logo

"Кандилце"-православно периодично издание, бр.6

бр.7

бр.8

бр.9


logo

Пастирско Богословие

Проповед, произнесена на 9 май, пренасяне св. мощи на св. Николай Мирликийски Чудотворец

  Обични в Господа, братя и сестри!
  Тази седмица е средоточие на много празници, от които водещият е Възкресение Христово-Пасха Господня. Празник, който празнуваме и преживяваме в Църквата 40 дни. Намираме се пред Възнесението на Спасителя и Господа нашего Иисуса Христа и пред празника на светата Петдесетница и слизането на Светия Дух. Отдаваме днес празника Преполовение, това е преполовението-средата на този период между Пасха и Петдесетница и разбира се храмовия празник на този храм, посветен на св. Николай Чудотворец. Празник, свързан с намирането и пренасянето мощите на св. Николай от град Мира (Мала Азия) в град Бари (Италия), където и днес се покорят светите му мощи и са център за съсредоточение на поклонничество от целия свят. Те са източник на множество чудеса и изцерения, средство чрез което мнозина получават Божията благодат по молитвите на св. Николай Чудотворец.
  Разбира се във всичко това, което събираме като празници в тези дни добре е помнейки събитията, които честваме и празниците, които празнуваме да правим и връзка със Светото Евангелие, с онези откъси, които описват всички събития, които празнуваме, а и с онези откъси, които се четат в този прериод от Светото Евангелие, от които трябва да извличаме винаги голяма поука за себе си.

  Днес чухме Светото Евангелие, което разказва от св. евангелист Йоан Богослов за насищане на 5 000 мъже плюс жените и децата на тези мъже, които Господ е нахранил и наситил с 5 хляба и 2 риби и са останали 12 коша пълни с остатъци, които били събрани от светите апостоли, за да се прибере благословената храна и не се потъпква. Вследствие на това мнозина са повярвали. Чухме и още един откъс от Евангелието, който винаги четем, когато празнуваме паметта на някой светител или епископ на църквата, просиял в святост и това е Евангелието, както го наричаме за добрия пастир, в което Господ казва, че Той е добрият пастир, познаващ Своите си и Неговите Го познават и слушат гласа Му. Ако направим връзка между тези Евангелия може да направим и извода, че Господ върши чудеса, за да ни убеди в Своята божественост, Своята власт и могъщество като Бог, но в същото време ни дава да разберем и кой е по-ценният подход, кое Той повече цени като път към Него, който хората трябва да намерят и в който трябва да останат, за да продължат своя живот. Защото мнозина, които са видели чудото с петте хляба и двете риби са повярвали заради това, че ги е нахранил, и са тръгнали след Него, но от тях много са се и отказали, когато започнал да говори за онази по-възвишена храна, която човеците трябва да приемат човеците от Него, а това е Неговото Тяло и Неговата Кръв, Които Той дава за наша храна. Четем в Светото Евангелие, че мнозина, когато са чували тези думи са казвали, че е тежко да ги слушат и непонятни са били за много хора , защото и вярата им е била основана на пясъчна основа, както казва и в друга притча Спасителят. Тя не е имала дълбоките здрави основи, които да стъпят върху скала и на които да се гради нашата вяра-домът на нашата добродетелност. Такива хора са отстъпвали от Христос, а и днес го има това нещо, разбира се и се отдръпват от пътя на спасението, който Господ ни предоставя. Но Господ казва, че Той е добрият пастир и онези, които Го разпознават като такъв Той нарича Свое паство и вървят след Него и слушат гласа Му и след чужди пастири и учители не вървят.
  Така се оказва, че онези, които слушат словото Божие и Го изпълняват са по-блажени от онези, които бързо приемат видимото и външно чудо, което Бог извършва, но нямат здравите устои в себе си и вярата им бързо изсъхва, увяхва и изчезва, така, че такива хора не устояват в пътя на спасението си и се отдръпват и предпочитат да живеят в своя светски живот и се лишават сами от възможността да бъдат жители на вечното Божие царство, каквото е предназначението на всички човеци.
  Така, че в този ден, когато чуваме тези два откъса от Евангелието нека да запомним тези два наши човешки подхода към Спасителя и всеки един да дава сметка за себе си къде се намира, защото и ние много често променяме подхода си. Един ден сме по един начин, а в следващ ден по друг, защото греховете и страстите, в които лежим не ни дават да бъдем постоянни в пътя си към Бога. Но не трябва да забравяме, че ако слушаме гласа на нашия пастир Христос и вървим след Него, като не се отклоняваме по други наемници, които говорят други работи и учат неща, които Църквата не възприема. Ако помним правилния път винаги ще може да се връщаме в него и важно е когато Господ ни призове от този временен свят да ни завари да в този път, на покаянието, промяната, на борбата с греховете и страстите, на превъзмогване на егоизма ни и път а стремеж към изпълнение на Божиите заповеди в проява на любов към Бога и ближния.
  Това да дава Господ на всички по молитвите на св. Николай, на св. пророк Исаиа, св. мъченик Христофор и на още един мъченик Николай от пределите на днешна централна Гърция, който е един от големите чудотворци на нашата църква, пострадал в 10 век за вярата в Христос, а мястото, където е пострадал е извор на много изцеления и където се намира гробът му е построен храм, който привлича много поклонници и така също се прославя Божието име чрез неговите свети угодници.
  Честит празник на всички и по молитвите на тези светии Господ да дарява Своите благословение, мир и благодат на всички вас! Амин!
Проповед, произнесена по повод храмовия празник в храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", Благоевград, кв. "Грамада"

ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ НА НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
  Обични във Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос чеда на богохранимата Неврокопска епархия,
  Отново победоносният поздрав отеква в пасхалното утро, непреходен и изпълнен с неотслабваща сила още от онзи момент, в който небесните ангелите известили жените-мироносици за Възкресението на Господ Иисус Христос. Светлината, възсияла от гроба Господен, продължава да озарява цялото творение, като отблъсква греховния мрак и „просвещава всеки човек, идващ на света” (Иоан. 1:9). „И ето стана голям трус...” (Мат. 28:2), разказва светият евангелист. Този трус разтърси цялото човечество, за да бъде преобразен животът на човека и за да бъде обърнат неговият ход от смърт към вечен живот.
  Първите думи на Възкръсналия Господ Иисус Христос към Неговите ученици са: „Мир вам” (Йоан. 20:19). Мирът, който носи Христос, не е земен, не е човешки, а е „Божият мир, който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7). Действително, нашият мир е Христос, защото чрез Своята жертва на Кръста и Своето Възкресение Той примири човека с Бога. Този мир „запазва нашите сърца и мисли в Христа Иисуса” (срв. Фил. 4:7). Този мир е велик дар за нас от славното Христово Възкресение.
  Когато се яви на апостолите, Спасителя им каза: „приемете Духа Светаго” (Иоан. 20:22) и Този Свети Дух те получиха в деня Петдесетница. Благодатта на Светия Дух е друг велик дар на Възкресението. Чрез тази благодат става опрощаването на нашите грехове, нашето освещаване, нашето преобразяване. Чрез тази благодат ставаме членове на Христовото тяло, съучастници във Възкресението, осъществява се единството помежду ни във Възкръсналия Господ Иисус Христос.

  В последните дни преди Своите страдания, смърт и Възкресение, Господ уверява: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки” (Йоан. 11:25-26). С тези думи Спасителя се обръща към Марта, сестра на починалия Свой приятел Лазар, и я пита: „Вярваш ли това?” (Йоан. 11:26). Въпросът „Вярваш ли това?”, Христос отправя постоянно към всеки един от нас. С нашия единодушен отговор: „Воистину воскресе!”, ние изповядваме: „Да, вярваме в това”. Вярваме, че Христос е нашият живот, мир и спасение. Вярваме, че Христос е нашата Пасха, т.е. нашият преход от „смъртта към живота и от земята към небето”. Вярваме, че Христос ни дарява възкресение, като Сам възкръсвайки става начало на нашето възкресение.
  Като имаме тази вяра, ние не се страхуваме от смъртта, защото тя е победена. Не се страхуваме от света и от злото, в което той лежи (срв. 1 Йоан. 5:19), защото Христос е с нас и казва: „Не бойте се... Дерзайте, Аз победих света” (Мат. 28:10, 20). Св. ап. Йоан ни убеждава: „тази е победата, която победи света – нашата вяра” (1 Иоан. 5:4). Не е нужно да търсим доказателства за истинността на тези думи, защото имаме нещо повече – имаме свидетелството на всички светии. Вековната история на Църквата като Богочовешки организъм ни уверява в това. Ако искрено желаем и се стремим нашият живот да бъде част от този благодатен живот на Църквата, нека следваме Христовите заповеди, по примера на светите апостоли и на всички светии, и Бог на мира ще бъде с нас (срв. Фил. 4:9).
  От дълбочината на сърцето си поздравявам всички православни християни в пределите на богохранимата ни Неврокопска епархия с тържеството на нашата вяра – Празника на празниците – светлото и живоносно Възкресение Христово. Божията благодат и милост изобилно да се изливат над всички вас. Радостта от Възкресението да изпълва душите на всички ни. Възкръсналият Господ Иисус Христос да ни удостои във вечността заедно да Го срещнем и прославим в Неговото Небесно царство.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!
† Неврокопски митрополит Серафим

Постът – време за духовна борба

  „Братя и сестри пожелавам на всички дните на светата Четиридесетница да бъдат дни на духовна борба и усърдна молитва. Защото както не отдавна стана известно в нашето общество, че е необходимо да отправим по – задълбочен поглед върху процесите, които се случват в нашето съвремие около нас във вътрешнодържавно и международно отношение. Да обърнем внимание, че нашето безразличие е довело до толкова лесно и незабележимо прокарване на идеи, учения и всякакви други идеологии, които целят пагубата на човешката душа – разрухата на семейството, подвеждането на децата и младежите към гибелни пътища и в кая на краищата врагът на нашето спасение ни оплита в своите мрежи и козни и както казва Спасителят: „Този род не излиза с нищо освен с пост и молитва“. За това преди няколко седмици Светият Синод призова българския православен народ усърдно да се моли по един конкретен проблем. Както разбрахте този проблем се отложи във времето, но това не означава, че ние трябва да отложим молитвата и духовната си борба във времето. И именно сега е благоприятното време – св. Четиридесетница да положим духовни усилия, защото постът и личните духовни усилия на всеки един член на Църквата е благодетелство и принос за града и населеното място, в което живеем, за държавата и за цялото ни общество. Ако по друг начин не можем и не със сила, защото не против плът и кръв е нашата борба, а против поднебесните духове на злобата. За това и нашето оръжие и сила с която ще се борим против онова, което ни въвлича във вечна гибел и разлъка от Бога не е нищо друго освен поста и молитвата, съчетани заедно. Със смирението, взаимното опрощение и делата на любов и милосърдие едни към други.
  И след като днешното Евангелие ни поставя важното условие в началото на поста когато се молим за опрощение на греховете си да простим и ние всички едни на други каквото имаме от сърце моля и аз всички да ми бъде простено каквото и към когото съм съгрешил, като от сърце на всички също давам прошка и още веднъж пожелавам на всички спасителна Четиридесетница. Божието благословение да бъде над всички вас!“
Митрополит Серафим 18.02.2018 г.
Неделя Сиропустна

Проповед на Негово Високопреподобие ахримандрит Хризостом (Майдонис), протосингел на св. митрополия на Арнея, Йерисо и Света Гора

  Ваше Високо Преосвещенство, уважаеми отци, обични братя и сестри. Раят е истинското наше жилище. Ние тук сме като интернирани, като чужденци. Ние бяхме в рая, но не пожелахме да останем там. Не пожелахме да спазваме Божията воля и Бог ни изгони от рая, но ние имаме за цел отново да отидем в рая. Нашият Христос дойде и ни отвори вратата на рая. Той създаде рая тук на земята. Раят сега тук на земята е нашата Църква. Ние вътре в Църквата сме в рая. За да живеем наистина в рая и да спечелим вечния живот, Църквата иска от нас две неща-молитва и пост. Да говорим с Бога и да не се обвързваме с тукашния лъжовен живот. Този живот е фалшив, истинският е в рая. Истинският живот е този, който живеем вътре в Църквата.
  Постът е най-древната заповед на Бога. Бог каза на човека от всички дървета да яде и се храни и да не яде само от едно дърво, но човекът не спази този пост и яде от това дърво, т.е. не спази поста и съгреши. Той прогони Бога от своя живот и въведе в живота си смъртта и болката.

  Сега, след като сме отново в рая и Църквата, тя ни казва през цялото време ще ядете от всичко, но в определени дни няма да ядете от всичко. Ние постим в сряда, защото в този ден Юда предаде нашия Христос, а в петък Той беше разпънат на Кръста. Постим преди Рождество Христово, за да посрещнем Христос, Който се ражда. Постим и преди Възкресение Христово-Пасха, за да посрещнем Възкръсналия Христос.
  От утре с благословението и молитвите на Негово Високопреосвещенство ще започнем един подвиг и една борба-40 дневен пост. По правило през Великия пост олио не се яде в нито един от седмичните дни, само в събота и неделя. Постът е една борба и един подвиг. Чрез поста ние побеждаваме и премахваме своите страсти. Постът е най-малкото, което може да извършим и е най-лесното да се ограничим от някои храни. Постът го извършваме заради нашия Христос, за да покажем своето послушание към Него. Първосъздадените хора не са спазили поста и са съгрешили, а ние постим и се въздържаме, за да бъдем близо до Христос. Постът ни отваря раят. Постът ни помага да живеем тук на земята ангелски живот. Постът е като един нож, който убива дявола. Но и той, както казва нашият Христос трябва да става с радост. Когато постим не трябва да сме намръщени и натъжени, но да бъдем радостни и весели. Песнопенията, които днес чухме в църквата, казват, че започваме един период на добродетели. Ние сме в една духовна борба и от тази борба не трябва да отсъства никой. Със силата на молитвата и поста да победим греха и да привлечем върху себе си Божията благодат. Да се разпънем на кръста заедно с Христос и да се удостоим след 40 дни да стигнем до Пасха. Да празнуваме Възкресението.
  Така, братя и сестри, нека чрез поста да победим греха и дявола. Нека да бъдем Христови поборници и войни. Нека християните да се борим за това и за поста, като отрежем и премахнем от нас всички слабости, които имаме. Да се покаем за нашите грехове и да се върнем обратно на Христовия път. Този период на Великата четиридесетница е една прекрасна възможност да вземем много важни и велики решения. Когато може да направим промяна в своя живот и с Вашите молитви Ваше Високопреосвещенство, да имаме добър подвиг през поста и да завършим с победа. Нека оръжието ни да бъде молитвата и поста. Пожелавам ви благословена Велика четиридесетница.
  Ваше Високопреосвещенство, искам също така да Ви благодаря за Вашата любов и Вашето гостоприемство, което ни оказахте заедно с групата младежи от митрополията на Йерисо и Света Гора. Ние дойдохме във Вашата гостоприемна епархия, за да подсилим нашата любов и взаимна връзка. Благодарим Ви! Пожелавам Ви да се радвате на Вашите добри християни.
Храм „Въведение Богородично“, гр. Благоевград
18.02.2018 г. Неделя Сиропустна

Проповед на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим за Неделя Сиропустна

  „Обични в Господа братя и сестри, в навечерието сме на светата Четиридесетница – Великия пост. Чрез апостолското и евангелското четиво, които преди малко прозвучаха светата църква ни подготвя към този важен за всеки един православен християнин период от годината. Този период светите отци още от древност са го определили като време, в което да дадем своя десятък от живота на Бога. Една десета от времето, което да посветим на Бога в грижа за спасение на душите си и в израз на нашата любов към Бога и към ближния и в следване на нашата устременост към Царството Небесно, за където всички ние сме създадени и предназначени.
  Св. апостол Павел ни казва, че нощта преминава и идва денят. Да отхвърлим делата на мрака и да се облечем в оръжията на светлината. Всички се досещаме кои са делата на мрака – това са грехът, страстите и всичко, което ни отделя от Бога, което е противно на Неговите заповеди и воля и онова, което довежда нас, човеците до вечна смърт, т.е. до вечна раздяла от Бога. Оръжията на светлината са делата по изпълнение на Божиите заповеди. Онези дела, които пък ни приближават към Бога и които духовно ни извисяват са поста, молитвата, милостинята и всички онези дела, които събрано в двете заповеди, за които Христос казва, че са най – главни представляват дела в изпълнение на заповедта на Бога за любов към Него Самия повече от всичко друго в този живот и любов към ближния повече от себе си.

