logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Интервюта

Вероучението съдейства за намаляване на агресията

  За предмета Вероучение и интереса на децата към него в разговор с Таня Христова, преподавател по Православие в Общински детски комплекс – Бургас: – Г-жо Христова, какво се преподва по предмета Вероучение?
– По предмета Вероучение в училищата на територията на град Бургас преподаваме Стар и Нов завет. От Стария завет преподаваме за старозаветни праведници и въз основа на техния живот даваме пример на децата, които да послужат като един модел на поведение в техния живот. От Новия завет ние разказваме на децата и ги учим най-вече на най-важните господски богородични празници. Аз лично в своята преподавателска дейност изпозлвам мултимедийни средства, чрез които показвам на децата като презентация или клип, историята на даден празник, някакво събитие от земния живот на Исус Христос, на Света Богородица или на съответния светец.

– Какви са Вашите наблюдения, какво е най-интересно на децата?
– Ще дам пример с вчерашния си урок в 1-ви клас в ОУ „Георги Бенковски”на тема „Йона и голямата риба”. Беше им много интересно за това, което се е случило с този пророк. Темата беше за послушанието, да бъдат послушни на своите родители. Децата най-вече се спечатляват, когато самата тема е представена по много занимателен начин. Те много се вълнуват, когато им се разказва или когато съответната тема бъде представена нагледно.
– Какви са Вашите наблюдения, децата познават ли добре християнската религия, нейните ценности, норми и история?
– Да Ви кажа не всички деца са добре запознати. Казвам го съвсем откровено. Проявяват обаче много голям интерес. Особено учениците от 1-ви и 2-ри клас, т.е. по-малките. И в Библията е писано, че Господ много обича децата, защото те са много чисти по сърце и душа и колкото са по-малки, толкова са по-възприемчиви. Повече се впечатляват от това, което виждат и което им се разказва. Наистина има интерес, стига да има съдействие от страна на учителите, класните ръководители и родителите.
– Според Вас този интерес засилва ли се през годините?
– Да. Има голям интерес от страна на децата, стига да нямаме пречки от страна на класните ръководители. За родителите мога да кажа, че лично аз, с тези родители на деца, с които работя, срещам голяма съпричастност. Единични са бройките, при които да има някаква пречка. Не ми създават проблеми. Аз основно работя в ОУ „Георги Бенковски”. Наистина в това училище, със задоволство мога да кажа, че там има най-голям интерес за обучението по Религия и най-голямо съдействие от страна на директор, учители и родители.
– На колко деца преподавате?
– Ако кажа точна бройка ще излъжа. Преблизително на около 70-80 деца. Варират съответно.
– Казахте, че срещате пречки от страна на преподаватели? Защо и какви са те? Срещате ли други трудности?
– В ОУ „Георги Бенковски” не срещам пречки. Имах предвид като общуване с колеги. Основните пречки са свързани с това, че например ако в училищата има свободно избираеми предмети, ако даден класен ръководител е зает със съответен СИП и не може да вмести часовете порелигия и се пречи на този СИП, тогава вече се противопоставят. Лично аз обаче нямам подобен проблем.
– Можете ли да ни разкажете малко повече за историята на Вероучението?
– Мисля, че през април месец ще има конференция ще има в Русе, на която ще се обсъжда преподаването на Вероучение в цяла България. Там колеги ще обсъждат как протича обучението на територията на техния град. От 2008 г. се преподава Религия в бургаските училища. Отначало наистина бяха много повече, но на този етап, мисля, че около 36 учители работят и преподават в бургаски училища и детски градини към община Бургас. Към ОДК – Бургас сме ние и постоянно обменяме идеи и информация. Провеждаме и събирания, на които обсъждаме своите впечатления и опит.
– Защо в важно Вероучението за децата?
– Много е важно. На фона на днешната агресия и тези новини, с които постоянно ни заливат от телевизия и радио, за убийства, за побоища, много е важно, защото в Новия завет точно и ясно ни е представено новото учение, учение на любовта. В основата на Христовото учение е учението на любовта и ние точно това искаме да покажем на децата, с пример от земния живот на Исус Христос и на Дева Мария как трябва да постъпват, защото много простичко там са разкрити истините за поведението. Например, в личната ми практика и работа в училището, акцентирам точно на това какво е учил Исус Христос хората, особено малките деца, как те трябва да прилагат тези верови истини в своя живот. Обяснявам им го съвсем простичко, по един достъпен начин. Така се дава възможност да учим децата на добро, да им дадем норми на поведение. Поне мъничко да съдействаме за намаляване на агресията.

Източник: агенция Фокус Взето от: www.dobrotoliubie.com

Постът при децата

  Напоследък сме свидетели на различни тенденции касаещи храненето на децата. Някой родители се страхуват да наложат пост на децата си, опасявайки се че те са прекалено малки, други пък са твърде строги налагайки на децата пост подобен на този на възрастните, срещат се и родители, които в момент на болест, налагат на децата си пост, без послушание и консултацията си със свещеник. Предлагаме на вниманието на всички родители следната статия:

