logo

"Кандилце"-православно периодично издание, бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Минали събития

Православният център взе участие в XIX Национален
ученически празник „За хляба наш…“

  На 25 и 26 април 2017 г. в Благоевград се проведе XIX Национален ученически празник „За хляба наш…“. Той се организира от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград със съдействието на Община Благоевград, Регионалното управление на образованието и Националния дворец на децата.

  Празникът започна с молитва за благословение на хляба, която отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с благоевградски свещеници.
  Тази година в празника бяха включени редица мероприятия – изложба на детски рисунки, макети, хлябове, представяне на различни драматизации, състезания и церемония по награждаване на наградените участници. През втория ден от празника пред общинската зала „22 септември“ бе организирана своеобразна работилница за хлябове и ръчно изработени неща от различни материали.
  Специално за всички гости на празника, екипът на Православния център представи приготвянето на просфори – хлябът използван в Църквата. За множеството деца дошли в къта на Православния център бяха представени всички етапи на приготвянето на просфори - от замесването на тестото през неговото втасване, оформянето на просфората, поставяне на печатите и нейното изпичане. Просфорите бяха приготвени от Петрунка Мишева от църквата „Св. Николай“ и Добринка Ефтимова от църквата „Св. Арх. Михаил“ в кв.“Еленово“. Двете внимателно обясниха на децата, какво символизират отделните части на просфорите, буквите по печатите и споделиха тънкости при изпичането им. И възрастните и децата зададоха много въпроси – за смисъла на св. Причастие, за използването на петохлебието, а също така и за използвания квас, за хората, които приготвят църковния хляб и за това дали е нужно те да се молят, докато го правят.
  Всички имаха възможност да опитат от прясно изпечените просфори, взеха си от последния брой на младежкия вестник „Кандилце“ и получиха от Великденските книжки на „Двери“.

Уважението към хляба е уважение, почит и любов към самия живот!

  Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим за поредна година благослови хлябовете на XIX национален ученически конкурс „За хляба наш...“ Тази година празникът започна във фоайето на общинската зала „22 Септември“ с молитва за благославяне на хляба, която извърши митрополит Серафим в съслужение с благоевградски свещеници. На откриването присъстваха г-жа Шопова, заместник кмет по култура и хуманитарни дейности, ръководителят на Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, много преподаватели, ученици и гости от цяла България.

  Ето какво каза обръщението си към гостите Неврокопския митрополит Серафим:
„Добре дошли на празника на хляба, който традиционно много години се провежда тук в красивия и слънчев Благовеград. Поздравявам всички за усърдието в подготовката и любовта която проявявате винаги за организацията на празника и в направата и производството на хлябовете, в различните му видове и украсен по различни начини. Всичко това говори за уважението и любовта ни към хляба, която е традиционна от векове в нашия народ и е много радостно, когато виждаме, че тази традиция нищо не може да я изкорени и трябва да я подържаме винаги, защото това е уважение, любов и почит към самия живот. Не случайно и Нашият Господ Иисус Христос, Който е Пътят и Истината и Животът избира за вида на Своето Тяло, Което дава за храна на човеците именно хлябът. За това той е символ на насъщното за всички нас, но преди всичко с него олицетворяваме жаждата си за живот, стремежът си към живот и към съвършенство и за това е радостно, когато виждаме че традиционната почит е жива и има своята продължителност. Честит празник! Божието благословение да бъде върху всички вас!“
Автор: Неврокопски митрополит Серафим

Среща на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим със студенти в Югозападен университет "Неофит Рилски"

  На 24 април в ЮЗУ „Неофит Рилски“ се проведе станалата вече традиционна среща на Неврокопския Митрополит Серафим със студенти и преподаватели от Философския факултет на Университета, на която владиката изнесе беседа на тема „Традицията и Модерност“.

  Преди началото на срещата преподавателят по Философия на Новото време проф. дфн Валентин Канавров изрази своята дълбока радост от факта, че се установява вече една полезна за обществото традиция Църквата и Университетът взаимно и целенасочено да полагат усилия за утвърждаване на Истината и традиционните ценности в нашето общество.
  В своята беседа митр. Серафим посочи дълбоките и неизкореними отпечатъци на християнското учение за Любовта и Възкресението върху културата, бита и социалния живот на нашето общество. Въпреки изкушенията на зловредните дух на социално-икономическите процеси, на които е подложен днешния човек, можем с умерен оптимизъм да заявим, че дълбоко в душата си нашият съвременник определя нормите на поведение в живота си според критериите на ценностната система на Богочовешкото християнско учение. В заключение гостът предупреди за опасността, пред която са изправени тези, които се поддават на съблазънта да отричат традицията като нещо важно и съществено в Новото време, както и тези, които изпитват страх от предизвикателствата на новите форми на проповядване на Словото Божие.
  След беседата присъстващите зададоха много и интересни въпроси относно отношението на Църквата към съвременните форми на брачно и извънбрачно съжителство, както и за становището на Църквата по актуалния проблем за еднополовите връзки. Митр. Серафим отговори изчерпателно на всички въпроси, като в дискусията се включиха и присъстващите преподаватели и свещеници. Основното във всички отговори беше виждането, че ако Църквата осъжда нещо в този свят, то това не е човека, а греха в света, който е причина за падението на човека.

