logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

История и поклонничество

На Дякона

  По случай 180 години от рождението на Васил Левски, презвитера Елена Василева от гр. Шумен посвети на йеродякон Игнатий своето стихотворение:

На Дякона
В робски времена будител се родил,
Гина Кунчева нарекла сина си Васил.
Левски го зовели другарите верни,
дори кога сложил одеждите черни.
В манастира животът му бил неспокоен.
Йеродякон Игнатий не бил тъй устроен,
да гледа събрата си как тежко живей,
как с него се гаврят и народът линей.
След неделната служба съблякъл стихара,
псалтир и требник оставил в олтара.
После косите отрязал самин
и манастира напуснал, шептейки „Амин”!
За народа положил душата безсмъртна
и пред бесилото дори не потръпнал.
Запалил е свещ, даже факел, да свети,
да пазим завета му, братя, навеки!

Витлеем—Домът на Хляба на живота!

" … и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". (Мат. 2:5-6)

  Особено място на картата на света заема град Витлеем. Неголемият градец в Светите Земи привлича към себе си вниманието заради събитието с огромното значение за сърцето, не само на всеки християнин, но и на всеки човек. Преди 2016 години във Витлеем се родил дълго-очаквания Спасител, Месия-та, Божия Син – Иисус Христос. С Неговото раждане човечеството установило ново летоброене в своята история.
Витлеем се простира на кaменисти склонове на не-високи хълмове близо до стария Йерусалим. В неговите полета растат кипариси, вековни маслини, финикови палми и лозя. Някои масли-нови дървета са на възраст повче от 2000 години, като са се съхранили от времето пре-ди Христовото раждане. И днес, както и хиляди години назад, под парещите слънчеви лъчи на южното слънце, спокойно пасят своите овци и кози пастирите на Витлеем. Тази картина на живот придава на хълмистия пейзаж на Витлеем библейски облик и изглежда, сякаш хода на времето няма власт.
Градчето на Рождеството се намира на 8 километра южно от Йерусалим, в Палестинска- та автономия, на територията на Западния бряг на река Йордан и е разделен от Израел с бетонна стена. Днешния град е с население 25 хил. човека, като всеки шести жител на града на Рождеството изпо-вядва християнството. Тук е една от най-старите християн-ски общини в света, чиято численост в последните години намалява, вследствие на миграция.
Името на града носи много символика. Изконното еврей-ско название „Бейт Лехем” се превежда като „Дом на хляба”. Това дохристиянско название се окзва пророческо: във Витлеем се ражда Агнецът Божий, заклан за греховете на света- Христос, Хлябът на Живота.
В Свещеното Писание, Вит-леем е споменат на няколко места, наречен е „домът на Давид”, защото в него се е родил свети цар Давид и в него той е бил помазан за цар от пророк Самуил. В околностите на Витлеем е починала Рахил, любимата жена на патриарх Яков, а нейната гробница и сега е място на уважение и почит от юдеи и мюсюлмани. В окол-ностите на градчето се развива и действието от Книга Рут, споменат е и в Книгата на пророк Йеремия. Извесност Витлеем получава с това, че съгласно Евангелието в него се ражда дългоочаквания Спа-сител, Сина Божий. Пещерата на пастирите приютява най-достойната от жените – Светата Дева, която се удостоява да стане майка на Христос. Благочестивите па-стири на Витлеем са от първите, които се покланят на Младенеца и чуват ангел-ското Славословие. Тук се спира звездата от пророчест-вото и довежда Влъхвите от далечния изток да се поклонят на бъдещия Цар. Те донесли дарове—злато като на Цар, ливан като на Бог и смирна като на Човек. Светото семейство напуснало Витлеем и се скрило в Египет за да се предпази от жестоката заповед на цар Ирод, да бъдат убити всички младенци от мъжки пол до 2 годинки.
На мястото на Христовото Раждане днес се намира подземна крипта към църквата „Рождество Христово”. Тя е построена около 330 г. по заповед на св. равноап. царица Елена, майката на император Константин Велики и е една от най-старите христянски храмове. На входа на храма някога е имало изображение на влъхвите, които носят дарове на Спасителя. През VI век, когато градът бил завла-дян от персите, те видели тези изображения на източните мъдреци и не посмели да разрушат храма. Така той остава незасегнат от мюсюл-манското нашествие и е единствения храм в който богослужението никога не е прекъсвало от IV век до наши дни. В храма „Рождество Хри-стово” на мястото на рождени-ето на Спасителя е поставена Сребърна Витлеемска Звезда, чрез която Витлеем станал из-вестен на християнския свят. В църквата се намират и ясли-те, в които Света Богородица положила Младенеца, облицо-вани с бял мрамор, а вътреш-ната част на яслата, пет дъсчи-ци от маслинено дърво от VII век са в църквата Санта Мария-Маджоре в Рим. В църквата се намира и олтара посветен на Влъхвите, чудотворен образ на Христос и икона на Света Богородица наречена Витлеемска, от която Светата Майка се усмихва.В комплекса на храма Рожде-ство Христово влиза и така начената „Млечна пещера”, където Божията майка е кър-мила Младенеца и още една пещера на избитите от Ирод младенци. В последната се съхранява най-древния престол във Витлеем от IV век и мощи на младенците избити от Ирод. За всеки поклонник, който посещава Светите Земи, наред с Йерусалим и Назарет, пътя му минава и през Витлеем Юдейски, градчето на Рождеството, домът на Хляба на живота.
Екип Кандилце