  Как детето да спазва поста? Как да му се обясни неговият смисъл? Какво да направим, ако в училище дават месна храна, а баба ни кани на празнична трапеза? На въпроси относно поста при децата отговаря протойерей Алексий Умински.
  – Когато говорим по темата за поста, обикновено възниква въпрос за храната – какво може да се яде и какво не. Правилно ли е това?
 – Постът за децата започва именно с това – ограниченията в храната. За възрастния човек постът е висок духовен подвиг. Когато се променят само ястията с диетични, а животът си остава предишния – това не може да бъде пост. Но когато постът става друга форма на живот, тогава отказът от определена храна само съпътства това, към което човек вътре в себе си е бил много внимателен: следил е за думите си, мислите си, чувствата си; бил е всячески съсредоточен с постоянното си желание да бъде с Бога и много силно е скърбял, ако нещо не се получава.
  За децата постът започва с външни ограничения, защото от детето не се изисква духовен живот и духовна борба. А ако говорим за малки деца, трябва да се съборазим с възрастта на детето, за да сме наясно и какъв трябва да бъде постът за него.
  Въпреки възрастта си малките деца са способни да разбират някои неща. И преди началото на поста, родителите са длъжни да поговорят с децата за това, че постът е дело съкровено и тайно. „Помисли, какво си готов да принесеш в жертва на Христос? Помисли и реши сам, нека това бъде твоята малка тайна – какво ще дадеш на Христос? Какво ще направиш за Него? От какво можеш да се откажеш? Как ти можеш да се поправиш? С какво ти днес ще опиташ да се справиш в своя живот, за да разбереш, че ти действително го правиш заради Бога?“
  Струва ми се, че чрез това разбиране животът на детето може да бъде малко по-осмислен. И тогава другите елементи на поста – храната, стоенето в молитвата, изповедта, причастяването, ще бъдат възприети от детето като негов собствен път на носене на кръста. Това е много, много важно, за да се осъзнае постът като път, по който носим своя кръст. Най-важното е детето да се научи, че постът – това е движение, път към Христос.
  И ако постът бъде преживян по такъв начин, то радостта, с която се изпълват Пасха или Рождество, ще се отрази и в детската душа и ще остави дълбоки следи, а знанието за Възкресение Христово, например, ще стане негов личен опит на вярата в детство. Детето няма голям личен опит във вярата, защото то основно копира своите родители, а тук постът може да стане личен опит в неговото общение с Христос.
  А ако човек има такъв опит в живота си, той не го забравя никога. И дори ако после в живота на детето се случат проблеми – труден пубертет, излизане в някакъв момент от църквата, този спомен за Бога остава и обезателно ще се прояви в определен момент, защото както казва Авва Доротей „семената на добродетелта са неизкореними”.
  Постът е семе на добродетелта, което може да принесе полза в живота на човека.
  Детският пост винаги се случва в контекста на поста на родителите, както и целия живот на детето винаги е съпроводен от живота на родителите му. И цялото възпитание на детето като християнин е свързано с това, как самите му родители живеят в Христос. Постът е елемент от общия живот на семейството в Христа. Ако семейството пости не формално, а сериозно, то традиционните ограничения ще бъдат само външни.
  Но въпреки това за всеки човек постът остава негов личен подвиг, защото дори членовете на едно семейство не могат да постят еднакво: мъжът пости в условията на собствения си живот и в зависимост от своята професия; жената пости така, както може според броя на децата в семейството и състоянието на своето здраве.
  Но когато настъпва пост, това време е от значение за всички и те трябва да разбират, че нещо се е променило в живота на семейството през този период, животът им е станал малко по-друг, тоналността се е променила. Така, както се чувства това и в храма: приглушената светлива, промяната на песнопенията, промяната в реда на богослужението – всичко това съсредоточава човека и предизвиква у него особена настройка на душата.
  Всички тези елементи трябва да присъстват и по време на поста вътре в семейството. Например семейното четене на молитви заедно с децата помагат на детето да разбере, че сегашното време е изпълнено с някакъв друг живот.
  Ако през поста се включва телевизор, то това трябва да важи за всички. Разбира се, добре е когато цялото семейство се отказва от нещо, но тук трябва да сме наясно, че ако семейството се отказва от телевизора, който е нещо обикновено за децата, трябва да заменим липсата му с нещо друго. Ако просто лишим детето от телевизора и не му предложим друга алтернатива, това за него ще прилича на някаква измама.
 – Или на наказание.
  – Да, тогава постът ще се възприема от детето като тежко поносимо време от живота, когато са го лишили от някакви приятни неща, но не са му дали нищо в замяна. И затова, когато родителите решат, че семейството няма да гледа телевизор, а децата са в различни възрасти – да речем 4, 5 и 12-годишни, трябва много добре да помислят, какво могат да предложат в замяна, защото най-често те включват телевизора, видеото или компютъра и по този начин си запълват времето. Затова родителят трябва да разбере, че с каквото и да замести това време, то не трябва да е скучно за детето, а да бъде запълнено с важни неща, които да му донесат полза.
  В периода на поста трябва да занимаваме децата с нещо: не само да четем с тях книги или да подбираме полезни филми, които да имат и елемент на развлечение (децата не могат да не се развличат), но и да им даваме храна за ума и сърцето. И за този момент родителите са длъжни да помислят.
  Още веднъж искам да обърна внимание на това: въпреки че постът е един за всички в еднакъв период от време, за всеки човек той винаги е различен и това е негов личен подвиг. Родителите на бива да забравят, че мярката на личния подвиг у всички хора е различна.
  Затова детският пост се различава много от поста на възрастните. При детето представата за греха е съвсем различна и до определена възраст то няма понятие за духовна борба. Например опасно е да се натоварват със сериозна постна дисциплина малките деца, които още не се изповядват, защото те още се развиват, а храната при тях трябва да е с незначителни промени и да е просто отделен елемент от целия пост.
  Детето винаги трябва добре да се храни, може и с постна храна, но да бъде разнообразна. Затова когато то отслабне или се разболее, присъствието в порциона му на млечни продукти, а понякога на месни бульони и месо, са напълно нормални.
  – Много деца ще бъдат радостни да не ядат месо, но да се откажат от сладките неща…
  Има ясни елементи на поста: неяденето на месо и отказ от прекомерни сладости и удоволствия. Например, посещението на аквапарка по време на поста би могло да бъде изключено. Но посещението на театър, музей или нещо, което допринася за духовното развитие на детето, не е развлечение като при възрастните, а обратно – явява се елемент на възпитание и може да присъства по време на поста. Такива могат да бъдат и хубавите спектакли, концерти и дори циркът, ако е представление, което показва на детето, как човек може да общува с животните. Всичко това може да бъде в рамките на поста и да бъде полезно така, както и през останалите дни.
  Много е важно детето още от малко да заобича атмосферата на пост в храма, да почувства небето, прозрачността, особената благодат. Тогава за него с всяка изминала година все повече и повече ще се открива радостта на празника.
  Най-страшното е, ако постът бъде възприет като формалност или наказание и това може да се случи, ако родителите заставят детето да пости – тогава постът се превръща за него в непоносима мъка.
  „Кога, кога ще свърши постът, за да поям колбаси?” – детето действително така преживява нещата. Аз помня моите деца, с които веднъж в самия край на поста се возехме в колата (те тогава бяха примерно на 8 и 10 години), а наоколо продаваха дюнери, кренвирши, хот-дог, а едно от децата, гледайки всичко това ми каза: „По-добре да бях сляп”. Ако не обръща внимание на съблазните около себе си, детето пак извършва подвиг, все пак преодолява нещо. Децата искат саламчета и кренвирши, но ако те възприемат поста като подвиг, ще се стараят, ще се борят със себе си.
  Детският пост трябва да е по-лек, но ако неразумно заставяме детето да пости по строг атонски устав, ако просто го морим от глад, заставяме го да чете дълги непонятни молитви, водим го на дълги богослужения – когато за децата тези неща не носят радост, това може много силно да им навреди.
  У нас в семинарията освен първата седмица на Великия пост (в първата седмица децата учат с по-лека програма, защото ходят в храма), на по-малките деца им дават млечна храна, а на по-големите винаги им дават риба. Спомням си, че имаше проблеми с родителите: „Как така? Вие сте семинария, а не спазвате поста?” – казваше една майка, стъпила на високи токчета, с маникюр, с начервени устни. В ръцете на такава майка детето се превръща в „опитно зайче” и е ясно какво ще стане после с него.
  Тъжно е да се гледат такива деца, те после излизат от църквата, възприемат вярата на родителите си като страшна лъжа и лицемерие. Защото родителите се опитват да научат децата си на това, което те самите никога през живота си не са знаели.Това е най-страшното: когато родителите в детството си не са постили, а правят това отскоро, те се опитват на наваксат изпуснатото със своите деца. Ето тогава се случва голяма беда! Ако не си постил в детството си и не си преживявал всичко това сам, попитай умните и опитни хора, тези, които вече са отгледали своите деца. При това, всички деца са различни и трябва да гледаме устроението на своето дете, за да знаем може ли то да живее с такива ограничения или за него постът е непосилен товар.
  – В обикновените училища по-големите ученици учат до 4-5 часа вечерта.
  Ако детето учи в обикновено училище (а не в семинария, бел. прев.), неправилно е родителите да казват, че то пости и не бива да яде това, което дават за храна на всички останали деца. Първо, детето е поставено в неравни условия заедно с другите деца; второ, то цял ден ще бъде гладно. Оставете го да си изяде хамбургера, в който има повече пост, отколкото в приготвената у дома от майка му с любов постна храна.
  Моето мнение е следното: децата в училище да ядат това, което дават на всички останали деца , вкъщи ще постят.
  – Вие говорите за Великия пост, но сега е Рождественски пост. Какво можете да кажете за него?
 – Всичко, което се отнася за Великия пост, касае и Рождественския пост.
  – А как да празнуваме Нова година? [1]
 – За това много е говорено, но то е част от нашия живот и не можем да го избегнем. Не можем да превъзпитаваме всички хора, които ще празнуват Нова година. Трябва да живеем в тези условия, не можем нищо да направим.
  Единственото, което може да се промени с времето е християнските семейства да станат повече. Нова година в обкръжение на християни ще се празнува по друг начин. Бабите тогава също ще са християни, днешните родители ще станат баби и дядовци и по друг начин ще подаряват на своите внуци подаръци за Нова година.
  – Сега има Рождественски елхи в храмовете за учениците и децата от детската градина.
 – Да, разбира се, има какво да се каже и за това. Но от друга гледна точка, ако невярващите баба и дядо искат да се видят със своите внуци на Нова година, как да им откажеш? А ако те приготвят нещо, което не е постно, нима е толкова страшно, ако детето опита малко, за да не обиди баба си и дядо си? Нищо страшно няма в това.
  Любовта стои по-горе от поста.
  Превод: Ренета Трифонова, източник: www.pravmir.ru
___________________________________ [1] В Русия новогодишните празници са по време на пост, тъй като при тях Рождество Христово е на 7 януари. Но този въпрос касае всеки друг празник по време на християнския пост, на който детето може да бъде поканено на гости.
Взето от: www.zadrugata.com

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО–любимия празник на приятелите ни от защитено жилище №3 в Благоевград

В очакване на Коледните празници, приятелите ни от защитено жилище за хора с умствена изостаналост в Благоевград гостуваха в Православния информаицонен център. Те научиха повече за очакваните празници и участваха в импровизирана работилница. Младите журналисти от екипа разговарят с тях и с г-жа Невена Лумпарова, социален работник в центъра.