Автор на новината: свещеник Стоян Бербатов

Богата програма за Възкресение Христово в с. Бараково

  Тази година децата от прицърковното неделно училище към църква „Успение Богородично“ в с. Бараково, Неврокопска епрахия подготвиха богата великденска програма. Още на Възкресение Лазарово момичетата облечени в народни носии, след св. Литургия, поздравиха богомолците с лазарски песни, след което по стар български обичай обиколиха християнските къщи да им напомнят, че предстои най-светлия празник за всяка човешка душа. В отговор децата получиха от домакините домашни яйца, които в Четвъртък на Страстната седмица, когато енорийския свещеник отслужи Велик маслосвет, боядисаха в двора на храма.

  Съпреживявайки радостта от Христовото Възкресение вечерта в събота, за поредна година децата от неделното училище, помагаха в храма за посрещане на множеството народ дошъл да вземе от Йерусалимския огън. За 12-та поредна година „Живия огън“ бе донесен от певците в храма директно от делегацията по посрещането му на летище София.
  По традиция за 12-та година се проведе и детския празник „Най-здраво червено яйце“ на Светли Понеделник. Тази година децата разчувстваха своите родители и гости, като представиха театралната постановка „Българската великденска питка“. В продължение на цялата ваканция ежедневно по няколко часа децата сериозно репетираха с известната благоевградска актриса Соня Дюлгерова, която бе инициатора и сценариста на представлението. Постановката отправи ясно послание, че ако искаме децата на България да са щастливи в своята родина и да останат тук, трябва да бъдем вярващи хора, да се молим на Бог, и Той няма да ни остави. Всички актьори показаха промяната, която може да стане във всяко човешко сърце, когато там влезе Божията благодат. Тогава и семейните ценности и личните добрини ще светнат и ще станат опора и спойка за всяко семейство.
  След постановката по традиция се проведе и състезанието по определяне на най-здравото червено яйце. Победител тази година е малката Ангелинка, която пребори останалите в няколко тура и получи от енорийския свещеник Светослав Кючуков първата награда. Отецът с помощта на църковните настоятели бе подготвил подаръци и за всички участвали деца, и в останалите игри, като намиране на 30 скрити яйца в двора на църквата.
  За всички тази година Светлото Христово Възкресение озари сърцата и домовете ни и донесе в семействата радост и веселие.

Подкрепа за семейства в нужда

  За десета поредна година семейства на наркозависими от Благоевград получиха хранителни помощи за големия християнски празник Възкресение Христово. През 2007 г. по молба на д-р Теменужка Любенова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества до блажено починалия Неврокопски митрополит Натанаил, с негова благословия Неврокопска св. Митрополия подготвя хранителни пакети за около петдесет семейства от Благоевград, изпаднали в крайна бедност поради бедата сполетяла техните деца – да станат жертва на дрогата.

  В помощ на това дело през тези години се провеждат ежегодни кампании, организирани от Младежкия съвет по наркотични вещества, за Рождество Христово и за Великден и много ученици, студенти и граждани активно се включват със събирането на дълготрайни хранителни продукти. С откриването на Православния информационен център на Неврокопска митрополия през 2009 г. предаването на пакетите на семействата се улеснява и с тях започват да се провеждат срещи и беседи със свещеници.
  През декември 2016 г. бе проведена успешно акцията „Приятели, наши връстници гладуват“ където се събраха около 1500 кг. достатъчни за направата на богати пакети за повече от 100 семейства в нужда. Активно в кампанията се включиха ученици от II ОУ „Димитър Благоев“, СУИЧЕ „СВ. Климент Охридски“, VIII ОУ „Арсени Костенцев“ , студенти, граждани и хранителната верига Кауфланд.
  За Възкресение Христово, 2017 г. семействата отново получиха хранителни помощи, подпомогнати от църковното настоятелство на църква „Св. Николай“ в благоевградския квартал „Грамада“.
  Всеки може да се включи и некампанийно, като закупи хранителни продукти с дълъг срок на годност и ги донесе в Православния център или в стая №516 на Община Благоевград в ОбСНВ, и те ще достигнат до семейства гладуващи и унищожени от дрогата.

Ако искаш да помогнеш на своя ближен първо поправи своя живот!
– отец Йоан, Руенска св. обител

  Сдружение „Гласовете Ви чувам“ към Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград съвместно с Православния информационен център на Неврокопска св. Митрополия организираха поклонническо пътуване до Руенската света обител. Инициативата е в продължение на дългогодишната работа на ОбСНВ с ръководител д-р Теменужка Любенова и Неврокопската св. Митрополия в помощ на семейства пострадали от разрушителната сила на наркотиците.