  Първото, в което трябва да се облечем, братя и сестри е постът. Към това ни приканя и светият апостол – да се въздържаме от срамни гощавки, преяждане, препиване и всякакви други плътски похоти и страсти, които представляват греха и нашата смърт. Единственото оръжие, което може да ни послужи, за да преодолеем тази наша плътска привързаност и пристрастеност е поста, който Бог ни дава като лекарство. Той го е установил още от самото начало на сътворението на човека, давайки първата заповед, която е за въздържание от определена храна. Защото Бог заповядва на първите човеци Адам и Ева да не вкусват от дървото за познаване на доброто и злото. И именно нарушаването на тази заповед за въздържание, която Бог дава на своите създания – първите човеци е послужила и е станала повод за смъртта, на която сме подвластни всички ние – целият човешки род от Адам до днес. И постът, т.е. отново въздържанието Бог ни дава като средство и лекарство, с помощта на което да се върнем при Него и отново да бъдем съпричастни на вечния живот, който е у Бога.
  Постът, братя и сестри, е с много духовни измерения. Той не е само въздържание от определено ястие и питие и за това и светият апостол Павел ни съветва: „Онези, които не ядат, които постят да не осъждат онези, които ядат и обратно онези, които нямат възможност да се въздържат да не осъждат и злословят тези, които имат възможност и проявяват по силите си въздържание и пост“.
  Постът е онова духовно средство, което ни очиства от страстите и греховете и което е необходимо, за да получим и ние прошка на греховете си. Постът има смисъл, когато е съчетан с покаяние, усърдна и усилена молитва към Бога. Постът има смисъл, когато е съчетан с милостиня. Защото онова, което ние въздържайки се от определени храни по вид и по количество спестяваме да правим мислостиня и да даваме на онези, които имат нужда и по този начин да оказваме любов към своите ближни. Постът има и едно друго важно условие, за да бъде смислен и за да бъде оправдано неговото извършване. Това е прошката към ближните. След като чухме от светото Евангелие днес думите на Спасителя, Който казва: „Ако искате да ви прости вашият небесен отец греховете, то и вие трябва да прощавате на човеците каквото съгрешават спрямо вас“.
  Това ни поставя Господ, братя и сестри, като важно условие, за да получим прошка на греховете. Постът и молитвата са насочени именно към това. Да измолим от Бога милостиня, милост и прошка за своите грехове принасяйки покаяние и изповядвайки греховете си по чина, който е установила светата Църква, по заповедта на Спасителя и всичко това е насочено към нашето приближаване и общуване с Бога. Подготвяйки се чрез поста, покаянието и молитвата, чрез прошката към нашите ближни ние се поготвяме да приемем прошка от Бога. А приемайки опрощение на греховете си и освобождавайки се от бремето на греховете си, тогава може да пристъпим и да се причастим с пречистите Христови тайни – Тялото и Кръвта Христови, Които Господ ни дава за своя храна и Които са нашият залог за вечния живот в Царството небесно. Това да дарява Господ на всички полагайки посилен пост и усърдна молитва, давайки прошка на всички за всичко, което спрямо нас са съгрешили и искайки прошка от всички. Да пристъпим, братя и сестри към спасителното оръжие на светлината – постът и да се подготвим чрез него достойно да приемем Христа в себе си, достойно да срещнем Христа, достойно да преживеем Неговото Разпятие и да се съразпънем с Него, за да може да възкръснем заедно с Него. Амин!“
Храм „Въведение Богородично“, гр. Благоевград
18.02.2018 г. Неделя Сиропустна

Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим

  „Ангелите пеят, архангелите пригласят, херувимите хвалят, серафимите славословят, всички празнуват, виждайки Бога на земята и човека на небесата.“
(св. Йоан Златоуст)
  Обични в Господа братя и сестри, духовни чеда на богохранимата Неврокопска епархия,
  И тази година всемилостивият и човеколюбив Бог ни дарува духовната радост „с едни уста и едно сърце“ да посрещнем и да възпеем раждането на предвечното Слово, въплъщаването на второто Лице на Светата Троица, идването в света на Богочовека Господ Иисус Христос. Отново ставаме свидетели на безграничното Божие човеколюбие, на безпределната Негова любов и снизхождение, на чудния Му Промисъл за спасение на подложеното на тление и смърт Негово творение.
  В богослужебния живот на светата Православна Църква времето се превръща във вечност, всяко пространствено разделение е преодоляно, а всички ние сме съединени в едно Тяло, чийто Глава е Господ Иисус Христос. Миналото се живее като настояще, а бъдещето вече се е сбъднало. Защото от мига, в който нашата грешна земя беше споходена от своя Творец и Спасител, онзи свещен миг, в който „Словото стана плът“(Йоан 1:14), ходът на човешката история беше изменен. Вечността влезе във времето, а ние получихме възможността да станем нейни наследници. „И не търсѝ да научиш как; тъй като там, където Бог иска, там природният закон бива побеждаван. Той желаеше, можеше и направи това, което искаше. Слезе долу на земята и спаси човека“, казва св. Йоан Златоуст.

  Раждането на Богочовека Иисус Христос става далеч от всяка суета, далеч от шума, многословието, виковете, безпокойството и тревогата на света. Става в тишината на нощта, сякаш на самия край на света. „...когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин.“ (Прем. 18:14-15) Словото се ражда в ясли на безсловесни. Царят на царете се облича в плът сред нищета и бедност. Всичко ни навява едно чувство и една мисъл – Божието всемогъщество е в Неговото велико смирение. Така, както нашата духовна сила, винаги се изразява в нашето смирение. Свети Григорий Палама ни наставлява: „Човеколюбивият Бог благоволи да освободи творението Си от гордата злина на дявола. Слезе отгоре, смири се и обедня като нас, прибавяйки към човешкото – божественост. На всички показа смирението като път, който води нагоре. Сега и ангелите научиха от Владиката Христос, че пътят на уподобовянето на Него, не се състои в самонадеяността, а в смирението. Човеците лесно могат да поправят грешките си, ако разберат, че смирението е пътят, който ги въздига към Бога и така могат да се поправят. С Христовото Рождество, дяволът беше разгромен и победен. Днес той бива потъпкан от онези, които допреди стояха под нозете му.“
  Мирът, тихата радост, тайнственият зрак на рождественската нощ, звездата, ангелите, които възпяват Бога, пастирите, които Му се покланят, мъдреците от Изток, които Му принасят своите дарове – ето, картината, която ни описват светите евангелисти. Нищо от това не е случайно. В забързания ход на нашето време, светлите рождественски дни, в които се намираме, са повод за самовглъбяване, молитвено съсредоточаване, покаяние и отправяне на нашия духовен поглед отвъд суетния ход на времето. Тези дни са повод да обърнем своя взор към Бога и към Неговото спасително дело. Да простим на всички в името на Родилия се Богомладенец. Да обикнем всички с любовта на въплътилия се Спасител. Да се смирим пред всички със смирението на небесния Цар, приел рабски вид. Да станем, както казва св. ап. Павел, „роби на правдата“ (Рим. 6:18), виждайки пред очите си как се ражда самата Правда. Да съпреживеем не само на думи, но със всичките си чувства, мисли и дела това, което Спасителят извърши заради нас. Защото Неговото раждане е начало и изходна точка, която има за цел нашето духовно възраждане. Неговият живот има за цел обновяването на нашия живот. Неговото въчовечаване трябва да се превърне в наше богоуподобяване. Как може да стане това? „Нека имаме мир помежду си. – отговаря на нашия въпрос св. Григорий Палама. – Нека станем мъдреци, и нека винаги да изричаме и да вършим истинното и праведното, отдадени на молитва и моление. Нека да славим и да възпяваме Бога със сърцата си, а не само с устните. Да имаме вътрешен мир със себе си и да подчиняваме плътта на духа. Да приемаме братята си с любов и да им принасяме любов, както и Христос за нас. Бяхме изкупени от тлението. Нека придобием небесните и вечни блага като чеда на нашия небесен Отец. Пожелавам тази придобивка да споходи всички нас и да се радваме на славата, която ни е приготвил при бъдещото Си пришествие нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос.“
  Обични в Господа наши духовни чеда,
  Изпитанията, трудностите и страданията, които ни носи нашият живот, нека не сломяват духа ни. Нека помним, че нашата надежда – Христос, е винаги с нас от мига на Въплъщението Си. Сам Той ни обещава: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“(Мат. 28:20). Нека и ние винаги бъдем с Него – с нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос.
  Отечески поздравяваме всички Вас, православните християни в пределите на Неврокопска епархия, и молитвено благопожелаваме крепко здраве и духовна бодрост за възрастване в непреходните християнски добродетели!
  Честито Рождество Христово!
  Нека настъпващата 2018 година бъде година на мир, здраве и багодатни успехи!
Неврокопски митрополит Серафим

Проповед на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим за Въведение Богородично

  Възлюбени в Господа, братя и сестри, отци, Ваши Преосвещенства, в един от стиховете на вечерното богослужение, посветен на Света Богородица четяхме, че тя се въвежда в храма Господен, за да бъде възпитана. Тези думи ясно ни показват значението на днешния празник и смисъла на това събитие – Въвеждането на св. Богородица на три годишна възраст от нейните свети и праведни родители богоотците Йоаким и Анна в йерусалимския храм, където тя е била оставена от своите родители, за да живее и бъде възпитавана, наставлявана в Божия закон от законоучителите и да израства с Божиите заповеди по примера на други благочестиви хора, имащи жива вяра в истинния Бог и живеещи с Неговото слово и заповеди.
  Всички знаем, че светите богоотци Йоаким и Анна са нямали рожба до своите старини. Те обаче не са изгубили надежда и вяра в Бога. Усърдно и непрестанно са се молили Бог да отнеме този срам от тях, защото за едно семейство в древност, особено в иудейския народ, което нямало рожба се считало, че носи бреме на тежки свои грехове или греховете на своите предци и не е достойно да има рожба. Също така за всички, които нямали деца се считало, че Бог не благоволи към тях и от тях не може да се очаква да дойде Месията, Спасителият и очакваният от всички Божи помазаник.

