logo

"Кандилце"-православно периодично издание, бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Минали събития

Митрополит Серафим посрещна благоевградски ученици
в Хаджидимовския манастир

  Ученици от II а и II б клас на благоевградското училище СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ научиха повече за православните храмове в Неврокопска епархия. Децата ръководени от г-жа Костова и г-жа Иванова в двудневно пътуване на 2 и 3 юни 2017 г. посетиха Банско, Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. В Банско бяха посрещнати от свещеник Костадин Калайджиев, който им разказа за църквата „Св. Тройца“, най-голямата и красива църква в Неврокопска епархия. Те научиха повече за строежа на храма през тежките години на турското робство, за иконостаса и стенописите, изобразяващи основни събития от живота на Иисус Христос, Света Богородица и светите мъже и жени.

  След Банско учениците посетиха гр. Гоце Делчев и разгледаха гоцеделчевския исторически музей, където са събрани артефакти от историята и живота на този красив български край. Вечерта групата посети Хаджидимовския манастир „Св. вмчк. Георги“ и бяха посрещнати радушно от Неврокопския митрополит Серафим и игумена на манастира йеромонах Теофил. Деца, родители и учители разгледаха храма на манастира и се включиха във вечерното богослужение, след което вечеряха в трапезарията по манастирския устав с молитва и благословение на храната.
  На сутринта след утринното богослужение и закуска благоевградската група се отправи към с. Гърмен, където разгледа разкопките на старинния град Никополис Ад Нестум.
  Пътуването бе приятно, обогатяващо общата култура и благодатно, със срещите с духовниците от Неврокопска ехархия, и всички си пожелаха догодина да се включат в летните лагери на хаджидимовския манастир и да изучават във форма СИП „Религия-Християнство“ в училище.

Областно награждаване на участниците в
XVI-ия конкурс „Бог е любов“

  За поредна година всички участници от Неврокопска епархия в конкурса „Бог е любов“ бяха наградени. В неделя осма след Възкресение Христово, когато празнуваме Петдесетница в Митрополитския дом в Благоеград се състоя и самото награждаване. Десетки бяха децата, придружавани от свои близки дошли от различни краища на епархията. Те бяха поздравени и наградени лично от свещеник Стоян Бербатов, г-жа Екатерина Текерска, представител на РУО Благоевград и г-жа Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център и преподавател по предмета „Религия“ в благоевградски училища.

  Децата, които са заели първите места в конкурса на местно ниво бяха удостоени с грамоти, но награди имаше за всички уастници. И тази година ученици от Неврокопска епархия спечелиха първи места и при оценяването на националното ниво. Анна Кючукова от Благоевград и Елеонора Добрева от гр. Петрич.
  „Бог е любов“ е конкурс, организиран от Българската Православна Църква съвместно с Министерството на образованието и науката. В него могат да участват ученици от 1-ви до 12-и клас. Категориите, в които могат да се изявяват децата са: Проза (разказ или есе), Поезия, Приложни изкуства и Рисунка. Конкурсът се провежда в два етапа.
  В първия етап участието е по общини, райони и области, като ученическите творби се изпращат до съответния регионален инспекторат на образованието, като областна комисия определя първите три произведения от отделните видове творби по възрастови групи. Във втория етап заелите първи места ученически произведения от отделните направления и възрастови групи се изпращат от регионалния инспекторат по образованието до МОН, дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. След което национална комисия класира ученическите произведения по направления и възрастови групи.
  Тазгодишната церемония по награждаването се проведе в Троянския манастир „Успение Богородично“, като организационен домакин на събитието бе РУО – Ловеч.

Церемония по награждаване на спечелилите в конкурса
за ученици по превенция на наркоманиите
за 2016 - 2017 учебна година

  На 17.05.2017 г. в зала "22 септември" на Община Благоевград бяха наградени отличените ученици в конкурса на ОбСНВ към Община Благоевград по превенция на наркоманиите в две теми - "Моят любим национален герой"- за I - IV клас, и "Човекът - свободен и независим" - за V - XII клас.
  Общият брой на наградените е 125 ученика от общо над 700 взели участие от цялата страна. Сред отличените са и ученици от детски журналистически клуб "Кандилце" към Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.
  Грамоти бяха връчени и на всички училища и ръководители, които са се включили в тазгодишния конкурс.

