logo
logo
logo

logo

Библиотека

  Православен информационен център разполага с библиотека, където могат да бъдат открити над 800 издания книги, рапределени в различни категории:

  • Апологетика

  • Пастирско богословие

  • Психология

  • История

  • Свещено Писание

  • Омилетика, Проповеди

  • Български църковни личности

  • Катехизис, Литургика, Догматика

  • Жития на светии, Акатисти

  • Църковна музика, Църковно изкуство, Старобългарска книжнина

  • Светоотеческа литература, Поучения и наставления

  • Инославие, Църковно право, Нравствени и етични проблеми, Християнска социология

  • Поезия, Християнска проза

  • Списания: "Духовна култура","Православна вяра","Мирна", както и архив от Църковен в-к

  • книги от руски автори, както и книги на чужди езици

  • Книжарница

      В Православния информационен център се намира единствената в Благоевград православна книжарница с богато разнообразие от книги, икони и църковна утвар.

      При нас може да отправяте запитвания за рисувани икони, богослужебни одежди и всичко необходимо за църковната практика

    Нови книги на книжния пазар, които може да закупите при нас

    "Духовни ориентири за съвременното общество“ на
    митрополит Йеротей (Влахос)

      Митрополит Йеротей (Влахос) е един от най-изявените и продуктивни православни автори на съвремието с над 60 книги, преведени на десетки езици. Роден е през 1945 г. в Йоанина – Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран за митрополит на Навпакт и Св. Власий.
      Книгата “Духовни ориентири за съвременното общество“ съдържа коментари по актуални проблеми на съвремието, интервюта и богословски размисли на митрополит Йеротей (Влахос). Сред темите, на които е отделено място в книгата, са евтаназията, абортите, съвременните погребални практики, наркотичната зависимост и др.   Книгата е в помощ на едно общество, което живее в собствен ритъм и се състои от различни хора с техните тревоги и проблеми, едно секуларизирано, но и чувствително общество, което спи, но и търси истината и пълнотата. Въобще мога да кажа, че съвременното общество, както се вижда в столицата на гръцката държава, е преобладаващо аморално, индивидуалистично, евдемонистично. Така пастирското слово в действителност има характер на намеса, доколкото се стреми да възбуди, да предизвика, да отсъди, да събуди, да ориентира.
      Естествено, за да може тази намеса да стане реален принос, то пастирското слово трябва да се вдъхновява от богословието на Църквата, т.е. да бъде църковно и богословско. Такава малка богословска намеса в съвременното общество е словото, което се съдържа в тази книга. То няма претенции, но е симптоматично.
      Целият сборник е своеобразно послание към младите хора, от една страна, и към пастирите на Църквата, от друга, изправени пред изпитанията на времето: „Не можем да помогнем на съвременните млади хора, когато, от една страна, им даваме психологически подкрепа, но им вдъхваме тревога и неувереност по отношение на църковния живот и пастирите на Църквата…“.
      Особено голям акцент авторът полага върху евхаристийната общност, чиято същност трябва да бъде разкривана пред младия човек:
      „По този начин избягваме да преподаваме обикновено религиозно възпитание, което в своята основа е анемично и навярно е психонаркотик, след като религиозно възпитание могат да упражняват и религиите, които идват при нас от Изток. Развиването на енорията и преживяването на църковната общност може да реши много проблеми“.

    "Значението на мислите в живота на човека"

      Книгата съдържа ценни указания за значението на мислите в живота на човека. "Мислите биват добри или лоши - и едните, и другите са скрити в човека, но се изявяват чрез делата му. Извършените дела винаги разкриват мислите. Мисленият грях се извършва бързо и лесно, но лекуването му е трудно и продължително. Светите отци дават полезни напътствия за избягване на греховните мисли и за придобиването на добри", казва Сливенският митрополит Йоаникий за новото издание.
      Книжката изобилства с цитати от творенията на светите отци.
      Тя се посвещава на 25-годишнината от преминаването във вечния живот на стареца от Глинската пустиня, педагога, нравоучителя схиархимандрит Йоан (Маслов) и може да бъде намерена в църковните книжарници и магазини.

    Беседи на протопрезвитер Н. Лудовикос, том 1

      Том първи от събраните беседи на протопрезвитер Николаос Лудовикос предлага превод на слова и беседи, които авторът е изнесъл при различни случаи. Беседите му са достъпни само на гръцки език в аудио формат и за пръв път като текстове излизат на български език. Отец Николаос е ерудиран учен и изследовател в областта на богословието и психологията. В тези беседи като се основава на евангелските думи, той намира непосредствен и вълнуващ начин да анализира психологическите проблеми на съвременния човек като нарцисизъм и себелюбие, грях и вина, любов.