  В пътуването се включиха хора с активна позиция срещу употребата на наркотици, учредили наскоро сдружение „Гласовете Ви чувам“ към ОбСНВ, родители на наркозависими и доброволци от кухнята за бедни към църквата „Св. Николай“ във благоевградския квартал „Грамада“, която подпомага с храна семейства на зависими. Ръководител на групата бе свещеник Светослав Кючуков от църквата „Св. Николай“, който по време на пътя разказа за историята на манастира и отговори на множеството му зададени въпроси.
  Поклонниците бяха радушно приети от игумена на манастира йеромонах Йоан, който съвместно със свещеник Светослав Кючуков отслужиха молитва за здраве на всички деца и родители, страдащи от бича на дрогата обърнали си за подкрепа към ОбСНВ.
  В словото си отец Йоан каза:
Христос Воскресе! Тази събота е последния ден от пасхалната седмица и тя по богослужебен устав е еднообразна, какво е изпято в първия ден от Възкресението това се пее и днес. Това е така, защото събитието, което се прославя е светлото Христово Възкресение, събитие централно на човечеството. Христос със Своята смърт победи смъртта. Някога, в началото на творението, Бог сътвори всичко твърде добро и даде на човека Райската градина. Той го сътвори по Свой образ и Му зададе задачата да се уподоби на Него нравствено и духовно. Но човекът избра друг път, алтернативен и сбърка. Така в биетието на човека и на света влезе греха, а с него и болестите и страсттите и смъртта. Нямаше никой, който да не бе засегнат от греха. Единствен Богочовекът Христос, Който слезе от небето, не извърши грях в Своето битие и Той със Своята смърт победи греха. Бог дава на тези, които вярват в Христос и живеят в Църквата да се освободят от властта на греха. Разбира се смъртта също ще достигне и нас, но за онези, които вярват в Христос и живеят чрез тайнствата на Църквата има надежда, че когато приключат земния си път ще бъдат отново с Бога. Преградата, която стоеше между човека и Бога - греха и смъртта беше разрушена от Иисус Христос. Ако ние живеем чрез Христос, с Него и в Него, то ние ще бъдем победители. В Църквата това става чрез Тайнствата – Кръщение, а после Покаяние и Изповед, които ни очистват от греховете извършени чрез дела и мисли или слова и ни подготвят за тайнсвото на светата Евхаристия, Причащението, когато ние приемаме Христос в себе си, Лекарят на нашите души и тела. Той ни изцерява, Той ни спасява от всичко, което ни тормози в нашия живот. Той помага не само на нас, но и на нашите близки. Един от съвременните старци говори, че ако искаш да помогнеш на своя ближен, първо ти поправи своя живот, тогава ще имаш дръзновение пред Бога да молиш за своите ближни, които също така страдат от болестта на греха и от всички онези болести, които дойдоха чрез греха. Пожелавам на всички Ви, стъпили и нестъпили все още на този спасителен път, да стъпите и да вървите по него, защото само така ще успеете да победите онова, което наистина тормози човека от създание мира. Христос Воскресе!
  Разговора с духовните лица продължи и в магерницата на манастира, където за всички бе подготвен обяд. Последва разходка до пещерата на многообичания закрилник на българския род св. Йоан Рилски, където за първи път той се подслонява, в началото на монашеския си път, и до издигнатия на хълма над манастира Кръст. Всички се върнаха духовно обогатени и утешени и си пожелаха по-често да имат възможност да се докосват до Православната вяра и светини.

На Светли петък празнуваме "Живоприемни източник"

  В петия ден от Възкресение Христово на Светлата седмица Църквата празнува празника "Живоприемни източник". Самият празник е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира близо до Цариград и се нарича „Живоприемни източник“ или още "Балъклъ“. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес, изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемни източник“.

  Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорски престол, бъдещият василевс Лъв I разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".
  Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. "Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ¬ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство".
  И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Синаксарът на празника Живоприемни източник, споменава за имп. Юстиниан Велики (527- 565), "който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение". В знак на благодарност "той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива". Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри "станали много чудеса на изцеление от най-различни болести ¬ безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.".
  Богослужебната възхвала на Пресвета Богородица като Живоприемен и Животодаващ източник започва непосредствено след първото чудо в Балъклъ и се е развила след изграждането на храма от император Лъв I и основаването на манастира там. Известно е още и това, че първият, който нарича Божията Майка Живоприемен източник и въвежда това наименование в църковна употреба е преп. Йосиф Песнописец, живял през IX в.
  Заслужава да бъде посочена и една друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, "отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка" (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син". "Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода Христос" (Йоан. 4:10, 14).   На този ден своя храмов празник отбелязва и един от манастирите в Неврокопска епархия. Той е разположен на 4 км югозападно от центъра на град Гоце Делчев по пътя за село Делчево.
  Предполага се, че е изграден върху съществувал такъв преди векове. В двора му има останки от древни колони и камъни от древен градеж, върху които ръцете на някогашен каменоделец са изваяли наи-различни фигури, кръстове и текстове. До манастирската сграда са открити също стари гробове и аязмо. Както свидетелства плочата , поставена на входа на манастирската черква, възстановяването на обителта започнало на 1 март 1888 г. Първоначално били изградени каменната ограда , чешма и кале. През 1898 г. започнало строителството на черквата и на стаи за поклонници. Храмът бил осветен през месец юли 1901 г. през 1948 г.пожар унищожил стаите за богомолците и монашеските килии.
  От март 1998 г. манастирът „Живоприемни източник“ е женски. От този период започва и основното му обновление и доизграждане.
  В светата обител на храмовия празник се отслужва архиерейска света Литургия като множество миряни от Неврокопска епархия и страната изпълват църквата.
Източници:
1. www.bg-patriarshia.bg
2. „Места свързани с християнството в община Гоце Делчев“, Николай Даутов

На Светли четвъртък празнува красивият град Сандански

  Всяка година в Светлата седмица, след Възкресение Христово, празнува градът със старото име „Свети врач“. Повода е стара традиция, на Светли четвъртък да се чества празникът на така нареченото манастирче „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Манастирчето е разположено североизточно от центъра на града, сред вековни чинарени дървета и естествени ливади и е любимо място за всички жители на града. Всяка година на този ден в манастирчето се отслужва света Литургия, на която се събират множество санданчани и гости на града и след това празника продължава с всеобщо веселие на тучната поляна пред светата обител.