Акатист към Пресвета Богородица

  В Седмата Неделя след Пасха, когато празнуваме светите Отци от Първия вселенски събор в църквата „св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ бяха отслужени Света Литургия и Акатист към Пресвета Богородица „Неизпиваема чаша“ от свещеник Светослав Кючуков, предстоятел на църковното настоятелство към храма.

  По традиция Акатиста се отслужва всяка последна Неделя от месеца от 10:00 ч. ,а идеята е на църковното настоятелство и Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Една възможност всички хора, страдащи от зависимост към наркотици, алкохол, цигари и други зависимости да съучастват в Богослужението и да потърсят молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица. На 18 май се честваше иконата „Неизпиваема чаша“, а тук може да прочетете информация и исторически сведения за нея.
  Иконата на Божията майка „Неупиваема чаша“, по иконографски тип, се отнася към древно изображение на Св. Богородица – „Оранта“, само че Младенецът е нарисуван стоящ в чаша. С това иконописецът навежда мисълта ни към Св. Тайнство Евхаристия. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието и тя действително е неупиваема, или неизпиваема. Майката Божия с вдигнати нагоре Пречисти ръце, като могъщ първосвещеник, ходатайствено възнася към Бога тази Жертва – Своя заклан Син, взел Плът и Кръв от Нейните Пречисти кърви, в пренебесния жертвеник за спасение на целия свят. Тя се моли за всички грешници, всички да се спасят и вместо към низките губителни страсти, призовава всички към неизстощимия източник на духовна радост и утешения. Неупиваемата чаша е небесна помощ и милосърдие приготвена за всеки нуждаещ се.
  Чудотворната икона на Божията майка се прославила в Русия през 1878 г., и е свързана с чудесното изцерение на един селянин от Тулска губерния от алкохолизъм. Човекът имал пророчески сън – явил му се благолепен старец, който му заръчал да отиде в град Серпухов и да се помоли на иконата „Неупиваема чаша“. Селянинът страдал от парализа на краката поради пиянството и не тръгвал на път. Тогава старецът му се явил още няколко пъти и той го послушал, макар и трудно пристигнал в манастира и помолил да се отслужи молебен. В обителта никой не знаел за такава икона, докато най-сетне се сетили, че в коридора към ризницата стояла потъмняла Богородична икона от X век, на която е нарисувана Светата чаша. Когато я разгледали внимателно на гърба открили надпис „Неупиваема чаша“. А на една от манастирските икони селянинът познал тайнствения старец – това бил преп. Варлаам, ученик на св. Алексий Московски. След молебена селянинът, не само оздравял от тежката болест, но и се избавил от гибелната страст на пиянството. Чудесната вест се разнесла из Русия и пред чудотворната икона започнали да идват хора, страдащи от алкохолизъм, а по-късно и от наркомания и техни близки. Те идвали да молят Владичицата да ги избави от недъзите и много от тях се връщали, за да И благодарят за оказаната милост.
  Иконата „Неупиваема чаша“ била на особена почит в град Серпухов. Било създадено и Братство на трезвениците „Св. Александър Невски“ и всяка неделя множество народ молитвено участвали в молебена към Света Богородица. В годините след революционния период в Русия, много храмове и манастири били затворени и през 1929 г. иконата безследно изчезнала, молебенът бил прекратен. През 1990 г. по инициатива на тогавашния архимандрит Йосиф, молебенът към иконата „Неупиваема чаша“ в гр. Серпухов бил възстановен, нарисувана била икона по подобие на първообраза и съставена служба и акатист по съществуващи по-рано ръкописи. По късно било определена и дата на честване на чудотворната икона на 18 май. Много са иконите „Неупиваема чаша“ в православния свят, сред тях има такива, които мироточат и кръвоточат и дават видим знак за Божествената благодат.

Форумът „Православието срещу духовната криза“ завърши

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим на 15-и и 16-и май в Благоевград се състоя форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието се организира от Православен информационен център на Неврокопска света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и община Благоевград.