    За най-малките читатели

      В книжарницата на Православния информационен център може да се намери богат избор от детски книжки на православна тематика. Книжките са много поучителни и интересни с красиви илюстрации. На достъпен за децата език и стил се разглеждат различни истории, жития на светци, разкази, стихотворения и дори икони и истории за оцветяване.
      Ето няколко от най-интересните и вълнуващи малките деца литературни произведения:
      „Най-безценният бисер“ – това е първата книга за деца от Синодално издателство, която разказва за стар подвижни, живеещ усамотено в пустинята. Изненадващо при него идва неочакван посетител – зъл разбойник. Тяхната среща е чудна история, извираща от самата съкровищница на православното предание и по неподправен начин докосва детското сърце. Илюстрациите са на Александрос Циакирис, вдъхновени от православната иконопис.
      „Покръстителят“ – Книгата се издава с благословението на храма „Св. Кирик и Юлита“ в гр. Банкя и е един чудесен разказ за живота и делото на св. княз Борис-Михаил – покръстителя на българския народ. Историята е разделена в десет кратки статии, започващи от времето преди християнството по нашите земи и завършва със Събора в гр. Преслав и смъртта на великия цар.
      „Малкия иконописец“ – когато детето живее в света на иконата, то може по-лесно и задълбочено без много труд и усилия да се доближи до духа и превъзходството на византийската икона. Тази хубава книжка включва икони на различни светии, които оцветявайки детето може да се запознае с техния живот и символиката на използваните цветове.
      В книжарницата са налични и редица други подходящи за децата книги като: „Оцветявам“, „Детски цветослов“, „Приказки от Стари Времена“, „От Слово сме родени“, „Православно вероучение за деца и младежи“, „Разговори с децата“ (споделянето на вярата) и други, които са чудесно занимание за дългите летни дни.

    „Сектознание“ на Александър Дворкин

      „Стремежът да се сдобиеш с бог, който да е близък, разбираем, видим и осезаем, който да снеме от теб непосилното бреме на свободата и постоянния избор, е безусловно едно от главните изкушения на падналото човечество.“ Ал. Дворкин

    kniga   Книгата „Сектознание. Тоталитарните секти – опит за систематично изследване“ е впечатляващ с мащаба си труд на руския професор Александър Дворкин, посветен на новите религиозни движения и методите за въздействие, с които си служат деструктивните култове. Книгата претърпява няколко издания в Русия, а сега за първи път излиза на български език – с предговор от автора специално към българския читател.
      Изданието съдържа критични анализи за десетки съвременни религиозни организации, сред които „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ (мормони), “Свидетели на Йехова“, сциентолози, муунисти, култовете на Шри Чинмой, Сай Баба и мн. др.
      За ценността на книгата Екатеринбургският и Верхотурски епископ Викентий отбелязва: „Православната позиция на автора, основана върху светоотеческия начин на възприемане на непрестанно променящите се изкушения на този век, е ориентир за всеки читател, който може да види тоталитарните секти с очите на православната традиция, имайки възможността да сравни и съпостави не само социалната и психологическата вреда от култовете, но и духовната им нищета и окаяност.“
      Проф. Дворкин е изследовател на съвременното сектантство, църковен историк-медиевист, православен богослов, обществен деятел и писател. Автор е на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. Александър Дворкин има докторска степен по история на Средните векове от Фордхемския университет в Ню Йорк, където е работил под ръководството на протопр. проф. Йоан Майендорф. Професор е в Православния Свято-Тихоновски университет. Понастоящем е преподавател в Мисионерския факултет, а също и професор по история на църквата и канонично право в Богословския факултет. Председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието.