  За това и светите Йоаким и Анна непрестанно в своята скръб са се молили, надявайки се, че Бог няма да презре техните живот, вяра и старание да живеят благочестиво в Божия закон и ще отнеме от тях този срам. И действително в техните старини Бог отговаря на молитвите и им дава рожба. И противно на всички очаквания тази тяхна рожба е много по – специална и различна от всички онези деца, които са били раждани в по – нормална или по – напреднала възраст от бездетни родители. Тази рожба, която Бог дарява на светите Йоаким и Анна е онази пречудна свята жена, която ще стане в последствие Божия Майка. Тази от която Бог ще благоволи да взаимства човешкото естество и човешката природа. Тази, която ще бъде най – чиста и най – свята от всички човешки рожби и която ще бъде наречена благодатна от свети архангел Гавриил и в която с благовестието на архангела и действието на Светия Дух ще се зачене Богочовекът Иисус Христос, Който ще се роди от нея и при това тя ще запази своята чистота и своето детство, както преди, така и по време и след раждането.   Много са химните в Църквата, които възпяват всички онези пречудни моменти от историята на нашето спасение. На всяко едно Богослужение ние възпяваме Божията майка по много пъти като истинска Богородица, като тази, която наистина е родила Божия Син. Тази, която е родила по свръх естествен начин под въздействието на Светия Дух и не по естествения за човеците начин, както се зачева човекът от мъж и жена. Всичко това е предвъзвестено и със самото нейно чудно раждане и с всички последващи от нейния живот събития. Едно от тези велики събития в живота на Божията майка е нейното въвеждане в храма. Преданието на Църквата е запазило достатъчно подробности, за да ни покаже значимостта на Света Богородица още от тогава и че тя е предопределена от Божия промисъл наистина да бъде Божия майка.
  Бидейки въвеждана в храма въпреки ранната си детска възраст и малкия си детски ръст тя успява да изкачи стръмните стъпала на храма и да достигне до обятията на първосвещеника, който вдъхновен от Светия Дух прави нещо много необичайно, което никой друг не е дръзвал да направи. Нещо, което първосвещениците правят веднъж в годината – влизането в най – вътрешната част на храма. В Светая Светих. И на този ден, когато влиза Света Богородица в храма тя бива въведена от първосвещеника именно там – в най – святото място на храма, защото бил вдъхновен от Светия Дух, че тази е по – голяма от Светая Светих и по – широка от небесата, така както я възпяваме в акатистния химн и в много други песнопения в Църквата. Защото, ако Светая Светих е най – святото място в храма, защото там е обитавала Божията благодат, то колко по – голяма е Света Богородица, когато вместява в своята утроба Самия Бог. И ако небесата, които Бог е сътворил не могат да вместят своя Творец в себе си, то колко по – голяма и по – широка от всички небеса е Света Богородица, която вмества в утробата си Божия Син. Всичко това прекрасно църковните химнописци са възвестили, проповядвали, написали и възпяли по достойнство величието на Божията майка и ние всеки ден я почитаме и възпяваме като по – почитана от херувимите и по – славна без сравнение от серафимите (най – висшите чинове на небесните войнства).
  Всичко това, братя и сестри, е подобаващо за величието на Божията майка. И ние всички идваме днес в Божия дом, съзнавайки и прекланяйки се пред това нейно величие, пред това нейно несравнимо достойнство, което тя има над всички твари, дори и безплътните небесни духове – ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и всички небесни войнства. Възпяваме я защото има велико дръзновение пред Божия престол да се моли за всички нас. Възпяваме я защото всички сме изпитали и знаем, че нейните покров, майчински молитви и защита непрестанно са над нас и тя ни избавя от всякакви зли обстоятелства, трудности, нещастия, скърби, предпазва ни от толкова грехове и падения и по всякакъв начин бди над нас и ни изпреварва в нашите нужди, изпращайки ни своята помощ преди дори ние да сме се сетили да я потърсим.
  Всичко това, което днес преживяваме като радост, като благодатни чувства и преживявания, бидейки заедно в Божия дом по време на светата Литургия, още повече, че мнозина днес се причастяват от Светата Трапеза с Тялото и Кръвта на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос и тези, които са се причастили имат Христа в себе си, приели са Го в своите сърца и неговата благодат живее в нас чрез приемането на Светото Причастие, многократно увеличава нашата радост и нашето благодатно преживяване на днешния празник. Но в тази радост и в това възнасяне на нашите умове и сърца към небесното, към вечното, към Царството Божие, към нашето спасение трябва да запазим и нашата трезвост, да се огледаме около себе си и да обърнем внимание на това, което съпътства тази безспорно голяма за всички радост. А това, което съпътства особено днешния празник е отсъствието на една важна част от нашето общество от Божия дом. Това са младите хора и децата, на които днес посвещаваме по традиция този празник – на християнското семейство и християнската младеж. Т.е. на семейството, в което се раждат и възпитават деца и на християнската младеж, в която е бъдещето не само на един народ и една държава, но въобще и бъдещето на Църквата, на Тялото Христово. Ако сложим една основна граница 35 години на младостта, разбира се някой ще каже духът е важен, а не годините, но всички знаем, че преминем ли тази граница вече не сме така ползотворни и вървим към друга категория на възрастта. И ако погледнем тук и в други храмове, в цялата ни Църква въобще категорично всички ще констатираме, че днес всички честваме празникът на християнската младеж, но без християнската младеж, защото тя отсъства от храма. Някой ще каже днес е учебен ден, децата са на училище, а младите на работа, слава Богу храмът е пълен с хора, които идват с вяра и се молят. Това е радостно и утешително. Но нашата младеж, братя и сестри, я няма и в почивните дни. Нашите млади хора не ги виждаме и в неделите и в други празнични почивни дни. Мнозина от тях преминават само, за да запалят свещичка и бързо излизат без да имаме възможност дори да ги питаме защо не останат поне малко в храма, за да чуят нещо и обърнат внимание на някоя дума в богослужебния текст, който не е чак толкова неразбираем, макар и да е на църковнославянски език. Това е нашият старинен език, на който са говорили нашите предци и на който ни е предадена вярата в Христа от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Всичко това е една реалност, която съпътства днешния ден и за съжаление никак не е радостна. Това е една тенденция, която се наслагва години наред и тази тенденция се увеличава, тъй като ставаме все по – приобщени към глобалността, към онзи дух, който се възцарява, разпространява и завладява всички хора по цял свят. Това е т.нар. секуларизация или духът на осветскостяването, т.е. духът на отчуждаването от вярата на човек в Бога. А в същото време виждаме налагането и страшното присъствие на религиозен фундаментализъм. Всичко това, за което ни говори Спасителят в Евангелието, че един нечист дух, когато напусне човека се скита по пустинни места и като не намира покой се връща отново в предишния си дом (човека), за да види какво е положението и като го намира подреден, почистен, уютен и си казва ще се върна там, но ще взема със себе си още седем приятели, по зли от него духове, и се връща в своя предишен дом (при човека, от когото преди излязал) и Спасителят казва, че второто състояние на този човек впоследствие е по – лошо от първото, преди единият зъл дух да го напусне. Всичко това може да го приложим в много измерения в нашия живот. Ако преминахме през изпитанието на атеистичен и безбожен режим на управление стигнахме до време, в което казваме напусна ни този дух и се освободихме, обаче домът ни остана пуст. Опитахме се да го почистим и подредим, но запълнихме ли го със Светия Дух и Божията благодат? Или останахме бездейно да се радваме на това, че едно зло ни е напуснало без да подозираме, че то ще се върне многократно с още по – голяма сила при нас. Това виждаме в нашето съвремие, братя и сестри. Тази култура, която присъства и завладява по един и същи начин се натрапва на всички хора по цял свят. Това е културата на материализма. Мисленето само за материалното, за парите, за земните неща, които превръщаме в наши ценности и изграждаме с тях една псевдоценностна система. Всичко това виждаме с каква прогресивна сила и как година след година завзема по – трайно своите територии. Тези територии са нашите души и сърца, особено душите на младите хора.
  Виждаме какви законодателства се израждат в целия свят и те са насочени най – вече, за да подтискат и унищожават онази основна и градивна единица на Църквата и обществото – семейството. Те са насочени към това да препядстват пътя към добродетелния живот и светостта на децата и подрастващите. Те са насочени към това да разлъчват децата от техните родители и да ги поставят в невъзможност както родителите, така и децата да вървят по естествен и нормален път на възпитание, съзряване и порастване и на духовно усъвършенстване. Това не са празни приказки и параноични подозрения. Нека погледнем реално как постепенно, но в същото време никак бавно се приемат странни закони, противоречиви на човешкото естество. Колко държави от Европейския съюз узакониха еднополовите бракове, дадоха право на такива духовно увредени хора да предават своя начин на порочно мислене и греховен живот на деца, които имат право да осиновяват. А в същото време се дават права за отнемане на децата без да имат институциите основание за това. Защото се приемат и такива закони, че ако дете се оплаче или някой забележи, че родителите се опитват да дадат насока на своето дете към самоопределение на неговия пол, то това дете трябва да бъде отнето от родителите, защото те отнемали неговата свобода. Като че ли раждането в мъжки или женски пол е въпрос на самоопределение. Това извратено наше човешко мислене превръщаме в закони и налагане безцеремонно, безкрупулно на цели държави, общности и постепенно това завладява целия свят. Може да видим още много други примери в нашето ежедневие. Няма да се учудя, ако скоро всичко това стане „достояние“ и на нашия народ и държава. Защото царството на антихриста така се установява, чрез материалната зависимост на нас хората.
  Още св. Ефрем в ранните векове на Християнството е прозрял, че антихристът ще накара хората да бъдат зависими от храната, от материалните неща и когато стигнат до невъзможност да съществуват и живят без да мислят първо и основно за своето преживяване и препитание, то тогава тихо и неусетно ще се установи неговото царство, тъй като всички ще са склонни да продават душите си, за да могат да живеят и съществуват телесно. Защото така постепенно поколенията преобръщат ценностната ни система.
  От това, което казва Господ: „Първо търсете Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ви се придаде“, ние днес се обръщаме и казваме да устроим първо всичко тук да ни е добре, да сме сити, облечени, лично за себе си без да се интересуваме за другите, дори. А когато всичко се подреди ще кажем както в Евангелието от миналата седмица: „Душо, яж, пий и весели се, имаш блага приготвени за много години.“ И чак тогава ще седнем да мисим за нашето спасение. Но ако ние приемем тази посока на ценностната ни система това означава, че вече сме приели печата на антихриста и тогава няма да бъде възможно да се обръщаме и мислим в правилната посока, т.е. да търсим първо Царството Божие и тогава да вярваме, че всичко друго Бог ще ни даде. Тогава ние толкова ще сме увредени душевно, че ще бъде много трудно дори и Бог да ни измъкне от това наше тежко състояние. Защото повредата е в нашата воля и душевност. А Бог без съгласието на нашата воля никога няма да ни насили към спасение.
  За това братя и сестри, тъжно е в днешния радостен празник, когато виждаме, че ги няма децата заедно с нас в храма, защото тук е мястото, където се приобщаваме с Божията благодат. Храмът е мястото, където се преподават светите Христови тайни – Тялото и Кръвта Христови. Храмът е мястото, където децата в първите месеци от живота си трябва да чуят думата Бог, думата Христос, да чуят за Света Богородица. Това всичко да се отпечата в техните души и сърца, така че запечатвайки ги с Христовия предпечат при светото Кръщение да може в сърцата им да се отпечата образът на Христос. Неговото име да остане запечатано в техните сърца.
  Ако всичко това пропускаме и си казваме, че когато пораснат те ще бъдат съзнателни и ще се самоопределят тогава ще берем горчиви плодове и няма да може да направим нищо, а само ще констатираме колко време сме пропуснали във важните моменти за възпитанието на нашите деца. В храма децата трябва да видят пример от своите родители, близки и християнската общност. Примерът за благоговение, за богослужебен ред, за красота, естетика, за лична и усърдна молитва с вяра. Освен в домовете нека да бъде и в храма, защото и светите Йоаким и Анна можеха да учат Св. Богородица и в техния дом докато са живи, но те са знаели, че храмът е мястото, където пребъдва Божията благодат и са я завели там, за да може пречистата Дева Мария да расте с благодатта Божия, укрепявана в истините на вярата и пътя на благочестието. Твърде ясен е този пример на светите богоотци Йоаким и Анна и трябва всеки ден да се вглеждаме в него и да не бъдем топлохладни и безразлични към душите на нашите деца. Защото ако ги обичаме плътски, радваме им се, храним ги, обличаме ги и им даваме всичко онова, което те биха поискали в този живот нека не забравяме, че най – важното все пак е да им дадем спасение на душите, вяра в Бога и да ги подготвим за вечността. За това е предназначен всеки човек. Другото е егоизъм и егоистично преживяване дори и на гърба на нашите деца.
  Бог да ни укрепява по молитвите на Света Богородица, които са всесилни, братя и сестри, в тези трудни времена, пълни с много изпитания и изкушения за нашата вяра, за да може да я преподаваме и да захранваме с нея и децата си. Да може с личния си пример да обърнем и младите хора към тази вяра, защото всеки човек има нужда от общение с Бога и всеки човек е призван към вечен живот и спасение. Това да получим и всички ние по молитвите на Божията Майка.
  Благодаря на всички, които дойдохте, за да бъдем заедно на днешния празник! Да преживеем заедно и радостта, и общата ни болка и скръб от това, което се случва в нашето ежедневие, особено с нашата държава и нашия народ, който ако така продължава няма да бъде силно да кажем че, ако загубим Църквата ще погубим и народа, и държавата си. Още митрополит Климент Друмев в миналото е казал, че има ли Православие има и България, а ако няма Православие няма да има и България. Това в днешно време може да го видим нагледно и да го осъзнаем много явно.
  Благодаря все пак на всички, че дойдохте да отправим молитви към Пресвета Богородица и всемилостивия наш Господ Иисус Христос, за да ни помилва, просвещава, напътства какво да правим и как да извършваме делото на нашето спасение и общото дело на светата ни Православна църква.
  Особено благодаря на Техни Преосвещенства игуменът на Рилската света обител обичаният и познаван от всички нас Адрианополски епископ Евглогий и нашия събрат от монашеските години в Христа Драговитийски епископ Даниил, който отново в тези дни си е тук в България, връщайки се както всяка година за известно време от Америка, за да обменим братски чувства и преподадем своето благословение заедно с него и епископ Евлогий на всички вас православните християни от град Благоевград и от нашата Неврокопска епархия.
  Честит празник на всички! Божието благословение по молитвите на Света Богородица да бъде с всички вас! Амин!
Проповедта е произнесена на 21 ноември 2017 г. в храм "Въведение Богородично", гр. Благоевград.

Проповед на Негово Преосвещенство Драговитийски епископ Даниил
за Въведение Богородично

  С голяма радост и благодарност към Бога родителите на Пресвета Богородица светите богоотци Йоаким и Анна изпълнили своя обет и завели своето три годишно момиченце да го представят пред Господа и да го оставят там, за да се възпитава в Закон Божи и благочестие, във вяра и любов към Бога, да се готви за всяко богоугодно дело и служение. Чухме от богослужебните текстове каква радост е изпитал целитят израилски народ във времето на Моисей при представянето на скинията. Радост е изпълвала сърцата на тези хора също и при построяването на соломоновия храм. Такава радост предвкусвали и светите праведни богоотци Йоаким и Анна, а също така и Пресвета Богородица, която в този момент се изпълнила с Божията слава и Божията благодат при благодатта на Светия Дух. Тя внимавала и изпълнявала всичко, което учила от детенце от възпитателите и – да пребивава в молитва, богомислие и помагане на ближните, във вяра и изпълнение на Словото Божие.

  Можем да кажем, че ние имаме много по-голяма радост, защото са се изпълнили всички пророчества за Света Богородица. Чрез нея дойде Спасителят на света, чрез нея се именуваме християни, чрез нея имаме възможността за достъп до всичката тази благодат, която изпълнила нейното сърце и чрез нея имаме достъп до Бога и надежда да очакваме Царството Божие в неговата пълнота.
  Нещо, на което може да обърнем внимание за този празник това е значението на благочестието на родителите за здравината на семейството и за раждането и възпитанието на децата.
  До голяма степен Света Богородица е плод на родителските молитви, и плод на болката, която са изпитвали нейните родители, от това, че са лишени от тази радост и още повече от възможността чрез потомството им да дойде и Спасителят на света. Родителите и са внимавали във всичко онова, което го е имало в Стария Завет и са горели с любовта към Бога и с болката от това, че сякаш са лишени от Божието благословение, нямайки рожба.
  Това се отнася до голяма степен и за нас, когато днес се правят толкова опити да се разпадне този основен институт на човешкото общество – семейството. Когато се подронват семейните ценности и се правят опити децата да се възпитат не във вяра в Бога, не да търсят своето спасение, а точно в противоположни неща, тъй че мисълта за Бога да бъде недостъпна и невъзможна за тях. Когато са повредени душата и мисленето тогава е попречено на децата да възприемат с душите и сърцата си Словото Божие, което да произведе в тях плод, какъвто са християнските добродетели.
  Особено важен и показателен е примерът на светите Йоаким и Анна, защото благочестието на родителите може да наклони Божието милосърдие и отново да привлече Божията помощ, така че Бог да опази децата, които растат днес, за да може те действително да достигнат до вярата, да я възприемат в себе си и да се подготвят за Царството Божие.
  Друго показателно нещо е силата на родителските молитви и ако на днешния празник имаме малко от тази болка, която са имали светите богоотци Йоаким и Анна, за това че са лишени от детенце и с такава гореща молитва са се обръщали към Бога, по същия начин нас ще ни боли за това какво се случва с нашите деца и каква трагедия е повреждането на техните души. Отправяйки молитва към Бога да опази нашите деца в същото време те виждат пример в нас и надежда за себе си като пораснат да приличат на родителите си, които живеят в благочестие. Защото имаме надежда, че Бог ще помогне и няма да ги остави и да не чуе техните молитви. Но ако ние живеем в безразличието и пренебрегнем примера на светите Йоаким и Анна и възпитаваме децата си само в различните сфери на съвременната наука, то как нашите деца ще намерят пътя към храма. Ако ние възрастните не си даваме сметка и не ни боли за спасението на нашите деца, то тогава няма надежда. Но нека примера на светите праведни богоотци Йоаким и Анна да ни вдъхновява и да се молим Господ да опазва нашите деца. Ако ние постоянстваме във вярата в Господа и Църквата Бог ще чуе нашите молитви. Така както Той е изпълнил тяхната просба и е благоволил да направи Пресвета Богородица Своя майка и да се роди от нея нашето спасение, така Той няма да остави и нас и ще продължи Своята милост към всички нас.
  Нека по молитвите на Пресвета Богородица и светите богоотци Йоаким и Анна и ние в деня, посветен на православното християнско семейство се стараем да живеем благочестиво и възпитаваме децата си и ги водим в храма с надеждата, че там е нашето спасение.
Божието благословение да бъде над всички вас!
Проповед, произнесена в храм "Въведение Богородично", гр. Благоевград

Акатист на Св. Йоан Рилски Чудотворец

 По повод празника на Св. Преподобен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, публикуваме акатиста написан от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Борис в прослава на този дивен Божи угодник. Акатиста е изцяло в рима, което го прави интересен и лесен за четене. Одобрен от Св. Синод на Българската Православна Църква и за богослужебна употреба.

КОНДАК 1.
О, Преподобний и преславний,
Божествений и богонравний,
Отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец,
Пречудний ти угодниче Христов!

Всегда изпълнен с Божия любов,
Достигнал си небесна висота
И ангелска неземна красота
Чрез подвига свещен на любовта!

Изгря ти като слънце с вечна светлина
Над нашта родина и нашия народ,
И сочиш пътя ни към светла бъднина –
Към съвършенството и вечния възход!

Кат светъл ангел-предводител
Предвождаш нашия народ,
Кат крепък ангел-предводител
Закриляш българския род.

Крепи във нас ти Божията вера,
Разлей сред нас ти Божя светлина!
Пази ни ти от тъмна изневера,
От мрак зловещ и смъртна тъмнина!
Та всички ний да пеем озарени,
Да пеем и да славим ободрени:

Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!

(Може да се чете и пее по желание пълния или съкратения припев).

ИКОС 1.
Пречуден бил си, отче Иоанне,
От ранно детство, ранни младини,
От рано проявил си ти желане
Да полетиш към светли висини.

Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че ти благословен дойде във тоя свет,
За да изпълниш висш свещен завет!
Радвай се –
Че ти си се родил кат прекрасен син
И процъвтял си кат прекрасен крин!
Радвай се –
Че семето, що Бог у теб всади,
Благословен обилен плод роди!
Радвай се –
Че всяка тленна страст си угасил
И себе си от бури си спасил!
Радвай се –
Че юношеска блудна суета
Не те погреба грешно във света!
Радвай се –
Че ти доброто само си желал
И сал за хубавото си мечтал!
Радвай се –
Че ти отрано с юношески жар
Разкрил си в себе всеки Божи дар!
Радвай се –
Че възжелал си още младенец
Да бъдеш Богоизбран първенец!
Радвай се –
Че си мечтал като орел
Да полетиш в небесния предел!
Радвай се –
Че ти всегда кат ангел бил си чист,
Всегда си бил ти светъл и лъчист!
Радвай се –
Че имал си божествено сърце
И дивно светло ангелско лице!
Радвай се –
Че още кат дете си заживел
Кат светъл ангел в земния предел!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 2.
Изпълнен крепко с Божията сила –
Със Божията вера и любов,
Ти растнал си под Божия закрила
И крепнал си Божия покров!
Със силата на любовта предвечна
Познал си ти Предвечния Творец, –
И Бог със любовта си безконечна
Приготви ти нетленния венец!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 2.
Със любовта всесилна, всемогъща
Ти вечната Всеистина прозре:
Че Бог любов е вечна, вездесъща, –
Че с любовта си всичко Той огре!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че твойте пръвни детски пожелания
Са били святи ангелски мечтаня!
Радвай се –
Че си желал кат ангел да летиш
И пред лицето Божие трептиш!
Радвай се –
Че си горел кат серафим
И с светлина сиял кат херувим!
Радвай се –
Че рано Бог-Любов ти се откри
И Свойта светла тайна ти разкри!
Радвай се –
Че ти с любов във Бога си живел
И Бог във тебе всекога е грел!
Радвай се –
Че с чисто си сърце – за висша цел –
Невидимия Бог ти си видел!
Радвай се –
Че ти със всички сили узнал
Тогова, Който всичко е създал!
Радвай се –
Че ти със целото си същество
Познал си Божието естество!
Радвай се –
Че ти в творенйето и в всека твар
Видел си вечния Творец и Цар!
Радвай се –
Че ти в богоподобния човек
Видел си бога още в тоя век!
Радвай се –
Че в вечния Богочовек Христа
Познал си Бога в плът и пълнота!
Радвай се –
Че ти от все душа и все сърце
Обикна Бога с грейнало лице!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 3.
Кат Слънцето на Правдата предвечна
Христос над грешната земя изгре,
Кат Слънцето на Любовта всевечна
Човешки род всещедро Той огре!
Със Свойта правда и любов в живота
И тебе озари Христос Господ,
И с Своя кръст и Своята Голгота
Показа ти божествений възход!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 3.
И ти възлюби с всички твои сили
Спасителя и Господа Христа, –
И любовта Христова те окрили
Да полетиш към светла висота!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че Бог-Любов във тебе заживе
И ти с любов във Бога оживе!
Радвай се –
Че ти от ранни детски младини
Чрез любовта с Христа се сйедини!
Радвай се –
Че Дух Святий във тебе се всели
И с него нищо не те раздели!
Радвай се –
Че повече от майка и баща
Обикнал си Небесния Баща!
Радвай се –
Че повече от братя и сестри
Христа с любов в сърцето си внедри!
Радвай се –
Че бил си ти от Господа избран,
От Господа Христа с любов призван!
Радвай се –
Че ти смирен последвал си с любов
На Господа Христа свещений зов!
Радвай се –
Че с радост ти напусна дом и род
И тръгна гдето те призва Господ!
Радвай се –
Че за Христа без скръб и без тъга
Остави с радост земните блага!
Радвай се –
Че от Христа ни огън, нито меч
Не те откъсна нивга надалеч!
Радвай се –
Че ти с Господа Христа се срастна,
Че ти из Него дивно произрастна!
Радвай се –
Че с вера взел си своя кръст свещен
И след Христа си тръгнал вдъхновен!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 4.
Господ изпълни те с любов безкрайна
Към всички твари в тоя земен век,
Най-веч с любов светá и всеотдайна
Къмто богоподобния човек!
И ти обикнал си кат свои братя
Вред всички люде и вси родове,
Прегръщал си във своите обята
С любов дори и свойте врагове!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 4.
Кат слънце твоята любов ни сгрева –
Тя сгрева наште смръзнали сърца,
Кат слънце животворно тя огрева
И нашите помръкнали лица!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че ти кат свой баща, кат свой отец
Си чувствувал небесния Творец!
Радвай се –
Че Бога си обикнал чрез човека
И человека в Бога во веквека!
Радвай се –
Че Богу ти с любов се бе отдал
За другите живота си бе дал!
Радвай се –
Че люблаженно ти откри,
Че вси са твои братя и сестри!
Радвай се –
Че ти живя с една любов всевечна,
С една единна обич всечовечна!
Радвай се –
Че ти с любов си чувствувал в душата
Кат свои братя вси човеци на земята!
Радвай се –
Че както и Христос всегда зове,
Обичал си и свойте врагове!
Радвай се –
Че ти благослови със благи сили
И тез, що с клетви беха те покрили!
Радвай се –
Че всекиго всегда си благославял,
И никого в беда не си оставял!
Радвай се –
Че злото със добро си побеждавал,
За зло с добро си всякога въздавал!
Радвай се –
Че то от ранно детство и до гроба
С любов препобедил си всека злоба!
Радвай се –
Че твоята любов е угасила
И огъня на всяка злобна сила!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 5.
Човек с мъдрост и любов създаде
Премъдрият всеблаг Творец Господ,
Вси дарби и блага Той нему даде
За времений и вечния живот.
Той даде му дарът и да избира
Нетленното в живота и света,
През временното нивга да не спира,
А да мечтай всегда за вечността!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 5.
Отрано смисъла на всичко земно
Ти богоозарено си разбрал,
И вси блага на царството неземно
За себе си ти мъдро си избрал!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че Бог великий дар ти обеща
Да виждаш ти невидими неща!
Радвай се –
Че твоят поглед богопрояснен
Не бе света от нищо помрачен!
Радвай се –
Че ти през видимото вещество
Съзре невидимото естество!
Радвай се –
Че нищо грешно, временно и тленно
Не завладя сърцето ти нетленно!
Радвай се –
Че спре сърцето ти да пожелава
Богатство, почести и пуста слава!
Радвай се –
Че празна грижа, земна суета
Не те изпълни нивга с пустота!
Радвай се –
Че ти разбра: блаженно е да даваш,
А не от другите да получаваш!
Радвай се –
Че вси блага, що Бог ти беше дал,
На другите ти щедро си раздал!
Радвай се –
Че ти блага неземни си избра,
Съкровища нетленни си събра!
Радвай се –
Че сбра блага, молци що не ядат,
Съкровища крадци що не крадат!
Радвай се –
Че ти събра съкровище в сърцето,
Доби нетленно благо на небето!
Радвай се –
Че твоето съкровище бе Бог,
Добито с любов и подвиг строг!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 6.
Всегда Господ на человека дава
Победна сила, свята благодат, –
Той с нея всеко зло да побеждава
Да стане с нея светъл, чист и свят.
Със Божия сила человек да смогне
Да одолей и свойто естество, –
С любов и подвиг той да се възмогне
До висшо непреходно тържество!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 6.
Ти всичко тленно, временно, преходно
Си с Божията сила победил, –
И своя дух ти волно и свободно
Към вечността си крепко приобщил!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че си мечтал за вечно битие
И ангелско неземно житие!
Радвай се –
Че ти развърза всички тленни връзки,
Отби и всичките съблазни дръзки!
Радвай се –
Че ти кат волен и могъщ орел
Си полетел в небесния предел!
Радвай се –
Че спре в Руенската планина
На свято място, свята висота!
Радвай се –
Че, устремен към свята висша цел,
Ти иночески образ си приел!
Радвай се –
Че бил си инок ангелоподобен!
Със дух преозарен, богоподобен!
Радвай се –
Че бил си кротък, благ и добродушен,
Всегда во всичко Господу послушен!
Радвай се –
Че си ревнувал: Божията воля
Да ни крепи във земната неволя!
Радвай се –
Че си ревнувал: както в небесата,
Така да бъде тя и на земята!
Радвай се –
Че свойта воля ти си овладел
И с волята Господня ти си слел!
Радвай се –
Че волно ти от себ’ си се отрекъл
И Богу всеотдайно си се врекъл!
Радвай се –
Че имал си желание едничко:
Бог всекога да бъде в тебе всичко!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 7.
Творецът надари земята родна
Със всички дарове и красоти
Той с нея сле съдбата ни народна –
Съдба: чрез подвизи към висоти!
Всред нашата родина Господ извая
Божествената Рила планина, –
Той щедро там постави кът от рая
И озари го с вечна светлина!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 7.
За всичко ти си боголепна слава
Прославил си предвечния Творец,
И увенчал си своята прослава
Със дивен подвиг – с подвизен венец!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че ти на Божий зов си се откликнал
И сал божественото си обикнал!
Радвай се –
Че сал божественото във света
Всегда бе твойта огнена мечта!
Радвай се –
Че в целата вселена величава
Видел си вредом Божията слава!
Радвай се –
Че си видел със Божия подмога
Безкрайното величие на Бога!
Радвай се –
Че ти с любов, с молитва ежечасна
Живе за нашта родина прекрасна!
Радвай се –
Че в нея ти насочи своя път
Към чудния божествен райски кът!
Радвай се –
Че рано с теб божествената Рила
Плени те с непреодолима сила!
Радвай се –
Че ти от Руенските стръмнини
Си полетел към Рилски висини!
Радвай се –
Че ти пое пречудний си възход
Към ведросиний Рилски небосвод!
Радвай се –
Че ти достигна горди върхове
И вникна там в свръхземни светове!
Радвай се –
Че се възйе високо в небеса,
Където греят светли чудеса!
Радвай се –
Че спре, където нищо не гнети
И волно наший дух на вис лети!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 8.
Кога човек е утвърден във Бога,
Той сал тогаз като човек живей!
Човек без Бога в смъртна изнемога
Ще падне в бездната и ще изтлей!
Човек за да живей и да сияе
Със Божия любов и светлина,
Със своя дух той треба да витае
Във Божията вечна същина!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 8.
Към Бога устремен си непрестайно,
Достигнал си Господня висота, –
От висини изгрел си ти сияйно
С непомрачима свята чистота!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че бил си в Бога крепко утвърден
И в Него ти за нов живот роден!
Радвай се –
Че ти все в Бога си се утвърждавал,
И в Него дивно си се пресъздавал!
Радвай се –
Че все по-светло ти си възсиявал,
Все по-високо си се възвисявал!
Радвай се –
Че все нагоре крепко си възлизал
И нивга веч надолу не си слизал!
Радвай се –
Че стигна там, отдето нивга веч
Човек не пада долу надалеч!
Радвай се –
Че стигна непоклатима висина,
И гре със непреходна светлина!
Радвай се –
Че ти сияйно се възвиси там,
Където стана светъл Божи храм!
Радвай се –
Че се възйе божествено високо
И вникна ти таиствено дълбоко!
Радвай се –
Че вникна в Божиите глъбини,
Където греят вечни светлини!
Радвай се –
Че вредом твойта светлина изгре,
И всички нас блаженно тя съгре!
Радвай се –
Че стигна ти нагоре степента
На съвършенството и светостта!
Радвай се –
Че бил си в Бога свят и съсвършен
И в съвършенството богоблажен!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 9.
Господ е светлина – и неизменно
Живей във непристъпна светлина, –
Той сгрева всичко тленно и нетленно
Из свойта неизменна същина.
Най-светлото творение – човека
Господ със светлина преозари, –
И той всегда да греее во веквека
С божествени негаснещи зари!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 9.
Всегда над родни върхове, долини
Духът ти Богоозарен витай, –
През векове и хиляди години
С божествена сияние сияй!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че в родната земя на длъж и шир
Разле ти светлина, любов и мир!
Радвай се –
Че вред по вси посоки и страни
Се твойта светлина разпространи!
Радвай се –
Че тръгнаха по твойта светлина
Вси люде, спящи в мрак и тъмнина!
Радвай се –
Че идваха от близо и далеч
Да видят тебе, да чуят твойта реч!
Радвай се –
Че чуха твойте дивни словеса,
Видеха твойте славни чудеса!
Радвай се –
Че Бог в божествената дивна Рила,
Изпълни те със всепобедна сила!
Радвай се –
Че ти надсмогна земните беди
И всички тъмни сили победи!
Радвай се –
Че ти срази и демоните злобни,
Отби и всички призраци злокобни!
Радвай се –
Че немощни и болни изцери,
Безверници във Бога увери!
Радвай се –
Че ти и зверовете укроти
В планинските самотни пустоти!
Радвай се –
Че видеха пречудни ти дела,
Ликувайки с просветнали чела!
Радвай се –
Че славиха вси Бога в небесата,
Прославиха и тебе на земята!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 10.
На всички твари богосътворено
Бог е Творец всеблаг, всесъвършен,
На образите богоозарени
Пак Бог е първообразът свещен!
Човек желай да се уподобява
На своя Първообраз и Творец,
Желай все повече да възсиява
Кат светъл образ, светъл образец!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 10.
Ти Божий образ с устреми омайни
Във своя образ си отобразил,
И себе си чрез подвизи сияйни
Кат светъл образец си възвисил!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че Божий образ ти си отразил!
По него си се ти преобрази!
Радвай се –
Че с Божията сила чудодейна
Преобразен ти в Бога чудно грейна!
Радвай се –
Че беха с тебе всички озарени,
От тебе всички духом ободрени!
Радвай се –
Че тръгнаха след теб да вървят
И твойто име с обич да мълвят!
Радвай се –
Че почнаха вси теб да ублажават,
Мнозина все на теб да подражават!
Радвай се –
Че иноческо братство основа
И братството към подвиг призова!
Радвай се –
Че братята ти в Бога обнови
И тях към свят живот вдъхнови!
Радвай се –
Че в Рилската таинствена пустиня,
Създаде ти божествена светиня!
Радвай се –
Че ти създаде Рилско монастир –
Место за свят живот и Божий мир!
Радвай се –
Че твоята светиня величава
Е нашта радост, нашта чест и слава!
Радвай се –
Че в таз светиня с ангелски мечти,
Душата верна вечно ще трепти!
Радвай се –
Че в таз светиня Бог сред нас живей
И образът му вечно нам ни грей!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 11.
Творецът е начало на живота,
Животът е начало на смъртта, –
Животът води всички към Голгота,
Смъртта всегда ни води в вечността.
И само кръст и със Голгота свята,
Ще минем светло в вечния живот,
Ще се възйемем тихо в небесата
И ще летим към вечния възход!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 11.
Всегда към вечния живот във Бога
Стремил си се през земния предел!
И, несмутим от земната тревога,
Вървел си ти към свойта вечна цел!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че още тук – във земния предел,
Ти вечния живот си заживел!
Радвай се –
Че възжелал си крепко чрез смъртта
Да се съединиш ти със Христа!
Радвай се –
Че с радост ти оставил си земята
И с радост полетел си в небесата!
Радвай се –
Че твойта смърт във миг пред теб разтвори
На вечността безкрайните простори!
Радвай се –
Че твойта смърт бе тих молитвен сън,
Молитвен сън със тих камбанен звън!
Радвай се –
Че ти смъртта блаженно победи, –
Блаженство вечно бог ти отреди!
Радвай се –
Че Бог плътта ти одухотвори,
Смъртта в безсмъртие Той претвори!
Радвай се –
Че Бог всеблаг безсмъртен те създаде
И във смъртта нетление ти даде!
Радвай се –
Че твойте мощи вършат чудеса
Навред под Божиите небеса!
Радвай се –
Че всекога – по цели дни и нощи
Ний славим твойте чудотворни мощи!
Радвай се –
Че след смъртта си пак живейш сред нас
И ще живейш до съдний ден и час!
Радвай се –
Че ти ще бъдеш с нас во веквеков
Със своята божествена любов!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!