Коледарите възвестяват Рождество Христово

  “Ой Коледо, мой Коледо, роди ни се Боже Чедо” - с тези думи малки и големи коледари стотици години са посещавали домовете на християните, възвестявайки за раждането на “млада Бога”, на Божия Син—Иисус Христос. Те повтарят действията на пастирите или овчарите, както ги наричаме и носят новината за Рождеството на нашия Спасител.
В годините на атеистичния режим, а по рано и на османското робство, постепенно в песните на коледарите християнското съдържание е било измествано, но редица изследвания днес разкриват именно християнската същност на коледуването.
Този обичай се среща не само в България, но и в Русия, Румъния, Чехия и Словакия.
В България коледарите според проф. Христо Вакарелски били две групи—от деца и от възрастни мъже. Децата посещавали къщите още на Бъдни вечер, тропали с коледарските тояжки и казвали “Славете Бога, Славете Бога”, а домакинята ги дарува с кравайчета, орехчета и други. Втората група благославяли дома и пеели коледарски песни в които най-често се споменава: „От Бога ти много здраве”, „Тебе пеем, Бога хвалим!”, „Да прославят млада Бога”.
В Русия коледарите носели Витлеемска звезда и получавали от домакините подаръци.
В Румъния също е имало малки и големи коледари, които носели Витлеемската звезда с изрисувана Света Богородица в нея, пеели коледни песни и звъняли с камбанка.
„Един от характерните обичаи на южните славяни е коледуването на трима крале, както ги наричат жителите на моравска Славония, т. е на три момчета, предста-вляващи влъхвите или източните царе, пристигнали във Витлеем на поклонение на Иисус Христос с богати подаръци; у славонските народи децата, подражавайки на това пътуване, събират в своя полза доброволни пожертву-вания, пеейки по домовете на по-заможните съседи особен род песни, наричани колядки или коляди. Този обичай е разпространен и в много места в Русия, и особено в Малорусия. Малки коледари са сложили на главите си украсени високи хартиени корони, а в ръцете държали дълги свирки или тояжки.
При малорусите и някои други славянски народи селският музикален инструмент е заменен с многоцветна голяма хартиена звезда с фенерче.
В Чехия шествали две групи–едната съставена от деца по тройки, които били облечени като мъдреците и втора група пастирчета, които пеели : “Роди се Христос да се радваме”.
Екип Кандилце

