logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3

бр.4

бр.5


logo

История и поклонничество

ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ БРАТСТВА В НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ (30-ТЕ – 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)

  Неврокопска епархия на Българската православна църква обхваща територията на Пиринска Македония и е най-младата българска митрополия.1
  За разлика от други епархии в страната, тя все още не е била обект на специални научни изследвания. Изключение правят някои публикации на Веселин Ангелов, насочени преди всичко към разкриване на ударите на комунистическата партия срещу нея.2 Социалната й дейност обаче остава встрани от научните интереси. И тук, както в останалата част от страната, в основата на тази дейност на църквата стоят православните християнски братства, образувани към храмовете. Именно те ще бъдат обект на разглеждане в следващите редове. Настоящото съобщение няма за цел да разкрие целия обхват и многообразие на църковната социална дейност в Неврокопска епархия. Имайки предвид оскъдните данни, съхранявани в архивите и липсата на печатни органи на епархията,3 то по-скоро е опит да се очертаят нейните най-общи насоки и контури. Съобщението е написано въз основа на документи, съхранявани в Централния държавен архив, Държавния архив в Благоевград, издания на Светия Синод на Българската православна църква, митрополитски вестници и списания и др.

  * * *
  Православните християнски братства в България възникват още в началото на ХХ век, като особено разпространение добиват в периода между двете световни войни.4 Те се създават от Българската православна църква с цел да бъде разширена нейната религиознопросветна и благотворителна дейност и да се засили участието й в обществения живот на страната. Организирани и ръководени от енорийски свещеници към храмовете, братствата са общодостъпни и в състава им са привлечени по-активните и ревностни привърженици на православието.5 В тях се включва онази част от населението, която се оказва най-съпричастна към такива проблеми в обществото като грижите за деца, възрастни или други групи хора в неравностойно положение. В тази връзка е обясним фактът, че в повечето случаи над 80% от членовете им са жени.6
  Православните християнски братства постепенно се превръщат в едни от найдейните организации на църквата в сферата на социалната дело. В края на 30-те години на ХХ век в България има 774 братства с 39 922 членове, като до 1945 г. техният брой достига над 1 000, а членовете им около 50 000.7 Братствата са по-активни в градовете, където възможностите са по-значителни, но такива дружества се образуват и в селата. Освен извършваната от тях религиозно-просветна дейност, изразяваща се в организирането на беседи, библейски курсове, кръжоци, неделни училища, разпространение и издаване на религиозна книжнина, поклонничества до свети и исторически места, особено важна е тяхната благотворителна дейност. Под ръководството и издръжката на енорийските братства се намират множество старопиталища,8 нощни подслони, сиропиталища,9 трапезарии, кухни за деца, дневни детски домове, детски ясли и градини, летовища. Благотворителната им дейност се изразява и в подпомагането на отделни лица и семейства с даване на парични помощи, хранителни продукти, облекло, лекарства, безплатни медицински грижи, посещения в затвори и болници. Също така братствата участват в инициативите на други организации като Българския червен кръст, Съюза за закрила на децата и др.10
  По подобие на останалата част от страната в Неврокопска епархия също се образуват православни християнски братства. Особено разпространение братствената идея добива при управлението на митрополит Борис (1935–1948 г.).11 Именно по негово време е изградена мрежата от такива организации в епархията, чиято главна цел е да развиват благотворителна дейност и религиозна просвета сред населението от този край. С окръжно митрополитът разпорежда братствените членове да преминат специален курс на обучение, по време на който да се запознаят с православната вяра, чрез беседи по догматика, нравствено богословие, обща църковна история и история на Българската православна църква.12
До края на 30-те години на ХХ век в Неврокопска епархия са образувани 56 братства с 2 365 членове. Това я поставя на 4-то място след Пловдивска, Врачанска и Софийска епархии, които имат съответно по 170, 148 и 113 братства.13 Най-значителните братства в епархията са образувани в големите градове, центрове на архиерейски наместничества, като Горна Джумая, Свети Врач, Петрич и Разлог.
  В Горна Джумая (дн. Благоевград) голямо братство е образувано към църквата “Въведение Богородично”. То е учредено на 4 февруари 1936 г. под ръководството на свещеник Мирон Хранов, председател на църковното настоятелство. На учредителното събрание, на което присъстват 40 души, е приет типовият устав, изработен от Съюзния съвет и одобрен от Светия Синод. Взето е решение братството да се казва “Въведение Пресветия Богородици”, а патронният му празник да бъде на 4 декември, когато е храмовият празник на църквата.14 В началото на 40-те години братството наброява вече 112 членове, от които по-голямата част, както навсякъде в страната, са жени (102 жени и 10 мъже). Приходите му са преди всичко от членски внос, помощ от общината (от касата за обществено подпомагане), помощ от църквата, от собствено стопанство и др.
На 12 ноември 1939 г. братството в Горна Джумая открива приют за стари хора в новопостроения дом на църковното настоятелство. Новото здание е построено по инициатива на свещеник Мирон Хранов, с материалната подкрепа на местния гарнизон и на гражданството. То е обзаведено и пригодено за службите на настоятелството, със специален салон за беседи, а долният етаж е устроен за жилище на самотни стари хора. Сградата е тържествено осветена от митрополит Борис през месец август 1940 г., в присъствието на представители на гарнизона, църковното настоятелство и местната общественост.15 Приютът в нея е пригоден за около 10-ина души от Горна Джумая и околията. Според отчета му за 1942 г. в него са настанени 11 души – 2 мъже и 9 жени, повечето от които над 70-годишна възраст. Братството издържа 3-ма от възрастните хора, а останалите 8 – областната служба за обществено подпомагане. Освен приюта за стари хора, през 1939 г. дружеството открива и нощен подслон към храма, в който временно да се приютят останали без покрив хора.16
  Братството в Горна Джумая продължава да съществува и след 9 септември 1944 г., като неговата основна дейност е насочена преди всичко към поддържането на староприюта. То извършва и други благотворителни инициативи – подпомагане на бедни семейства и отделни лица.17 В края на 40-те години на ХХ век приютът за стари хора е откъснат от църквата и е преместен в град Разлог, като преминава под контрола на Министерството на труда и социалните грижи.18 Няма данни кога точно братството прекратява дейността си.
  В град Свети Врач (дн. гр. Сандански) православно християнско братство с името “Св. Иван Рилски” е образувано към църквата “Св. Безсребреници”. То е учредено на 28 октомври 1935 г. с председател протойерей Теофан Капцаров, архиерейски наместник в града. Учредителите му са общо 42-ма души, всичките от Св. Врач.19 По инициатива на братството на 20 декември 1937 г. в града е открит дневен детски дом за деца в предучилищна възраст. Той е осветен на 4 август 1938 г. с молебен от свещеник Методи Тодорчев (председател на дружеството по това време), в присъствието на местните власти, гражданството и “питомците от приюта". В дома намират подслон и храна повече от 30 деца на крайно бедни родители и сирачета.20 Дневният детски дом в Свети Врач се ръководи от православното християнско братство, а се издържа предимно със суми, отпускани от фонд “Обществено подпомагане” и от допълнителния бюджет на общината. За неговото успешно функциониране се разчита на помощи и дарения от страна на местната общественост.21 Освен грижата за децата, братството не подминава и възрастните, като дава на крайно бедните и стари хора от града своята закрила и подкрепа. Те редовно получават храна от трапезарията на дневния детски дом. Също така дружеството организира неделни беседи и сказки, провеждани в сградата на архиерейското наместничество.22 Своята дейност братството прекратява вероятно през втората половина на 40-те години на ХХ век.23
В Петричка духовна околия най-активно е православното християнско братство “Св. Николай Чудотворец” при църквата “Св. Николай” в град Петрич. То е учредено на 5 ноември 1936 г. под ръководството на енорийския свещеник при храма Данаил Зердев. Първоначално в него се записват 45 души, от които 31 жени.24 Дейността му е свързана преди всичко с организирането на събрания и беседи и с подпомагането на нуждаещи се хора от града и околията.25 Трябва да се отбележи обаче, че братството не успява да открие специално благотворително заведение, по подобие на тези в Горна Джумая и Свети Врач.
  Братството “Св. Николай Чудотворец” в град Петрич функционира и след 9 септември 1944 г., като през 1946 г. наброява 200 членове (150 жени и 50 мъже). По това време то е единственото в Петричка духовна околия, което продължава да извършва културно-просветна и благотворителна дейност.26 Дружеството преустановява дейността си в края на 1946 г.27
  Православното християнско братство “Св. Иван Рилски” в град Разлог също е основано в средата на 30-те години (1935 г.). За него има твърде малко данни. През 1946 г. братството наброява 161 души (157 жени и 4 мъже), с ръководител свещеник Христо Обретенов. През този период то членува в Съюза за закрила на децата и в Съюза “Обществена подкрепа”.28 За братството в град Неврокоп (дн. Гоце Делчев) се знае само, че е образувано през 1936 г.29 Подобно на братството в Разлог, няма данни дали то поддържа някакво социално заведение или за друга негова дейност.
  В по-малките градове в епархията, както и в селата, също се образуват православни християнски братства. Като едно от най-дейните може да се посочи братството “Св. Николай” при храма “Св. Троица” в град Банско, принадлежащо към Разложка духовна околия.30 Братството е учредено на 26 януари 1936 г. с председател свещеник Петър Дивизиев.31 С упоритостта на местното свещенство, както и с помощта на средства от общината, от фонд “Обществено подпомагане”, от дарения и др., то открива и поддържа приют за стари и недъгави хора.32 За съжаление, в архивите не са запазени документи, даващи повече сведения за това дружество. Неизвестни остават съставът и цялостната му дейност, както и подробности за издържания от него староприют. При всички обстоятелства, той вероятно е бил по-голям от този, поддържан от братството в Горна Джумая, след като самият митрополит Борис изтъква неговото първостепенно значение. Има данни, че самото братство прекратява своето съществуване през 1942 г.33 Сред най-дейните братства в селата изпъкват тези в Мусомища, Неврокопско и Левуново, Св. Врачко, което се дължи най-вече на всеотдайната дейност на местните свещеници.34
* * *
От оскъдните данни, с които разполагаме, не може да се добие пълна представа доколко е развито братственото дело в Неврокопска епархия през разглеждания период. Но факт е, че такива дружества съществуват и стоят в центъра на осъществяваната социална дейност в района, в която се включва и съпричастното към тези проблеми местно население. Те са показател както за ролята и мястото на църквата в сферата на социалното дело, така и за обществената чувствителност към този вид дейности, свързани с подпомагането на отделни групи нуждаещи се хора. Освен това, като прицърковни организации, братствата действат за активизиране на християнския живот в епархията и за възпитаване на населението в по-високи нравствени ценности. В края на 40-те години на ХХ век, обаче, вследствие от новите обществено-политически реалности, тези организации изчезват от обществения живот на страната.