  През последните години вечерта на Светла Сряда, преди празника, с благословението на Неврокопския митрополит Серафим от стария манастир „Св. Зона“ край Мелник се донася за благословение чудотворна икона с образа на Божията майка. И тази година сутринта на Велики четвъртък, Неврокопският митрополит Серафим отслужи светата Литургия в съслужение със санданските свещеници, а след това и водосвет и поръси със светена вода многото вярващи дошли въпреки променливото време.
  На това място е имало манастир още през епохата на ранното християнство (IV-VI в.). Около църквата и днес личат очертанията на стари зидове, срещат се и архитектурни късноантични детайли – бази от колони, каменни блокове и др. Тук са намерени и глинени тръби, които са захранвали с вода древната монашеска обител.
  За ранната история на обителта се знае малко, на базата на съществуваща преписка от XV век, открита в старопечатна книга, днес съхранявана в Белградската библиотека. В нея на старобългарски език се казва: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“. Този исторически извор потвърждава, легендата, че тук са живеели двамата братя Козма и Дамян и са лекували болните при извора „Мирото“, който днес съществува и върху него е направен параклис „Св. Петка“.
  През османското робство манастирът е бил разорен и напълно разрушен. Няма сведения по кое точно време е станало това, но народното предание свързва разрушаването му с факта, че наблизо се е намирал чифликът на турчина Исмаил ага, който не могъл да търпи това „гяурско“ средище и заповядал да бъде съборено. Около споменатия чифлик е възникнало малкото селце Смилево от което носи наименованието си днес местността „Смилково“.
  Макар манастирът да е бил сринат из основи, местното население не забравило святото място и дълги години след разрушението му го почитали. Възстановяването на сегашния манастир започнало през 1928 г., когато върху основите на разрушеният манастирски храм построили нова църква. В това богоугодно дело участвали християни и граждани от Свети Врач, под прякото давление на архиерейския наместник Теофан Христов Кацаров, родом от с. Стояково, Гевгелийско.
  Църковната постройка била изградена от каменна зидария с хоросан и била покрита през 1950 г. През следващите години продължило облагородяването на манастирчето. През 1998 г. с дарения на почетния гражданин на гр. Сандански Никола Дамянов била издигната оградата около обителта и прокаран път до нея. Изградени били и манастирските порти, а параклисите „Св. Димитър“ и „Св. Петка“ възстановени.
  Значимостта на това святото място за местното население е голямо и има голямата вероятност именно манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ - Св. Врачове (от славянската дума врач - лекар) да е дал името на селището – Свети Врач, възникнало върху руините на раннохристиянски град (Партикополис) и останало с това име чак до 1949 г., когато е преименувано на днешното - Сандански.
  И днес множество християни идват на празника за да се помолят на светите безсребреници и на Божията майка за здраве и спасение и за да вземат вода от лековития извор и да получат благословение от Неврокопския архиерей.

Втори храмов празник на Роженската света обител

  Всяка година на третия ден на Великден, когато всички православни славят чудното Възкресение на Христос от мъртвите в Неврокопска епархия особено радостно празнува многообичания Роженски манастир. Разположен в полите на Пирин той от векове е място на неизтощима Божия благодат и милост. Роженската света обител е посветен на Раждането на Божията Майка и всяка година събира вярващи от цялата епархия на 8 септември, когато Православната Църква чества този празник.

  Роженската света обител има и втори храмов празник на Светли Вторник, свързан с намиращата се там чудотворна икона на св. Богородица Портаитиса. През далечната 1790 г. специално за манастира, който тогава е метох на светогорския Иверски манастир е нарисувано копие на Иверската чудотворна икона на св. Борогодица наречена Портаитиса /Вратарница/ от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, коит опоказват чудното пристигане на иконата на Св. Гора Атон и първите чудеса в Иверския манастир.
  През вековете, много вярващи са получили помощ и закрила от Божията майка, отправяйки молитви от чисто сърце пред нейната света икона. За това независимо от времената и човешката история св. Богородица винаги ходатайства пред Нейния Син за уповаващите се на Неговата милост и мнозина са тези, които получават просеното в молитвите си. Много са и тези, които всяка година идват за да благодарят на Владичицата и участват в подготовката и службите за празника. Празника започва още от Светли Понеделник, когато се отслужва вечерна служба. На сутринта по традиция Неврокопският митрополит в съслужение с архиереи и свещеници отслужват св. Литургия и Лития до разположената в близост църква „Св. Св. Кирил и Методий”.
  Ето какво каза на вечерната служба тази година Неврокопският митрополит Серафим:
  „Днес към радостта от Възкресението прибавяме и радостта ни, за това, че имаме чудотворната икона на св. Богородица тук при нас. Трябва да И благодарим, за множеството проявени чудеса и случаи, в които Тя благодатно ни подкрепя и помага. Много от извършените чудеса ние не виждаме или недоразумяваме, защото често греха и суетата изпълват сърцата ни и не сме в състояние да ги открием. Но винаги трябва да благодарим за застъпничеството на Божията майка, особено на днешния ден, когато се почита нейната икона, заради чудесното и явяване в морето покрай Св. Гора. С това чудо тя става закрилница на Света Гора и на монашествуващите там и тя и нейните чудотворни копия пазят целия православен свят. Чудотворните копия са много и днес продължават да се правят копия, които стават също чудоторни икони и чрез тях се явява застъпничеството на Божията майка.”
  Избрани песнопения от вечерната служба можете да чуете в аудио записа:

ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ
НА НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ, 2017г.

  „Днес всяка твар се весели и се радва,
защото Христос възкръсна и адът бе пленен”
Обични във възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос чеда на богохранимата Неврокопска епархия,
Христос воскресе!
Настъпил Христовият ден (Йоан 8:56) в безмълвието на ранното утро, сред всеобщия покой на природата, „истината изникнала от земята” (Пс. 84:12), Богочовекът възкръснал „от запечатания гроб” (св. Исидор Пелусиотски).