Младенецът

  Заваля пухкав бял снежец. Зарадваха се хората, отдъхнаха си някак от сухия студ. На сутринта коминчетата на селските къщички запушиха весело, като малки бъбриви влакчета. Весели деца заприпкаха из дворовете, оставяйки стъпчици по бялата постеля. Побеля от падналия снежец и бялата селска църквица. Старческите ръце на дядо Георги събудиха двете камбани и литна празничния звън из дворовете. Промъкна се през прозорците и погали хорските глави. Празник е. Игнажден! Скоро църквата се изпълни с богомолци. Долитна и детска глъч, събираха се децата, да украсят за празника на Рождеството. Ще накичат голямата елха в двора, а тази година ще направят и ясла. Да се радват хората. Направиха от старите завеси на киното една пещера. Донесоха скованата от дядо Станчо ясличка, и я напълниха със слама. Отецът извади от църковните долапи една фигура на светата Майка – Богородица, която сложиха над яслата, а до нея Йосиф, обручника. .- Стефииии, къде е бебето?! Развикаха се децата към близката къща. Идвааам. Към тях се затича момиче с къдрава русолява коса. Носеше в ръцете си кукла-бебе, момче, завито в бяла пеленка. Заради пеленката се забавих, че не можах да я намеря. Поставиха в яслата младенеца, завит в бялата вълнена пеленка. Поставиха и ангели и разбира се звездата, а зад нея малки светещи лампички, да светят в ноща, да не остава тъмна яслата. Тъкмо приключваха и към тях се приближи баба Дана, дребна стара жена с весели и добронамерени очи. Е, деца. Туй що е? Яслата на Христос бабо Дано, не виждаш ли. Всичко си има, дори паничка и лъжичка на старото пънче до тях сме сложили. Тъй, тъй, вий сега повече от нас знаете. Хубаво е. Милото детенце. Разотидоха си хората, по домашните работи. Наприбираха се и децата, по топлите къщици. Скоро светлите прозорчетата едно по едно заспаха блажен и спокоен сън. Само баба Дана не заспа. Дълго гледа замислена горящите дърва в старата печка. Сама живееше баба Дана, останала си беше мома, в старата керпичена къща. Благия и нрав и доброта въртеше около нея децата на братята и сестрите и, и никога не беше самотна. Мъдра и разумна беше и много обичаше Бога. За това помагаше в църквата, палеше кандилата, дори в олтара влизаше. Замислена беше старата жена тази вечер, ех тези дечурлига, направиха я пещерата, досущ като истинска, ама как го оставиха там Младенеца, Миличкия, на студеното и тъмно. Само с една пеленка завито. Не и даваше мира тая работа. Надигна снагата си баба Дана. Разрови стария сандък и в една торбичка прилежно прибрана извади пухкава бяла прежда. За правнуци я пазеше, ама случая го налага. Извади иглите и заплете. Преди зазоряване към 5 часа, беше готова. Изплела беше шапчица, търлъчки, палтенце, панталонче за Младенеца. Сгъна готовото в тъмната си торба и се запъти към внука си. – Гоше, стани бабе, че много е заледено, требва с тебе да идем у черквата. Защо бе бабо, да не е станало нещо а? Понадигна се внука и. Станало е, станало е бабе, оди с мене ще ти кажа. Облякоха се набързо, и тръгнаха по заледените кални улици, още по тъмно към черковния двор. А там малките лампички в звездичката мигат и осветяват пътя на двамата. Така бабе, да си го облечем Детенцето, грехота е тук голичко да стои. –тъй си думаше баба Дана и облече сложеното в яслата бебе. Така по-бива. И шапчица си има, и панталонче и чорапчета. Дечурлига, какви ги насториха, сън да ми не дойде. –продължаваше да шепне жената. Когато беше готова, зави отново в пеленката бебето. Отдъхна си! Айде бабе, към дома. Ще направя чайче да пийнеме с тебе. – хвана под ръка внука си, който се усмихваше с добряшкото си лице на бабините страдания.
Косара Колева, 37 г.

„Славим, славим паметта Ви братя Просветители, на славянските народи първите учители...”

  Светите Братя Кирил и Методий, първите учители, равноапостоли, славянски просветители, за тях трябва да си спомним в тези дни и да обърнем сърцата си в молитва към тях, да закрилят българския род и Словото винаги да просвещава душите ни. По инициатива на педагогическия съветник г-жа Жулиета Думбанова, ученици от 2-ри, 3-ти и 5-ти клас при VIII СОУ „Арсени Костенцев”, гр. Благоевград си припомниха равноапостолното дело на светите Братя Кирил и Методий в часовете от цикъл „Православна култура”, провеждана съвместно между Православен информационен център на Неврокопска света митрополия и Младежки дом към община Благоевград. За по-малките ученици бе представен урокът-презентация „Денят на учетеля (Св. Кирил и Методий)” от учебното помагало на „Двери” за 2 клас. Те си припомниха епохалния труд на Светите Братя не само по създаване на славянската писменост, но и нейната защита. В хода на урока, работейки по групи, учениците си припомниха десетки любими произведения изучавени през текущата учебна година и подготвиха картички за своя любим начален учител. Учениците от петите класове гледаха филма „14 февруари – Успението на св. Кирил” подгодвен от техни връстници в рамките на курса „Православна култура”. В учебния филм ученици от 2ро СОУ „Димитър Благоев” в своята любознателност проучват какво празнуваме на 14-ти февруари и така се запознават с житието на Св. Св. Кирил и Методий, като го представят по интерактивен начин. Графикът на курс „Православна култура” и тази година бе наситен и включваше уроци за църковни личности, за празници и събития от българския календар, и любимото на всички – творчество.
Очаквайте ни пак през следващата учебна година!


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3