  Форумът постави акцент върху живота и делото на Неврокопския митрополит Борис, който е бил голям духовник във бурното време, в което е преминал неговия живот, като не се е страхувал въпреки заплахите на комунистическата власт да проповядва Православната вяра на хората. Той е убит по поръчка на тогавашната комунистическа власт, а неговите литературни творби и публикации, които са насърчавали към опазване вярата и здравата ценностна система в българския народ са актуални и днес в духовната криза, в която живеем.
  Началото бе дадено с встъпителни слова от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска света митрополия, г-н Радослав Тасков, председател на Общински съвет Благоевград и д-р Теменужка Любенова. Всички те приветстваха организаторите и участниците като изразиха надежда форумът да се превърне в ежегодно събитие.
  В първия ден доклади бяха прочетени от: гл. ас. д-р Маряна Шехова Канелова от Югозападен университет „Неофит Рилски“, Педагогически факултет, катедра „Педагогика“; презвитера Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център, гр. Благоевград и член на екипа на ОбСНВ Благоевград; протоиерей Иван Генов и иконом Йордан Карагеоргиев, представители на Старозагорска света митрополия и протоиерей Михаил Манев от Варненска и Великопреславска света митрополия. Първият ден от форума завърши с вечерно богослужение и акатист към Св. Богородица „Неизпиваема чаша“, които бяха отслужени в храм „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“.
  Във втория ден бе представен филма „Това мен не ме касае“, чийто режисьор е свещеник Александър Новопашин, който служи в храм „Св. Александър Невски“ в гр. Новосибирск, Русия. Филмът показва реалната опасност от наркотиците и до къде може да стигне човек, започвайки с „безобидно“ опитване за забавление. Гости бяха ученици от 12 клас на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ с класен ръководител Пенка Ангелова, която изрази благодарност за поканата към нейния клас и сподели задоволството си от форума.
След прожекцията проф. д-р Иван Димитров и г-жа Станислава Кьосева от Центъра за проучване на нови религиозни движения (София) споделиха опита си като специалисти в своята дейност.   Всички изнесени доклади и представени теми провокираха въпроси и дискусии.
  В края на двудневния форум митрополит Серафим говори за духовната криза, в която живеем и как в съвременния свят сме заобиколени от изкушения, които лесно може да се превърнат в наши зависимости. Специално се обърна към учениците в залата като подчерта, че днес живеем сред много съблазни от най-различен характер и че трябва да сме много внимателни, за да не загубим свободата си като личности. Освен традиционните зависимости към наркотици, алкохол и тютюнопушене има и много други коварни такива, а при проблем да не се притесняваме, да не се срамуваме да потърсим подкрепа, да се обръщаме към близките около нас, към духовниците, да не се притесняваме да отстояваме свободата си и да се борим с пороците в нас. Опитвайки веднъж, трудно може да спрем и пътят към отказване много пъти граничи с невъзможността. Само с Божията помощ и вярвайки, че невъзможното за човека е възможно за Бога можем да постигнем успех в преодоляването на различните зависимости. Да устоим на изкушенията можем само като следваме пътя посочен ни от Самия Господ Иисус Христос, който е Пътят и Истината и Живота.
  Докладите от конференцията ще бъдат качени в сайта на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в раздел „Публикации“ – pic-blg.com.

Форум „Православието срещу духовната криза“ ще се проведе в Благоевград

  С благословението на Неврокопския митрополит Серафим Православният център на Неврокопска св. митрополия, Община Благовеград и Общинският съвет по наркотични вещества организират форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието е двудневено в дните 15 и 16 май 2017 г. и ще се проведе в общинската зала „22 Септември“ в Благоевград. Откриването ще бъде на 15 май понеделник от 10 ч.   Форумът е под надслов стих от убития през 1948 г. Неврокопски митрополит Борис, а зададените на лекторите теми са коментирани от Владиката през един не далечен период от нашата история, но актуални, вечни и винаги вълнуващи.
  Първия ден от форума ще разглежда проблема за формиране на личността и наркотичните зависимости сред младежта днес. Във втория ден ще бъде представен руския игрален филм „Редом с нас“ на отец Александър Новопашин, който разглежда тоталитарното въздействие на сектите и крайните им прояви като екстремизъм и тероризъм.
  Организаторите се надяват форума да стане ежегоден.
  За участие във форума заявки можете да изпращате на имейл: ppcenter.blg@gmail.com.