  Вестта за Христовото възкресение обаче не останала скрита. Първи я чули благочестивите жени мироносици, които притеснени от скръб и боязън бързали в ранното утро към гроба, за да помажат, според еврейския обичай, с благовонни масла тялото Иисусово. Когато приближили, заварили Ангел Господен, който стоял до отворения и празен гроб и им благовестил: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен” (Марк 16:6). Тази неочаквана вест изпълнила с неизказана радост и свещен трепет техните души. Страхът и угнетяващата сърцата им скръб отстъпили и те бързешком се върнали като станали първите благовестници и проповедници на славното Христово Възкресение. Това дивно благовестие озарило цялата вселена и изпълнило с божествената Христова светлина целия свят, който дотогава тънел в тъмнината на греховния мрак и сянката на смъртта.
  Христос възкръсна и „всичко се изпълни със светлина, небето и земята и преизподнята”.
  Христос възкръсна и цялото творение се възрадва и развесели, защото настъпи всепобедният ден на Господнята Пасха, която отвори за нас райските врати и освети цялото творение.
  Христос възкръсна и призовава всички нас да Го последваме и да осъществим нашата лична пасха, т.е. да отхвърлим греха, да превъзмогнем болезненото си самолюбие и егоизъм, и с „радост един другиго да прегърнем”, „на тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да простим заради Възкресението”.
  Със Своята смърт Господ Иисус Христос „плени смъртта”, „унищожи силата на дявола”, „премахна болката и страданията”. Кръстът от символ на „позор и безумство” стана „сила Божия” и освети началото на един нов живот – живот в Христа.
  Първите думи, с които Възкръсналият Спасител поздравил онези, които се удостоили да Го видят, били „Радвайте се”.
  Този победен поздрав преминава неизменно през вековете, отеква в пасхалната нощ, за да достигне до богодаруваната ни настояща година и да се превърне във вечен израз на победата на живота над смъртта.
  Този победен поздрав продължава да носи същото послание и днес, в напрегнатия 21 в. Всички, които са приели спасителната вяра в Господ Иисус Христос и са възлюбили Бога от цялото си сърце преживявят същата трепетна радост, както св. апостоли и жените мироносици, защото верни са словата на Христовия апоспол: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).
  Защо на Възкресение Христово всичко е по-различно, всичко се преобразява?
  Защото Възкресението е основата на нашата вяра и е най-силното доказателство за нейната истинност. Св. апостол Павел изразява особено ярко това с думите: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра... Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете... Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:14, 17, 20).
  Христовото Възкресение е живот, защото чрез него бяха победени смъртта и греха. Тази победа извоюва за нас и ни дари Богочовекът Христос. Той стана начало на нашето възкресение и ни удостои да живеем вечно в Неговото царство. За да наследим вечния живот обаче първо трябва да се разпънем заедно с Христа, т.е. да умрем за греха и да отхвърлим злото.
  Христовото Възкресение е сила, която ни укрепява и утвърждава в борбата с греха. Сила, без която не можем да възхождаме и напредваме в добродетелите.
  Христовото Възкресение е радост, която прогонва марака на отчаянието и скръбтта. Радост, която ни вдъхновява уверно да благовестим в света с делата и живота си за Божията любов, проявена към нас, човеците.
  Христовото Възкресение е любов. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15:13). Поради безкрайната Си любов Господ Иисус Христос прие човешко естество, живя, страда, умря на кръста и възкръсна, за да изкупи сътворения от Него човек. Тази божествена любов очаква да й отговорим с нашата любов – към Бога и към ближния.
  Да откликнем на Христовия призив, да вкусим от този нов, обновен живот – живот, озарен от Христовата светлина и запечатан с Неговата любов, та като се помирим с тези, които сме огорчили и простим на онези, които са ни наскърбили, с чисти и изпълнени с любов сърца, да възкликнем: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тези, които са в гробовете, живот дарува”!
  Отечески поздравявам всички православни християни, духовни чеда на светата Неврокопска епархийска църква с всепобедния Празник на празниците – светлото Възкресение Христово и пожелавам светлината и благодатта на Възкръсналия Господ Иисус Христос да почива във вас. Мирът и любовта Христови да ни съпътстват през всички дни на живота ни!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
С пасхално благословение,
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

ВЕЛИКДЕНСКИ ПОЗДРАВ от "Кандилце"

аудио файл

Свещеник Стоян Бербатов: В следващите дни ще съпреживеем страданията Христови

  На Велика Сряда Църквата ни подканя да съсредоточим вниманието си върху два образа – грешната жена, която помаза с миро главата на Христос преди страданията Му (Мат. 26:6-13) и Юда, ученикът, който предаде Христа. Жената признала Христос за Бог и ученикът, който предаде своя Учител.