1 Епархията е образувана със султански берат през 1894 г. (ДА–Благовград, Ф. 198К, Историческа справка).
2 Ангелов, В. Разрушителни удари против Неврокопска епархия и Народната ни църква. Неизвестни факти за ликвидаторското отношение на комунистическата управа в периода (1944–48 г.). – сп. “Минало”, бр. І/1996, с. 46–58; Ангелов, В. Неврокопска епархия при управлението на митрополит Борис (1935–1948). – В: Сб. Религия и църква в България. София, 1999, с. 293–304; Ангелов, В. Неврокопска епархия при Пловдивския митрополит Кирил (8.ХІ.1948–ХІІ.1950). – В: Сб. в чест на Кирил Патриарх български. Пловдив, 2001, с. 47–56.
3 До края на 30-те години на ХХ век Неврокопска епархия няма свое печатно издание. Едва от 1938 г. тя започва да издава вестник “Духовен зов” с редактори Димитър Попов и Методий Тодорчев, енорийски свещеници в с. Гара Пирин (дн. гр. Кресна) и гр. Св. Врач (дн. гр. Сандански). Вестникът излиза до 1944 г. (ДА–Благоевград, ф. 272К, оп.1, а.е. 6, л. 9).
4 “Църковен вестник”, бр. 13, 24.ІІІ.1923, с. 4–7; бр. 20, 12.V.1923, с. 9; бр. 37, 8.ХІ.1924, с. 5; бр. 24, 18.VІ.1927, с. 246–248; бр. 32 и 33, Х.1927, с. 343–345; бр. 32, 6.ІХ.1930; бр. 43, 22. ХІ.1930, с. 494– 496; сп. “Народен страж”, кн. 5, 15.ІV.1923; кн. 11, 15.ІV.1923; кн. 12, 15.ІХ.1923.
5 Станоев, Б. Православието и България. София, 1992, с. 132.
6 Вж. Попова. К. “… Да бъдат самарянки, мироносци, помазващи с мирото на словото и делото страдащото и унизено човечество”. (Възгледите за обществената роля на жените-християнки в социалните инициативи на църквата след Първата световна война). – В: Димитрова, С., Е. Тачева (ред.). Рицари и миротворци на Балканите. Походи, преселения и поклонничество. Благоевград, 2001, с. 201–214; Баева. В. Религиозното като женски опит (по съвременни лични разкази от района на Асеновград). – В: Тачева, Е., Ил. Недин (съставители). Тя на Балканите. Благоевград, 2001, с. 215–233.
7 сп. “Християнка”, 1939, кн. 4, с. 4; 1945, кн. 7, с. 5; сп. “Славянска мисъл”, 1945, кн. 3, с. 198.
8 На църковната благотворителност като цяло се дължи голям брой от съществуващите старопиталища в страната по това време. Освен в манастирите, такива заведения се откриват от братствата към храмовете. Към 1938 г. броят на поддържаните от тях старопиталища е 17, като тяхното разпределение по епархии е следното: 5 в Пловдивска епархия, 3 в Доростовска и Червенска, 2 в Старозагорска, 2 във Врачанска, 2 в Ловчанска, 1 във Великотърновска, 1 в Софийска и 1 в Сливенска епархия (сп. „Християнка”, 1938, кн. 7, с. 19). За старопиталищното дело в България вж.: Бобошевски, Д. Принос към историята на старопиталищното дело в България. София, 1938 г.; Попова, К. Държавата и обществените грижи за възрастните хора в първите години на социализма в България. – В: Сб. “Власт и социум”. Известия по история. Катедра “Българска история и археология” и Катедра “Обща история” – ЮЗУ “Неофит Рилски”. Благоевград, 1/2003, с. 263–275.
9 Църковни сиропиталища се изграждат на много места в страната. От 48 сиропиталища (към 40-те години на ХХ век) 20 са църковни – 2 епархийски и 18 на православните християнски братства. Особено добре уредени са сиропиталищата, издържани от Чирпанското и Кюстендилското братство (сп. “Духовна култура”, 1934, кн. 54–55, с. 90; 1940, кн. 7–8, с. 244).
10 За дейността на братствата вж.: сп. ”Духовна култура”, 1934, кн. 54–55, с. 90–92; кн. 56, с. 150– 151; 1937, кн. 82, с. 801–804; сп. „Християнка”, 1935, кн.1, с. 20; 1938, кн. 7, с. 5–8; 1939, кн. 3, с. 21; кн. 5, с. 8–9; 1940, кн. 6, с. 15–20; 1946, кн. 6, с. 6; кн. 9–10, с. 7–8; 1947, кн. 7–8, с. 2–7; кн. 9, с. 4– 6; 1948, кн. 6, с. 8–10 и др.
11 Митрополит Борис е третият канонически утвърден неврокопски митрополит след Иларион и Макарий. За кратко време той се утвърждава като най-авторитетната и уважавана личност на територията на Пиринска Македония. С неговото име се свързва цялостният подем в епархията – строителството на църковни храмове, борбата срещу чуждите на православието пропаганди, издигане авторитета на свещенството и т.н. Главно направление в неговата дейност е грижата за социално слабите християни. Сред неговите приоритети в тази област е подпомагането на образованието на бедни деца и младежи. Особен акцент митрополит Борис поставя на прицърковните православни християнски братства, чрез които енориашите “да заживеят като едно сърце и една душа” (в. “Пирински вести”, бр. 34–35, 4 април 1942 г., с. 1; Милчева. Я. Живот – Разпятие пред Божия олтар. Опит за жизнеописание на Неврокопски митрополит Борис. – В: Сб. Път към голгота. Благоевград, 1998, с. 5–17; Ангелов. В. Цит. съч., с. 293–304; Цацов. Б. Архиереите на Българската православна църква. София, 2003, с. 212–213).
12 в.”Духовен зов”, 1941, бр. 17, с. 3; Милчева. Я. Цит. съч., с. 10.
13 сп. “Християнка”, 1939, кн. 4, с. 4.
14 Редът е изисквал учредителният протокол на братството да се изпраща на Митрополията и Св. Синод за утвърждаване. От своя страна, Светият Синод е трябвало да го препраща на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (Отделението за социални грижи) с молба братството да бъде утвърдено и регистрирано (ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 912, л. 31–34).
15 ДА–Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 179, л. 8–9; в. “Пирински глас”, бр. 91, 7 септември 1940 г., с. 2.
16 ДА–Благоевград, ф. 206К, оп.1, а.е. 33, л. 8. С дейността на православното християнско братство към църквата “Въведение Богородично” (и преди всичко с открития от него приют) се свързва началото на обществените грижи за възрастните хора в Горна Джумая (Вж. Попова, К. Обществените грижи за възрастните хора в Горна Джумая 1933–1950 г.: очертания на едно петно в историята на града. – В: Известия на Исторически музей Благоевград, т. 2, 2001, с. 200–207).
17 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 912, л. 6, 11.
18 Попова, К. Цит. съч., с. 204. След 9 септември 1944 г. братствената дейност на църквата постепенно е прекъсната и социалното дело минава под контрола на държавата.
19 ЦДА, Ф. 264К, оп. 6, а.е. 974, л. 8, 11.
20 в. “Пирински глас”, 1937, бр. 1, с. 4; 1938, бр. 23, с. 2. Дневни детски домове се устройват от православните християнски братства и на други места в страната. Освен дома в Св. Врач, до 1938 г. са открити 10 такива домове – 3 в Софийска епархия, 2 в Старозагорска, 2 в Доростовска и Червенска, 1 в Пловдивска, 1 във Великотърновска и 1 във Варненска епархии (сп. “Християнка”, 1938, кн. 7, с. 19). Наред с храната и грижите, които децата получават, в домовете е застъпена и възпитателнообразователна програма, включваща изучаване на стихотворения, песни и приказки, като не липсват и игрите.
21 в. “Духовен зов”, 1938, бр. 2, с. 4; 1938, бр. 3, с. 4; в. “Пирински глас”, 1937, бр. 1, с. 4; 1938, бр.
23, с. 2.
22 в. “Духовен зов”, 1938, бр. 1, с. 4; 1939, бр. 9, с. 4; 1941, бр. 16, с. 4.
23 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 974, л. 1.
24 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 943, л. 16.
25 ДА–Благоевград, ф. 198К, а.е. 179 оп. 1, л. 8.
26 През втората половина на 30-те години на ХХ век в Петричка духовна околия има общо 18 енорийски братства (ДА–Благоевград, ф. 228К, оп. 1, а.е. 167, л. 34–37; ф. 228К, оп. 1, а.е. 186, л. 27).
27 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 943, л. 2.
28 ДА–Благоевград, ф. 120К, оп. 1, а.е. 4, л. 40.
29 ДА–Благоевград, ф. 198К, а.е. 179, оп. 1, л. 8.
30 Това място му отрежда самият митрополит Борис, в изготвено от него изложение за състоянието на храмовете и дейността на духовенството в епархията, към декември 1939 г. /съгласно чл. 115, точка 9 от Екзархийския устав/ (ДА–Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 179, с. 3–11).
31 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 887, л. 2. Свещеник Петър Дивизиев е известен не само с преданата си любов към църквата и хората, но и с последвалата го участ след 9 септември 1944 г., която всъщност споделя не един свещеник през този период. На 5 октомври 1944 г. той е убит по особено жесток начин с още 38 души, видни граждани – учители, търговци, чиновници и др., от Разложка и Неврокопска околии, и заровен след това в масов гроб в местността Лушин край Добринище, Благоевградско. Масовият гроб е разкрит през април 1990 г. (За тези събития вж.: Гаджев, И. Лушин – моята Голгота. С., 2003; Лушин – моята Голгота. Т. І, второ допълнено издание. С., 2004; Лушин – нашата Голгота. Т. ІІ. С., 2004; Лушин – българската Голгота. Т. ІІІ. С., 2004; Лушин – никога вече комунизъм. Т. ІV. С., 2005; Лушин – никога не ще забравим. Т. V. С., 2005).
32 ДА–Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 179, л. 8–9.
33 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 887, л. 30.
34 ДА–Благоевград, ф. 198К, оп.1, а.е. 179, л. 8.

ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА

РЕПРЕСИРАНИ ДУХОВНИЦИ ОТ НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944–1945 Г.

  Десислава Георгиева е историк, докторант на самостоятелна подготовка по най-нова българска история в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. Темата на дисертационния  труд е „Неврокопска епархия на Българската православна църква (1935– 1948 г.)”. Публикувала е статиите: „Младежките православни християнски дружества в България” (началото на 20-те – средата на 40-те години на ХХ век). – В: Балканистичен форум, 2007, кн.1-2-3, 147–152; „Православните християнски братства в Неврокопска епархия (30-те – 40-те години на ХХ век)”. – В: Научни известия. Г. VI, кн. 1–2. Университетско издателство „Неофит Рилски”. Благоевград, 2010, 301–306. Десислава Георгиева
  С промяната на обществено-политическата система в България след 9 септември 1944 г. настъпват редица промени в Българската православна църква. Ограниченията, наложени в нейната дейност, репресиите срещу духовенството и въобще атмосферата на страх и несигурност я поставят в изключително тежко положение. Целта на новата отечественофронтовска власт не е цялостното унищожаване на Православната църква в България, а установяване на контрол върху нея. Стремежът е Църквата да бъде изолирана от обществото и да се намали нейното влияние в живота на българския народ, което има до 1944 г. В началото от управлението на новата власт основно средство за постигането на тази цел са политическите репресии срещу духовенството. Проблемът за репресиите срещу православното духовенство в България след 9 септември 1944 г. е застъпен в някои научни изследвания, посветени предимно на отношенията между Църквата и държавата при т.нар. „народна демокрация” и социализма в България.1 На тази тема се спират и духовни лица, като някои от тях 1 За това вж.: Калканджиева, Д. Българската православна църква и „народната демокрация” (1944–1953). Силистра: Фондация „Демос”, 2002; Чурешки, С. Православието и комунизмът в България 1944–1960 г. София: Просвета, 2004; Методиев, М. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944–1989 г.). София: Сиела, 2010; Денев, И. Българската православна църква под комунистическа власт (1944–1989). София, 2012; Денев, И. Комунистически диктат върху Българската православна църква (1944– 1960). София, 2013. 90 Българската православна църква през комунизма използват като извор основно спомени на съвременници.2 Настоящият текст цели да представи репресираните православни духовници в един определен район – Неврокопска епархия на Българската православна църква, в началния период от налагането на новата власт, когато репресиите срещу духовенството са най-силни.