Храмов празник на църквата "св. Николай Чудотворец"
в благоевградския квартал "Грамада"

  Църквата „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ отбеляза своя храмов празник на 9 май, когато се празнува пренасяне мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец от град Мира в град Бари.

  Още от ранната утрин течеше усърдна подготовка в очакване да започне празничното Богослужение. То бе водено от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а в съслужение с него бяха архимандрит Йоан от Руенската света обител, свещеник Велизар Голев от храм „св. вмчк. Георги Победоносец“ в гр. Черниче, свещеник Костадин Калайджиев от храм „Света Троица“ в Банско и свещеник Светослав Кючуков, председател на църковното настоятелство към храм Св. Николай в кв. „Грамада“.
  След светата Литургия бе осветено петохлебие и отслужен празничен водосвет за радост на десетките миряни, които въпреки работния ден изпълниха храма, а клиросните певци допринесоха за благоукрасата на светата служба.
  В словото си митрополит Серафим говори за живота и примера на свети Николай Мирликийски Чудотворец. (Пълното слово може да чуете от прикачения по-долу аудио файл). А след това всички се отправиха към обновената кухня при църквата, която беше осветена от Неврокопския митрополит. От църковното настоятелство към храма и доброволци бяха подготвили празнична трапеза за всички дошли да уважат празника.
  Вече половин година работи доброволческата кухня към църквата, при която всяка неделя след Богослужението се раздава обяд на нуждаещи се след предварително записване. По примера на благотворителната дейност на храмовия светец Николай Чудотворец и от църковното настоятелство към храма заедно с доброволци се трудят с благотворителна цел. В своето слово при освещаването на кухнята Дядо Серафим спомена колко радостно и важно е, че има инициатива като тази и, че след като е започната не трябва да прекъсва, а да продължава с всеобщи усилия на духовенството и миряните.

Радост от посещение на храма

  На 2 май деца изучаващи „Религия-Християнство“ от I а клас в VIII СУ “Арсени Костенцев“ в Благоевград посетиха църквата „Св. Архангел Михаил“ и беседваха със свещеник Стоян Бербатов за празника на св. Цар Борис. Инициативата за посещение на храма е на г-жа Виделова и г-жа Кючукова, учителката им по религия. Децата извървяха пътя от училище до храма пеш, а много от децата за първи път посещаваха храма на св. Архангел Михаил. В църквата бяха топло приети от отец Стоян Бербатов, който им разказа за небесните покровители, за делото на св. Цар Борис, чиято памет св. Църква чества на втори май а също така отговори на многото им въпроси за Рая и добрите дела. Учениците научиха повече за устройството на храма и любопитството им спря върху царските двери, олтара и владишкия трон.
  След посещението на църквата децата бяха почерпени от отеца пред новата трапезария на храма и имаха време да потичат на воля в църковния двор.

Проведе се разговор за възпитанието и образованието на децата и настъплението на сектите

  Православният информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград посрещна скъпи гости - Клуба на учителките-ветерани. След като миналата седмица деца от журналистическия клуб "Кандилце" посетиха клуба на дамите и им разказаха за своята работа, тази седмица бившите учителки - неостаряващи и все така енергични - се срещнаха с работещите в Православния център, за да се запознаят с тяхната дейност.