    Помня Едем

      „Културата подрежда, но човешката душа си остава все така неподредена. Тя търси утеха и убежище в примери, в стихове, в далечни истории, в древни кодировки… Стиховете на Данка Калчева са изкушени от библейския код, от праначалата на раздвоеното ни битие. Те са талантливо съпричастни към човешката участ и към хоризонта, който ни мами да оцеляваме. Да помнят Едем е участ на поетите. И тяхна драма.“
    проф. Валери Стефанов



    СРЕЩИ СЪС СТАРЕЦА НАЗАРИЙ

      На книжния пазар излезе нова българска книга за живота и наставническата дейност на известния в православните среди старец Назарий, дългогодишен игумен на Кокалянския манастир „Св. Архангел Михайл”, представил се в Господа на 9 юни 2011 г. Книгата „Срещи със стареца Назарий” е поредното издание на „Православна библиотека ТАВОР”. Тя представлява богато илюстрирано жизнеописание, съставено изцяло по спомени на духовни чеда на архимандрит Назарий.

    kniga   В предговора на книгата се казва: „Ние не можем да не говорим за това което сме видели и чули“ (Деян. 4:20)„След завършване на земния път на нашия духовен наставник – Божият угодник архимандрит Назарий, мнозина негови чеда споделиха желание да разкажат или напишат спомените си за любимия ни дядо. Ако беше жив дядо Назарий, ние едва ли щяхме да си позволим да пишем похвали по негов адрес, защото той не обичаше и не искаше да се говори за това, което се прави от него или покрай него. Така ни учеше и нас, да не вдигаме шум около себе си. Но нима е възможно в тези бездуховни за страната ни времена, когато имаме въпиюща нужда от извисени духовни пастири, да премълчим за спасителните дела на този светилник на вярата, чийто живот премина изцяло в непрестанна духовна бран, добротворство и предана служба на Светата ни Православна църква?”
      Макар и благодатното служение на стареца да премина близо до София, той бе известен и далеч извън Софийска епархия защото, докато беше в силите си, не отказваше духовна грижа и съвет на всеки, който похлопа на манастирските порти. Книгата няма нито богословски, нито биографично-изследователски, а още по-малко агиологични претенции, тъй като за духовник като него тепърва ще се пише. Основната й цел е да запази живият спомен за любимият на всички ни „дядо Назарий”. Разказите са непосредствени и най-често искрено емоционални, а биографичните данни са разказани от самия него. И това е най-ценната й страна, защото са живи и неподправени свидетелства. Предоставени са от най-различни хора с разнообразен социален статус, образование и професия, които съзнателно остават анонимни, за да се запази само и единствено живото присъствие на стареца. Гаранция за истинността им е съставителят на книгата Велизар Пейков, дългогодишно духовно чадо на архимандрит Назарий, който познава лично всеки от споделилите спомените си. Всички ние, които бяхме близо до него, го преживявахме като по-близък от кръвен роднина и обяснима ще е ревността най-вече тези, които под неговото духовно ръководство приеха монашество или свещенство, ако не намерят в нея своите преживявания, защото дядото умееше да говори с всеки според потребностите му. Ние най-искрено ги умоляваме за снизходителност и се обръщаме към тях призовавай ги, да принесат и те своя дял от висотата на духовното си общение със стареца, за да запазим в пълнота спомена за него! Както казахме в началото, за неговата личност тепърва ще се пише и говори, и ние искрено се надяваме, че със скромния си труд, полагаме само началото за това…
    Свещеник Илия Христов,
    богословски редактор на книгата