КОНДАК 12.
От Слънцето на Правдата предвечна –
От господа Спасителя Христа,
Изгре надеждата ни безконечна –
Изгре и грей ни трепетно в нощта.
В нощта на смъртно грешните заблуди
Спасителят Христа ни озари, –
Сал Той света за нов живот пробуди,
Сал Той със нов живот ни надари!
Затуй, тържествено и славно,
Молитвено и богонравно
Ти пел си Богу: Аллилуиа!

ИКОС 12.
Бог сложи те всред нас велик светилник –
Да грееш ти на нас во веквеков!
Бог дигна те над нас велик закрилник –
Да ни закриляш с ангелски покров!
Затуй, с едни сърца, с едни усти
Молитвено и ние пеем ти:
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
Радвай се –
Че тебе Бог пресветло озари
И дух Господен в теб се възцари!
Радвай се –
Че ти в нощта на смъртни помраченя
Ни озари с божествени прозреня!
Радвай се –
Че в наште горки земни съдбини
Закриляш ни от гибелни злини!
Радвай се –
Че ти подкрепяш ни да се спасим
И огъня на злото да гасим!
Радвай се –
Че Божий Промисъл е от предвека –
Да се спаси човекът от човека!
Радвай се –
Че Бог ни даде висш свещен завет –
Да бъде всечовечен целий свет!
Радвай се –
Че с Бога ний ще бъдем любовечни –
Ще бъдем ний човеците човечни!
Радвай се –
Че възжелал си братството всемирно
Да крепне в Бога и расте безспирно!
Радвай се –
Че ще расте в света на длъж и шир
Всецарството на вече Божий мир!
Радвай се –
Че ще да дойде Божието царство,
Ще дойде Божието господарство!
Радвай се –
Че ще владей един всевечен Цар –
Всевечният Творец и Господар!
Радвай се –
Че ще сияй един Христос вовек –
Спасителят на всеки человек!
Радвай се, отец наш Иоанне, Рилски Чудотворец!
(Всебългарски светилник,
Всебългарски закрилник,
Всеправославно Божие светило,
Нетленно Божие кандило!)

КОНДАК 13.
О, Преподобний отче Иоанне Рилски!
Преславний и Пречудний наш отец,
Велик угодник Божий и светец!
Ти – земен ангел и човек небесен,
Човек, всегда божествено човечен –
Божествен, чуден, богонадарен!
Безплътен ангел, дивно в плът облечен –
Сияен, светъл, богоозарéн!
Вдъхни ни вера – вера всепобедна,
И дух божествен – дух непобедим!
Да одържим ний битвата последна,
Вси тъмни сили ний да съкрушим!
Пази, закриляй с Божията сила
Ти всички нас и целия народ!
Да крепнем ний под твоята закрила,
И славим ний безкрайния възход!
Да славим дружно Бога с чест и слава,
Да пеем нему с ангелска прослава:

Аллилуиа!...
Св. Иванова, 1946 ГОДИНА, СОФИЯ

Ние сме призвани да се преобразим, като отхвърлим от себе си греховния мрак и приемем Божествената светлина

  На 6 август, когато Православна църква отбелязва големия християнски празник „Преображение Господне“, в благоевградския катедрален храм „Въведение Богородично“, бе отслужена архиерейска света Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, в съслужение със свещеноиконом Андон Шавулев и дякони от епархията.
  Десетки вярващи, изпълниха храма в празничния ден и много от тях пристъпиха към свето Причастие. По традиция, на този ден, се освещава първият плод на лозите и се раздава грозде за благословение на вярващите.
  В края на св. Литургия митрополит Серафим се обърна към вярващите с проповед за чудесното Преобразяване на Господ Иисус Христос, като говори и за преобразяването, което ние трябва да извършим вътре в себе си.

  „Едно събитие, което макар и кратко по своето времетраене, е послужило, за да научим много неща за отношенията ни с Бога и действията Му спрямо нас човеците.
  Преображение Господне е събитие, което се случило на едно възвишение, наречено планина Тавор. Там Нашият Господ Иисус Христос се качил една нощ с трима от Своите ученици, а другите оставил да чакат в подножието на планината. Христос имал обичай нощно време да се моли, и с това ни показва, че трябва да общуваме с Бога чрез молитва и да търсим подходящи условия за нея, защото спокойствието и тишината на нощта, както и отделянето от света, хората, суетата и всичко, което ни е претоварвало през деня е необходимо условие, за да можем да се потопим в молитвената беседа с Бога и молитвено да въздигаме душите си към Бога.
  Когато Господ се възкачил на планина Тавор с тримата свети апостоли Петър, Яков и Йоан те видели нещо, което ги поразило. Видели техния Божествен учител по-необикновен начин, а не така, както са Го виждали до тогава. Те виждали Христос, като обикновен човек, като тях, по нищо не отличаващ се, а носещ всички човешки характеристики. Но този път Го видели по-друг начин – целият излъчващ светлина. Тази светлина не била каква да е, не светлина, каквато има слънцето или други светлинни източници в този свят, но Божествена светлина. В нея Господ Иисус Христос се преобразил така, че целият Той (дрехите и лицето Му) излъчвал тази Божествена светлина. Виждайки това учениците се уплашили и не могли да задържат погледа си върху това Божествено сияние. Паднали по лице и закрили очите си. Докато продължило това видение и те се намирали по лице, ги покрил облак, защото не биха могли да издържат дълго време, гледайки тази Божествена светлина, която излизала от Спасителя. Облакът, който ги покрил, ги предпазил да възприемат това, което следва, а то е отново потвърждението на Бога Отца, Чийто глас чули от небето, че това е Неговият възлюбен Син, в Когото е Неговото благоволение. Учениците виждали всичко това, усещали и възприемали това Божествено явление и не можели нищо друго да кажат и помислят в този момент, освен, че е прекрасен и не искат той да свършва. За това казали: „Господи, добре ни е да бъдем тук. Да направим три сенника“. Три, защото заедно със Спасителя в тази светлина се явили и двамата старозаветни праведници – светите пророци Моисей и Илия, които разговаряли със Спасителя за онова, което предстои да стане с Него. Учениците искали да направят три сенника (шатри), за да се подслонят почитаемите от тях пророци и Самият техен Божествен учител и да продължат да пребивават в това блажено състояние, в което се намирали, виждайки Божествената нетварна светлина.
  Но когато повдигнали очи видели само Господ Иисус Христос и Той им разпоредил да не говорят за това, което са видели докато Той не възкръсне от мъртвите.
  Всичко това, братя и сестри, се случило непосредствено преди Разпятието Христово. Четиридесет дни преди кръстната смърт на Спасителя, Той отново уверил Своите ученици в Своята Божественост. С това Преобразяване и с показване на Своята Божествена същност Спасителят,, повече от всякога потвърдил вярата, макар и да е била слаба все още в апостолите, в Неговото Богосиновство и Неговата Божествена същност. Той показал, че не е само човек и един от учителите на Божия закон, не е просто един от пророците, които са дошли в света, но Той е Самият Бог, явил се в света. Той е Единородният Божи Син, приел човешка плът, природа и естество. Той е истински Бог и истински човек едновременно. Със Своето Преображение, Господ прекрасно показал това на учениците Си.
  Отците на Църквата, които са създали прекрасните богослужебни текстове на днешния празник и светите апостоли още ни разясняват, че това Божествено явление не е пълното явяване на Божествената същност. Както четем и в Стария Завет, когато Бог призовава Моисей на планината Хорив, за да разговаря с него и да му връчи скрижалите със заповедите, Бог му казва, че не може някои да види лицето Му и да остане жив. Не е възможно за човек да види Бога и да възприеме Неговата същност в пълнота. Бог открива Себе Си донякъде на Моисей, като устройва такъв начин, че да не се изправи лице в лице с Бог, Който иска да му се яви на планината Синай, но му указва как да застане и начин, по който да разбере, че Бог преминава от там. Бог посочва и на Илия, че ще усети явяването Му в тихия полъх, а не в силните природни стихии.
  Божият дух е Дух, Който въдворява мир и светлина в живота и душите на хората. Така и тук Господ открива себе си, както се пее в празничния тропар днес: „Учениците Му видяха Неговата Божествена слава и Неговото Божествено сияние, доколкото можеха да възприемат.“
  Братя и сестри, ние човеците, като Божий творения и създания, имаме ограничени възможности. Те не ни позволяват да видим Бога в Неговата пълнота и истинска същност, защото не е възможно да изтърпим това, но има възможност на нашето човешко естество, до която може да достигнем във възприемането на Божествената благодат. Тази възможност не зависи само от нашите усилия и способности., а зависи от това, до колко Бог ще ни даде тази възможност и ще ни допусне да възприемем Неговата благодат. Бог ни е създал по Свой образ и подобие и това означава, че ние сме създадени така, че да общуваме с Бога. А за да общуваме с Него е нужно да застанем изправени пред Него и да разговаряме с Него, като с Наш Отец. Това означава, че имаме възможност да се доближаваме до Бога и да възприемаме Неговата Божествена благодат. Неговият промисъл е такъв, че в живота, който ни е отреден тук, да можем да се уподобяваме на Него, т.е. да възприемаме Неговата Божествена благодат в себе си и по този начин да се обожествяваме (да възрастваме във възприемането на божествената благодат и чрез нейно съдействие да се усъвършенстваме).
  Преображението Господне днес ни показва нещо много важно: Ние сме призвани да се преобразим, като отхвърляме от себе си греховния мрак и приемаме Божествената светлина. Тази Божествена благодат, която и светите апостоли приеха, чрез слизането на Светия Дух, която виждаме да действа и в много от светците на Църквата. Когато четем житията на светиите виждаме какви чудеса са се извършвали с тях, как те са сияли с Божествена светлина, която са възприели в себе си и която се е умножавала в тях, заради техния подвиг и добродетелен живот.
  Именно този добродетелен живот е подвигът ни в този свят. Да противостоим на злото, не толкова около нас, колкото вътре в нас. Това е пътят на нашето преобразяване, за да можем да възприемем, всеки според мярката му, дадена ни от Бога, тази Божествена благодат или Божествена светлина. Ако наистина живеем така, че да я възприемаме, ще бъде светлина просвещаваща всичко около нас: светът, в който живеем, мястото, на което се трудим, хората, с които общуваме и най-вече ще просвещава нашите души и сърца, за да можем да живеем в пълнота и любов към Бога и ближния.
  Именно това е посланието на днешния празник и това ни показва Господ Иисус Христос, че е възможно за човеците да възприемат Неговата Божествена светлина и Неговата Божествена благодат. За това е необходимо да се подвизаваме, противопоставяме и борим срещу греха и злото, което се е загнездило вътре в нас. А изкачването на планината Тавор, както ни обясняват светите отци, е показателно за това, че ако искаме да достигнем такива духовни висоти е нужно да се отдалечим от този свят. Което не означава, че непременно това трябва да стане физически: да отидем по планини, гори и пустини. Това означава, да се отдалечим от суетата на този свят, да търсим първо Царството Божие и Неговата правда и това да е най-високо поставеният приоритет в нашия живот, а всички останали други земни грижи да поставим на второ място. Когато се стремим първо към Божието царство, правда и благодат, тогава другите неща Господ устройва да се подреждат в живота ни така, както би било потребно за нас. За нас най-важното и най-главното трябва да бъде стремежът към усъвършенстване, чрез помощта и приемането на Божията благодат.
  През постите, определени от Църквата, а и не само през тях, мнозина приемат св. Причастие. Светото Причастие, братя и сестри, е приемане на тази Божествена благодат. Тя ни подпомага и подкрепя в нашия стремеж и желания да се доближим до Бога и Го приемем в себе си. Не бива да очакваме, че когато приемем св. Причастие, то само ще извърши магически всичко, което е необходимо в нас. Трябва да се подготвим чрез пост, молитва, въздържание от грях, промяна на нашия живот, раздяла със страстите и пороците, които имаме. Това е необходимо като подготовка за приемане на светото Причастие. Същото това нещо е необходимо и след като го приемем, за да може да задържим тази Божествена благодат в себе си и тогава тя ще ни съдейства, подкрепя, води, просвещава и изкачва на по-големи духовни висоти. Но Бог действа вътре в нас, само когато и ние работим върху собственото си преобразяване и промяната, която трябва да се извършва в нас. И никога Бог без нашето съгласие и нашата свободна воля няма да извърши това, което е необходимо в нас да израства, като добродетели и усъвършенстване.
  Със съдействието на тази Божия благодат и с просвещението на Христовата светлина да даде Бог всички да напредваме в богопознанието, в израстването в евангелската добродетелност, за да може да вървим по пътя към Спасението и още в този живот Христовата светлина да бъде в нас и да излиза от нас като светлина за целия свят, в който се намираме. Божието благословение да бъде над всички вас.“ Амин!

Свети Илия ни посочва Кой е истинският Бог

  На 20 юли светата Православна Църква чества паметта на великия пророк свети Илия. В Неврокопска епархия има много храмове посветени на старозаветния пророк и честваха своя храмов празник. Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим отслужи празничната света Литургия в храма „Св. Илия” в село Беласица, Петричка духовна околия. Заедно с Владиката съслужиха свещениците Борис Михов, предстоятел на храма и Николай Тренчев, както и дякони от Неврокопска епархия.

  В края на светата служба митрополит Серафим се обърна към множеството народ, изпълнило храма в празничния ден с думите:
  "Бог в Своя спасителен промисъл за човека предвидил да има и такива хора, които да свидетелстват, че в Него е властта на живота и смъртта и Той се разпорежда с живота на всеки един от нас, като наш Творец и Създател. Бог допуснал св. пророк Илия, заедно с още един старозаветен праведник, да бъдат взети живи на небето. За тях Той отредил да вкусят смърт в по-късно време, след като завърши тяхната мисия – да свидетелстват за второто Христово пришествие на земята.
  Свети пророк Илия живял приблизително 1000 г. пр. Хр. и с голяма ревност и дръзновение изпълнявал възложеното му пророческо служение. Той свидетелства за Истинния Бог и изобличавал смело идолопоклонниците, без да се страхува. Изобличавал царя, неговите слуги и жреци, свещеници на Ваал, както и всички негови сънародници, които се били увлекли по този път на духовна гибел.
  В Свещеното Писание на Стария Завет можем да прочетем за живота и делото на св. Илия и за неговото дръзновение пред Бога. Той имал силна и непоклатима вяра, бил сигурен, че каквото и да поиска от Бог, Той ще го изпълни, защото св. пророк не живеел за себе си. Той бил в този свят не за да живее спокойно и да достигне до дълбоки старини, радвайки се на всякакво благополучие и спокойствие, а за да изобличава нечестивите вярвания. Светият пророк измолил от Бог да има суша, за да настане трагично бедствие в онези земи, да има глад, недоимък и нищета, за да разберат хората, Кой е истинския и живия Бог. Пак по молитвите на св. Илия се излял дъжд и по неговите молитви паднал огън от небето и изгорил жертвата, която била приготвена от пророка и поставена на жертвеника, посветен на Живия Бог.
  Св. Илия срещаме и в Новия Завет. Господ сравнява св. Йоан Кръстител със св. Илия. Той има същата ревност, вяра и пророческа мисия в този свят.
  Господ Иисус Христос дава още едно свидетелство за това, че св. пророк. Илия е жив и че той е в близост до Него. Когато 40 дни преди разпятието Си, Той взема трима от Своите ученици и заедно с тях се изкачва на планината Тавор, за да се преобрази и покаже Божествената Си слава. В това време на Своето Преобразяване застават до Него двама пророци от Стария Завет. Единият е Моисей, който е преминал изхода на този свят чрез смъртта, а другият е Илия, който е още жив. С това Господ ни показва, че Той е Бог на живи и на мъртви, и че в Него всички са живи. Всички човеци дори и след смъртта си в този свят имат своя вечен живот.
  Има още едно място, в което се говори за св. Илия и това е последната от книгите от Свещеното Писание на Новия Завет – Откровението на св. Йоан Богослов. От нея става ясно, че в дните, когато в света ще настане голяма скръб, непосредствено преди второто пришествие Христово, в света ще се яви и възцари антихриста. Той ще бъде посочен и изобличен именно от тези двама Божи угодници, които трябва да се върнат в този свят, за да засвидетелстват за истинността на Свещеното Писание, да доведат и подготвят до познание на Бога и истините на вярата. Тяхното свидетелство ще бъде явно за целия свят, както и тяхната смърт. Това ще се случи непосредствено преди идването на Христос и пророк Илия отново ще изпълни пророческо си служение в света.
  Братя и сестри, в древност хората са се кланяли на идоли, направени от различни материали. Днес врагът на нашето спасение вече е измислил други козни, с които да ни въвлича в идолопоклонство: парите и плътските удоволствия. Св. Илия е успявал мнозина да отклони от тази заблуда, но днес те са дълбоко вкоренени. Изкореняването е възможно единствено с действието на Божията благодат. Божието благословение да бъде над всички вас. Амин!"