  Естествено, присъстваха и децата от клуба, за да запишат разказаното на срещата и да научат повече за живота на възрастните дами и направеното от тях в полза на хората. Сред тях има Жена на годината /покойната вече Йорданка Филипова, председател на клуба приживе/, както и още две дами, номинирани през годините за това звание. Има поетеси с издадени книги, но общото при тях е, че неуморно продължават да работят за обществото. Защото, както казват те, "Учителят никога не се пенсионира, той е винаги учител!"
  Кординаторът на Православния център Мирела Кючукова разказа за различните му дейности, за библиотеката, общата работа с Центъра за личностно развитие и Общинския съвет по наркотични вещества, православните беседи, които се изнасят, филмите, които се прожектират, кухнята за бедни, помощите, които се раздават, неделните училища, изучаването на предмета "Религия" като СИП в училищата и т.н. - дейността е всеобхватна и трудно може да се разкаже за нея в една среща.
  В разговора най-силно се наблегна на вредата от сектите и наркотиците, обсъди се какво може и трябва да направи обществото, за да предпази децата от тях. Бившите учителки споделиха интересни истории от тяхното минало, любопитни и поучителни история от тоталитарното време, когато властта не е допускала хората до Църквата. Изразиха задоволството си от дейността на центъра и от всичко, което прави Църквата, за да съхрани младите хора и да ги предпази от зловредното влияние на секти и наркотици.
  Срещата премина неусетно, но плодотворно и със сигурност ще има нови разговори и срещи, защото и двете страни има какво да научат и какво да си кажат. А и целите им са общи - и Клубът на учителките-ветерани, и Православният център работят в полза на хората и тяхното духовно израстване.

Тоталитарните секти нарушават правото на човека
на свободен информиран избор на мироглед и начин на живот
-проф. Александър Дворкин

  На 27 април 2017 г. в ателие книжарница „Къща за птици“ в София бе представена книгата „Сектознание“ на проф. Александър Дворкин, Авторът е изследовател на съвременното сектантство, преподава в Свято-Тихоновския университет, председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието, ръководи центъра за религиозни проучвания „Св. Ириней Лионски“ в Русия. Новата книга на проф. Дворкин е мащабен труд по изучаване и систематизиране на различните религиозни движения и методите на въздействие с които си служат деструктивните култове. Книгата има няколко издания в Русия и сега излиза за първи път на българския пазар със специален предговор от автора за българския читател. Редактор на книгата е доц. Д-р Мариян Стоядинов, преводач Андрей Романов. Книгата се издава с помоща на Неврокопска св. Митрополия.

  Книгата бе представена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, проф. Иван Желев и преводача от руски Андрей Романов. Митрополит Серафим разказа за дългогодишното си познанство с проф. Дворкин и наблюденията му върху работата на професора и огромното и значение не само за Православната църква, но и за целия свят. Проф. Желев обърна внимание върху важното значение на съществуването и активната работа на центрове за проучване на религиозните движения, а преводача Андрей Романов прочете есе с мисли, които е предизвикала у него книгата, докато е работил по нея. И тримата представящи книгата отговориха на въпросите на десетките хора присъстващи на представянето.
  Модератор на срещата бе Пламен Иванов, който в заключение обобщи екзестенциалното значение на книгата за всеки човек, като даде пример от своя живот:
  „Като студент по богословие, а и после, аз обичах да споря с хора, срещащи ме случайно на улицата и задаващи ми въпроса: Искате ли да говорим за Бог? Аз разбира се с огромно задоволство говорех с тях, но доводите ни не бяха еднакви и няма как да стигнем до консенсус. Един път във Варна, около Морската градина, бях спрян от група сектанти, използващи Библиятa, но без да я отварят! Те използват авторитета на Свещеното Писание, но без да го отварят, изграждат своя доктрина. Така, понеже те държаха Библията, аз ги попитах от къде имаме Библията, в смисъл достояние от кого е тя? Тя е формирана в дълъг период, в и чрез Църквата, и само в Църквата можем да я ползваме, а не извън нея.
  Тези млади хора бяха трима, четирима, изучили български заедно, с една българка. Те бяха понаучили българския език и мисионерстваха по правилата на сектата, в която членуват. Разговора продължи докато ни изгони полицията. Но аз бях много потресен – момчетата бяха със разширени зеници, както и проф. Ал. Дворкин споменава в книгата си те бяха в медикаментозна зависимост. Г-н Романов спомена за липсата на разум, но има и други възможности и средства, чрез които тоталитарните секти поставят в зависимост своите членове. Разговорът ми с момчетата предизвика у тях две чувства. Едното беше лека агресия, защото аз не възприемах неговата доктрина и правило, а второто страх. Този страх ме притесни повече, защото разбрах, че това момче е зависимо от наркотични средства и е близо до своя тартор, който го следи внимателно, как излага учението и как ще се справи с мен и аз разбрах, че разговора го измъчва. Господ да е на помощ на такива хора!
  Дворкин в книгата си пише, че много трудно човек излиза от тоталитарна секта и ако успее, той в известна степен вече е психически деформиран. Хора, излезли от секта, трудно могат да се адаптират в нормална социална среда, техните приятели вече са създали семейства имат своята професия и задължения. Много често хора излезли от секта влизат в друга. Тук е нашата отговорност, като християни. Отговорността не е само на свещениците, в Свещеното Писание се казва „Вие сте светлината на света...“(Мат. 5:14). Когато някой от нас, нашите приятели знае, че ние сме християни, ние сме длъжни да имаме информация и конкретните отговори. Към това ви призовавам, да се информирате по различни въпроси, защото имаме приятели и роднини и имаме към тях отговорност като християни, а от секта се излиза много трудно.