      Представяме ви откъси от книгата - и нека отворим духовните си очи, защото старецът винаги казваше „нали говорим духовно...”
    НЕГОВОТО ОРЪЖИЕ БЕШЕ МОЛИТВАТА
      За да стане духовникът лекар на човешката душа, се изисква много труд, любов към ближния и себеотричане. Това човеколюбие се постига чрез молитва и живот по Бога. Когато старецът Назарий стоеше за Света Литургия пред Божия престол, се преобразяваше и сякаш забравяше за всичко останало. Пред него беше само живият Бог. Като рилски брат дядо Назарий сякаш беше достигнал до степента да държи в себе си серафимската молитва, с дара на която е възпят в акатиста му Рилският Чудотворец: „Радвай се, защото си имал и дарованието на непрестанна серафимска молитва” /Икос 8/. А тя се постига се постига с дух на болезнено сърдечно съкрушение и чистота на мислите. Само най-верните до стареца монаси са запознати с това трудно достижимо и достигнато с много духовен труд състояние. Най-кратко това чудно ангелско моление може да се опише така: старецът предстои пред Бога, преобразен духовно, и се моли без думи. Молитвата му е страдален вопъл, а от очите му текат сълзи... Старецът в молитвеното си богосъзерцание понякога разговаряше с ангелите и светците и в непринуден разговор с чедата си разкриваше някои от своите духовни преживявания. Например казваше: „Ангелите говорят благо“; „Ангелите благоговеят на Светата Литургия“, „Ангелите се радват, когато се чете Псалтира“. Един ден дядо стоял пред неосветения още параклис „Св. Харалампий“ и казал: „Свети Харалампий е тука“. Присъстващият до него монах гледал посоченото място, но нищо не видял. Друг път старецът казал: „Свети Архангел Михаил беше при нас“. Някои неща Бог допускал да бъдат видими за него, докато за присъстващите те оставали неразкрити. Веднъж един от послушниците му отишъл в новопостроената сграда. Стаите още не били обзаведени и в една от килиите чул дядо да разговаря с някого. Всичко се чувало ясно, защото стаята била празна, кънти. Влиза и вижда, че дядо е сам. Странният разговор толкова го поразил, че решил да си изясни някои неща.
    – Дядо,това, което чух, откровение ли беше?
    – Внимавай! Не питай и не приказвай, не му е сега времето! – смъмрил го.
    Примерите за молитвеното застъпничество на стареца са много. Един от послушниците на дядо Назарий разтревожен му споделя, че при преглед в болницата са поставили на дядо му диагноза „рак на стомаха”. Младежът показва листа на един от докторите, посещаващи манастира, който също потвърждава написаното на латински: „рак“. В семейството решават да съобщят на болния за страшната болест. Когато дядо научава, им се скарва: „Защо сте му казали? Не трябва! Бог само знае какво ще се случи“. Минава известно време. При следващите изследвания в болницата лекарите изненадващо променят диагнозата си – от рака в стомаха нямало и следа. Сякаш Бог беше дарил дядо Назарий с власт над нечистите сили. Случаите са много. Негов послушник е обхванат от беса на мъката и меланхолията. Споделя състоянието си с дядо, а той само го прекръства във въздуха и казва: „Да го няма!“. И бесът отпуска човека. Молитвата му е бързодействаща. Негова духовна дъщеря има изкушение. Дядо я прекръства с думите: „Ще го вържем беса!“. Тя чувства как постепенно й става леко и я обхваща спокойствие. По молитвите на дядо Назарий е освободен от хероинова зависимост синът на негови познати. Семейство от САЩ се сдобива с детенце след седем години безплоден брак. Има излекуван от туберкулоза. Детенце с изгорена ръка се възстановява бързо... Това са само част от разказите на благодарните хора. Много от чедата му избягват да говорят открито за тези неща и единственото нещо, което понякога казват, е: „Дядо много ми е помогнал. Това си е нещо мое, лично, и за него не мога да говоря“. Или ако допуснат да разкрият нещо на свои близки, виждаш как лицата им се преобразяват. Един негов монах е изпитал върху себе си силата на молитвата на стареца Назарий споделя: „Боледувах от мъчителна и неприятна болест. Изгубих всякаква воля за каквато и да е работа – разказва отецът. – Дядото наблюдаваше как страдам. Болестта ми не беше заразна и лекарствата не помагаха. От ден на ден състоянието ми се влошаваше. И старецът къде явно, къде тайно започна да се моли за мен. Не просто поменаване по време на служба, а моление, каквото само дядото можеше да прави. Болестта постепенно отстъпи и накрая изчезна внезапно, както беше се и появила. Но за сметка на това старецът изведнъж почна да страда. Прояви същите признаци, каквито имах с моята болест. Всячески се стараеше да прикрие страданията си и да бъде добронамерен към всички, както преди. Само аз си знаех какво е направил за мен. С молитвата си той беше приел болестта върху себе си. Само човеколюбец като него може да превърне от любов към ближния чуждата болка в своя. Колко много още са случаите, когато старецът е приемал върху себе си греховете и теготите на страдащи хора. Неговият монашески живот беше двадесет и четири часа в денонощието молитва. Всяко негово дихание беше молитвен зов. Старецът казваше: „Не се мъдрува, а се немее пред Божието величие“. За личната молитва: „Бог иска преди всичко от нас покаяние, а не да Го занимаваме и изкушаваме с исканията си за конкретни неща“. Цитираше стареца си дядо Евлогий: „Неразсеяността при молитвата е най-трудният подвиг“.
    * * *
      Неврокопският митрополит Натанайл в надгробното си слово за стареца Назарий казва: „Той живееше вярата и иска и ние да я живеем. Мислеше за всичко и за всички в Православната ни родна църква. Беше авторитет – не наложен отвън, а наложен свише. Изживяваше всички катаклизми, които изживяваше нашата Църква, но никога не униваше… „Нашето оръжие е молитвата!“ – казваше той и ни водеше към тази опитност. Той искаше всички да се учат да проявяват любовта си към ближния, а не само да се ползват от нея.”


    logo
    bookstore
    bookstore