Архиерейска проповед в Неделя пета след Петдесетница

  В Неделя пета след Петдесятница в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград бе отслужена архиерейска света Литургия, водена от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим в съслужение с архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска света митрополия и игумен на Роженската света обител, ставрофорен иконом Георги Кумбаров, секретар на Неврокопска света митрополия, иконом Андон Шавулев, председател на църковното настоятелство, иконом Кирил Котев и дяконите Ивайло Славилов, Христо Паланков и Георги Кацаров. Песнопенията на светата служба бяха изпълнени от митрополитския хор с ръководител протопсалт проф. Йоанис Папахронис.

  По време на светата служба в свещенически сан бе ръкоположен дякон Ивайло Славилов, който ще извършва своето свещеническо служение в престолния град на Неврокопска епархия.
  Митрополит Серафим се обърна към новоръкоположения свещеник с поздравителни и напътствени слова:
„Днес Господ ни удостои със Своята велика милост. В днешния ден да пристъпим към твоето ръкополагане в свещенически сан. Днешният ден е твоята лична огнена Петдесетница, в която ти ще приемеш благодатта на свещенството чрез ръкополагането от архиерея и чрез тази благодат на Светия Дух, която ти се дава ще можеш вече не само да помагаш, както в дяконското служение при извършването на светитет тайнства, но и сам да извършваш тези тайнства, които е възможно за свещеническия чин в Православна Църква. Най – вече предстои да призоваваш и да низвеждаш Светия Дух над Светите Дарове, коитосе прилагат на Светата Трапеза и се претворяват в Тяло и Кръв Христови по време на Светата Евхаристия в светата Божествена Литургия. Това е Тайнството, с което са свързани всички други Тайнства в Църквата. Също така предстои да кръщаваш и обновяваш чрез купелта на кръщението човеци, като чрез кръщението в Светия Дух и чрез миропомазанието ще ги правиш жители на Царството Божие, разбира се и след като полагаш и пастирски грижи за тези, които ще ти бъдат поверени като паство и енория за които ти да бъдеш молитвеник, да бъдеш пастир и учител на Божия закон и пример за всяка добродетел. Предстои, приемайки свещенството по думите на Спасителя, да връзваш и да развързваш греховете на човеците и трябва да бъдеш особено внимателен в извършването на това Тайнство на покаянието при изповедта. Да не би чрез прибързано развързване да се подхвърлят хора в лекомислие и небрежност към своето спасение, нито пък чрез прекомерно задържане на греховете и налагане на тежки епитимии да бъдат хвърлени в бездната на отчаянието, ропота и безнадеждността и по този начин да се погубват техните души. Във всичко това трябва да бъдеш много внимателен, извършвайки всички свещенодействия в своето служение, защото всеки който върши с нерадение и небрежение делото Господне, както ни казва и Свещеното Писание е проклет и ние трябва да бъдем много внимателни, когато пристъпваме да извършваме всяко едно наше служение в светата ни Църква. Преди всичко, за да бъде действена благодатта на Светия Дух в своето служение, която днес ти се дава трябва да имаш добродетелн живот според Божиите Заповеди и според правилата на светата ни Църква. Да бъдеш пример и образец на добродетелност първо ти, а след това да изискваш от тези на които преподаваш и проповядваш Словот Божие. Трябва да бъдеш безстрашен във всички трудности и изпитания, които предстоят в твоето служение и да не се плашиш нито от силните на деня, нито от безумието на човеци, които са се отделили от Бога и не знаят какво вършат, но винаги имай пред очите си Господа, Който ще ти дава сила и ще те укрепява, а щом Господ е с нас никой не може да бъде против нас. Бъди винаги учтив, любезен и братолюбезен с другите свещеници и твои братя по служба и по сан. Извършвай всичко с послушание в твоето служение към иерархията на църквата и своето епархийско началство. Извършвай с трепет, благоговение и подгтовка, каквато подобава всяко едно от свещенодействията в Цървката имайки в предвид всичко това ще можеш да съхраниш залога на благодатта, който днес предстои да получиш цял и невредим във Второто Пришествие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Който те кани от днес още да влезеш в Неговата радост.“
  В края на светата Литургия Митрополит Серафим се обърна към миряните и говори за чудото, разказано в Светото Евангелие при изцеряването на двамата бесновати от гадаринския град, както и за срещите на Господ Иисус Христос с различните хора.
  Много пъти ние молим от Господ нещо за себе си или за своите близки, очакваме и се надяваме да получим това, за което просим. Искаме да дойде при нас Самия Господ, да извърши чудо, да покаже знамение, да направи нещо, така че ясно да разберем и да не се налага да правим усилия да потърсим пътя си в живота и въобще много пъти в молитвите си искаме Господ всичко да свърши за нас. Дори може да искаме Господ всичко на готово да ни свърши. И когато стане така, че Господ се доближи до нас по някакъв начин било като изпълни нашата молитва или чрез нещо покаже, че Той е близко до нас, пред нас и постоянно с нас, тогава става интересно как ние приемаме факта на явното свидетелство, че Бог е дошъл до нас. В днешното Евангелие има описани две такива срещи на Господ с няколко различни групи хора. Едната е малката група от двама бесновати, за които говори свети евангелист Матей, които били толкова бесновати, че никой не смеел да доближи до тях и нищо не е могло по човешки да бъде направено за тях. Те живеели по пущинаците извън града, като се скитали голи, безобразни и страшни, като може би техните близки са страдали, че имат такива роднини, приятели и съграждани. Когато идва Господ Иисус Христос показва какво е състоянието на тези хора и че те се мъчат, заради бесовете, които са се вселили в тях. Господ провежда разговор с бесовете, които разпознавайки Го и знаейки Неговата пълна власт над тях са молели да не ги отпраща далеч в бездната, а в едно стадо свини, което е пасяло наблизо. Господ им позволил и така под въздействието на бесовете стадото свини се издавило в морето. Виждайки всичко това Господ предстои да се срещне и с тези, които са видели случилото се с бесноватите. Именно техните роднини, приятели и съграждани, които като разбрали какво се е случило с бесноватите и още по страшно с техните свине излезли всички отвън пред града, за да чакат и посрещнат Господ. И те както и бесноватите без да очакват са били изцерени от Него поради милосърдието Му. Срещата обаче им е малко странна, защото за разлика от други случаи, където хората се радват на изеленията, които Господ е извършил, тук се натъкваме на граждани, които скърбят за това, което Господ е направил и Го молят да си отиде от техните предели.
  Такива сме и ние хората, когато Господ се доближи до нас. Когато извърши някое чудо и изпълни някоя наша молитва, изцели някой болен или подкрепи някой нуждаещ се за когото и ние се молим. С това виждаме, че Господ е близо до нас, но като разберем това ние чуваме гласа Му, който казва: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя“. А това означава да отидем при Него и да се вслушаме в Неговия глас и да изпълняваме Неговите заповеди. Това означава да се борим със страстите, да скъсаме с греховете си, да отхвърлим пороците си и да носим кръста си, защото гласът на Господ казва: „Който иска да върви след Мене и не вземе кръста си и така върви след Мене без да вземе кръста си не е достоен за Мене“. Всичко това и многодруги работи започва да ни говори Господ, когато се доближи до нас. И ако се вгледаме в примера на гадаринци ще открием до голяма степен и себе си в тях, защото искаме от Господ да изцери нас или някой друг, да извърши чудо, да покаже знамение, да направи всичко онова, което сами не можем да направим в този живот. И когато Той започне да отговаря на нашите молитви се оказваме като гадаринци, че не сме готови ние да отговорим на Неговите призив и любов. Не сме готови да отговорим с вяра и пълно упование в Него, защото се страхуваме и боим най-вече от това, че трябва да променим себе си. От това братя и сестри се притеснявали и страхували и гадаринци, коит окато видели, че Господ благоволи към тях, но в същото време не одобрява това, което вършат. Вижда тяхното пристрастие към плътското и материалното, дори отхвърлянето на истинния Бог. Всичко това, с издавянето на свинете Господ им показва, че не одобрява у тях, но изцелявайки двама бесновати показва, че е готов да помогне и е дошъл да изцери и хората от този град.
  За това в едно друго от Евангелията се разказва малко по-подробно за този случай, само че там се описва за единия бесноват, който като се изцерил стоял при нозете на Иисуса вече разумен, смислен човек и Го молел на тръгне с Него и учениците Му. Не искал да се отделя от Него. Изпълнен бил с Божията благодат и тази радост от близостта с Христос той не искал да прекратява. Но Господ промислително и от любов и към неговите близки, които така недружелюбно се отнесли към този момент и Го отхвърлили, скърбейки поради своите пристрастия, Господ му казал: „Отиди в твоя град и разказвай на всички какво ти стори Господ.“ За да може да благовести делата на Бога и да разказва чудесата на Иисуса Христа, та които желаят да се обърнат и повярват в Него, да се променят и спасят.
  Тази среща, братя и сестри, се случва в нашия живот, може би ако бъдем внимателни, ежедневно. За това нека да бъдем внимателни над себе си, да бъдем по-събрани в себе си и да изследваме себе си. Дали сме готови, когато молим Господ да дойде да се всели в нас, да живее с нас. Дали сме готови, обаче да Го приеме, когато Той направи това. Това означава готови ли сме да променим себе си. Готови ли сме да вървим по пътя на покаянието, по пътя на преобразяването на себе си. От пороците, страстите и греха да се въздигаме към добродетелния живот по думите на Спасителя. Тази готовност трябва да търсим у себе си, и ако я нямаме преди всичко друго да молим Господ това да ни дарува. Защото това означава, че търсим Царството Божие и Неговата правда, а за всичко друго земно тук Господ в контекста на това казва: „Не се притеснявайте, ако търсите Царството Божие и Неговата правда всичко останало ще ви се придаде .“ Това да дарува на всички Господ по Своето неизказано милосърдие и човеколюбие.
  Още веднъж да поздравим новия свещеник на епархията ни отец Ивайло Славилов, който ще поеме своето енорийско служение в престолния град на Неврокопска митрополия. Пожелавам му на добър час, благодатно служение с Божията помощ с много усърдие, любов, старание, себежертвеност и всеотдайност за благовестието на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
  Честит и благословен празик на всички!

Проповед на Негово Високопреосвещенство Неврокопски миртополит Серафим в Неделя трета след Петдесятница

  В неделя, трета след Петдесятница, в благоевградския катедрален храм „Въведение Богородично“ бе отслужена архиерейска света Литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим в съслужение със свещениците от храма и придружаващите го дякони. Песнопенията бяха изпълнявани от митрополитския хор „йеромонах Неофит Рилски“ с ръководител прот. проф. Йоанис Папахронис.

  В края на светата служба митрополит Серафим се обърна към миряните с напътствени думи, разясняващи неделните слова от светото Евангелие.
  "Братя и сестри в Христа, в светото литургийно Евангелие чухме думите на Спасителя, които ни казват, че светило за тялото на човека е окото. И ако окото е светло, то и цялото ни тяло ще бъде такова, но ако окото е тъмно, то тогава и тялото ни ще бъде тъмно. Разбира се тук Господ няма предвид цвета на очите ни, защото не външността и външните белези на човека са определящи за неговата душевност и неговия духовен живот. С тези думи Спасителят ни казва, че каквото е окото за тялото, сравнява го с нашето духовно възприятие и със света около нас, със състоянието на целия човек, с душата и тялото на човека, както видимата светлина се възприема от очите и тя става достъпна за цялото тяло на човека, така и духовната светлнина се възприема чрез нашите духовни възприятия. За това когато възприятията ни на света около нас са такива, че водещият критерий, според който възприемаме нещата в живота и света на всеки един от нас ако е Христос, то тогава и целият наш живот и тяло ще бъдат осветени от Христовата светлина. Ако обаче нашето мислене за този живот, в който живеем е свързано само с плътското, материалното, удоволствията и страстите, то тогава това ще бъде и съдържанието на живота, такава ще бъде и светлината, с която ще бъде озарен и целият наш човек, вътрешен и външен. Христос казва: „Ако светлината в тебе е тъмнина какво ли ще бъде, ако приеме човек напълно тъмнината“. С тези думи, макар и трудни за разбиране, Господ насочва нашето внимание към това, че всичко каквото възприемаме в нашия живот и ежедневие, всичко онова, което се случва около нас и виждаме с очите си трябва да бъде преработено по такъв начин от нашата мисъл, че то да придобие духовно съдържание. И да насочваме нашето внимание чрез възприемане на външните неща към онова, което Бог е промислил и отрежда и което представлява Божия воля.
  Много пъти ние хората възприемайки нещо от живота около нас го преработваме по такъв начин, че да виждаме само неговата отрицателна страна, макар и такава да не съществува. Всичко това е въпрос на нашата духовна разсъдителност.
  Известни са думите на Свети Паисий Светогорец, който говори за духовното възприятие и светлина, която трябва да влезе в нас чрез нашите духовни сетива. Той насочва нашето внимание върху изследването и вниманието над себе си чрез изследване на нашите мисли. И казва, че ако нашите мисли ги сравним с една машина, която произвежда сладкарски изделия всичко, което вкараме в тази машина ще излиза като нещо приятно и желано. Но ако тази машина бъде за военната индустрия всичко, което вкараме в нея ще излиза във вид на куршуми и оръжия и други подобни неща, които може да сравним с тъмнината, за която Господ казва, че ако е за нас светлината в нашия живот, какво ли ще бъде, ако възприемем истинската духовна тъмнина. За това Господ ни призовава чрез тези думи да бъдем бдителни над себе си как възприемаме нещата от живота около нас.
  Свети Теофан Затворник в своите поучения също изследва много внимателно този въпрос и доказва, че всичко което виждаме може така да бъде възприето от нас, че то да бъде за наше спасение. Дори и неща, които си мислим, че са вредни и неутрални за спасението на душите ни. Но когато чрез нашата мисъл ние ги възприемаме така, че да премислим предметите и събитията около нашия живот чрез Евангелието и чрез Словото на Господ Иисус Христос, то тогава всичко онова, което влиза в нас премислено през словата на Спасителя влиза като светлина в нашите души, защото по този начин човек внимавайки над своите мисли ще се предпазва от злото и ще се насочва към предпочитане на доброто. По този начин Христовата светлина чрез думите, словото Божие и Евангелието влиза в нашия живот и тогава, както казва и Господ цялото тяло на човека е светло, защото окото му е светло. Т.е., ако обръщаме в добри помисли всичко, което се случва с нас то тогава и животът ни ще бъде онази светлина за която казва Господ, че трябва така да светне пред човеците, че като видят тази светлина другите хора да прославят нашия общ небесен Отец. И завършват думите на Спасителя в днешното свето Евангелие, че по този начин трябва да устроим мисленето си, възприятията си в този свят, че първо, водещо във всичко да е Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало, от което имаме нужда в този живот Бог ще ни даде, така както дава пример с полските цветя, птиците и животните, които в своите физиологически потребности не са лишени от нищо и въпреки, че не се трудят и грижат те имат прекрасен вид, създаден от Бога, който по никакъв начин не изменят и не нарушават, но винаги обновяват и поддържат тази красота така, както Бог я е създал.
  За това и ние да търсим първо Царството Божие и Неговата правда и следвайки словото Божие, четейки Светото Евангелие, внимавайки над думите на Христос и тогава, ако това поставим като водещо начало и принцип в нашия живот, да съобразяваме всичко със словата на Спасителя, тогава Бог както обещава няма да ни лиши от всичко, което е потребно и което не е пречка и вредно за нашето спасение в този живот.
  Божието благословение да бъде над вас"