  Въпросът намира място в публикации на Веселин Ангелов, които разглеждат предимно посегателствата на властта срещу епархията в периода 1944–1948 г.3 До есента на 1944 г., когато на власт идва лявата политическа коалиция на Отечествения фронт, Неврокопска епархия има вече половинвековна история. През този период, особено след възкачването на митрополит Борис през 1935 г., митрополията развива активна религиозна и социална дейност и успява да се утвърди като една от най-влиятелните институции сред населението от Пиринския край.4 След тази дата обаче епархията става център на непрекъснати удари от страна на новата власт.5 На репресии е подложена голяма част от местното свещенство. Точният брой на пострадалите духовници от Неврокопска епархия трудно може да бъде установен. Най-вероятно той е много по-голям от данните, запазени в архивните документи. Едни от свещениците са задържани и изпратени в трудови лагери, други са осъдени, а значителна част от тях са малтретирани, поради което впоследствие са принудени да напуснат епархията. Не липсват и убити. Още в края на 1944 г., когато трябва да се изберат епархийски представители за избор на български екзарх, става ясно, че някои свещеници от епархията липсват. Така от списъка с епархийски избиратели отпадат Михаил Тодоров от гр. Горна Джумая, Емануил Манолов от с. Мусомище, Неврокопско, Георги Кордев от гр. Неврокоп, Петър Дивизиев от гр. Разлог, Яков Володин от гр. Банско, Георги Дерлипански от с. Петрово, Свети Врачко. В документа е посочено, че свещениците Емануил Манолов и Георги Дерлипански са напуснали епархията, а за свещениците Михаил Тодоров, Георги Кордев и Петър Дивизиев се отбелязва, че са задържани от властта и не могат да изпълнят задълженията си на епархийски избиратели „при този важен избор”. 6 2 Василев, Н. Репресиите през времето на комунистическия режим във Видинския регион и България (9.IX.1944– 10.XI.1989 г.). София, 2000; Станева. Д. Агнета сред вълци – репресирани свещенослужители от Сливенска епархия в периода 1944–1989 г. Бургас, Либра Скорп, 2005; Карагеоргиев, Й. Благослови неприятелите ни, Господи. Стара Загора: Искра-М-И, 2008; Друмева, В. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Том 1. Света гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф”, 2007; Том 2–15 (2007–2013). 3 Ангелов, В. Разрушителни удари против Неврокопска епархия и Народната ни църква. Неизвестни факти за ликвидаторското отношение на комунистическата управа в периода (1944–48 г.). – Минало, бр. І/1996, с. 46–58; Неврокопска епархия при управлението на митрополит Борис (1935–1948). – В: Сб. Религия и църква в България. София, Гутенберг, 1999, с. 293–304. 4 Вж. Георгиева, Д. Православните християнски братства в Неврокопска епархия (30-те – 40-те години на ХХ век). – В: Известия по история. Сборник по повод 20-годишнината на специалност „История”. Благоевград, Унив. изд. „Неофит Рилски”, 2010, с. 301–306. 5 Ангелов, В. Цит. съч., 1996, с. 46–58. 6 Териториална дирекция „Държавен архив” – Благоевград (ТДДА – Благоевград), ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 113. 2015 / брой 3 (100) 91 Опитът за обобщение на репресираните духовници през разглеждания период очертава следната картина. I. Убити, задържани и въдворени в трудови лагери духовници През този период има сигурни данни за един убит духовник от Неврокопска епархия. Става дума за небезизвестния свещеник Петър Дивизиев от град Разлог, убит почти месец след 9 септември 1944 г. Свещеник Петър Дивизиев е един от най-изявените духовници в Пиринския край. Той е роден през юни 1903 г. в село Елешница, Разложко. Завършва Духовната семинария в София с висок успех, след което учителства в пограничните села Добри Лаки, Скрът и Ключ. През 1934 г. Петър Дивизиев е постриган за дякон от екзарх Стефан и става енорийски свещеник в град Банско, където се отдава на активна църковна дейност. Там застава начело на образуваното в началото на 1936 г. православно християнско братство „Св. Николай” при храма „Св. Троица”, което поддържа Дом за стари и недъгави хора. През 1938 г. свещеник Дивизиев е назначен от митрополит Борис за архиерейски наместник на Разложка духовна околия. Тук наред с религиозната и социална дейност духовникът има големи заслуги в борбата срещу протестантството.7 След 9 септември 1944 г. документи на митрополията посочват първоначално, че Петър Дивизиев е „задържан от властта”, а по-късно – че е „безследно изчезнал”. 8 Всъщност за местното население не е тайна, че свещеникът е бил убит.9 Жестокото убийство е извършено на 5 срещу 6 октомври 1944 г. в местността Лушин край Добринище. Петър Дивизиев е убит с още 38 души от Разложка и Неврокопска околии, като след това всички са заровени в общ масов гроб (бившата землянка на партизанина Иван Козарев). Гробът е разкрит през месец април 1990 г., като костите на свещеника са намерени най-отгоре.10 През разглеждания период има сведения за шестима задържани и въдворени в трудови лагери свещеници от Неврокопска епархия. Това са духовниците – Георги Кордев, Васил Шумарев, Михаил Тодоров, Мирон Хранов, Георги Кюркчиев и Борис Стамболийски. В документите на митрополията някои от тях са посочени като „интернирани”, като се споменава, че става въпрос за трудови лагери. Поради това по-точно е тук да използваме термина „въдворяване”, още повече като се има предвид, че интернирането (изселването) като форма на репресия 7 ЦДА, ф. 264К, оп. 6, а.е. 887, л. 2; ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 179, л. 8–9; Гаджев, И. Лушин – моята Голгота. София, 2003, с. 103–104; Георгиева, Д. Цит. съч., 2010, с. 305. 8 ТДДА– Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 113, 123. 9 За това вж. http://archive.bnt.bg/bg/productions/186/edition/30697/otec_petyr_diviziev. 10 На тези събития е посветена петтомната поредица Лушин на Иван Гаджев, чийто баща, учителят Илия Гаджев, е имал злощастната участ да бъде един от тези 39 души. – В: Гаджев, И. Лушин – моята Голгота. Т. І, второ допълнено издание. София, ИИБЕ „Илия Гаджев”, 2004; Т. ІІ. С., 2004; Т. ІІІ. С., 2004; Т. ІV. С., 2005; Т. V. С., 2005. 92 Българската православна църква през комунизма не е характерно за времето непосредствено след 9 септември 1944 г.11 Свещеник Георги Кордев е роден на 18 септември 1903 г. в град Неврокоп. Той е със средно духовно образование. Ръкоположен е за свещеник на 17 ноември 1929 г. На 20 ноември 1944 г. Георги Кордев е задържан и изпратен в Софийския централен затвор, където вероятно прекарва около година. В края на ноември 1945 г. свещеникът настоява (с молба № 2029 от 26.ХI.1945 г.) да бъде преместен в друга епархия. На 1 януари 1946 г. той е отчислен от клира на Неврокопска епархия.12 Свещеник Васил Шумарев е роден на 20 март 1919 г. в град Неврокоп. Завършва Духовната академия в София и през 1942 г. е ръкоположен за свещеник в родния си град. На 30 ноември 1944 г. той е задържан и както Георги Кордев е изпратен в Софийския централен затвор.13 Васил Шумарев работи на жп линията Ловеч – Троян, където са изпратени много духовници. През 1948 и 1949 г. негови публикации се срещат в проповедническото списание на свещеническите братства в България Православен пастир. 14 От 1 август 1950 г. до 15 октомври 1952 г. Васил Шумарев е изселен в село Каран Върбовка, Беленско, където е на енорийска служба към Русенска епархия. След завръщането си продължава да живее и работи в Неврокоп. По-късно се премества в Благоевград и служи към църквата „Въведение Богородично”. Духовникът проявява интерес към църковната история, като прави изследвания върху църковно-народните борби в Горна Джумая и Неврокопския край. Протойерей Васил Шумарев умира на 7 март 1977 г. в Благоевград.15 Свещеник Михаил Тодоров е родом от село Радиново, Великотърновско, но жи11 Вж. Стоянова, П., Е. Илиев. Политически опасни лица. Въдворявания, трудова мобилизация, изселвания в България след 1944 г. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски”, 1991; Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България 1944–1948. София, Издателство на БАН, 1993, с. 47–50. 12 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 151, л. 31; а.е. 211, л. 5, 8; а.е. 228, л. 123–124, 143. 13 Пак там, а.е. 211, л. 5, 8; а.е. 228, л. 123–124. 14 Сп. Православен пастир, 1948, кн. 6, с. 227; 1949, кн. 10, с. 361; 1949, кн. 11, с. 408. 15 ТДДА – Благоевград, ф. 1574, оп.1 (Личен фонд на Васил Шумарев); ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 287. Свещеници от страната на линията Ловеч – Троян, първи от дясно наляво Васил Шумарев (Снимка: ТДДА – Благоевград, ф. 1574, оп. 1, а.е. 22) 2015 / брой 3 (100) 93 вее и служи като енорийски свещеник в град Горна Джумая. След 9 септември 1944 г. за известно време той е задържан в предварителен арест, след което е изпратен в трудов лагер, неизвестно къде.16 Вероятно е освободен няколко месеца след това, тъй като в началото на 1945 г. по препоръка на митрополит Борис е утвърден от Светия синод (с писмо № 16 от 3.I.1945 г.) за член на Неврокопския епархийски духовен съвет, на който преди това е подгласник. Чак една година след това Михаил Тодоров е одобрен за член на Съвета и от Министерството на външните работи и изповеданията с Указ № 62 от 25.IV.1946 г.17 Интерес представлява молбата на митрополит Борис до екзарх Стефан да „ходатайства” пред министъра на външните работи и изповеданията Михаил Тодоров да бъде одобрен за член на Духовния съвет. В нея Неврокопският митрополит изтъква факта, че от четирима членове на Неврокопския епархийски духовен съвет трима са били принудени „по наложителна причина да напуснат епархията”, като Съветът е останал само с един член.18 Този документ е показателен за тежкото положение в Неврокопска епархия след 9 септември 1944 г., когато много духовници поради репресивното отношение от страна на властта са принудени да я напуснат. Това се случва и със свещеник Михаил Тодоров, който, въпреки че е утвърден за член на Съвета, настоява (с молба № 1181 от 5 август 1946 г.) да се издаде заповед за прехвърлянето му от Неврокопска във Великотърновска епархия. Молбата на свещеника е уважена.19 Свещеник Мирон Хранов е роден на 8 февруари 1906 г. в град Горна Джумая. Завършва I клас на Семинарията, след което е ръкоположен за свещеник на 19 юни 1930 г. в Горна Джумая. По това време той е един от двамата свещеници със средно богословско образование в Горноджумайска духовна околия и е сред най-изявените личности в района. В средата на 30-те години на ХХ век Мирон Хранов е председател на църковното настоятелство при църквата „Въведение Богородично” в Горна Джумая и на православното християнско братство към храма. По негова инициатива е построена новата сграда на църковното настоятелство, където на първия етаж е поместен откритият през 1939 г. приют за стари хора.20 След 9 септември 1944 г. свещеник Мирон Хранов за известно време е задържан в предварителен арест, а на 17 декември 1944 г. е въдворен в „Мини Перник”. На 23 август 1945 г. той е освободен от трудовия лагер и отново е зачислен на енорийска служба в Горна Джумая.21 След завръщането от лагера свещеникът моли да му бъде разрешен „по-продължителен отпуск”, тъй като е „с разстроено здраве, поради непрекъснат физически труд, прекаран в Мини Перник”. 