  - За първи път ли идвате в православния център?
- Да, с младежите от защитено жилище 3 идваме за първи път.
- Приятно ли е на младежите да изработват различни неща?
- Да, много е приятно на всички. Те с нетърпение очакваха работилницата в центъра.
- Разкажете ни повече за самите младежи.
- Нашите младежи са от защитено жилище с умствена изостаналост. Те дойдоха в нашия град преди 3 години по проект „Действия за всички”. До този момент живееха в различни домове в страната, където е минала по-голямата част от живота им. Благодарение на този проект, те бяха преместени в големите градове в различни центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища. За да бъдат по-малко на брой в едно жилище и да бъде по-успешна тяхната интеграция в обществото и да ги подготвим съответно стъпка по стъпка евентуално да водят по- нататък самостоятелен живот.
Тук сме сега с петима младежи, от които четирима са живяли заедно в дома в с. Петрово, а едното момиче е от Берковица. Те свикнаха един с друг, помагат си, уважават се, съпричасни са на проблемите на всеки един от тях.
- Посещават ли църкви и манастири?
- Да, ходили сме заедно в стария храм „Въведение Богодично” в Благоевград, а два пъти вече в Рилския манастир, ходихме и в Мелник.
- Харесва ли им да ходят на такива святи места?
- Да, харесва им.
- Какво им дава докосването до православието?
- Всеки един от тях може да отговори за себе си, но вяра, надежда за по-добро, подкрепа.
- Приятна ли е работата с тях?
- Да, защото ние се стараем всеки ден да ги научим на нещо, надграждаме знания и умения, живота им сега е по-различен от живота им преди да дойдат тук.
Какво правят младежите в свободното си време?
- Различни дейности—ходят на училище, домакинстват, пишат, четат, всеки има различни възможности и интереси.
Екип Кандилце

Мирела Кючукова: Благотворителните инициативи не трябва да бъдат само празнични

  Фокус: Г-жо Кючукова, в Благоевград бе създадена група „Ако си дал на другия“. Каква е целта на тази инициатива?
Мариела Кючукова: Това е група във фейсбук пространството и нейната задача е да предизвика хората, ако имат нещо, което е излишно и на тях не им е нужно, но е запазено- дрехи, обувки, играчки, мебели, завивки и др., да споделят с останалите членове. Целта на групата е членовете й да споделят, когато някой има нещо излишно. В групата ще се публикува и информация, свързана с благотворителни акции, базари и инициативи, свързани с подпомагане на хора от Благоевград и региона в нужда. Ние се стремим да подобрим комуникацията един между друг и по този начин да помагаме на ближния. Инициативата е на сдружение „ Ние жените“, Православен информационен център, на Общински съвет по наркотични вещества и на журналисти. Причината да направим такова пространство са няколко случаи, които в съвместната ни дейност имахме. Давам пример с жена, която изпада в социално тежко положение и се налага да напусне своя дом. Тя беше настанена в една квартира, която беше абсолютно необзаведена и ние се опихме да й помогнем. Дълго време търсихме един дюшек. Тогава решихме, че можем да стигнем до повече хора и някой може да помогне. До момента около 140 уши са включили в групата. Имаме идея да публикуваме информация и за други социални акции, които се провеждат на територията на Благоевград. Така, че хора, които искат да правят добротворство да участват. Сформираната група в социалните мрежи „Ако си дал на другия“ се администрира от екипа на Православния информационен център на Неврокопска св. митрополия. Към центъра повече от 5 години има помещение с дрехи, обувки, одеяла и други, където се приемат запазени, чисти дрехи според сезона и всеки нуждаещ се може да си вземе напълно безвъзмездно. Надяваме се, че чрез електронното пространство доброто да се случва по-бързо, тъй като е важно да помогнеш тогава, когато има нужда от помощта ти. Който желае да подкрепи инициативата, може да го направи, като помогне да се популяризира групата „Ако си дал на другия”.
Фокус: Какви още кампании се провеждат на територията на Благоевград?
Мариела Кючукова: В момента има още една кампания, в която се включват хората, които споменах. Това е кампанията „Приятели , наши връстници гладуват.Да спрем това“! Събираме хранителни помощи, които ще бъдат раздадени на семейства в нужда от Благоевград. Инициативата се провежда за пета поредна година. В кампанията участват Общинския съвет по наркотични вещества (ОбСНВ) и Младежки общински съвет по наркотични вещества, съвместно с Православния информационен център, стартирахме кампания за събиране на дълготрайни, пакетирани храни за семейства в нужда от Благоевград . Акцията е до 19.12.2016 г. Могат да се даряват пакетирани, сухи хранителни продукти в срок на годност – ориз, брашно, олио, макарони, захар, консерви, бисквити, вафли и други. Продуктите се събират в Община Благоевград, стая 516 (офиса на ОбСНВ).Всичко събрано ще се предостави на Православния център, от където продуктите ще бъдат разпределени и предадени на семейства в нужда от Благоевград.
Фокус: До този момент има ли вече събрани продукти, дрехи или други?
Мариела Кючукова: До този момент са ни предложили от две места детски дрешки. В Православния център има около 100 души регистрирани, които търсят дрехи и храна. Винаги има на кого да ги дарим. По- важното е да намерим нужните неща.
Фокус: Споменахте за няколко инициативи. Има ли нещо друго, което тече в момента? Мариела Кючукова: От вчера започна работа един енорийски дом към църква „Св. Николай Летни”, в кв. „Грамада”. Там църковното настоятелство, отново с помощта на партньори, организират раздаване на топло храна на нуждаещите се хора. Всяка неделя там ще се раздава топла храна. Този, който счита, че има нужда от нея може да отиде там и да я потърси. Разбира се имаме списъци на нуждаещи се хора, като всеки може да помогне за кухнята там.
Фокус: Колко са хората включени в списъците?
Мариела Кючукова: Около 50 души бяха включени при предишното готвене тази неделя. Те са наркозависими, в тежко социално положение. Вече зависи от капацитета и от това колко сме активни в тази акция вече може да се предлага повече храна за повече хора. В момента това е капацитета. От тази неделя църковното настоятелство предвижда към храма да заработи кухня за бедни. Тя ще предоставя топла храна всяка неделя на предварително одобрени нуждаещи се хора. Храната е изцяло от дарения, като всички дарители са пожелали да останат анонимни. Засега са осигурени хранителни продукти за два месеца, но със сигурност ще има още дарения, като организаторите се надяват освен с лични дарения на хората да се включат и големите хранителни магазини в града. Всеки може да дари продукти за кухнята за бедни към храма или да се включи с доброволен труд по примера на обичания св. Николай Мирликийски Чудотворец. Ако има желаещи, могат да се обадят на място в черквата или в Православния информационен център в Благоевград.Благотворителните инициативи в тази посока не трябва да бъдат празнични.Трябва да има ежедневно място за тях, тъй като както ние всеки ден се храним, така и хората в нужда. Те имат нужда от храна, облекло, топла дума и място където да влезнат. Прави ми впечатление, че през последните години хората са по- отворени към такива акции. Не винаги помощта се измерва в средства и в пари. Много от нашите начинания са свързани с доброволчество. Когато имаме един час свободен и бихме искали да помогнем на някого и да се почувстваме и ние самите по- добре, трябва да търсим такива инициативи. Ние търсим доброволци.
Лора КАЛЧЕВА
взето от: www.focus-radio.net

Не трябва всички хора да се поставят под един знаменател - интервю с проф. И. Желев за мигрантите

От 3 до 5 ноември 2016 г. в гр. Битоля, Република Македония, се състоя Четвъртата световна конференция за диалог между религиите и цивилизациите на тема: „Миграцията и предизвикателството на интеграцията чрез диалога между религиите и цивилизациите“. Николета Дюлгерова разговаря с проф. Желев, който присъства там и е член на организационния комитет.