РЕЛИГИЯТА В УЧИЛИЩЕТО

Протойерей Спас Георгиев Веселински Църква „Рождество на Пресвета Богородица”, гр. Симитли

  Много и различни са въпросите на времето, което преживяваме, но струва ми се, че един от най-живите и най-важните за нас е въпросът за възпитанието и образованието на нашата младеж.
Той естествено вълнува всички родители, като при това се касае до тях, не тъй отдалечен и не по теория само, а по най-близък и практичен начин, защото решава съдбата на техните собствени деца.
От този въпрос са заинтересовани и всички желаещи истински просветното развитие на нашия народ: въпросът за възпитанието и образованието на младежта е същевременно една от съществените страни на въпроса изобщо за просветителното развитие на народа в умствено и нравствено отношение, като първо и главно условие за обществено и частно благоденствие.
В какво друго може да се състои усъвършенствуването на човека, ако не във възможното пълно развитие на неговите нравствени и умствени сили? И кой, ще твърди, че по-добре е да се обрекат тези сили, които са жадни за дейност, на жалка, празна заспалост, отколкото да се разкрият и проявят в правилна и полезна дейност. Но пита се: всяко ли образование води човека към истинско съвършенство? Има, както е известно, образование лъжовно, има просвещение мнимо, мечтателно, вредно, което води човека не към истината, а към заблуждението, - не към доброто, а към злото, - не към щастие, а към погибел.
И в сегашно време, както и всякога, между различните мнения за възпитанието и образованието се чуват мнения не всякога разумни и основателни, често пъти мечтателни и нереални, понякога лъжливи и вредни.
Има например хора, които искат да уверят и себе си и другите, че човек може да постига съвършенство само по пътя на естественото развитие на физическите, умствените и нравствените си сили. И затова считат религията (християнската) или за едно от обикновените безразлични средства за усъвършенствуването на човека, или дори за съвсем излишна и ненужна.
И по този начин в шума на учебно-педагогическите препирни, тази страна на въпроса за възпитанието някак се отрича и при това едва ли само от наемните възпитатели на младежта. А пък от това отричане, или от неправилното 97 поставяна на тази страна на въпроса, всичкото наше образование може да изгуби своето значение и всичката си благотворна сила за обществото. Зданието на българското образование трябва да бъде издигнато върху религията като главна основа. Училището трябва да има и религиозна цел. Там където биха поискали на науката и на образованието да положат друга основа, освен Иисус Христос и Неговото Евангелие, дори и там където не съвсем отхвърлят религията в това отношение, а й отреждат само известно ъгълче и само намазват с нея храмът на науката – там няма НАУКА в нейното велико просветно значение, там трябва да се очаква велико разрушение и такива плачевни последици, които на обществото няма никак да се понравят. Като оставим настрана политическите, практически-житейските и всякакви други случаи и второстепенни цели, които се имат често пъти предвид при поставяне на въпроса за образованието и неговия главен характер и направление, тук ще поставим този въпрос на общочовешка почва. Т.е., коя е най-първата и главна цел на всяка наука и всяко образование по отношение към човека изобщо, към неговото лично достойнство, и не отнасящо се към това, до колко, до каква степен той може да бъде полезен комуто и да било със своята наука и образование?
Затова ние поставяме въпроса така, защото другият въпрос за относителната полза на това или друго направление в науката е въпрос второстепенен и производен. Важно е не това, за каква практическа дейност ще бъде способен човека след като излезе от храма на науката, а е важно това, добър или лош човек ще излезе оттам. В последния случай, кому и защо е нужно неговото образование, когато в първия случай сам човек ще бъде въплътена полза. Където и да го поставиш, каквото и да му поръчаш, навсякъде може да се очакват само добри плодове от неговата наука и образование. Без съмнение ние не желаем да кажем, че практическите и житейски цели трябва да бъдат отстранени при възпитанието. Не, ние разсъждаваме само за главните и второстепенните, за основните и производни цели на възпитанието. Към първите именно отнасяме развитието у човека преди всичко на ЧОВЕКА, т.е. на неговите основни сили и способности и на неговото човешко достойнство. Това трябва да бъде основната цел на всяка наука и образование. Но нека разгледаме, в какво именно трябва да се състои правилното и стройно развитие на човека, и кое именно от него подлежи на педагогическа грижа? И тук с пълна яснота ще се 98 открие нашата основна мисъл, че без помощта на религията не е възможно правилно възпитание, че тя е главната основа на всяка разумна педагогика. С понятието за човека преди всичко се свърза понятието за неговата разумност и неговото отличително достойнство, което го поставя над всички останали твари във вселената, така че дотолкова можем да наречем човека с това благородно име – ЧОВЕК, доколкото той е същество мислещо и умно. Първата грижа на всеки педагог трябва да бъде правилното развитие на умствените сили във възпитаника. Преди всичко трябва да запали в него искрата на любознателността , след това със съразмерна и целесъобразна практика да придаде енергия и якост на неговите умствени сили; и най накрая да покаже належащия и верен път, по който вече сам възпитаникът трябва да търси и да постига истината. С тези три пункта се изчерпва всичката дейност на педагога при развитието на разумната страна на човешкия дух.
Що се отнася до средствата за това, то най-главно и, може да се каже единственото средство е науката в нейните безбройни отдели; защото умът е жаден за знания и науката ги предлага в изобилие. И трябва да отдадем чест на съвременната педагогика – колко много тя е направила по първите две точки, т. е. относно начините за развитието и укрепването на умствените сили у младото поколение. Всичко това, разбира се, е прекрасно, и ний трябва да благодарим на Бога, че сме поставени в такива благоприятни условия за умственото развитие на нашите деца, и сме длъжни с всички сили да се възползваме от тях. Но нека не забравяме, че има и друга важна точка, на която всеки педагог трябва да обърне внимание при развитието на умствените сили на възпитаника. А именно, възпитаникът не само трябва да бъде развит умствено, но и да бъде поставен на правилния път към истината, за да може в по късен етап, без чужда поддръжка, да върви направо и успешно да поддържа истината. Известно е, че според умножаването на познанията в главата на човека и според това, откакто умът започне да чувствува своите сили, в човека се пробужда стремеж да обобщава своите познания, като ги подрежда към някаква обща изходна точка. Това време е най-важното в нашия психически живот, от него зависи всичката съдба на по-нататъшното ни умствено развитие.
Човешкият дух, като се стреми със силата на научния анализ да разгледа и постигне безграничното разнообразие на живота, търси да намери една и основна истина. И за забелязване е, че колкото повече е разнообразен и широк умственият кръгозор на човека, колкото повече той постига частни истини, толкова по-дълбоко той започва да 99 постига връзката на тези истини със заветната за него, но някак тайнствена и върховна истина, и толкова по-настойчиво у него се явява желание да открие тази истина. Не някакво отвлечено и безпредметно желание, а самата единосъщна, жива и лична истина – Бог се явява на човешкия дух в неговата възвишена идея на основна първоистина. Дали за това истинските и дълбоко учени хора всякога са били и дълбоко религиозни? Твърде естествено е, че целият живот на такъв човек придобива някакъв възвишен и съзерцателно-религиозен характер. Известно е, че и най-дълбоките философи на древността били високо-религиозни личности. Такъв бил Платон, според философията на когото последната цел на човека е Бог, като върховно благо. Такъв бил и знаменитият ученик на Платон – Сократ, който отъждествявал самата наука с добродетелта; защото според неговата философия, добродетелта не е нищо друго, освен знание, тъй че мъдрецът неизбежно е и добродетелен човек. Може би знаменитият мъж и философ на Древността щеше да измени някак своя оригинален възглед за науката и добродетелта, ако беше поживял в нашето време и ако беше се запознал със съвременните учени. Той щеше да види, че науката не всякога води към добродетел, а много често се случва точно обратното. Всичко това е плод на разделението, дори и на враждата, между знанието и религията и науката и нравствеността, което доказва отрицателната страна на онази наша основна мисъл, че религията трябва да се полага като силна и трайна основа при умственото развитие на човека; че науката сама по себе си, без ръководството на религията бива като оръжие с две остриета и може да принася твърде гнили и отровни плодове. Тези хора с глава набита с всякакви познания, но със съмнителна и непостоянна нравственост, тези учени-недоучени хора не щяха да имат такова настроение, ако от младините им религиозният елемент бе въведен в тяхото възпитание, и ако Бог се носеше пред тяхното детско съзнание не във вид на откъслечно и сухо понятие, взаимствано само от учебните книги, а във жив образ на всеблаг Творец на вселената, на любящ Отец и всевиждащ Промислител за човешкия род.
В разумната педагогика, която се ръководи от правилата и уставите на Христовата църква, има хиляди средства да оживи в детските мисли светлия образ на небесния Отец и да го приближи към детското сърце. От това произлиза, че колкото повече се настоява само на умственото развитие на младежта, толкова по безцветно е това развитие. И тъй, ако не искаме да обезличим своите възпитаници и да отнемем всяка цена от техния 100 умствен капитал, несъмнено трябва в основата на тяхното научно образование да положим религията. Но както е известно, с научното образование не се изчерпва задачата на възпитанието, защото умствените способности не съставляват всичкото богатство на човешката душа. Има в нея и друга, не по-малко висока и благородна област, а това е сърдечната област. Сухият и научен анализ може да убие всяка жизненост в човека. Не трябва да се забравя, че както умът на човека се стреми към истината, така и сърцето му е жадно за хубост и изящество, и търси съответните наслаждения. Тази благородна жажда, напълно достойна за човека, е и съществения признак на неговото богоподобно достойнство. Да я развиваме и удовлетворяваме е нужно не само за това, че тя съществува в нашата душа, а и затова, че с това развитие ние помагаме на човека да бъде това, което той трябва да бъде по своята идея, и че като забравяме и изоставяме естетическите потребности на човека, ние забавяме и затрудняваме пътят за постигането на неговото човешко достойнство. Само религията открива на човешкото сърце първо-върховния извор на всяка хубост и на всяко изящество. Само тя е в състояние да приближи нашия дух към този Божествен извор и да му даде да почувствува всичката негова хубост и всичкото блаженство на вътрешното съединение с Него, - и, следователно, само религията е в състояние да развие у човека истинско благородство и истинско изящество на душата. Само Светата Христова религия може да придава на всичката човешка жизнедеятелност истинска хубост, защото тя, а не дребнавата чувствителност, създава истинска душевна хубост. Да гледаме светлия лек на Спасителя, изпълнен с божествена сила и величие, и в същото време сияещ от неизказана любов към човечеството. По чист и висок идеал ний няма да намерим за своите цели, трябва да приближаваме към него нашите възпитаници. Да ги научим да обичат природата и в нейната хубост да намират отблясък от божествената хубост на нейния Творец.
А за това е нужно по-често да отваряме пред тях светата книга на Божественото Откровение, което ни е донесено от небето от самия Спасител на човешкия род. 101 Да се потрудим и да съумяваме да държим възпитаниците си под непрестанното влияние на тази свещена книга и тя ще облагодетелствува техните уши и ще внесе най- скъпоценен аромат на чистотата и невинността в техните сърца. След като развием ума и облагородим сърцата на своите възпитаници, следва всичкото си старание да насочим върху укрепване на тяхната воля в добро нравствено направление.
Можем дори да кажем, че всички предишни педагогически цели и старания са само подготвителни и спомагателни към тази главна възвишена задача. За това умът трябва да се развие в човека с науката, затова и сърцето му облагородяват с изкуство, за да го направят добропорядъчен човек , с влечение към доброто и с определен нравствен характер, силен за борба със злото и порока. Разбира се, че човек само тогава напълно съответствува на своето назначение, когато той е развит всестранно, т.е. когато той е умен, изящен и благороден. Религиозното възпитание се намира в тясна връзка с нравственото, на което изобщо всички християнски педагози са обръщали особено внимание, като са имали нравствеността за най-добро украшение на човека. Нравствеността и религията са имали такава тясна и не разкъсана връзка помежду си, че първата зависи напълно от последната. И ако теоретическите убеждения и възгледи на хората всякога имат право и непосредствено влияние върху практическата дейност на човека, като й придават различен характер, толкова по-тясна и по не-разкъсана трябва да бъде тази връзка между теорията и практиката в религията, която има най-могъщото влияние върху живота на човечеството. Религията е теорията, а нравствеността е практиката, началото и направлението, на която се определят от религията. Нравствеността е следствие, строг извод от религията, която й дава свой смисъл, своя сила. Нравствеността е по-строга, по-чиста, по-висока и по-свята, когато религиозните вярвания са по-високи, по-чисти и по-съвършени. И както християнството е най-високата и най-съвършена религиозна форма, така и християнското нравоучение е по-високо и по-съвършено от всички философски учения за нравствеността. Началата на християнската нравственост са известени от Основателя на християнството, развити и разпространени от неговите ученици, разяснени и облечени в научна форма от богословите на всички векове и сега тя представлява такава наредена система, на която подобен пример не можем да намерим във всичката древност, във 102 всичките религии. Затова учението на нравствеността трябва да влиза в общия състав на религиозното знание и трябва да се преподава заедно с религията. По такъв начин религията служи за основа на нравствеността, за почва, върху която се утвърждават нравствените правила, като получава от тях всичката си сила и жизненост; връзката между тях е най-тясна, както между причината и следствието, теорията и практиката.
Ако разбираме нравствеността само в отрицателен смисъл, като с отсъствие на външни груби пороци, ако под добър човек разбираме такъв, който да не причинява само явна вреда на други, разбира се, можем да се съгласим, че не само последователят на всяка религия, но и безбожникът може да бъде добър и нравствен човек в този смисъл на думата. Обществените закони, приличието, страхът от наказание, лошото име и собствената изгода от не правене зло на другите, - всичко това може да удържи човека от груби пороци.
Начало и мотив на нравствеността тук ще бъде всъщност егоизмът, желанието да бъде човек безопасен и да има удобства в живота, от които обществото допуска да се ползват само тези, които не нарушават обществените закони във вреда на другите. Но можем ли да се удовлетворяваме от такова тясно и едностранчиво понятие, с което всъщност се отхвърля всякаква нравственост, защото то допуска всички пороци и страсти, стига само да не се нарушават явно правата на другите? При това, уважението към общественото мнение и страхът пред закона могат да служат като юзда за безнравственост дотогава, докато общите мнения и закони са достатъчно силни, но щом човек може безнаказано да ги презира или нарушава, няма какво да го задържи в пътя към злото. Истинската нравственост трябва да се състои в такова настроение на душата, според която човек уважава и изпълнява нравствения закон по собствена добра и свободна воля, без да бъде подбуждан към това нито от някакви външни принудителни условия, или пък от егоистични съображения, но по чиста и безкористна любов към доброто. А къде ще намерим желание и сили за такава нравственост, ако отхвърлим нейната солидарност с религията? 103 Човек по природа се стреми към доброто, ако не среща за това някакви особени пречки отвън, които го карат неволно да прави зло вместо добро.
Ако тези пречки бъдат отстранени, човек естествено ще бъде добър и нравствен. Време е, отдавна вече е време, сериозно да се позамислим над въпроса, трябва ли да се обърнем към светата Христова религия и към възпитателното влияние на Православната църква. Време е да преобразим нашето, както домашно, така и обществено и училищно възпитание, и да го поставим на нови, строго религиозни православни начала, защото от характера и направлението на младото поколение, което расте в училищата, зависи съдбата и характера на цялото общество. Но недопускането на преподаването на религията в училището противоречи на основното понятие за училището, което не е нищо друго освен продължение на семейството. А преназначението на семейството се състои не в даване на младите му членове на физическо и умствено развитие, но главно в образуването у тях на нравствено- религиозен характер и направление.
Само с надлежно изпълнение на тези две условия семейството постига своето назначение – да приготви напълно достойни и способни членове и работници на обществото, Църквата и държавата във всички поприща на тяхната жизнена дейност, т.е. умствена, социална, политическа и религиозно-нравствена. Следователно и училището по самото си предназначение, като приемник на семейството, трябва да преследва същите задачи, инак то ще изгуби всичкия си смисъл, ще престане да бъде училище. Свидетели сме на изминали времена, когато се стремяха да отрекат религията и нейното назначение. Но религията е такава естествена потребност на човешката душа, както е естествена и необходима потребността от знания; следователно и удовлетворяването на тези потребности не може да се ограничава с един, който и да е период на човешкия живот, а напротив трябва да съществува във всички степени на неговото развитие и да се усилва съобразно прогресивното движение на това развитие. Не може да се каже, че детето или младежът се нуждаят по-малко отколкото мъжете и старците, или пък никак не се нуждаят. А тъй като развитието и удовлетворението на религиозно-нравствените потребности във всички възрасти на човешкият живот стават само в семейството, училището и Църквата, оттук пък явно следва, че училището в 104 никакъв случай не може да се отминава без преподаване на религия в него, така както не могат да бъдат мислими без това преподаване семейството и Църквата. По такъв начин като вземем под внимание всичко казано дотук, достигаме до следните изводи: - На училището целта трябва да бъде и религиозна. - Религиозно-нравственото възпитание е така също необходимо в училището за доброто постигане на неговата основна задача – всестранно развитие на човечеството , както и чисто научното образование е необходимо за постигането на същата цел. Иначе училището никога не може да изпълни по надлежен начин своята основна задача. - Необходимо е, щото преподаването на религиозно-нравственото възпитание да съществува не само в семейството и в Църквата, но и в училището, иначе семейството и Църквата не са в състояние да изпълнят своето високо предназначение.
Тъй като в семейството, училището и Църквата се изработва всичкият строй на умствения, социалния, политическия и религиозно-нравствен живот на народа; - без преподаването на религиозно-нравственото образование в училището не е мислимо у нас не само развитие , но и съществуване на нравствена общочовешка, а толкова повече национална цивилизация. И на края трябва задружно и единодушно да се заемем с общата и за всички ни еднакво скъпа задача – възпитанието на нашата младеж в религиозен и православен дух. Средствата и прийомите за това са твърде разнообразни и значително разработени от Църквата и науката, но най-важното е това, ако всички се въодушевим от тази обща идея. АМИН