22 Междувременно Мирон Хранов, заедно с Михаил Тодоров, е одобрен от Светия синод 16 Пак там, ф. 252, оп. 12, а.е. 3, л. 39; ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 9; а.е. 228, л. 113, 123–124. 17 ЦДА, ф. 791К, оп. 2, а.е. 217, л. 1–4. 18 Пак там, л. 5. 19 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 162. 20 Пак там, а.е. 151, л. 18, 20–21; а.е. 179, л. 8–9; в-к Пирински глас, бр. 91, 7.ІХ.1940; Попова, П. Обществените грижи за възрастните хора в Горна Джумая 1933–1950 г.: очертания на едно петно в историята на града. – ИИМБл. Т. II. Благоевград, 2001, с. 200–207; Георгиева, Д. Цит. съч., 2010, с. 303. 21 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 9; а.е. 228, л. 124, 132. 22 Пак там, а.е. 228, л. 132. 94 Българската православна църква през комунизма за член на Неврокопския епархийски духовен съвет.23 Но явно репресиите срещу него продължават, тъй като два месеца след завръщането си от трудовия лагер той напуска епархията и от 1 ноември 1945 г. преминава към клира на Софийска епархия, където става архиерейски наместник в град Радомир. В началото на юли 1948 г. протойерей Мирон Хранов, който вече е архиерейски наместник в град Свети Врач, отново е задържан и изпратен в трудово-възпитателно общежитие в село Ножарово, Тутраканско.24 Свещеник Георги Кюркчиев е роден на 7 август 1900 г. в село Баня, Разложко, където е ръкоположен за свещеник на 7 октомври 1933 г. при църквата „Св. вм. Георги”.25 След 9 септември 1944 г. за известно време той е задържан в предварителен арест, след което е изпратен в трудов лагер в град Перник.26 След връщането му от лагера поради лошото отношение към него свещеникът настоятелно моли Неврокопския епархийски духовен съвет да бъде преместен в село Дебрене, Светиврачка духовна околия, защото „стоенето му повече в тая енория е трудно след завръщането му от трудово-възпитателния лагер”. 27 От 1 август 1946 г. Георги Кюркчиев е преместен в с. Дебрене. Само месец и половина по-късно той отново моли (молба № 1314 от 16.IX.1946 г.) да бъде върнат обратно на енорийска служба в с. Баня, Разложко. В молбата си за преместване духовникът описва трудностите, които среща в селото, където е принуден „по липса на квартира, да спи под селските стрехи и често по цял ден да гладува”. 28 Видно е, че свещеникът е низвергнат и не намира спокойствие и нормални условия на живот, където и да отиде. Съветът отново уважава молбата му и от 1 ноември 1946 г. го премества в предишната му енория в с. Баня, Разложко.29 Свещеник Борис Стамболийски е роден през 1890 г. в село Дебочица, Горноджумайско. Ръкоположен е за свещеник през 1927 г. в Дебочичка енория при църквата „Св. Йоан Златоуст”. След 9 септември 1944 г. е въдворен неизвестно къде, като към този момент е енорийски свещеник в село Падеж, Горноджумайска духовна околия.30 II. Осъдени от Народния съд духовници Друга група репресирани свещеници от Неврокопска епархия, за които има данни в архивите, са осъдени от т.нар. „Народен съд”. Като цяло от Народния съд в България са осъдени 152-ма православни духовници, от които 13 – на смърт, и 13 – на доживотен затвор.31 23 ЦДА, ф. 791К, оп. 2, а.е. 217, л. 1. 24 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 138, 234, 295. 25 Пак там, а.е. 151, л. 7. 26 Пак там, а.е. 211, л. 4, 9; а.е. 228, л. 123–124, 132, 166. 27 Пак там, а.е. 228, л. 153, 158. 28 Пак там, л. 166. 29 Пак там. 30 Пак там, а.е. 151, л. 20–21; а.е. 211, л. 10; а.е. 228, л. 123–124. 31 Калканджиева, Д. Цит. съч., 2002, с. 183. 2015 / брой 3 (100) 95 В Горноджумайска област съставите на Народния съд заседават в четири града – Горна Джумая, Свети Врач, Разлог и Неврокоп.32 На 25 октомври 1944 г. с постановление на Министерския съвет за „народни обвинители” в Горноджумайска област са назначени: за Горна Джумая – Ангел Велев, за Свети Врач – Борис Цветков, за Разлог – Атанас Стайков, и за Неврокоп – Илия Маринов.33 За „народни съдии” областните комитети на ОФ назначават „активни борци против фашизма – партизани, политически затворници, концлагеристи и близки на жертвите на фашизма”.34 Народният съд в Горноджумайска област подвежда под съдебна отговорност 333 души.35 От осъдените шестима са духовници, от които четирима – на доживотен затвор, а двама – на 10 и 2 години затвор.36 Двама от осъдените са от Неврокопска духовна околия и по един от Горноджумайска, Светиврачка и Разложка духовни околии. От Петричка духовна околия няма осъдени от Народния съд свещеници. Един от духовниците (Иван Шивачев) към момента на присъдата не е част от Неврокопска епархия, но по-рано е свещеник в Разлог. На доживотен затвор са осъдени духовниците Георги Кръндев, Атанас Велков, Петър Механджиев и Иван Шивачев. Протойерей Георги Щерев Кръндев е роден на 15 март 1880 г. в село Пирин, Светиврачко. Той е с прогимназиално образование (III клас). На 6 ноември 1944 г. свещеникът е задържан в предврителен арест. С постановление № 2 от 2.XII.1944 г. областният народен обвинител Атанас Стайков констатира „наличността на сериозни дани, че са извършени престъпни деяния” във връзка с Наредбата-закон за съдене от Народния съд и му определя мярка за неотклонение от съда „под стража до свършване на делото”. 37 На 2 февруари 1945 г. Георги Кръндев е привлечен под отговорност като обвиняем за съдене от Народния съд.38 На 15 март 1945 г. Трети състав на Горноджумайския областен народен съд го осъжда на „доживотен строг тъмничен затвор, както и да заплати на държавното съкровище три милиона лева глоба, заменима при несъбираемост с шест месеца тъмничен затвор, като присъжда в полза на същото съкровище целия му имот и го лишава от правата по чл. 30 от Н.З. завинаги”. 39 Свещеникът, както 32 Семерджиев, П. Народният съд в България 1944–1945 г. София: Македония Прес, 1998, с. 365–388; Ангелов, В. Премълчани истини. Лица, събития и факти от българската история (1941–1989). София, Анико, 2005, с. 176–205. 33 ЦДА, ф. 250Б, оп. 1, а.е. 22, л. 11; Държавен вестник, бр. 239, 30.Х.1944. 34 Смилянов, Й. Разгром на буржоазната реакция в Пиринския край 1944–1948 г. Благоевград, 1973, с. 78. 35 Смъртни присъди – 100, доживотни присъди – 93, 5–15 г. – 120, 3 г. – 3 (ЦДА, ф. 250Б, оп. 1, а.е. 68, л. 5); Мешкова, П., Д. Шарланов. Българската гилотина – Тайните механизми на Народния съд. София, Агенция „Демокрация”, 1994, с. 191. 36 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 3–6, 8; а.е. 228, л. 123–124. 37 Пак там, ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 64, 66, 68. 38 Държавен вестник, бр. 38, 16.II.1945, с. 9. 39 ТДДА – Благоевград, ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 83, 98. 96 Българската православна църква през комунизма и другите осъдени от този съд са обвинени, че: „в Неврокоп и околията му са заповедали, поощрявали и извършвали убийства, тежки телесни повреди и изтезания и доброволно са служили и предавали на полицията и войската сведения, отнасящи се до безопасността и важни интереси на партизаните и др. борци за народни свободи”40. Към момента на присъдата Георги Кръндев е на 64 години (пенсионер) и живее в Неврокоп, като е изпратен да излежава наказанието си в Неврокопския затвор.41 За попълването на затворническия му лист Околийското управление на ОФ в Неврокоп изпраща следното донесение (№ 4781 от 17.VII.1945 г.) до Неврокопския затвор: „лицето свещеник Георги Щерев Кръндев е нравствено и криминално проявено. Голям демагог, истинско оръдие на фашизма, работи много предпазливо, мрази всичко прогресивно, нечестен спрямо дугите”42. Освен определяни като „оръдие на фашизма”, виден е стремежът духовниците да бъдат злепоставени и окачествени като недостойни хора с нисък морал. През октомври 1945 г. Георги Кръндев заедно с останалите свещеници от епархията, които излежават присъдите си в Неврокопския затвор (Атанас Велков, Петър Механджиев и Иван Шивачев), молят митрополит Борис за съдействие да бъдат преместени в „затворнически монастир”43, но в крайна сметка не се стига до такова преместване. Присъдата на Георги Кръндев е намалена с Указ № 2 от 19.IX.1946 г. на 15 години строг тъмничен затвор, а с Указ № 6 от 2.I.1947 г. той е помилван. На 3 януари 1947 г. Георги Кръндев излиза от затвора.44 Свещеник Атанас Иванов Велков е роден на 13 януари 1903 г. в село Лъки, Неврокопско. Образование – незавършен IV клас. Ръкоположен е за свещеник на 1 август 1932 г., като обслужва Лъкенска и Гайтановска енории при църквите „Св. Успение Богородично” и „Св. Никола”.45 След присъединяването на „новоосвободените земи” Атанас Велков е изпратен в Карлъковска енория, Драмска епархия46, където престоява до септември 1944 г. заедно със семейството си. От 1 октомври 1944 г. той отново е назначен за енорийски свещеник на Лъкенска енория, Неврокопска духовна околия.47 На 21 ноември 1944 г. свещеник Атанас Велков е задържан, а на 16 януари 1945 г. народният обвинител Атанас Стайков го привлича под отговорност като обвиняем за „престъпни деяния по чл. 2 п. п. 8 и 9 от наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея”. 48 На 15 март 1945 г. Горноджумайският областен народен съд го осъжда на доживотен строг тъмничен 40 Пак там, л. 83. 41 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 5, 8; ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 85–86. 42 Пак там, ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 88. 43 Пак там, л. 91. 44 Пак там, л. 94–96, 99, 241. 45 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 151, л. 95. 46 Вж. ЦДА, ф. 791К, оп. 2, а.е. 208, л. 1–22. 