  - Проф. Желев, разкажете ни повече за проведената среща.
- В нея участваха хора от целия свят, но най-много бяха от Балканския полуостров, защото темата е миграцията, т.е пристигането на мигранти от Близкия Изток, там където се водят войни – Сирия, Ирак и Афганистан. Те идват първо в Източна Европа и създават затруднения на хората, които живеят в Гърция, Македония и България. Събраха се представители на различните държави и религии, за да обсъдят как да се помогне на държавите, засегнати най -много от емигрантския поток.
- Какви трудности изпитват държавите с мигрантите?
- Много са трудностите. Мигрантите пристигат по незаконен път. Идват по море и там са изложени на опасности: морето е бурно, те плават с лодки, които не са в добро състояние и потъват, хората се давят, вече има хиляди загинали. По суша също се случват сериозни нещастия. Наскоро имаше замръзнали хора на Българска територия, минали границата, навярно изморени легнали да си починат, да поспят и замръзнали. Има много рискове за тези мигранти. Те минават нелегално, защото са без документи. Те или са им прибрани, преди да тръгнат или те нарочно ги захвърлят, за да обявят, че са бежанци и идват тук за да търсят спасение и сигурност в нашите страни. Трудностите, които държавите изпитват имат и едно друго измерение. Често това са огромни маси от мигранти – десетки, стотици хиляди се събират в Италия и Гърция, пристигащи по море. Тези хора трябва някъде да бъдат настанени, нахранени, медицински обгрижени, децата им да ходят на училище, да бъдат облечени. Всичко това е грижа и трябва да бъде грижа на нашите страни, но често пъти и в България, грижата за хората, които нямат храна, дрехи и подслон е непосилна за държавата за самите българи, а като дойдат хиляди чужденци разбираме, че е непосилно да се посрещнат техните нужди. Има и трета страна - мигранти те не идват, за да останат в нашите страни, те само преминават. Но страни като Сърбия или Румъния не ги пропускат да преминат, а ги връщат и те остават тук. Всяка страна се стреми да избегне голямо струпване на мигранти на нейната територия. Ангажимент на властите е да пазят добре границите ни.
- От историята знаем, че и друг път е имало преместване на хора от едно място на друго. Какво е различното сега?
- Винаги в историята на човечеството е имало преместване на големи маси хора. Ние знаем, че в резултат на различни природни условия, се е налагало хората да бягат от топъл към студен климат или обратно, от места, където няма храна и настъпва глад. Знаем историята с еврейския народ. Родоначалникът на еврейския народ Авраам е тръгнал от Месопотамия заедно със семейството си. Но неговото семейство не е това което си представяте, само мама, татко, ти и ако имаш сестриче или братче, това са много големи семейства с много деца, които имат свои деца. Авраам е бил дядо и прадядо на много голям род. Те се преселват от Месопотамия в Палестина, там където сега е държавата Израел и държавата Палестина. После поради глад се е наложило да се преселят в Египет. Заради притесненията там, те са получили указания от Бог да бягат и да се върнат обратно в своята обетована земя. Ето трето преселение само на еврейския народ. После пък знаем, че след разрушаването на Йерусалим е имало големи изселвания през 1 в. сл. Хр. от Израел в Европа и други страни. В средата на 20 век евреите отново се завръщат в своята земя и създават държавата Израел. Ето един народ има през хилядолетията няколко големи преселения. Същото можем да кажем и за нашите земи. Знаем, че едни от най-древните жители на нашите райони са траките, но може би те също са дошли от някъде, защото траки има и в Мала Азия. Тук са дошли после гърци, римляни, славянски народи, а после и прабългарите, които през 681 г. успяват да ги организират в Българска държава. Всички народи познават преселението, лошото е, че когато някой народ изпадне в затруднения и се налага големи маси да се преселят на друго място, хората не ги приемат. Така е било винаги. И еврейския народ не е бил дружелюбно приет и славяните и прабългарите не са били посрещнати с хляб и сол, както се посрещат желаните гости. Днес чрез медиите научаваме какво става в другите страни. Тези премествания на големи групи хора създават смущения в местните хора и те си мислят, че ще дойдат тук, че ще трябва да ги настаним в нашите къщи, да ги храним, да дадем от дрехите, лекарствата и средствата си.
- Какво ни учи Свещеното Писание за приемането на хора от друга вяра?
- Това е един от сериозните въпроси. Преобладаващото число хора, които идват при нас не са от нашата православна вяра, те са мюсюлмани, при това има разлика и между мюсюлманската вяра, която изповядват мюсюлманите в България и вярата на тези които идват. Те имат други разбирания за положението на жената, мъжа, децата в семейството и обществото. Мигрантите пристигат с тези различни разбирания и обичаи и се стремят и тук да ги спазват и налагат, което създава затруднения в общуването с останалите хора. Ние като православни християни знаем, какво е казал Нашият Господ Иисус Христос, за любовта към ближния, като ближния не е само роднината и близкия, а от притчата за добрия самарянин знаем, че ближния на изпадналия в ръцете на разбойниците, нито е от неговата вяра, нито от неговия народ. Иисус Христос по този начин ни учи, че трябва да проявяваме обич и грижа към хора, които не са от нашия народ и нашата вяра. Но има и друг въпрос, ние постъпваме така с тях, но те приемат ли го? Има случай, например с международната организация Червен кръст, която осигурява храна и дрехи на изпаднали в нужда. Когато на мюсюлманите, които не признават кръста и дори се поругават с него, им давали пакети храна, на които е изобразен кръста, те го хвърлят и тъпчат, заради кръста. Това отношение не може да бъде разбрано. Дори един добър християнин да каже, че няма да го мрази и да го наказва за постъпката му, то така се обезсърчават хората, които искат да помогнат. Освен това има сериозен проблем - медиите съобщават за сведения от разузнаването на САЩ, които твърдят, че една огромна част от пристигащите у нас хора не са просто бежанци, а са терористи. Масово хиляди хора са пристигнали в Европа, получили са убежище за нуждаещи се, а всъщност идват тук за да работят срещу мира и спокойствието в нашите страни.
- Опасни ли са мигрантите?
- Опасни са онези от мигрантите, които не са истински мигранти. Както споменах бежанците са хора, които са в беда и ние сме длъжни, нашата вяра ни задължава да им помогнем, независимо от каква народност и вяра са. Но когато те не са истински бежанци, а са терористи, хора на злото, които идват да извършат нещо лошо, както във Франция, Германия, Англия, преди това и в Америка, когато жертви станаха стотици и хиляди невинни хора. Не трябва всички хора да се поставят под един знаменател. Не трябва да гледаме на човека като на враг. Трябва да се опитаме да разберем, да се доверим на властите, полиция и право-охранителни органи, които трябва да знаят, кой за какво идва. Тези хора, които наистина се нуждаят от закрила, трябва да я получат от местните власти, а тези които имат други намерения, трябва да бъдат залавяни и възпрепятствани да правят лошото, за което са тръгнали или са изпратени от някого.
- Благодаря ви за интервюто.
интервюто взе Николета Дюлгерова

Свещеник Светослав Кючуков: Св. Илия е бил непримирим борец срещу езичеството

  На Илинден в България се почита Свети пророк Илия, чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание, което не случайно избухва именно на този голям за християнството ден. Пред агенция Фокус, свещеникът от Благоевград Светослав Кючуков, разяснява повече за празника и посланията му.


Кажете ни малко повече за самия празник?
– Самият празник Илинден е посветен на старозаветния пророк Илия. Той е живял горе-долу 9 в. пр. Хр. в Древен Израел. Бил е пророк, тоест човек който проповядва за един Бог, а по това време цар Ахав и неговата съпруга въвеждат един култ към едно езическо финикийско божество Баал. Характерно за свети Илия е, че той всъщност е бил непримирим борец срещу този чужд за юдеите култ и е направил всичко възможно, за да върне обратно на древните юдеи вярата в единия чист и истинен Бог.
Защо според вас именно тази дата е избрана за началото на въоръжените борби и може ли да търсим символика и връзка с библейските сказания за пророк Илия?
– Разбира се, че може да намерим символика и връзка, още повече, че както казахме пророк Илия е бил непримирим борец срещу чуждото идолопоклонство. Може би и нашите предци са искали да се освободят от чуждото робство и са имали дръзновението и смелостта на пророк Илия. Това е може би връзката.
Борбата за свобода на България и национално обединение винаги е била тясно свързана с църквата и вярата. На какво се дължи това според Вас?
– Според мен на първо място се дължи на това, че винаги Православната църква е отсявала мнението, че всеки един народ трябва да пази своята вяра и своята национална идентичност. Така например в класическия период на Византийската империя между църква и държава е имало една симфония и едно съзвучие, което за съжаление днес се наблюдава или много рядко, или в изкривен смисъл, но общото е това, че църквата винаги набляга на патриотизма.
В днешните времена на динамика в международните отношения, силните процеси на глобализация и мигрантските вълни от близкия Изток, остава ли силно мястото на църквата в живота на българина?
– За съжаление на този въпрос може да се отговори многозначно. Факт е, че така или иначе, в живота на съвременния българин има повече място за т.нар. битово християнство. Църквата някак си остава малко встрани. По какви причини става това не мога да кажа, но общо взето, като цяло не.
Живи ли са според вас понятията „родолюбие“, „патриотизъм“ и „вяра“ и като цяло следва ли българина в живота си ценности като тези?
– Някак си цялото това глобализиране и цялото ни съвремие е насочено в друга по-космополитна насока и самите понятия родолюбие, патриотизъм и вяра останаха само като понятия от учебниците и в по-малка или в по-голяма степен, не са тези ценности, които трябва да притежава всеки един от нас, и не само да ги притежава, но и да ги отстоява в живота си.
За финал на нашия разговор какво бихте искали да кажете на българина по повод Илинден и годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание?
– Искам да поздравя всички родолюбиви българи, които имат в себе си патриотизма, тъй като това е една голяма дата от нашата българска история. Малко или много, на мен някак си ми се иска всички тези понятия да са живи и да успяваме да взимаме пример от цялата наша история, за да можем смело да вървим напред, тъй като на човек и народ, които се учат от историята си и пазят националната си идентичност, няма какво лошо да им се случи.
източник: Агенция Фокус

Дискусия с ученици от Благоевград разкри: Младежите са развили зависимост към социалните мрежи

  Социалните мрежи са зависимост, също като цигарите и алкохолизма, изводът е на ученици от Благоевград, които участваха преди дни в дискусия за пристрастяването на възрастни и хлапета към Фейсбук, Туитър и останалите социални мрежи в интернет пространството. Инициативата бе на Общинския съвет по наркотични вещества към кметството и Православния център в Благоевград, а резултатите от съвместно анонимно изследване поставиха изключително сериозни проблеми на дневен ред. Мирела Кючукова работи към Православния център и е сред инициаторите и организаторите на събитието, събрало на едно място деца от II ОУ "Д. Благоев", Средното общообразователно училище с изучаване на чужди езици и възрастни. Потърсихме я за коментар на изключително любопитните резултати от анкетите.