Делото на св. цар Борис

  Неимоверно трудно е да се направи словесен портрет, да се опише делото на една личност, за която добродетелите се изписват само в превъзходна степен. Личност, която, сигурен съм, и симпатизанти, и критици могат единствено да определят като най-големия (и всичко, което може да бъде сложено след това – дипломат, родолюбец, строител, книжовник и т.н.) български владетел. Владетел, чието дело, безкористност и преданост, чиято далновидност и енергия ще останат завинаги ненадминати в историята на България.

  Когато става въпрос за делото на св. цар Борис, в съзнанието ми изникват няколко ключови думи, с които през вековете Църквата и признателният български народ са го характеризирали: „Нов Авраам”, „Равноапостолен”, „Нов Константин”, „Строителят”, „Дипломатът”, „Политикът”, „Просветителят”, Държавникът”. Ще се спра накратко на някои от тях, които макар и непълно описват делото на св. цар Борис.
  Равноапостолен – това е определението, което Църквата дава на онези свои чеда, които са се прославили с особена ревност и усилия по разпространението на Благата вест – Евангелието и са спомогнали за обръщането към вярата на цели народи. В този контекст делото по финалното обръщане на българския народ към Христа и Неговата Църква е равноапостолно. Св. цар Борис І не използва нито огън, нито меч за проповядване на християнството, но дава своя личен пример, като съзнателно, с вяра и надежда приема светото кръщение. С това той легализира и на институционално равнище едно съществуващо вече положение сред народа и сред част от управляващата аристокрация. Това ясно се вижда от кореспонденцията му със св. патриарх Фотий и най-вече с папа Николай. Кръщението на св.цар Борис І е негов осъзнат избор, необусловен от други фактори освен от дълбоката му лична вяра – което се потвърждава от целия му съзнателен живот след влизането му в лоното на Църквата.
  Приемането на християнството от българския народ е също съзнателен акт, ако щете - дадено от владетеля право на свободен избор на волята на народната демокрация през Средновековието - ако може да използваме тази тавтология. Защото християнството в българските земи пуска дълбоки корени още от времето на апостолската проповед. Християнството тук е свързано с имената на св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Павел, св. ап. Амплий, св. ап. Ерм, св. Климент Римски, св. Доротей Тирски, св. Никита Ремесиански и много други, чието свидетелство за Христа обръща към Църквата траките и всички останали народи, оставили своя отпечатък във формирането на българския етнос. Необоримо свидетелство за това са стотиците раннохристиянски храмове на територията на България, голяма част от които не загубват своята функционалност нито с идването на славянското море на Балканите, нито с разширяването на Кубратова България от синовете му и включването към нея при Аспарух на земите на юг от Дунав. Но докато български владетели като Кубрат, Тервел, Омуртаг правят християнския избор само и лично за себе си или и за хора от най-близкото си обкръжение, св. цар Борис прави този избор възможен за целия подвластен му народ.
По този въпрос са изписани десетки книги и стотици статии от почти всички наши големи и не толкова историци, направени са десетки интерпретации, наложени са десетки различни версии, между които, че този избор е политически, че този избор е икономически, че този избор е принудителен, насилствен и т.н. Огромна е спекулацията около въпроса с „избиването на 52-та болярски рода” и т.н., но тук няма възможност да се спираме на тях. В църковните среди от много време се говори, че най-вярната трактовка на въпросите, свързани с процесите през Средновековието и обвързани с Църквата на каквото и да е ниво може да бъде дадена най-вече от църковните историци, тези, които не просто познават историята, но и живеят в Църквата. Така, както икони могат да рисуват всички, включително и атеисти, но в такъв случай се получават копия, картини, докато най-светлите образи са дело на въцърковени хора, които дават свободен израз на вярата си – монаси, свещеници, миряни. Един верови акт освен чисто външната си страна, съдържа много по-съкровена вътрешна, ето защо религиозният феномен може да получи най-вярна трактовка от хора, които не само теоретично са запознати с него, но имат и възможност да го съприживеят. Интерпретирането на вярата изисква жива вяра. Когато Сам Господ Иисус Христос проповядва и върши чудеса, мнозина, които са около него, са станали свидетели на всичко, което върши, но непрекъснато са си задавали въпроса: „Кой е Този?” Св. цар Борис приема Св. Кръщение не по силата на каквито и да е външни обстоятелства – принуда, неуспехи на бойното поле, глад, болести и т.