47 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 100. 48 Държавен вестник, бр. 21, 27.I.1945, с. 11; ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 5. 2015 / брой 3 (100) 97 затвор и е изпратен в Неврокопския затвор.49 През 1950 г. поради тежкото си физическо състояние той е освободен от затвора и се прибира в родното си село, но само две седмици след това умира на 24 ноември 1950 г.50 Свещеник Петър Стоименов Механджиев е роден на 21 юни 1898 г. в село Годлево, Разложко. Той е с прогимназиално образование. Ръкоположен е за свещеник на 1 април 1923 г. към църквата „Св. Успение Богородично” в Годлевска енория.51 На 10 ноември 1944 г. свещеник Петър Механджиев е задържан в предварителен арест. Горноджумайският областен народен съд го осъжда на доживотен строг тъмничен затвор, като е изпратен да излежава наказанието си в Неврокопския затвор.52 Заради „доброто му поведение” присъдата му е намалена на пет години затвор и на 31 юли 1950 г. е освободен.53 След излизането от затвора дълго време Петър Механджиев има проблеми със завръщането си към свещеническата работа. Той моли митрополията (с молба № 1400 от 25.IХ.1950 г.) да бъде назначен на енорийска служба в някоя енория извън Разложка околия. Тъй като е лишен от граждански и политически права поради присъдата му от Народния съд и не може да бъде назначен на щатна длъжност със заплата, Неврокопският епархийски духовен съвет решава да го изпрати като „временен свещеник, без заплата” в селата Сатовча и Долен, Гоцеделчевска околия, където да преживява от „законните такси, които ще получава от християните срещу извършените от него треби, както с възнаграждението, което се предвижда в бюджетите на църквите в тези две села за длъжността председател на църковното настоятелство”. 54 Властта обаче не разрешава това назначаване поради близостта на района с гръцката граница. В следваща молба (№ 1682 от 22.XI.1950 г.) до Епархийския съвет Петър Механджиев моли да бъде назначен на енорийска служба в селата Тросково и Докатичево, Благоевградско. Но тъй като тези села също са погранични – близо до югославската граница, Съветът решава, че не е удобно свещеникът да бъде изпратен там, като му препоръчва да отиде и завежда селата Осеново, Гостун и Кремен, Гоцеделчевско, които са близо до родното му село.55 Препятствията пред свещеника продължават години наред. Свещеник Иван Николов Шивачев е четвъртият духовник, осъден от Горноджумайския областен народен съд на доживотен затвор, който е изпратен да излежава присъдата си в Неврокопския затвор.56 За разлика от другите осъдени духовници в епархията Иван Шивачев не е родом от Пиринския край, а от град Сопот, но до 1930 г. живее в град Разлог, където е свещеник. По-късно напуска града и се установява в Свищов, след което през 1933 г. заедно със семейство49 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 5, 8; ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 91. 50 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 293; Евтимиев енорийски лист. Издание на Българската православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски”. Париж, септември – октомври 2010 г. 51 ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 151, л. 7. 52 Пак там, а.е. 211, л. 4, 8; ф. 1031, оп. 1, а.е.1, л. 91. 53 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 285. 54 Пак там. 55 Пак там, л. 292. 56 Пак там, ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 91, 157. 98 Българската православна църква през комунизма то си се премества в София. На 1 юли 1937 г. постъпва като свещеник в Софийския гарнизон. Интересен момент в биографията на свещеник Иван Шивачев е познанството му с поета Никола Вапцаров, докато живее в Разлог. По-късно на него се пада тежката задача да го изповяда непосредствено преди разстрела му на 23 юли 1942 г.57 Въпреки че прави постъпки за помилването на Вапцаров, свещеникът е обвинен от Народния съд, че е взел участие при обесването на поета, а също, че „вписва фашисткия вестник „Пирински вести”, с което „допринася дейно и съществено за отегчаване международното положение на България”. 58 В изпълнение на предписание (№ 846/26.II.1946 г.) на Министерството на правосъдието – наказателен отдел, Иван Шивачев, заедно с още трима затворници от Неврокопския затвор, е изпратен в затвора в град Кюстендил за доизтърпяване на наказанието си.59 На десет и две години затвор от Неврокопска епархия са осъдени духовниците Петър Новоселски и Климент Енчев. Свещеник Петър Николов Новоселски е роден на 15 юни 1906 г. в село Лешко, Горноджумайско. Той е с гимназиално образование (V клас). Ръкоположен е за свещеник на 8 юли 1931 г. към Лешковска енория при църквата „Св. Архангел Михаил”. Свещеникът има още завършен счетоводен курс, като в периода от 30 септември 1941 г. до задържането му на 25 октомври 1944 г. практикува и счетоводство. Също така има познания по френски език.60 На 15 декември 1944 г. с Постановление № 24/1944 г. народният обвинител в Горна Джумая Ангел Велев привлича под отговорност свещеник Петър Новоселски като обвиняем за престъпни деяния по чл. 2, т. 9 от закона за съдене от Народния съд, а именно: „Доброволно е съобщавал на полицията, в лицето на км. н-к на с. Лешко, през м. февруари 1944 год. и през друго време, че известни лица са комунисти”61. На свещеника е определена мярката задържане под стража до свършване на делото. Петър Новоселски е осъден от Първи състав на Горноджумайския народен съд на 14 март 1945 г. на 10 години строг тъмничен затвор с наложена конфискация на целия му имот и глоба от 300 000 лева, както и лишаване от права по чл. 30 от н.з. за срок от 15 години. Свещеникът е признат за виновен освен че е давал сведения на полицията „за комунисти”, но и за това, че е „използвал служебното си положение, като счетоводител на кооперацията в с. Лешко за лично забогатяване”62. 57 Чурешки, С. Цит. съч., 2004, с. 83–84; http://dveri.bg/3kh66. 58 Ангелов, В. Цит. съч., 2005, с. 197. 59 ТДДА – Благоевград, ф. 1031, оп. 1, а.е. 1, л. 16–17. 60 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 151, л. 20–21; ф. 1030, оп. 1, а.е. 9, л. 195. 61 Пак там, ф. 1030, оп. 1, а.е. 9, л. 159. 62 Пак там, л. 147, 160. 2015 / брой 3 (100) 99 Петър Новоселски излежава присъдата си в Горноджумайския затвор. В затвора той работи в мината в село Брежани, а също така са използвани и неговите счетоводни умения. Със заповед № 1378 от 18.VII.1945 г. свещеникът, заедно с други затворници от Горноджумайския затвор, е изпратен в трудовия лагер в Брежани при Мини „Струма-Пирин”, където работи до месец ноември 1945 г.63 Интересни са атестационните бележки към неговото затворническо досие (№ 280/1944 г.), в които се отбелязва: „.. като работник на кариерата не работеше с желание. Политически е скрит враг на о. фронт – на думи говори само за О.Ф. – но на дело е против”64. От 1946 до 1948 г. свещеник Петър Новоселски работи като „писар” в дирекцията на затвора, а също е използван за счетоводител и за канцеларска работа. Присъдата на Петър Новоселски е намалена на 5 години с Указ № 2 от 25.IX.1946 г. Той е освободен от затвора на 5 август 1948 г.65 Свещеник Климент п. Енчев е роден в село Белица. Той е задържан от властта на 26 октомври 1944 г., като към момента на задържането му служи в Светиврачка духовна околия. Горноджумайският областен народен съд го осъжда на 2 години строг тъмничен затвор и глоба от 100 000 лева. Подобно на Петър Новоселски, свещеникът излежава наказанието си в Горноджумайския затвор.66 Климент Енчев също е сред групата затворници, която работи в мината при трудовия лагер в село Брежани. На 21 септември 1945 г. той с още един затворник (адвокатът Павел Ингилизов), вероятно по здравословни причини, е върнат обратно в затвора.67 Друга група от репресираните духовници включва малтретираните местни свещеници, за които има много данни. Тук влизат и споменатите вече духовници. В резултат на натиска от страна на местните органи на властта много от тях са принудени да напуснат епархията или да се преместят в други енории на Неврокопска епархия. В повечето случаи, явно поради страх, свещениците посочват като мотиви за преместването „здравословни причини”, но виден е стремежът им да намерят убежище на друго място.68 Както навсякъде в страната, така и в Неврокопска епархия след 9 септември 1944 г. новата власт подлага на репресии едни от най-авторитетните и изявени духовници. Преобладаващата част от репресираните свещеници в района се отнася именно към периода 1944–1945 година, характеризиращ се с извънсъдебни и съдебни репресивни мерки. Свещениците са подложени на физическо и духовно малтретиране и унищожение, арести и въдворяване в трудово-възпитателни общежития. Съдебните репресии се осъществяват чрез т.нар. „Народен съд”, който цели да придаде законност на разправата с неудобните за новата власт лица, сред които са и свещениците. Целта е преди всичко да се намали тяхното 63 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 8; ф. 1030, оп. 1, а.е. 9, л. 115. 64 Пак там, ф. 1030, оп. 1, а.е. 9, л. 148. 65 Пак там, л. 148–150. 66 Пак там, ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 6, 8. 67 Пак там, ф. 1030, оп. 1, а.е. 9, л. 115, 128. 68 За такива примери до края на 1945 г. вж.: ТДДА – Благоевград, ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 98, 100–101; 108–109, 113, 118, 123, 126–127, 129, 131, 138, 143–144, 181. 100 Българската православна църква през комунизма влияние в обществения живот чрез поставянето им в недостойно и унизително положение. Обвиненията са стандартни, като са посочени членовете и параграфите от „Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея”, като минават под общия знаменател на „борбата против фашизма”. Наложените парични глоби на осъдените духовници и конфискуването на всичките им движими и недвижими имущества, както и лишаването им от определени права, поставя техните семейства и тях самите в изключително тежко положение. От конкретните примери от района се вижда, че дори помилвани и освободени доста по-рано от затвора, осъдените свещеници, както и тези, завърнали се от трудови лагери, продължават да бъдат низвергнати, като търсят спасение в непрестанно местене от едно място на друго. Всичко това очертава една мрачна картина от живота на духовенството в Неврокопска епархия през първите години от налагането на новата власт.
Източник: Списание Християнство и култура, 2015, бр.3