Св. Йоан Рилски – патронът на нашите будители

  Свети Йоан Рилски е първият будител на българския народ, но в годините на атеистичния режим той бе откъснат и отдалечен от обществото, но близък до този Дух, който е сгрявал човешките сърца. Хората са пътували дълго време за да вземат благословение, да видят очите му, да се докоснат до ръката му. Те са усещали именно този човек, който е придобил Божествения Дух.
След възстановяването на празника преди повече от 20 години, той бе лишен от естествения си патрон. Днес празника на народните будители се чества на 1 ноември, когато е старата дата на честване св. Йоан Рилски Чудотворец и в периферията остава този факт, че св. Йоан Рилски е патрона на нашите будители. Днес по-често за патрон на народните будители се смятат революционерите, поетите, писателите и хората на интелектуалния труд, но малко внимание се обръща на светостта и на хората, придобили Светия Дух в своя живот. За съжаление още по-печално е, че за будители се считат и хора противници на този Дух, като еретика поп Богомил в миналото, а в наше време Петър Дънов и последователите му, Ванга и други, всички последователи на един друг дух. В един учебник на нашите деца пише, че: „свети Иван Рилски и поп Богомил са два различни пътя“ - да те наистина са различни, защото единия път е живот по Бога и придобиване на Светия Дух, а другия е лъжливия, онзи който успя някога да излъже Адам и Ева, който успява да лъже и днес, а и за в бъдеще хората да го изберат, но той е неверния, там не се придобива нито Бога, нито светия Дух, нито Царството Небесно.
Свети Йоан Рилски се подчини, изцяло на християнския закон, който учи че: „всяка власт е от Бога“ (Рим. 13:1), за разлика от богомилите, а и от днешните дъновистите, които казват че властта е от дявола и за това не трябва да се подчиняваме нито на църковната, нито на светската власт. Това е едно анархично учение и за съжаление придобива все повече популярност и чрез медиите, но което не ни води към Христа. Св. Йоан в живота си придоби Божествения Дух, защото той последва проповедта на Глашатая от пустинята, Предтечата на Христос, който каза: "Покайте се, защото се приближи царството небесно"(Мат. 4:17). Тази проповед свети Йоан Рилски следва през целия си живот. В края на живота си той написва завет към своите ученици и в края му казва: „Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога“. Това е така, защото през целия си живот той е насаждал в себе си това дълбоко чувство на покаяние.
Не случайно химнописците, когато са съставяли богослужебната прослава на нашия светец, първите слова от най-тържествения тропар, който и днес пеем, са свързани с покаянието, което е основата на неговия живот.
„ Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне…,,

Покаянието е мотива на неговия живот, който той е развивал ежедневно, покаянието е актуално и за нас и за нашето съвремие и нашия живот, защото само чрез него ще бъдем разпознати като Христови. Ако имаме покайно чувство, ако се стремим да насаждаме това чувство в себе си, не само когато се готвим за изповед и свето причастие, а ежедневно. Тогава в своя край на живота ще бъдем разпознати и ще има св. Йоан дръзновение пред Бога да каже за нас, ето Господи и чадата които ти ми даде.

проповед, произнесена от отец Йоан, игумен на Руенски манастир "Св. Йоан Рилски", 19 октомври 2016 г.

Карпасийски еп. Христофор: „Съборността в църквата се изразява в единство в Тайнствата“

  „Съборността в Църквата се изразява в два уникални начина. Първият е единството във вярата, а вторият е единството в тайнствата и по-специално в св. Евхаристия.


Така че, когато имаме единство във вярата и единство в тайнствата, особено в тайнството на Евхаристията, стигаме до общение и единство с Главата на Църквата – Христос“, каза в словото си днес Карпасийският епископ Христофор от Кипърската архиепископия. Епископ Христофор каза, че през последните няколко дни в Благоевград пребивават представители на почти всички православни страни и църкви, за да обсъдят как могат да съхранят това единство на вярата и единството в св. Тайнства от ересите и гибелните култове. „И това правим, не защото православието се намира в опасност, а защото ние самите рискуваме да загубим православието и вярата и ако ние загубим православието т.е. вярата, която е завещана от апостолите, пророците и светиите рискуваме да загубим преди това единството си с Главата на църквата – Христос и да престанем да бъдем църква. Църквата е едно сигурно, безопасно място, което ни осигурява вечния живот на Небето“, каза епископ Христофор.

автор: Ангел Карадаков
източник: www.dobrotoliubie.com

Митрополит Порфирий: Фундаментализмът се явява напълно противен на Православната църква

  „Днес съществуват много видове фундаментализъм, който по начало е консервативно войнствено движение, което се придържа строго към спазването на свещените текстове“, казва в доклада си митрополит Порфирий на IX междуправославна среща в Благоевград.


Според него явлението на крайни, зилотски течения е едно общо явление, което се наблюдава във всички вероизповедания.
„Простият консерватизъм, православизъм, това е когато Православието става идеология, която защитаваме, за да не бъде нарушена. Идеология, забележете, а не православие“, каза в доклада си митрополитът.
Той обясни, че терминът „фундаментализъм“ се явява в едно по-обхватно движине, което може да включи крайния консерватизъм и фанатизъм.
„В религиозната област тенденциите от фундаментализма се проявяват често с по-тежки последици на социално и обществено ниво. Основни черти на фундаментализма са завръщането и упорстването в традицията, както и убеждението, че „пазителят“ на тази традиция представлява някакъв вид съдия без разбиране на другия. Това кара фундаменталистите да приемат насилствени практики“, каза още в доклада си митрополит Порфирий. Той подчертава, че „хората, които имат проблем с фундаментализма (са фундаменталити б.р.) показват духовно разложение, антихристиянска и саморазушителна мания“. Митрополитът обръща и внимание на явлението фундаментализъм в православието. Той каза, че „фундаментализмът не е нов феномен, среща се навсякъде в света и във всяка една епоха. В православното християнство такива явления се намират в пълен възход. От гледна точка на индивидуалните различия е ясно, че винаги ще съществуват хора с такива наклонности“, казва митрополит Порфирий.
Според него „духовният опит на Църквата и на богословския подход показват, че такива движения са останали маргинални. Няма да е трудно, човек да намери доводи за това, че фундаментализма може да представлява разрушение на автентичната богословска мисъл“.
В доклада си митрополит Порфирий даде и цитат от стареца Паисий, който казва: „Предпочитам човека с цигара и вестник, отколкото да представя себе си като светец“. „Това не означава всички да тръгнем с цигара, а да не изграждаме въображаема святост и хората да ни мислят за светии“, каза още митрополитът.
„Трагично е, когато виждаме, че православен християнин казва, че служи на Бога, а диаметрално се намира на другия край на нещата“.
В доклада си митрополит Порфирий говори и за притчата за Митаря и Фарисея, а в заключение каза: „лесно може да се направи изводът, че у Православието може да се срещне фундаменталистки прочит на отците на Църквата. Човек с фундаменталистки възгледи казва, че използва всички начини да запази вярата от модерните неща в света. Такъв човек се затваря в едно или две мнения от богатата църковна традиция. Необходимостта на тези човеци да съгласуват този тесен подход към фундаментализма води до превръщането на православието в идеология.
Финдаментализмът се явява напълно противен на Православната църква, от живота на неизменната православна вяра, която се основава на седемте вселенски събора.
Това (фундаментализма б.р.) поражда разкол и оклеветяване на живота на православния християнин“, каза още митрополит Порфирий.

автор: Ангел Карадаков
източник: www.dobrotoliubie.com

Христос Янку: В Европа се прави опит за изтласкване на онези, които имат различно мнение

  „В Европа много интензивно се насърчава антирасисткото законодателство. Това е опит за изтласкване на онези, които имат различно мнение“, каза директорът на Кипърския изследователски център Христос Янку.


Той прочете своя доклад на тема: „Какво хомосексуализмът иска от нашето общество“ на IX среща за проучване на религиите и гибелните култове в Благоевград. Той подчерта още, че малцинството в лицето на хомосексуалната общност не само се приравнява на мнозинството в лицето на хетеросексуалнотие, но и вече се налага над него. Той даде пример с провелото се музикално шоу Евровизия, на което победител бе атрактивният изпълнител Кончита Вурст. „През 2014-та на Евровизия победител бе мъж-жена с брада. Кончита се казваше. Той бе много добре представен не толкова заради песента, колкото заради визията му. Детето ми ме попита какво е това – мъж или жена, но аз не можах да му отговоря“, каза Янку. „Хомосексуално движение, това е група хора имащи обща цел и придобиващи общи ползи. Основен двигател в движението е политиката“, смята Янку. „Основната доктрина на тяхното движение, е че полът не е дар, а се избира. Юнг и Фройд пък смятат хомосексуализма, в областта на психиатрията, като медикална и психиатрична болест“, каза в доклада си още Христос Янку.

автор: Ангел Карадаков
източник: www.dobrotoliubie.com

Свещеник Светослав Кючуков: Св. Илия е бил непримирим борец срещу езичеството

  На Илинден в България се почита Свети пророк Илия, чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание, което не случайно избухва именно на този голям за християнството ден. Пред агенция Фокус, свещеникът от Благоевград Светослав Кючуков, разяснява повече за празника и посланията му.


Кажете ни малко повече за самия празник?
– Самият празник Илинден е посветен на старозаветния пророк Илия. Той е живял горе-долу 9 в. пр. Хр. в Древен Израел. Бил е пророк, тоест човек който проповядва за един Бог, а по това време цар Ахав и неговата съпруга въвеждат един култ към едно езическо финикийско божество Баал. Характерно за свети Илия е, че той всъщност е бил непримирим борец срещу този чужд за юдеите култ и е направил всичко възможно, за да върне обратно на древните юдеи вярата в единия чист и истинен Бог.
Защо според вас именно тази дата е избрана за началото на въоръжените борби и може ли да търсим символика и връзка с библейските сказания за пророк Илия?
– Разбира се, че може да намерим символика и връзка, още повече, че както казахме пророк Илия е бил непримирим борец срещу чуждото идолопоклонство. Може би и нашите предци са искали да се освободят от чуждото робство и са имали дръзновението и смелостта на пророк Илия. Това е може би връзката.
Борбата за свобода на България и национално обединение винаги е била тясно свързана с църквата и вярата. На какво се дължи това според Вас?
– Според мен на първо място се дължи на това, че винаги Православната църква е отсявала мнението, че всеки един народ трябва да пази своята вяра и своята национална идентичност. Така например в класическия период на Византийската империя между църква и държава е имало една симфония и едно съзвучие, което за съжаление днес се наблюдава или много рядко, или в изкривен смисъл, но общото е това, че църквата винаги набляга на патриотизма.
В днешните времена на динамика в международните отношения, силните процеси на глобализация и мигрантските вълни от близкия Изток, остава ли силно мястото на църквата в живота на българина?
– За съжаление на този въпрос може да се отговори многозначно. Факт е, че така или иначе, в живота на съвременния българин има повече място за т.нар. битово християнство. Църквата някак си остава малко встрани. По какви причини става това не мога да кажа, но общо взето, като цяло не.
Живи ли са според вас понятията „родолюбие“, „патриотизъм“ и „вяра“ и като цяло следва ли българина в живота си ценности като тези?
– Някак си цялото това глобализиране и цялото ни съвремие е насочено в друга по-космополитна насока и самите понятия родолюбие, патриотизъм и вяра останаха само като понятия от учебниците и в по-малка или в по-голяма степен, не са тези ценности, които трябва да притежава всеки един от нас, и не само да ги притежава, но и да ги отстоява в живота си.
За финал на нашия разговор какво бихте искали да кажете на българина по повод Илинден и годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание?
– Искам да поздравя всички родолюбиви българи, които имат в себе си патриотизма, тъй като това е една голяма дата от нашата българска история. Малко или много, на мен някак си ми се иска всички тези понятия да са живи и да успяваме да взимаме пример от цялата наша история, за да можем смело да вървим напред, тъй като на човек и народ, които се учат от историята си и пазят националната си идентичност, няма какво лошо да им се случи.
източник: Агенция Фокус


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3

бр.4

бр.5