са терористи. Масово хиляди хора са пристигнали в Европа, получили са убежище за нуждаещи се, а всъщност идват тук за да работят срещу мира и спокойствието в нашите страни.
- Опасни ли са мигрантите?
- Опасни са онези от мигрантите, които не са истински мигранти. Както споменах бежанците са хора, които са в беда и ние сме длъжни, нашата вяра ни задължава да им помогнем, независимо от каква народност и вяра са. Но когато те не са истински бежанци, а са терористи, хора на злото, които идват да извършат нещо лошо, както във Франция, Германия, Англия, преди това и в Америка, когато жертви станаха стотици и хиляди невинни хора. Не трябва всички хора да се поставят под един знаменател. Не трябва да гледаме на човека като на враг. Трябва да се опитаме да разберем, да се доверим на властите, полиция и право-охранителни органи, които трябва да знаят, кой за какво идва. Тези хора, които наистина се нуждаят от закрила, трябва да я получат от местните власти, а тези които имат други намерения, трябва да бъдат залавяни и възпрепятствани да правят лошото, за което са тръгнали или са изпратени от някого.
- Благодаря ви за интервюто.
интервюто взе Николета Дюлгерова

Интервю с г-н Дарин Алексиев, автор на книгата „Йога път към мрака”

  На 18 февруари в Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград се проведе представяне на книгата „Йога път към мрака” на автора Дарин Алексиев. На срещата присъства Негово Високопреосвещенство Неврокопския митроплит Серафим, свещеници и граждани от Благоевград. Предлагаме на читателите интервю на Ива Борисова от журналистически клуб „Кандилце” с г-н Алексиев, който е преподавател в СДС ”Св. Йоан Рилски”, София и Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив.
-Г-н Алексиев, разкажете ни повече за новата Ви книга „Йога път към мрака”

- Това е най-новата книга, която написах и за моя голяма изненада се оказа интересна не само за православните християни, а и за йогите, които твърдят, че книгата е написана против тяхното учение. Всъщност книгата е написана за християни, които се увличат и които я практикуват или такива които по някакъв начин са се докоснали до тази източна религия. Обект на книгата е въпроса дали йогата е религия или не? Смятам, че с това книгата е полезна. В книгата изследвам не само източниците на йога, а и твърденията на много преподаватели, че йога е само йогистко-гимнастическа система, и напълно отричат, че тя е религия.
- Имат ли нещо общо християнството и йогата, или напълно се различават?
- На пръв поглед, християнството и йогата много си приличат. Във втората част на книгата, подробно разглеждам нравствените принциипи на йога. Първата степен от осемте в йога е посветена на поведението на човека към околните, а втората степен поведение към себе си. Изумително, е че йога макар да наподобява по външен начин християнството, по вътрешно съдържание тя няма нищо общо с него. Йога е едно езическо учение, и колкото и да твърдят неговите последователи, че учи своите ученици на добро, в действителност то изгражда у човека изключителен егоцентризъм. Това е факт, който йогите няма как да отрекът, тъй като в центъра на микро и макро космоса, който създава това учение е човекът, Азът. Чрез практикуване на йога, този Аз, човекът, трябва да достигне до съвършенство. Като пример давам един от основните постулати с които йогите се гордеят –ненасилие. Православното християнство учи, че не е достатъчно да се въздържаме да не правим зло, а да правим добро, дори на враговете си. -Смятате, ли че йогата е полезна гимнастика, особено за децата?
- Категорично не, защото самите упражнения, които йогата изповядва в своята същина представляват поклонение на езическите богове. По време на практикуването на тези упражнения наречени асани, човек се учи да изговаря ом, нещо което според йогите е Амин. В моето изследване установих, че изричането на това ом, всъщност е изричане на името на божеството. Така когато човек практикува йога, а също и децата още от малки се учат на една източна религия, поклонение. Ето защо аз категорично не мога да възприема едно дете от малко да бъде възпитавано в почитане на езически богове.

Ива Борисова е член на клуба по журналистика "Кандилце" към Православния център в Благоевград


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3