Преди да научиш чужд език трябва да научиш своя

  „Преди да научиш чужд език трябва да научиш своя“ – за религиозното образование в Румъния. Отец проф. д-р Василе Крецу.
  В Румъния след падане на комунизма под настояването на Църковните и обществените лица се приема диференциран тип преподаване на предмета религия в държавните училища и той стана част от задължителните предмети. От 2000 г. до днес предмета религия има привилегирован статут в държавните училища. Той присъства от 0 клас до 12 клас, преподава се в 13 каса преди университетското образование. Според Румънската конституция религиозното образование в държавните училища и организирано и гарантирано чрез закон.
  През 2008 г. новоизбрания патриарх Даниил създаде консултативен съвет на вероизповеданията, който е важен партньор в комуникацията с Държавата по подобие на съществуващия съвет на вероизповеданията във Франция, където патриархът е защитил докторат. Този съвет има голяма роля, тъй като позволява да се защитават общи за всички вероизповедания интереси, един от който е религиозното образование.

  Едно от условията преди влизане на Румъния в Европейския Съюз бе да бъде подписан Закон за вероизповеданията. След последното преброяване 2012 г. – православните румънци са 86%, католици 5%, унияти 1%, петдесетници 1%, други под 1 %. Месец преди приемането на страната в ЕС всички вероизповеданията се съгласиха да подпишат общ закон. Понастоящем духовниците на тези вероизповедания, епархийските администрации, певците, учителите по религия и други получават заплата от държавата. Днес в Румъния има 7000 учителя по религия, които представляват 18 вероизповедания признати от държавата.
  Последния действащ закон за образованието от 2011 г. запази статута на предмета – задължителност в програмата, но въведе и парадокс – предметът религия стана свободно избираем от родители и ученици. През 2014 г. конституционния съд на Румъния реши, че желаещите да изучават религия трябва да подават молба и това предизвика сериозна дискусия в обществото. След решението на конституционния съд за избиране на предмета бе направена сериозна рекламна кампания по националните медии, за убеждаване на гражданите в ползата от предмета. Вероизповеданията трябваше да докажат, че религията прави децата по благородни. Или накратко преди да познаеш другия, трябва да познаеш себе си. Имаше сериозна дискусия. Но ние твърдим, че преди да научиш чужд език трябва да владееш своя.   В кампанията се включиха известни личности, интелектуалци и актьори. Най добрите адвокати на религията бяха хората на културата, които представляваха Православието. Най-добрите ни литератори, написаха статии в подкрепа, и убедиха много родители. Също така певци и актьори защитиха предмета и извършиха голяма служба на Църквата. Записаха се 92 % от децата.
  Вероизповеданията няколкократно се защитаваха от нападки. Например беше поставен въпроса с изваждане на иконите от класните стаи. Тогава по ТВ се явиха мюсюлмани, които казаха, че са съгласни да има икони в училище. Много важно е сътрудничеството с външните хора. Родителите създадоха и дружества и идват с готови проекти. Институциите активно сътрудничат с Църквата я подкрепят в общественото пространство. Когато сме единни тогава по-лесно се преодоляват препятствията.
  По отношение на името на предмета имаше голяма дискусия, противниците на предмета искаха да е етика, и прочие. Но съвета на вероизповеданията реши и всички замълчаха. След 1993 г. се нарича Религия, преди това бе религиозно-нравствено обучение.
  Учителите по религия християнство са около 6000, за 2 800 000 ученици. Предмета се преподава и детските държавни градини. През месец април родителите подават молбите за изучаване предмета и 92 % от учениците изучават религия. Всички вероизповедания имат учебници, те са по-малко за гимназията предимно помагала, има и такива за лицея. Много е трудно да се издаде учебник по религия, първо има обществен конкурс- тръжна процедура. После се одобрява от вероизповеданието, одобрява се от държавния секретарят и от Министърът на образованието. През лятото на 2016 г. пет екипа от автори са се състезавали за учебника за 5 клас по религия, но печели само един от тях един екип.
  Към настоящия момент Румънската православна църква провежда религиозното образование на децата и младежите, и възрастните по три големи проекта. Първата Програма е „Христос преподаван на децата“ , насочен е към деца от 6 до 16 години и е одобрен е преди 10 години, когато бе избран патриарх Даниил. Тази програма е катехизическа програма използвана от Руската Православна църква използвана В САЩ, преведена на румънски. Разглежда библейската перспектива и в същото време се даваща понятия за семейния и църковен живот. Този проект предполага извяването на 12 книги, като всяка е съставена от две части, учебника за децата и учебника за катехетите. В повечето от случаите те са дякони и свещеници, абсолвенти, преподаватели по религия, или православни светски хора. Днес 10% от румънските православни енории използват тази програма с повече или по-малко интерес. Днес в РПЦ има 11000 енории със свещеници и дякони. Светия Синод има 53 митрополити, а румънските православни са 18 000 000. Румъния е втората страна след Сирия с брой емигранти. След падането на комунизма, 4 000 000 заминават в чужбина. За тях съществуват програми в образованието по религия и главно за неделни училища. В чужбина свещениците, дяконите или техните презвитери преподават религия, съвместно със св. Литургия или след нея.
  Втората програма е „Избери училището“, целта е да се преодолее не ходенето на училище, в по-бедните райони има много деца, които не ходят на училище, 25% от децата в селските райони, след 8 клас оставят училище, по различни причини. Тази програма е финансирана от ЕС – 10 000 000 евро. Тя работи от 2009 -2016 г и е обхванала 35 000 ученика и 1500 свещеника които са преподавали. През ваканциите децата се приемат в православните манастири, за една седмица и се интегрират в църковния живот.
  Третата програма е „Пътя на спасението“. Тя е адаптирана за румънската действителност, насочена е към възрастните. Тя съставена от проф. Дейвид Фрост от институт за православни изследвания в Кеймбридж. Този професор е англиканин приел Православието и написал катехизираща програма за възрастни, които не са църковни. В Румъния тази програма се приема с големи въздържание.
  За енорийските и неделните училища съгласно официалните доклади от 4000 от 12 000 енории извършват програми с деца и младежи. Реално процентът е много по малък – под 10% до 5% от всички енории в РПЦ. Ангажираността на енорията зависи от възрастта на свещениците и дяконите, до 40 години имат повече ентусиазъм, тези надхвърлящи 50 години, казват, че катехизическите програми биха се конкурирали с предмета в религия в училище и не виждат допълването с на енорийската катехеза с училището. Така малко енории извършват сериозни дейности с децата.

Автор Мирела Кючукова, международен семинар за учетелите по религия Русе 2017 г.

На Дякона

  По случай 180 години от рождението на Васил Левски, презвитера Елена Василева от гр. Шумен посвети на йеродякон Игнатий своето стихотворение:

На Дякона
В робски времена будител се родил,
Гина Кунчева нарекла сина си Васил.
Левски го зовели другарите верни,
дори кога сложил одеждите черни.
В манастира животът му бил неспокоен.
Йеродякон Игнатий не бил тъй устроен,
да гледа събрата си как тежко живей,
как с него се гаврят и народът линей.
След неделната служба съблякъл стихара,
псалтир и требник оставил в олтара.
После косите отрязал самин
и манастира напуснал, шептейки „Амин”!
За народа положил душата безсмъртна
и пред бесилото дори не потръпнал.
Запалил е свещ, даже факел, да свети,
да пазим завета му, братя, навеки!

Витлеем—Домът на Хляба на живота!

" … и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". (Мат. 2:5-6)

  Особено място на картата на света заема град Витлеем. Неголемият градец в Светите Земи привлича към себе си вниманието заради събитието с огромното значение за сърцето, не само на всеки християнин, но и на всеки човек. Преди 2016 години във Витлеем се родил дълго-очаквания Спасител, Месия-та, Божия Син – Иисус Христос. С Неговото раждане човечеството установило ново летоброене в своята история.
Витлеем се простира на кaменисти склонове на не-високи хълмове близо до стария Йерусалим. В неговите полета растат кипариси, вековни маслини, финикови палми и лозя. Някои масли-нови дървета са на възраст повче от 2000 години, като са се съхранили от времето пре-ди Христовото раждане. И днес, както и хиляди години назад, под парещите слънчеви лъчи на южното слънце, спокойно пасят своите овци и кози пастирите на Витлеем. Тази картина на живот придава на хълмистия пейзаж на Витлеем библейски облик и изглежда, сякаш хода на времето няма власт.
Градчето на Рождеството се намира на 8 километра южно от Йерусалим, в Палестинска- та автономия, на територията на Западния бряг на река Йордан и е разделен от Израел с бетонна стена. Днешния град е с население 25 хил. човека, като всеки шести жител на града на Рождеството изпо-вядва християнството. Тук е една от най-старите християн-ски общини в света, чиято численост в последните години намалява, вследствие на миграция.
Името на града носи много символика. Изконното еврей-ско название „Бейт Лехем” се превежда като „Дом на хляба”. Това дохристиянско название се окзва пророческо: във Витлеем се ражда Агнецът Божий, заклан за греховете на света- Христос, Хлябът на Живота.
В Свещеното Писание, Вит-леем е споменат на няколко места, наречен е „домът на Давид”, защото в него се е родил свети цар Давид и в него той е бил помазан за цар от пророк Самуил. В околностите на Витлеем е починала Рахил, любимата жена на патриарх Яков, а нейната гробница и сега е място на уважение и почит от юдеи и мюсюлмани. В окол-ностите на градчето се развива и действието от Книга Рут, споменат е и в Книгата на пророк Йеремия. Извесност Витлеем получава с това, че съгласно Евангелието в него се ражда дългоочаквания Спа-сител, Сина Божий. Пещерата на пастирите приютява най-достойната от жените – Светата Дева, която се удостоява да стане майка на Христос. Благочестивите па-стири на Витлеем са от първите, които се покланят на Младенеца и чуват ангел-ското Славословие. Тук се спира звездата от пророчест-вото и довежда Влъхвите от далечния изток да се поклонят на бъдещия Цар. Те донесли дарове—злато като на Цар, ливан като на Бог и смирна като на Човек. Светото семейство напуснало Витлеем и се скрило в Египет за да се предпази от жестоката заповед на цар Ирод, да бъдат убити всички младенци от мъжки пол до 2 годинки.
На мястото на Христовото Раждане днес се намира подземна крипта към църквата „Рождество Христово”. Тя е построена около 330 г. по заповед на св. равноап. царица Елена, майката на император Константин Велики и е една от най-старите христянски храмове. На входа на храма някога е имало изображение на влъхвите, които носят дарове на Спасителя. През VI век, когато градът бил завла-дян от персите, те видели тези изображения на източните мъдреци и не посмели да разрушат храма. Така той остава незасегнат от мюсюл-манското нашествие и е единствения храм в който богослужението никога не е прекъсвало от IV век до наши дни. В храма „Рождество Хри-стово” на мястото на рождени-ето на Спасителя е поставена Сребърна Витлеемска Звезда, чрез която Витлеем станал из-вестен на християнския свят. В църквата се намират и ясли-те, в които Света Богородица положила Младенеца, облицо-вани с бял мрамор, а вътреш-ната част на яслата, пет дъсчи-ци от маслинено дърво от VII век са в църквата Санта Мария-Маджоре в Рим. В църквата се намира и олтара посветен на Влъхвите, чудотворен образ на Христос и икона на Света Богородица наречена Витлеемска, от която Светата Майка се усмихва.В комплекса на храма Рожде-ство Христово влиза и така начената „Млечна пещера”, където Божията майка е кър-мила Младенеца и още една пещера на избитите от Ирод младенци. В последната се съхранява най-древния престол във Витлеем от IV век и мощи на младенците избити от Ирод. За всеки поклонник, който посещава Светите Земи, наред с Йерусалим и Назарет, пътя му минава и през Витлеем Юдейски, градчето на Рождеството, домът на Хляба на живота.
Екип Кандилце