- Мирела, какво ви провокира да направите изследване за зависимостта към социалните мрежи?
- Личната провокация за мен бяха думите на една майка на наркозависимо дете, която бе дошла за съдействие и помощ в нашия център. Като споделяше основния проблем, спомена, че преди 20-ина години, когато детето й за първи път е посегнало към дрога, се е знаело малко за наркотиците, може би защото интернет комуникациите не бяха толкова широко достъпни. Според нея обаче днес семействата се изправят пред други опасности, за които малко се знае. Това ни накара заедно с екипа на д-р Любенова да се размислим каква е зависимостта ни от социалните мрежи, крие ли тя сериозни опасности, или става дума само за забавно и приятно ангажиране на вниманието ни. Това бе причината да организираме среща с млади хора, за да чуем тяхното мнение - чувстват ли се зависими или не, чувстват ли опасност от социалните мрежи и каква е тя. Имаше и доста граждани, присъства и духовният надзорник на Неврокопска епархия архимандрит Епифаний. Впечатли ме, че децата много добре отсяха положителните и отрицателни неща на общуването чрез социалните мрежи и че негативните са доста повече. Междувременно предварително направихме анкета с възрастни и с деца, от нея личи ясно, че болшинството от младите хора ползват мрежите заради приятелствата и общуването, докато за възрастните най-важна е информацията, която може да почерпят, и новостите, които научават.
- В коя графа поставят децата интернет общуването?
- В графата на позитивните неща. 73,6% от децата посочват, че социалните мрежи са мястото за общуване с приятелите. Едва 26,3% ги ползват за научаване на новости, докато при възрастните този процент е 47,5. В този смисъл ни направи впечатление, че подрастващите и възрастните приемаме по различен начин социалните мрежи. Силно бяхме изненадани, че децата подценяват опасността от социалните мрежи. По отношение на личната информация например голяма част от възрастните признават, че са били поставяни в опасна ситуация. 7,5% декларират, че е била използвана такава информация без тяхно съгласие, два пъти повече са попадали на потребител, който се е представял за друг, 17,5% са се сблъсквали с недобронамерен потребител и едва 27,5% не са имали проблеми в комуникациите си през интернет. За сравнение ще посоча, че 70% от децата считат, че няма опасност, нито са били обект на недобросъвестни контакти.
- Да разбирам, че те не могат да разпознаят опасностите?
- Именно. На срещата момиче разкри, че три пъти й се е случвало да я канят на среща хора, които не познава или които са с фалшив профил. От Общинския съвет по наркотични вещества разказаха фрапиращ случай за момче, което месеци наред било подвеждано за комуникация с лице, което впоследствие се оказало, че е възрастен мъж, представил се за момиче. 50,8% от анкетираните деца смятат, че социалните мрежи са полезни, но крият опасности, а 12,2% ги намират за напълно безопасни. Възрастните са доста по-предпазливи, почти 70% разбират, че социалните мрежи крият много опасности.
- Факт е обаче, че социалните мрежи стават причина за не един и два семейни конфликта, както и за много измами...
- О, да, и това бе отчетено точно от децата! Те коментираха, че много лесно може да бъдат подведени хората за дарения, за подпомагане на хора в нужда, на болни деца или различни тежки социални ситуации, и цитираха случаи, за които са чули. Странното за мен и колегите ми бе, че децата не виждат проблем, ако вечер около масата всеки от семейството седи вторачен в мобилното си устройство. Изобщо дискусията за тях бе забавна, чувстваха се "в свои води" и не биха признали, че това е някаква зависимост или че има проблем комуникацията да е през мобилните устройства. Наложи се от Общинския съвет по наркотични вещества да обяснят значението на думата зависимост, че е онова състояние, в което не можеш да се откажеш от нещо. В анкетите около 60% от децата посочват, че по-малко от час на ден са в социалните мрежи, но на дискусията момче призна, че в деня може да влезе 20 или 30 пъти в профила си в социалната мрежа.
- Означава ли това, че контролът от страна на родителите е неоправдано занижен?
- С телефоните, с които разполагат децата, това на практика е неконтролируем процес. Някои признаха, че използват телефоните си и в училище, като по време на час се крият от учителите да се свързват с приятелите си. Споделиха за ситуации, в които са били използвани техни снимки без съгласието им - фотография на едно момиче без нейното одобрение и желание станала достояние на целия клас. Това обидило детето и довело до много неприятни за него коментари от съучениците му. Друг случай, който се разигра по време на дискусията, бе показателен: момиче влезе в профила си в социалната мрежа и веднага се включи на линия брат й. Той обаче също бе в залата и показа - не, не я търси. Оказа се, че друго момче, по-малко, е взел снимката на брат й и като се представя за него, контактува с момичето. Направихме го демонстративно, "фалшивият брат" излезе и поднесе цвете на момичето, но реално можеше да е непознат, свързан с трафик на хора или с друга престъпна дейност. Наистина впечатляващ бе отговорът на въпроса ни в какво биха инвестирали времето, което използват за социалните мрежи. 78,9% от децата казват, че ще го използват за общуване, което е доказателство, че то наистина им липсва.
- Не е ли парадокс тогава, че намират за нормално общуването през мрежите?! Не е ли странно, че дори в семейството да не говорим за приятелския кръг, се налага практиката да се поздравяват за празници с много лични послания и снимки през социалните мрежи?! Чудя се тази майка или това дете не се ли виждат у дома, за да си кажат колко се обичат, и какво ги кара да изваждат толкова интимни отношения на показ пред публиката. Същото важи и за приятелствата - защо личният поздрав все по-често се заменя със съобщение през мрежата?!
- Точно така е. Изводите, до които стигнаха и деца, и възрастни в края на дискусията, бяха, че отрицателните страни на контактите през социалните мрежи са повече от положителните. Неслучайно посланието на архимандрит Епифаний и акцентът, който той постави като финал, бе върху радостта от общуването. Защото точно емоцията липсва, когато общуването не е лично, липсва удовлетвореността, чувството, което хората си предават един на друг, жертваме реалната комуникация за виртуалната, а това не ни дава пълнота на общуването. Много често дори предизвиква негативни емоции, като завист за това къде е ходил и се е снимал другият, воайорство - интересуваш се не толкова от личния си живот, колкото от този на останалите. Това също е сериозен проблем според мен. Считам, че подобно на много други проблеми в съвременното общество, ние, институциите, не трябва да спираме да караме хората да мислят по тези въпроси. Разбира се, не бива да пренебрегваме положителните страни на общуването през мрежите, че хората се свързват по цял свят, комуникират и споделят с близките си надалеч, но това не бива по никакъв начин да застрашава реалния ни живот тук, срещите ни с приятели, гостуването. Затова с Общинския съвет по наркотични вещества ще продължим да провокираме и ученици, и възрастни, за да не се неглижира проблемът с общуването и да се разбере, че социалните мрежи крият риск от зависимост. Нека сме честни - колко от нас могат да си изключат компютрите и да кажат, че няма да ги ползват извън служебните задължения?! Колко от нас сега, по време на великия пост, могат да кажат, че няма да ползват социалните мрежи до края на поста?! Това ще са хората, които не са зависими от мрежите.
- И все пак не е ли малко пресилено да сравняваме контактуването през социалните мрежи със зависимост като наркоманията?
- Не, не е. Дори децата го сравняват със страстта към цигарите, с алкохолизма, и то наистина е така. След като не можем да се спрем и си намираме причини за това, говорим за зависимост.
- А възрастните как реагират?
- Докато правех проучвания по темата, ми направи впечатление, че в Черна гора има клиника за зависими от социалните мрежи. Т.е. има страни, в които този проблем е обособен и оформен, и това, че ние още не сме го направили, не значи, че при нас не съществува. Срещата бе провокирана и от родител, който призна, че има проблем и не знае как да убеди детето си, че виртуалното общуване не е полезно за него.
- Не може ли просто да спре интернет достъпът?
- Това решение дадоха и децата, но то е насилствено и помага при ранна детска възраст. При възпитанието на децата има едно правило, че до един момент то може да е "роб" и да му се въздейства със забрани, след това идва момент, в който става "наемник", тогава се предлага: "Ти правиш това, аз ще ти дам (или ще ти позволя, направя) онова", но винаги идва ред на закона за любовта, когато човекът сам трябва да знае какво да обича и какво не. Забраната, изключването на батерията и изключването на интернета биха подействали в много ранна възраст и в никакъв случай не са решение след 7-годишна възраст, когато опасността става реална.
- Какво трябва да направим тогава? Как да реагираме на съпротивата на детето, а и на собствената?
- Според мен изходът е в повече реално общуване. Всеки да направи усилие, въпреки интереса каква новост има във Фейсбук или друга мрежа, въпреки очакването, че някой от някъде може да се обади. Особено вечер, когато имаме 2-3 часа възможност да сме заедно със семейството си. Колкото да ни се иска да полегнем пред компютъра, нека се напрегнем още малко, да изключим устройствата и да изиграем една игра, да прочетем заедно от книга или просто да си поговорим, защото семейството си заслужава.