  Тя бе освободена, а другият бе поробен. Тези два образа ни представят проблемите свързани със свободата, греха, ада и покаянието. Разкаянието на блудницата контрастира с трагичното падение на избрания ученик. Повече за този ден вижте в интервюто ни с о. Стоян Бербатов от Благоевград.
– Велика сряда ни припомня за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. Защо тази точно случка се напомня на всички ни на Велика сряда?
– Бихме могли да характеризираме събитията, които Църквата отбелязва на Велика сряда, като едно обобщение, една видима реализация на Проповедта и Благовестието на Христос. Онова, на което христовите последователи бяха поучавани – покаяние и любов, това виждаме в постъпката на разкаялата се блудница. Това, от което Христос искаше да ги предпази – лъжата и сребролюбието – това изпълва душата на Юда. Има няколко моменти около събитието на изливане на драгоценния елей, които сами по себе си са отличителни, знакови, както е прието днес да се казва. Това се случва в дома на един човек, който е излекуван от най-страшната, нелечимата по това време болест. Дошлите в този дом едва ли са се чувствали комфортно, най-вероятно са имали своите чисто човешки притеснения за здравето си. И в тази атмосфера жената, за която всички са знаели, че е блудница, превъзмогва своя срам, преборва и страха от укорите на другите и пристъпва да помаже с елей Този, от Когото е получила изцерение на прокажената си от грехове душа. Реакцията на учениците е много интересна, тя може да се тълкува различно. Да, вероятно са имали грижа за сиромасите. Но хайде да помислим, не е ли насочено тяхното възнегодуване срещу „недостойнството“ на блудницата? Срещу възможността грешникът да е близък на Бога? Това са някои от нещата, заради които Църквата ни напомня за тази жена.
– На този ден Юда се е договорил да предаде Христос. Защо е нужно Христос да бъде предаден от свой ученик? Не е ли могъл Юда да не го предава?
– Знаем, че в Стария Завет има пророчески писания за юдиното предателство. Въпросът е интересен и ние никога не бихме могли да си отговорим в пълнота. Винаги трябва да оставаме в разума си и място за онова, което не можем да разберем сега, но което ще ни се открие в Царството Божие. Има два противоречиви факта в този сюжет. Христос като Богочовек е знаел, че Юда ще го предаде. Но същият Този Христос е приел Своя предател за Свой апостол?! Сложен казус, който пак казвам, човешкият разум не може да разгадае. Църковното учение казва, че времето е създадено от Бог, т. е. Бог е извън времето и за Него времето е постоянна величина, минало и бъдеще са едно. Затова Църквата учи, че Бог предзнае какво ще се случи, но човек е свободен да прави това, което иска. Предзнание не означава предопределение. А защо точно Юда е направил лошия избор да стане предател е по-скоро етичен въпрос.
– Защо го предава с целувка?
– Може би това е последният шанс, който Юда си е дал сам на себе си преди да стане предател. Има и много лицемерие в тази постъпка, но все пак не можем да знаем какво е ставало до последно в мислите и сърцето му. Дори и най-коравосърдечният сребролюбец изпитва болка, когато трябва да продаде едно приятелство. Не бива да се чувстваме задължени да сме злоради, когато трябва да оценяваме една такава ситуация.
– Средата на Страстната седмица сме. Какво следва в следващите дни?
– В следващите дни, по-точно в богослуженията, в които ще участваме, следва нашето съпреживяване на страданията Христови, съумирането ни с Него и надеждата за съвъзкресение в Царството Божие.

С отец Стоян разговаря Ангел Карадаков.
Източник: www.dobrotoliubie.com

Архиерейска света Литургия и дяконско ръкоположение
на вход Господен в Йерусалим в Благоевград.

  Тази Неделя, когато отбелязахме празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница), в катедралния храм „Въведение Богородично“ в Благоевград беше отлужена Архиерейска света Литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим в съслужение с храмовото духовенство. По време на светата служба митрополит Серафим ръкоположи за дякон Кирил Борисов Кирилов от с. Габрене, Петричка духовна околия. Дякон Кирил е завършил паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Иоан Рилски“.
  В края на светата служба Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим се обърна с напътствени слова към миряните, изпълнили храма в празничния ден. В него той припомни чудното възкресение на Лазар, извършено от Нашия Спасител Господ Иисус Христос и последвалото на другия ден тържествено влизане в Йерусалим.

  „Очакванията на иудеите, че Той ще бъде цар тук на земята, ще ги освободи от римското робство и ще възстанови царството на Израиля не се оправдали поради недостатъчното разбиране за това Кой е Хистос и какво е Неговото Царство.
Ние също почитаме Христос като Цар, но трябва добре да разбираме какво е това Негово царство и да знаем, че наистина Той е цар на това Свое царство. Пред Пилат Той казва, че Неговото царство не е от този свят. На друго място посочва, че царството Божие е вътре във вас. Още се казва, че царството Божие насилници го грабят. И на много други места се посочва, че царството Му е небесно и вечно. Царство на блаженството, Царство Божие. Господ действително влиза в Йерусалим, за да установи Своето царство, но не като седне в някои дворец, за да царува, а противно на логиката отива да установи своето небесно царство, като принася Себе си в жертва. Но Неговият престол е Кръста, на който Е разпънат. Като ни посочва връзката, която трябва да следваме, за да наследим и ние Неговото царство. Не да бъдем само жители, но и сънаследници на това царство, т.е. Своето царство Той иска да сподели с всички хора. Да ги направи съучастници на Своето царско достойнство и да царува във вечността с всички, които Го обичат.
  Христос ни посочва пътя, който трябва да извървим, за да достигнем това царство. Този път е любовта към Бога и към ближния, като взимайки своя кръст се съразпънем заедно с Него. Това е единственият верен път за достигането на царството Божие. То се установява в сърцата на тези, които искат да бъдат заедно с Христа. Господ Иисус Христос е Пътят, Истината и Живота. Той ни учи на самата истина, която не може да бъде подправена от никоя друга човешка измислица. Това е Христос, Който посрещаме днес в Йерусалим. Бог истинен от Бог истинен, единосъщен с Отца и Светия Дух. Който принесе себе си в жертва, за да изкупи човека от робството на греха и да му дарува свобода. Истинската свобода не е никъде другаде освен в Христа. Който живее с любовта към Христа и спазва заповедите Му е истински свободен. Всяко друго положение в което се намираме, например ако имаме материални блага, но нямаме свободата в Христа, а сме роби на страстите и греховете си, то ние все пак оставаме роби. А това робство на греха преминава във вечно робство на дявола и ни отдалечава от Христа.
  За това братя и сестри да ликуваме, да посрещаме Христос, да вникваме в дълбочината на нашата вяра. Да Го допуснем вътре в нас, да дойде Неговото Царство както се молим в молитвата Отче наш. Защото този свят, в който се намираме сега ще се промени, ще свърши, ще изчезне. И както обещава Христос при Второто Пришествие всичко това, което виждаме тук сега ще бъде унищожено, но ще има ново небе и нова земя, в които ще живеят правдата и мирът, защото там ще пребъдва Христос като Цар на мира и славата заедно с всички светии и ще дарува царството, свободата, пълното блаженство и радост на всички, които Го обичат. Неговата милост , благодат и човеколюбие да пребъдват днес и през всички дни от Страстната седмица и да дарува на всички достойно и радостно посрещане на Неговото славно Възкресение.“
  В края на словото си митрополит Серафим отправи благопожелания и към новоръкоположения дякон Кирил Кирилов. „Да му пожелаем Бог да го укрепява със Своята благодат. Да го напътства, просвещава и да го направи Свои съсъд, който да бъде в служение на своите ближни и да бъде проводник на Божествената благодат и на Божията и съвършена любов на всички онези, които ще се ползват от неговото служение. Честит да бъде новият дякон на Българскат православна църква!“