Коледарите възвестяват Рождество Христово

  “Ой Коледо, мой Коледо, роди ни се Боже Чедо” - с тези думи малки и големи коледари стотици години са посещавали домовете на християните, възвестявайки за раждането на “млада Бога”, на Божия Син—Иисус Христос. Те повтарят действията на пастирите или овчарите, както ги наричаме и носят новината за Рождеството на нашия Спасител.
В годините на атеистичния режим, а по рано и на османското робство, постепенно в песните на коледарите християнското съдържание е било измествано, но редица изследвания днес разкриват именно християнската същност на коледуването.
Този обичай се среща не само в България, но и в Русия, Румъния, Чехия и Словакия.
В България коледарите според проф. Христо Вакарелски били две групи—от деца и от възрастни мъже. Децата посещавали къщите още на Бъдни вечер, тропали с коледарските тояжки и казвали “Славете Бога, Славете Бога”, а домакинята ги дарува с кравайчета, орехчета и други. Втората група благославяли дома и пеели коледарски песни в които най-често се споменава: „От Бога ти много здраве”, „Тебе пеем, Бога хвалим!”, „Да прославят млада Бога”.
В Русия коледарите носели Витлеемска звезда и получавали от домакините подаръци.
В Румъния също е имало малки и големи коледари, които носели Витлеемската звезда с изрисувана Света Богородица в нея, пеели коледни песни и звъняли с камбанка.
„Един от характерните обичаи на южните славяни е коледуването на трима крале, както ги наричат жителите на моравска Славония, т. е на три момчета, предста-вляващи влъхвите или източните царе, пристигнали във Витлеем на поклонение на Иисус Христос с богати подаръци; у славонските народи децата, подражавайки на това пътуване, събират в своя полза доброволни пожертву-вания, пеейки по домовете на по-заможните съседи особен род песни, наричани колядки или коляди. Този обичай е разпространен и в много места в Русия, и особено в Малорусия. Малки коледари са сложили на главите си украсени високи хартиени корони, а в ръцете държали дълги свирки или тояжки.
При малорусите и някои други славянски народи селският музикален инструмент е заменен с многоцветна голяма хартиена звезда с фенерче.
В Чехия шествали две групи–едната съставена от деца по тройки, които били облечени като мъдреците и втора група пастирчета, които пеели : “Роди се Христос да се радваме”.
Екип Кандилце

Младенецът

  Заваля пухкав бял снежец. Зарадваха се хората, отдъхнаха си някак от сухия студ. На сутринта коминчетата на селските къщички запушиха весело, като малки бъбриви влакчета. Весели деца заприпкаха из дворовете, оставяйки стъпчици по бялата постеля. Побеля от падналия снежец и бялата селска църквица. Старческите ръце на дядо Георги събудиха двете камбани и литна празничния звън из дворовете. Промъкна се през прозорците и погали хорските глави. Празник е. Игнажден! Скоро църквата се изпълни с богомолци. Долитна и детска глъч, събираха се децата, да украсят за празника на Рождеството. Ще накичат голямата елха в двора, а тази година ще направят и ясла. Да се радват хората. Направиха от старите завеси на киното една пещера. Донесоха скованата от дядо Станчо ясличка, и я напълниха със слама. Отецът извади от църковните долапи една фигура на светата Майка – Богородица, която сложиха над яслата, а до нея Йосиф, обручника. .- Стефииии, къде е бебето?! Развикаха се децата към близката къща. Идвааам. Към тях се затича момиче с къдрава русолява коса. Носеше в ръцете си кукла-бебе, момче, завито в бяла пеленка. Заради пеленката се забавих, че не можах да я намеря. Поставиха в яслата младенеца, завит в бялата вълнена пеленка. Поставиха и ангели и разбира се звездата, а зад нея малки светещи лампички, да светят в ноща, да не остава тъмна яслата. Тъкмо приключваха и към тях се приближи баба Дана, дребна стара жена с весели и добронамерени очи. Е, деца. Туй що е? Яслата на Христос бабо Дано, не виждаш ли. Всичко си има, дори паничка и лъжичка на старото пънче до тях сме сложили. Тъй, тъй, вий сега повече от нас знаете. Хубаво е. Милото детенце. Разотидоха си хората, по домашните работи. Наприбираха се и децата, по топлите къщици. Скоро светлите прозорчетата едно по едно заспаха блажен и спокоен сън. Само баба Дана не заспа. Дълго гледа замислена горящите дърва в старата печка. Сама живееше баба Дана, останала си беше мома, в старата керпичена къща. Благия и нрав и доброта въртеше около нея децата на братята и сестрите и, и никога не беше самотна. Мъдра и разумна беше и много обичаше Бога. За това помагаше в църквата, палеше кандилата, дори в олтара влизаше. Замислена беше старата жена тази вечер, ех тези дечурлига, направиха я пещерата, досущ като истинска, ама как го оставиха там Младенеца, Миличкия, на студеното и тъмно. Само с една пеленка завито. Не и даваше мира тая работа. Надигна снагата си баба Дана. Разрови стария сандък и в една торбичка прилежно прибрана извади пухкава бяла прежда. За правнуци я пазеше, ама случая го налага. Извади иглите и заплете. Преди зазоряване към 5 часа, беше готова. Изплела беше шапчица, търлъчки, палтенце, панталонче за Младенеца. Сгъна готовото в тъмната си торба и се запъти към внука си. – Гоше, стани бабе, че много е заледено, требва с тебе да идем у черквата. Защо бе бабо, да не е станало нещо а? Понадигна се внука и. Станало е, станало е бабе, оди с мене ще ти кажа. Облякоха се набързо, и тръгнаха по заледените кални улици, още по тъмно към черковния двор. А там малките лампички в звездичката мигат и осветяват пътя на двамата. Така бабе, да си го облечем Детенцето, грехота е тук голичко да стои. –тъй си думаше баба Дана и облече сложеното в яслата бебе. Така по-бива. И шапчица си има, и панталонче и чорапчета. Дечурлига, какви ги насториха, сън да ми не дойде. –продължаваше да шепне жената. Когато беше готова, зави отново в пеленката бебето. Отдъхна си! Айде бабе, към дома. Ще направя чайче да пийнеме с тебе. – хвана под ръка внука си, който се усмихваше с добряшкото си лице на бабините страдания.
Косара Колева, 37 г.

„Славим, славим паметта Ви братя Просветители, на славянските народи първите учители...”

  Светите Братя Кирил и Методий, първите учители, равноапостоли, славянски просветители, за тях трябва да си спомним в тези дни и да обърнем сърцата си в молитва към тях, да закрилят българския род и Словото винаги да просвещава душите ни. По инициатива на педагогическия съветник г-жа Жулиета Думбанова, ученици от 2-ри, 3-ти и 5-ти клас при VIII СОУ „Арсени Костенцев”, гр. Благоевград си припомниха равноапостолното дело на светите Братя Кирил и Методий в часовете от цикъл „Православна култура”, провеждана съвместно между Православен информационен център на Неврокопска света митрополия и Младежки дом към община Благоевград. За по-малките ученици бе представен урокът-презентация „Денят на учетеля (Св. Кирил и Методий)” от учебното помагало на „Двери” за 2 клас. Те си припомниха епохалния труд на Светите Братя не само по създаване на славянската писменост, но и нейната защита. В хода на урока, работейки по групи, учениците си припомниха десетки любими произведения изучавени през текущата учебна година и подготвиха картички за своя любим начален учител. Учениците от петите класове гледаха филма „14 февруари – Успението на св. Кирил” подгодвен от техни връстници в рамките на курса „Православна култура”. В учебния филм ученици от 2ро СОУ „Димитър Благоев” в своята любознателност проучват какво празнуваме на 14-ти февруари и така се запознават с житието на Св. Св. Кирил и Методий, като го представят по интерактивен начин. Графикът на курс „Православна култура” и тази година бе наситен и включваше уроци за църковни личности, за празници и събития от българския календар, и любимото на всички – творчество.
Очаквайте ни пак през следващата учебна година!


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3