Интервю с една майка

  Камелия Хаджиева от журналистически клуб „Кандилце” към Православен информационен център на Неврокопска св. Митрополия представя интервю с една жена, израснала и отгледала детето си във време на атеизъм и открила в трудния си житейски път Христовата вяра, помагаща й да носи тежкия си кръст на майка на наркозависимо дете.

- Кога разбрахте, че детето ви взима дрога?
- Аз усетих много късно, осъзнах, че то не присъства вкъщи. Започна да не се прибира, тогава беше на 14 години, точно в началото на трудния тийнейджърски период. Всички съседи са знаели, но никой не ми каза. Аз лично не бях чувала почти нищо за дрогата, бях гледала само по филмите, но не познавам симптомите. Детето се промени – стана безразлично, агресивно, спря да се храни. Веднъж усетих, че мирише на алкохол - то, милото, се опитало да не вземе дрога и я заменило с алкохол. Тогава разбрах, че има нещо нередно. В седми клас почти спря да ходи на училище, държеше се лошо с учителите, бягаше. Когато с баща му поговорихме с него, то обясни – така и така. Потърсихме помощ от лекари, но те нищо не можаха да ни помогнат. Опитахме да го махнем от средата – новосъздадените му приятели, които непрекъснато го търсеха. Започна да търси постоянно пари, разбрах, че краде от семейния бюджет, започна да изчезва различна техника от вкъщи. Изпратихме го в чужбина, но там също не намери спасение и се върна. Започнахме отново лечение, но нищо не помогна. Вкъщи стана страшно, започна да взима пари от наши близки и приятели, започна да краде, да разбива коли, вкъщи започна да идва полиция. И днес като звънне телефонът, сърцето ми спира – или е полицай, или ще ми кажат, че детето ми е умряло. Започнаха да умират приятелите му, от целия му кръг останаха 2-3 живи деца. Голяма част от родителите на попадналите в наркотиците деца също починаха, това не се издържа. Детето не е това, което си имал, то е безсърдечно, постоянно лъже, намира всякакъв начин да ти измъкне пари. Моето дете преди наркотиците спортуваше, ходеше на състезания дори в чужбина. За един период от 9 месеца беше чисто от дрогата, върна се към спорта, но първият неуспех го върна обратно в дрогата. Аз познавах от терасата на апартамента си в какво състояние е и каква дрога е взело. Къде ли не съм го търсила... Крадяха с неговите приятели, разбиваха коли. Отидох и сама го натопих в полицията, защото се страхувах да не убие човек. На един Разпети петък сама му дадох пари за дрога, въпреки че знаех, че ме лъже, за да не обере някого. Повечето от децата стават толкова агресивни, че посягат на родителите си. Вкъщи чупеше прозорци, един път с глава, дори е водил групата си да търси вкъщи скрити пари за дрога. Стана абсолютно безчувствено. Лечение нямаше! Ходехме по ръба, кой ще оцелее - то или ние. Опитахме да се лекува на няколко места, но без успех. Изпратихме го в комуна в чужбина, на третия ден избяга и се върна. Изтегляме го от бездната, плащаме му дълговете, пооправяше се и след това започваше пак. Тогава по един проект се запознахме със свещеник от Православната църква. Детето замина за манастир, където прекара няколко месеца. След манастира замина за Испания за комуна и повече от 10 години се борим. Сега, слава Богу, е добре, бори се с живота и има свое дете.
- Кой период ви беше най-труден? Когато разбрахте, че взима дрога или после?
- Не, когато разбрах, че взима наркотици, не мислех, че е непоправимо. Аз не осъзнавах колко страшно е това. Мислех, че двамата със съпруга ми ще се справим, ще го изпратим в чужбина, ще го лекуваме и всичко ще се оправи. Но когато беше в чужбина и се върна, и нищо не помагаше, крадеше и чупеше витрини, пристигаха сметки за поразиите... Тогава стигнах до там, че хем го обичах, хем го мразех. Купихме му билет за Испания, но също го продруса, като взе 5 дози наведнъж и изпадна в кома в краката ми. Това вече не беше моето дете, в изцъкления му поглед се виждаше преизподнята.
- Вие сте се борили много, какво беше това, което ви караше да продължавате борбата?
- Майчиното чувство, това е моето дете. Жестоко или не, всичко е плод на нашия живот, на предходните поколения, Бог не дава това изпитание току-така. Не можеш да се откажеш. То е моето, МОЕТО дете.
- Споменахте, че сте били в манастир, помогна ли ви Църквата?
- Аз съм израснала в атеистично време, църквите в родния ми град бяха три и почти винаги стояха заключени, пускаха ни само на Великден. Никой не ми е говорил за вяра. Започнах да ходя на вечерните служби в храма, когато започна това голямо изпитание. Не можех да стоя вкъщи, приятелите не ме интересуваха, защото ми натежаваха, не исках да ме съжаляват, нито пък да говорят за друго, а всеки гледаше да не ме обиди. Тогава се запознах с екипа на Общинския съвет по наркотични вещества и техния проект с Православната църква. Те заведоха детето ми в манастир, ние също започнахме да ходим там през седмица-две. Почти 6 месеца бе престоят му в манастира, но за него те бяха най-важните в живота му. То отиде в манастира, за да критикува, мислеше, че ще срещне старци, които да го поучават или наставляват, а там намери едни млади хора, които също се бореха със своите страсти. Ден-два беше стояло и на третия потърсило нещо да работи, а в манастира - работа да искаш. Неговата критика млъкна, нямаше какво да каже за монасите.
- Продължава ли връзката му с Църквата?
- Да, до ден-днешен, единственото място, за което то не може да каже нищо лошо, е манастирът и времето, за което е било там. Детето ми обикна монасите в манастира. За моето чедо връзката му с манастира бе решаваща за живота му. Защото то там се научи на страх Божий, от който не може никой човек да се отърве, където и да отиде - той е в него.
- На вас помогна ли ви Църквата?
- О, да. Ако не бяха думите за Христос - „Иисус изтърпя и на нас заповяда да изтърпим”, аз нямаше да съм тук. Бях си приготвила примка с въже и мислех къде да се самоубия, така че да не плаша хората. Ставах сутрин и нещо страшно ме болеше, но и на лекар да отида, нямаше да разбере какво ми е, нищо нямаше да ми открият, защото не ме болеше сърце, глава, крак, ръка или зъб, а болката е непоносима – болеше ме душата. А щом имам душа, значи има и Бог. Към кого да се обърна, ако не към Господ, към Църквата, към манастира и книгите, където да намеря утеха?
- Ако се върнете назад, бихте ли променила нещо, преди това да се бе случило?
- О, трябва да се върна много назад. Аз не бях влизала в църква като дете, никой нищо не ми даде в тази посока. Човек не може да даде това, което няма. Чувствам се виновна, че не опазих детето си, но никой родител не може да ги пази постоянно, трябва да молим Бог да ги пази.
- Казахте, че малко сте знаели за дрогата тогава, днес се говори за наркотиците. Мислите ли, че е добре да се говори за последиците от тях на младите хора?
- Превенцията е решаваща за децата, защото започналите се отказват много, много трудно. Те трябва да знаят, че няма да имат коса, зъби, тяло, майка, баща, семейство, здраве, бъдеще. Наркотиците обсебват и изблъскват всичко, дори самият теб те няма. Трябва да знаят, че няма "ще взема малко, само да опитам" - опиташ ли - вече си започнал и няма отърваване. Трябва още от малки да се пазят и да се говори за последиците от взимането на дрога.
- Какви деца са тези, които посягат към наркотиците?
- Любознателни, искащи да опитат от новото, за съжаление, без да осъзнават последиците. Моето дете и приятелите му бяха умни, интелигентни, имаше едно момиче с дарба за рисуване, детето ми взимаше стипендия за отличен успех. Новото в света на младите ги привлича, те посягат към него и го опитват, без да се замислят за последиците. Тогава малко се знаеше и се говореше за последиците от наркотиците, а днес така малко се знае и говори за други нови неща, които съблазняват децата към себе си. Но трябва да сме будни, да се търсят последиците от новостите. Освен това от малки децата трябва да ходят на неделно училище, за да възпитават в себе си страх Божий, като имунитет към всякакви духовни болести.