Резултати за първия етап на XV-тия Национален конкурс
„Бог е любов” /Благоевградска област/

  Излязоха резултатите за първия етап на XV Национален конкурс „Бог е любов” за Благоевградска област. Със заповед на Министъра на образованието и науката и заповед на началника на Регионалното управление на образованието в Благоевград специална комисия в състав: Илия Филипов, Александра Петкова, Екатерина Икономова и свещ. Стоян Бербатов определиха най-добрите творби в няколко раздела и възрастови групи. Учениците класирани на първо място участват в националния етап на конкурса и ще се състезават с творбите оценени на първи места от инспекторатите в цялата страна.
Ето и класираните в Благоевградска област:

  Жанр: Проза/ ece
I-II клас
1. Анна Светославова Кючукова - II клас, СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ Благоевград
2. Красимир Кирилов- II клас, СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ Благоевград
3. Владимира Стоянова Пудева - II клас, СУИЧЕ „ Св. Климент Охридски“ Благоевград
III — IV
1.ВикторияСтойчев — III кпас, СУИЧЕ „ Св. Климент Охридски“ Благоевград,
1. Йоана Валентинова Станева - III клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград;
2. Анна — Мария Георгиева Георгиева — IV клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, rp. Благоевград;
V-VI
1. Кристина Иванова - V клас, Православно неделно училище, църква „Успение Богородично“, с. Бараково;
2. Елеонора Добрева — V клас, СУ „Никола Вапцаров“, гp. Петрич;
VII-VIII
1. Стефани Илиева — VII клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград;
2. Антоан Слав-Михаил Вълков Вълков - VII клас, СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ Блaгoeвгpад;
Ванеса Иванова — Православно неделно училище, църква „Успение Богородично“ с. Бараково
XI-XII
1. Елена Тодорова Таракова — XI клас, ПГПТ „проф. д-р Асен Златаров“, гр. Петрич
Жанр: Поезия
I — II
Даяна Илиянова Борисова СУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Крупник
III — IV
1. Никола Николаев Павлов - III клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Блaгoeвград;
2. Петя Костадинова - IV клпс, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград;
V-VI —
1. Елеонора Велкова Добрева — V клас, СУ „Никола Вапцаров“, гp. Петрич;
XI-XII
1. Николай Ангелов Манолев - XI клас, ПГИТ „пpoф. д-р Асен Златаров“, rp. Петрич
2. Христина Владимирова Дереджиева - XI клас, ПГИТ „проф. д-р Асен Златаров“, rp. Петрич
Жанр „Рисунка”
I-II клас
1. Зорница Георгиева — I клас, VIII CУ „Арсени Костенцев“, гp. Благоевград;
2. Стела Илиева - I клас, VIII СУ „Арсени Костенцев“, гp. Благоевград;
3. Габи Попдимитрова, I клас - VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград,
III-IV клас
1. Маргарита Крумова Цветкова, IV клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград,
2. Виктория Спасова Колева, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград,
Жанр „Приложно изкуство”
III-IV клас
1. Георги Георгиев Машев и Виктория Рашиде Лиман, IV клас „Св.св. Кирил и Методий”, с. Крупник
2. Мария Стопанска, III клас, VII СУ „Кузман Шапкарев“, гp. Благоевград,
IX-X клас
1.Никол Николова Стойкова, IX клас, СУИЧЕ ”Св. Климент Охридски”, гр. Благоевград

Празнична програма към църква "Успение Богородично, с. Бараково"

  За втора поредна година децата от неделното училище ще лазаруват, а играта „Най-здраво червено яйце" ще се проведе за 12-та поредна година“.
  Към тържествената програма ще се включат деца от всички възрастови групи. Ще има специален Великденски поздрав от децата в прицърковното училище, а в допълнение към това са предвидени много игри и награди. Заповядайте! :)

Архиерейско богослужение в Благоевград

  В петата Неделя на Великия пост, посветена на преподобна Мария Египетска, в катедралния храм „Въведение Богородично“, в Благоевград Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи празнична света Литургия в съслужение със свещениците от храма.
  Светата служба бе благоукрасена от песнопенията, изпълнени от митрополитския хор „йеромонах Неофит Рилски“, за радост на миряните, дошли да съпреживеят радостта от празника.
  След края на светата служба в словото си Негововисокопреосвещенство говори за това, че след като е изминала по-голяма част от Великия пост се предполага, че сме придобили покаяние и сме се изпълнили със смирение, принесли сме плодове на покаяние и по всякакъв начин сме се постарали да посрещнем радостта от Христовото Възкресение, но преди това трябва да приемем и разберем с душите и сърцата си целия земен живот и особено жертвата на нашия Господ Иисус Христос.