н., но по силата на вътрешната си убеденост, на своята вяра в християнския Бог. Опитите да се обясни този съзнателен избор с влиянието на сестра му, с картината на Страшния съд, която наблюдавал и т.н. са едностранчиви и бих казал, дори подценяващи неговата личност. Да, всички тези фактори сигурно са повлияли в някаква степен, но в никакъв случай не са били определящи и решаващи за този избор. Кръщението е еднократен акт, смел и съдбовен избор за всеки един човек (за съжаление днес не всички си даваме сметка за това и мнозина го извършват формално, дори суеверно), защото да се кръстиш, означава да приемеш своя Кръст, да поемеш своя Кръст, да се разпнеш на Кръста с Христос и да се обожиш (охристовиш). Затова и при извършването на Тайнството Църквата пее „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекохте ся” („Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” – Гал. 3:27) Може би вече е време, след края на господството на марксистката историография в българската историческа наука, ясно да признаем и да кажем, че изборът на св. цар Борис І не е бил продиктуван от прагматичен политически и икономически интерес, а е бил следствие от приемането на една висша истина, която е следствие от Божието откровение пред българския народ. А без съмнение един толкова автентичен и съдбовен за българите акт, е намерил своите проекции във всички нива на обществения живот, задал е посоките на историческото развитие на една нова християнска нация.
  Но да се върнем към определенията за св. цар Борис, давани му от нашите предци. „Нов Константин” – това определение, дадено от съвременниците му, е в пряка връзка с прозвището „равноапостолен”. Самият св. Константин Велики и неговата майка св. Елена са наречени от Църквата равноапостолни. И делото на св. цар Борис е не само съизмеримо с делото на св. Константин, но и в много отношения то е тъждествено. Достатъчно е да сравним грижата, която св. Константин полага за Църквата с тази на св. цар Борис. По-късно славянството и най-вече Русия ще заимства от българските книги това сравнение и ще го приложи към покръстителя на руския народ - св. цар Владимир.
  „Нов Авраам” – Свещеното Писание ни казва, че когато Бог пожелал от Авраам да принесе в жертва своя единствен син от Сара – Исаак, Авраам безропотно, безпрекословно тръгва, за да изпълни волята Божия. Когато св. цар Борис вижда, че неговият първороден син Владимир се отнася небрежно към делото на Бога, не се поколебава да напусне манастира, да го свали от престола и да го ослепи, за да не може никога повече да претендира за царството. Тук искам да отворя отново една скоба и да кажа, че противно на повечето спекулации с името на цар Владимир и неговите действия, считаме, че той нито се е отрекъл от Христа, нито пък се е опитвал да върне езичеството, а просто е занемарил делото на своя баща и не е проявил никаква инициатива за неговия успешен край.
  