Интервю с г-н Дарин Алексиев, автор на книгата „Йога път към мрака”

  На 18 февруари в Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград се проведе представяне на книгата „Йога път към мрака” на автора Дарин Алексиев. На срещата присъства Негово Високопреосвещенство Неврокопския митроплит Серафим, свещеници и граждани от Благоевград. Предлагаме на читателите интервю на Ива Борисова от журналистически клуб „Кандилце” с г-н Алексиев, който е преподавател в СДС ”Св. Йоан Рилски”, София и Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив.
-Г-н Алексиев, разкажете ни повече за новата Ви книга „Йога път към мрака”

- Това е най-новата книга, която написах и за моя голяма изненада се оказа интересна не само за православните християни, а и за йогите, които твърдят, че книгата е написана против тяхното учение. Всъщност книгата е написана за християни, които се увличат и които я практикуват или такива които по някакъв начин са се докоснали до тази източна религия. Обект на книгата е въпроса дали йогата е религия или не? Смятам, че с това книгата е полезна. В книгата изследвам не само източниците на йога, а и твърденията на много преподаватели, че йога е само йогистко-гимнастическа система, и напълно отричат, че тя е религия.
- Имат ли нещо общо християнството и йогата, или напълно се различават?
- На пръв поглед, християнството и йогата много си приличат. Във втората част на книгата, подробно разглеждам нравствените принциипи на йога. Първата степен от осемте в йога е посветена на поведението на човека към околните, а втората степен поведение към себе си. Изумително, е че йога макар да наподобява по външен начин християнството, по вътрешно съдържание тя няма нищо общо с него. Йога е едно езическо учение, и колкото и да твърдят неговите последователи, че учи своите ученици на добро, в действителност то изгражда у човека изключителен егоцентризъм. Това е факт, който йогите няма как да отрекът, тъй като в центъра на микро и макро космоса, който създава това учение е човекът, Азът. Чрез практикуване на йога, този Аз, човекът, трябва да достигне до съвършенство. Като пример давам един от основните постулати с които йогите се гордеят –ненасилие. Православното християнство учи, че не е достатъчно да се въздържаме да не правим зло, а да правим добро, дори на враговете си. -Смятате, ли че йогата е полезна гимнастика, особено за децата?
- Категорично не, защото самите упражнения, които йогата изповядва в своята същина представляват поклонение на езическите богове. По време на практикуването на тези упражнения наречени асани, човек се учи да изговаря ом, нещо което според йогите е Амин. В моето изследване установих, че изричането на това ом, всъщност е изричане на името на божеството. Така когато човек практикува йога, а също и децата още от малки се учат на една източна религия, поклонение. Ето защо аз категорично не мога да възприема едно дете от малко да бъде възпитавано в почитане на езически богове.

Ива Борисова е член на клуба по журналистика "Кандилце" към Православния център в Благоевград

Д-р Любенова: Вярата в Христос дава верния път, по който можеш да си щастлив без наркотици!

- Д-р Любенова, какво кара младежите да посягат към наркотици?
- Различно, за всеки е индивидуално, но общото и най-страшното при всички младежи посегнали към наркотици, с които ние сме се срещали е духовната криза. При децата няма духовни ценности предадени им от възрастните, те нямат ясни правила за живота, ясно определени достойни примери в ежедневието. Днес се оказва, че децата нямат любима книга, имат любими филми но не и книги, а книгата е тази която развива и обогатява езика, предизвиква търсенето и намирането на различни въпроси. Когато обаче книгата мине през киноиндустрията, всичко минава през мозъка по абсолютно мързелив начин, човек се радва на някакви ефекти, а на дълбоките пролбеми, които се разглеждат, не се търсят решения, а само запознаване с тях или изживяванее на момента. Книгата те кара да мислиш. В следствие на това, наблюдаваме в различна възраст, че учениците не могат да направят анализ на нещо което прочетът или на дадена ситуация. Това е една лоша тенденция в развитието и бъдещето на децата не зависимо от пътя който поемат.
Трудна ли е работата Ви със наркозависими и защо?

- Много е трудна, най-трудно е когато едно дете, което взима наркотици и страда ме погледне в очите и ми каже: Трябва да ми помогнеш, защото аз самия не мога.
- Бихте ли да ни разказали някой случай с наркозависим?
- Да мога да ви разкажа, но няма весели случки, те всички са трагични. Много ярко си спомням случая с едно момче, което изпратихме да се лекува в едно от малкото места в България. За съжаление в България няма системно и качествено лечение, единствено тези които изпращаме в чужбина имат шанс. Срещам това момче, преди да замине и той ми каза : Др. Любенова имам вътрешното усещане, някакво предчуствие за първи път в живота си, че аз този път ще се спася. Той замина и почина, бяха го намерили в един подлез със забита спринцовка в ръката, факт е че той вече не можеше да си прави кокаина инжекционно на ръцете и краката, което ме кара да мисля, че някой му е поставил иглата, на дясната ръка. Кой и как го уби заедно с кокаина така и неразбрахме. Но аз помня думите му: Аз ще се спася!
- Има ли начини за лечение на наркотичната зависимост?
- Ще се радвам много деца като вас да чуят отговора ми – в момента в света на зависимостта към наркотици НЯМА ЛЕЧЕНИЕ. Опитваме се да помогнем по различни начини на момчета и момичета да се измъкнат от зависимостта и то задължително с помоща на вярата. Вярата е едно от основните условия за да се пребори човек със зависимостта, както и да намери своя път в живота. Разбира се ние разполагаме с психолог – Елена Султова, която работи със зависимите и много важна е превенцията – тези които не са пробвали да не започват. Нашия младежкия съвет по общински вещества с ръководител Магдалена Рахова е много активен и търси иновативни и нестандартни подходи. Сега например за поредна година подготвят постановката „Радини вълнения” на Иван Вазов със студенти и ученици. Това е едно съчетание на българската литература и история, на вярата ни в Христа като форма на превенция срещу наркоманията. Това е изживяване, което се запомня и служи като начин на възпитание на духовни ценности.
- Дизайнерската дрога по различна ли е от обикновенната?
- Името на тази дрога идва от дизайн /рисувам/. На пазара има вещества като кокаина, които предизвикват зависимост и са забранени, за това се пускат вещества, които повтарят химическата формула на забранените вещества с добавени малки промени, заради които няма забрана за веществото, което може да се закупи до поискване на забраната му. Тази ситуация в България е много неприятна, трябва да се поиска забрана на всички вещества, които имитират наркотиците и за всяко вещество да се търси разрешителен режим, тогава разпространението няма да е толкова голямо. Другото важно нещо, е че синтетичните наркотици имат огромна разрушителна сила върху човешкия организъм, за много кратко време организма се износва, увреждат се вътрешните органи, психиката, мозъка дори човека емоционално обеднява.
- Как можем ние децата да се предпазим от наркотиците и хората, които ги продават?
- Първо трябва да знаете и да сте убедени, защо не трябва да употребявате наркотици, това е задължение на нас възрастните – родители, учители, ние които работим по превенцията и разбира се на журналистите, защото тяхната сила е голяма. Ние трябва да убедим обществото и подрастващите, че наркотиците са нещо страшно за всеки човек и веднъж започнал после не може да се откаже лесно. При наркотиците няма опитване има започване. За пример ви давам ухапването от пепелянка, има хора които при ухапване от отровни змии са оживявали, но повечето хора умират или имат тежки последствия в организма. Подобно е с наркотиците, за това най-добре е да не се посяга към каквито и и да е наркотици. Второто много важно нещо е , че децата трябва да вярват и то от малки, за съжаление не всички семейства в България са вярващи. Православната вяра, вярата в Христос е много ползотворна в това отношение, тя може да ти даде верния път, врата през която да минеш и да се чувстваш щастлив без да взимаш наркотици. Знаете ли, иска ми се да направим една книжка, в която да съпоставим от една страна децата които се усмихват без наркотици, а от другата страна такива в наркотична зависимост. Аз съм виждала, напушени хора, които се смеят, отвратително е! Това не е истински смях, а породен от наркотика, самите момичета и момчета изглеждат като с умствени дефицити, гледайки ги ти става тъжно. Обратно, когато чуя деца от детска градина отиващи някъде на мероприятие, и се смеят, настроението ми се повишава и започвам да се усмихвам, толкова се радвам, че те са здрави и щастливи.
- През новата 2016 години планувате ли мероприятия с Православния център на Неврокопска света митрополия?
- О да, аз лично и целия ми екип, не виждаме работата си без центъра, и сме много благодарни за подкрепата на цялата ни дейност специално на Негово Вископреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, на отец Светослав Кючуков и екипа на центъра. Среща ли сме многократно ученици и студенти с тях и сме много доволни от резултатите.