  „През следващата седмица богослужебните текстове ни подготвят за онзи момент, когато Господ ще отиде да възкреси Лазар и да утеши сестрите и близките му. След това заедно със Спасителя отиваме в Йерусалим за тържественото Му посрещане и да Го последваме в кръстния Му път и така да достигнем до гроба Господен, където да посрещнем и да приемем възсиялото от там в светлина славно Христово Възкресение. Във всичко това постепенно Църквата ни въвежда. Подготвя ни чрез богослуженията особено през последните две седмици на Великия пост, за да може още по-силно да се проникнем и изпълним с чувството на преклонение и Божествено почитание към всичко онова, което Спасителят е извършил за нас.
  Но в днешната Неделя се предлага и още нещо на нашето внимание. Една жена, която възсияла във святост, известна на всички ни – преподобната Мария Египетска. Нейното житие е едно от най-големите чудеса на Църквата. В последните години от своя живот тя стигнала до такова състояние, че да върши чудеса, но по-голямото чудо е целият неин живот. И това въобще е чудото на Църквата, което с Божията благодат, която се преподава в Църквата и чрез Църквата извършва с всеки един човек, който тръгва по пътя на спасението. В днешната Неделя, в края на Великия пост ни се предлага този велик образ на покаянието най-вече заради това да ни се представи един истински плод на покаяние. Един истински прекрасен цвят, който може да произрасте от дълбокото разкаяние на всяка една човешка душа.
  Житието на света Мария Египетска е поставено в постния триод, т.е. в богослужебното последование на Великия пост, за да се помни винаги нейният подвиг и да се дава като пример на това какво може да извърши Църквата с всяка една човешка душа. Именно това чудо се извършва с всеки един от нас и много пъти не забелязваме, но то е много по-голямо от други чудеса. Именно чудото на преобразяването, на промяната на човека е най-голямото, което Църквата може да извърши с човека. Не може който и както да се подвизава, ако извършва своите подвизи извън Тялото Христово, извън Църквата да достигне до това благодатно състояние, което виждаме в живота на св. Мария Египетска. Църквата е онзи богочовешки организъм,Тяло Христово, в което живее и се преподава Божията благодат и в което с дейстивието на Светия Дух човек се преобразява, освещава и обожествява и е възможно от крайното падение и отдалечение от Бога, човек да достигне до святост и да се спаси с дейстивето на Светия Дух, под действието на Божията благодат.
  За това Църквата ни учи и призовава да не се отнасяме осъдително към никого, независимо дали знаем за греховете на другия човек, колкото и големи да са те. Защото никой не знае колко дълбоко е покаянието в душата на всеки един човек. А нашето покаяние се извършва в нас и се принася Богу и само Той може да присъди дали нашите грехове ще ни отведат в погибел или пък покаянието, което принасяме за тях ще ни дарува прошка, получавайки спасение и преминавайки в царството Божие, когато отидем във вечността.“
  В края на словото си Неврокопският митрополит наблегна върху това, че трябва да помним живота на света Мария Египетска, както и това велико чудо, което се извършва с всеки един от нас, но за което ние трябва да се стремим и работим, така че да принасяме плодове на покаяние, за да може да достигнем до промяна в нас от падението към виздигането, усъвършенстването и обожествяването.

Детско творчество

  Специално за нашите малки читатели и техните ръководители създадохме нов раздел в нашия сайт – детско творчество. В него можете да видите красиви детски рисунки, интересни литературни творби – разкази, есета, стихотворения, интересни техники от приложното изкуство или да ни изпратите ваши, които да публикуваме.

към раздела
detsko tvorchestvo

Благотворителният базар приключи успешно

  На 24 март (петък), в навечерието на големия християнски празник Благовещение пред Община Благоевград, с разрешението на Кмета г-н Камбитов, се състоя благотворителен базар в подкрепа на доброволческата кухня за бедни към църква „св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“.

  Базарът под надслов „От сръчните ръце на мама“ бе организиран от сдружение "Гласовете ви чувам" към Общинския съвет по наркотични вещества Благоевград и Православния информационен център на Неврокопска света митрополия. За направата на предлаганите изделия бяха организирани три предварителни работилници в Православния център и десетки бяха доброволците, които ръчно изработиха голяма част от тях. Специално за дошлите ръководителите на работилниците г-жа Кирилка Симеонова и Анелия Зайкова показаха уменията си в изработването на хартиени цветия и декупаж.
  В деня на Св. Благовещение базарът гостува и в църквите „Св. Николай“ и „Св. Архангел Михаил „ в кварталите „Грамада“ и „Еленово“ и събра допълнителни средства. Много хора подпомогнаха инициативата и със средствата, събрани от базара бяха закупени кухненските шкафове и плотове за кухнята, които ще бъдат монтирани там съвсем скоро.
  Бихме искали да благодарим на всички, които се включиха в благотворителния базар, с доброволчески труд или средства за осъществяването му. Обединявайки усилия за добрата кауза, подпомагаме семействата на наркозависими, бедни, болни и самотни хора и всички доброволци, които с желание и любов всяка седмица помагат в приготвянето на храната.

Излезе от печат брой 7 на вестник "Кандилце"


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3