Строителят, Просветителят, Дипломатът – веднага след св. Кръщение св. цар Борис се заема с уреждането на държавата – голямо църковно строителство, подобно на св. Константин Велики, на св. Юстиниан Велики, св. цар Давид Строителя, царувал близо 200 години след него в Грузия. Известни са ни от изворите неговите седем съборни храма и ако приемем, че Голямата базиликата в Плиска е един от тях – една от най-големите Средновековни базилики в Европа и света въобще, можем само да гадаем за красотата и величието на останалите. Приемането на учениците на св. братя Кирил и Методий, осигуряването на оптимални условия за тяхната работа и учителстване в пределите на България. Заедно с учениците той възприема и делото на живота на светите братя – славянската азбука и с това полага условията на българската, а и от там на цялата славянска цивилизованост и култура. Денонощна кореспонденция с владетели и предстоятели на Църкви на Изток и на Запад, в търсене на най-доброто за устройството на Църквата в България и на самата държава довежда само 5 години след официалното приемане на християнството в България до признаване на автокефална Българската църква на възможно най-високия църковен форум – Вселенски събор (Осми вселенски според западната традиция). Свиква Църковно-народен събор в Плиска, където не еднолично, но демократично бива избран неговият син Симеон за продължител на делото му, а преместването на столицата от Плиска в Преслав - Новия Рим, Новия Константинопол е символ на новото, напълно християнско начало на България.
  Държавникът – Монахът, „И като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им...”. Най-големият държавник прекарва последните близо двадесет години от живота си в манастир, отдаден на покаяние, пост и молитва. Покаяние за всичко, което волно или неволно е извършил през живота си. Верен на Св. Предание –„защото няма човек живял и един ден на земята, който не е съгрешил”. В пост и молитва, за да пребъдне делото му и до днес и завинаги.
  Признанието. Тудор черноризец Доксов ни съобщава точната дата на смъртта на най-големия български владетел - 2 май 907 г. Благодарният и благочестив български народ веднага започва да почита своя благодетел. Пряко потвърждение за това намираме в едно писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик до цар Симеон Велики от 923 г., от което научаваме, че покойният баща на цар Симеон отдавна вече е канонизиран. Култът към св. цар Борис много бързо надхвърля пределите на огромната по това време Българска държава. Единият от синовете на св. цар Владимир и българската княгиня Анна (прабългарското Бизек – Милолике) - от Волжските българи носи името Борис Той заедно с брат си Глеб загиват мъченически и са първите руски национални светци.. Култът и житието им са изградени по български архетип. И забележете, тяхната памет се чества също на 2 май, в деня на св. цар Борис.
  Днес трябва ясно да си дадем сметка, че България я има благодарение на делото, светостта и мъдростта на св. цар Борис. Благодарение на него тя става велика за времето си сила, третата велика сила в тогавашна Европа, призната за такава и от Константинопол, и от Рим. Благодарение на неговото дело България става люлка на православната славянска цивилизация, дала своя неповторим принос в световната култура.
Доклад на Венцислав Каравълчев /Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Катедра Църковна история/ на конференцията: „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, София, 29 април 2015 г.
Източник: Поглед Инфо
Взето от: www.sveticarboris.net

Отслужен бе молебен за хора зависими от наркотици, алкохол и тютюнопушене

  Тази неделя в църквата „Св. Николай“ в благоеврадския квартал „Грамада“ бе отслужен молебен пред иконата на св. Богородица „Неизпиваема чаша“. Молитвата за наркозависими, алкохолици и хора страдащи от зависимостта на тютюнопушенето отслужи свещеник Светослав Кючуков. Молебенът се отслужва от началото на тази календарна година по молба на ръководителя на Общинския съвет по наркотични вещества д-р Теменужка Любенова и всеки може да участва лично или да запише имената на свои близки попаднали в зависимости. Молебенът е специално последование от молитви и песнопения в които се умолява Божията майка да помогне на страдащите от различни зависимости- наркотици, алкохол, тютюнопушене, компютърни зависимости, да се избавят от тях и Бог да дарува със здраве и покаяние тях и техните близки.
  Молебенът ще се отслужва всяка неделя от 10.00 ч в църквата „Св. Николай“ след което семействата на зависимите имат възможност да получават топла храна от доброволческата кухня за бедни, която отвори врати към храма през месец декември 2016 г.


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3