Интервю на Илияна Веселинова и Камелия Хаджиева с д-р. Теменужка Любенова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества Благоевград

Интервю с г-н Дарин Алексиев, автор на книгата „Йога път към мрака”

  На 18 февруари в Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград се проведе представяне на книгата „Йога път към мрака” на автора Дарин Алексиев. На срещата присъства Негово Високопреосвещенство Неврокопския митроплит Серафим, свещеници и граждани от Благоевград. Предлагаме на читателите интервю на Ива Борисова от журналистически клуб „Кандилце” с г-н Алексиев, който е преподавател в СДС ”Св. Йоан Рилски”, София и Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив.
-Г-н Алексиев, разкажете ни повече за новата Ви книга „Йога път към мрака”

- Това е най-новата книга, която написах и за моя голяма изненада се оказа интересна не само за православните християни, а и за йогите, които твърдят, че книгата е написана против тяхното учение. Всъщност книгата е написана за християни, които се увличат и които я практикуват или такива които по някакъв начин са се докоснали до тази източна религия. Обект на книгата е въпроса дали йогата е религия или не? Смятам, че с това книгата е полезна. В книгата изследвам не само източниците на йога, а и твърденията на много преподаватели, че йога е само йогистко-гимнастическа система, и напълно отричат, че тя е религия.
- Имат ли нещо общо християнството и йогата, или напълно се различават?
- На пръв поглед, християнството и йогата много си приличат. Във втората част на книгата, подробно разглеждам нравствените принциипи на йога. Първата степен от осемте в йога е посветена на поведението на човека към околните, а втората степен поведение към себе си. Изумително, е че йога макар да наподобява по външен начин християнството, по вътрешно съдържание тя няма нищо общо с него. Йога е едно езическо учение, и колкото и да твърдят неговите последователи, че учи своите ученици на добро, в действителност то изгражда у човека изключителен егоцентризъм. Това е факт, който йогите няма как да отрекът, тъй като в центъра на микро и макро космоса, който създава това учение е човекът, Азът. Чрез практикуване на йога, този Аз, човекът, трябва да достигне до съвършенство. Като пример давам един от основните постулати с които йогите се гордеят –ненасилие. Православното християнство учи, че не е достатъчно да се въздържаме да не правим зло, а да правим добро, дори на враговете си. -Смятате, ли че йогата е полезна гимнастика, особено за децата?
- Категорично не, защото самите упражнения, които йогата изповядва в своята същина представляват поклонение на езическите богове. По време на практикуването на тези упражнения наречени асани, човек се учи да изговаря ом, нещо което според йогите е Амин. В моето изследване установих, че изричането на това ом, всъщност е изричане на името на божеството. Така когато човек практикува йога, а също и децата още от малки се учат на една източна религия, поклонение. Ето защо аз категорично не мога да възприема едно дете от малко да бъде възпитавано в почитане на езически богове.

Ива Борисова е член на клуба по журналистика "Кандилце" към Православния център в Благоевград

"Десницата на Св. Иван Рилски Чудотворец"-интервю

  За първи път български телевизионен екип това лято беше допуснат в девическия манастир „Успение Богородично“ - Кехровуни на гръцкия остров Тинос, където се съхранява десницата на свети Иван Рилски. Там екип от Регионален телевизионен център Благоевград получи благословение да се поклони и да разкаже за липсващата част от мощите на светеца, съхранявани в Рилската света обител – десницата на св. Иван Рилски. Екипът придружаваше Неврокопския митрополит Серафим, който беше на поклонение на остров Тинос. Според изследвания на руски и гръцки учени свещената десница на българския светец, която от края на 10 в. е била в руския град Рилск, е пренесена преди повече от столетие (по-вероятно през 18 в. - б. р.) в Гърция. Монахинята Юлиания, игуменка на манастира „Успение Богородично“, разказва: "Десницата е донесена от един монах – Гавриил от остров Сирос - и подарена на тогавашната игуменка Теодосия Кардици. Но точно кога, не ми е известно. Със сигурност обаче зная, че целебната ѝ сила е помогнала на много хора.” Според архимандрит Яков, служащ в храма "Св. Богородица Благовестница" на о. Тинос, свети Йоан от Рила е символ на духовното единство между българи и гърци. Той е послание за любов, разбирателство и приятелство между нашите народи. Със своите 700 църкви и манастири остров Тинос е сред най-посещаваните места в православния свят. На него се намира и най-големият на Цикладските острови християнски храм „Света Богородица Благовестница“, прочут с чудодейната икона на Божията майка. Тук тържествена литургия отслужи Неврокопският митрополит Серафим, с чието съдействие екипът подготви документалния филм „Десницата“.
На 21 декември от 18 часа в зала "22 септември" в Благоевград се състоя премиерата на филма на Телевизионен център - Благоевград „Десницата на свети Иван Рилски”. Автори са Красимир Кушев и Валери Яков. В документалния филм са изложени нови аргументи за това, как дясната китка от мощите на свети Иван Рилски попада на гръцкия остров Тинос и се пази за поклонение в девическия манастир Кехровуни.
Предлагаме ви интервюто на Ива Борисова от журналистически клуб „Кандилце” към Православния център на Неврокопска света митрополия с ръководител г-жа Антоанета Гулева с един от авторите на филма - Красимир Кушев.

- В началото на Вашата телевизионна кариера Вие направихте първия си филм за Рилския манастир, спомняте ли си?
- Да, това беше „Легендата на архитектон Алекси”. Във филма представяхме една фантастична легенда на проф. Стойков. Прочутата магерница е строена по модел на неузряла шишарка. И наистина, ако се вгледаме в самото строително изпълнение като технология, то наистина наподобява неузрял шишарков плод. А реално в него се крият пластовете на една невероятна строителна българска традиция, на едни самоуки майстори, които са създали шедьоври, ценящи се и днес - не случайно стоителят от Мелник нарича себе си архитектон.
- Защо решихте да направите филма „Десницата на свети Иван”?
- За да си дадем ясен отговор на въпроса, дали и днес ни е необходимо заветът на св. Иван Рилски и примерът на неговия живот и за да видим, как култът към този духовен човек, който е символ на духовното нетление на българския народ, се разпространява извън нашата страна. Защото според мене има един духовен парадокс: като че ли в случая със свети Иван Рилски ние като нация отново проявяваме историческо късогледство и забравяме някои неща, докато в страните, поне от Балканския регион, се забелязва едно ново преклонение, едно осезаемо разрастване на култа към този човек.
- Как попаднахте на фактите за Десницата на свети Иван Рилски?
- Идеята е на Валери Яков. Темата е актуална през последните години, тъй като се откриха много нови факти, има много нови хипотези, от които бих откроил две по-значими изследвания по тази тема: първото е на Николай Чалих, руски историк, който 17 години изследва темата, а второто е на гръцкия богослов Пантелеймон Пулос, който дава една по-подредена, по-завършена хипотеза. Всичко беше представено в един документален филм на Аксиния Джурова през 2011 г., но оттогава се случиха доста събития и има много тълкувания. Освен това нашият екип проведе една много сериозна подготовка за изследването на тази тема и мисля, че всичко това зрителите ще го видят във филма. По-важно е ние да си отговорим на въпросите: Защо остров Тинос, който е централен остров на Цикладския архипелаг, е не само най-почитаното място в православна Гърция и изобщо в православния свят и защо само на това място като закрилник на рибарите и моряците се почита не само св. Николай Чудотворец, а и свети Иван Рилски. Много любопитен момент, който мисля, че е ключът към разгадаването на тази вековна мистерия.
- Как минаха снимките, лесно ли Ви допуснаха до манастира, има ли въобще достъп до него?
- Не, до манастира няма достъп, и аз искам да изкажа благодарността на нашия екип към Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, защото той беше човекът, който направи всичко възможно да ни пуснат точно до мощехранилницата, където е дясната ръка на свети Иван Рилски. - Колко време отне снимането на филма?
- Като снимачни дни - 5, иначе като предварителна работа и като допълнителна работа след това - монтаж и т. нат. - около 2 месеца.
- Къде и кога можем да гледаме филма?
- Филмът „Десницата на свети Иван” ще има предпремиера за благоевградската публика на 21 декември от 18 часа в зала „22 септември”. Премиерата ще бъде на 24 декември от 15.20 ч. по БНТ 2 , а по-късно ще бъде излъчен и по Канал 1.

Ива Борисова е член на клуба по журналистика "Кандилце" към Православния център в Благоевград


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3