logo

"Кандилце"-православно периодично издание, бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Минали събития

Поклоннически пътувания за празника на св. Йоан Рилски Чудотворец

  На 19 октомври Православната църква почита паметта на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец. По традиция група поклонници от Неврокопска епархия, организирани от Православния информационен център на Неврокопска света митрополия посетиха Рилския манастир, където се намират нетленните мощи на св. Йоан Рилски и Руенския манастир в близост до село Скрино, родното място на св. Йоан.
  На 18 октомври от 20:30 ч. започна всенощното бдение, което бе предстоявано от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим. Молитвено участие взеха митрополитът на гр. Клуж в Румъния Андрей, митрополитът на гр. Сидирокастро Макарий от Еладската православна църква, игуменът на обителта Адрианополски еп. Евлогий, Главиницки еп. Йоан, архимандрит Порфирий - игумен на манастира "Св. Йоан Предтеча" близо до гр. Верия в Гърция, заедно с част от своето братство, архимандрит Рафаил - ефимерий и духовник на манастира "Св. Благовещение" край румънския град Алба Юлия, както и сестринството на обителта, йеромонах Григорий - представител на светогорския манастир "Григориу", Епархийският викарий на Слобозийска епархия в Румъния архимандрит Рафаил, архиерейският наместник на гр. Калараш, Румъния - протойерей Илия Еужен, протосингелът на Клужката митрополия архимандрит Симеон, игуменът на Суковския манастир в Сърбия йеромонах Серафим с братя от обителта, сестринствата на Врачешкия и Ресиловския манастири, свещеници от различни епархии в страната.
  За молитвеното настроение и духовната радост сред поклонниците в светата обител имаха заслуга и клиросните песнопения, изпълнени от псалти, ръководени от г-н Андрей Касабов, на дясната певница, както и псалти от Солун и Драма под ръководството на протопсалтите Григорий и Петър Папаемманул на лявата певница. По време на четенето на канона всички имаха възможност да се поклонят пред св. мощи на св. Йоан Рилски и да бъдат помазани с елей от кандилото на светеца за здраве и спасение.
  На следващия ден 19 октомври група поклонници бе за празника в Руенския манастир, намираща се в близост до с. Скрино, родното място на св. Йоан. И тази година десетки бяха миряните от Благоевград, Банско и околните населени места дошли за поклонение в светата обител.
  Божествената света Литургия бе водена от йеромонах Йоан, игумен на манастира. Песнопенията на клира бяха изпълнени от свещеник Костадин Калайджиев от град Банско и отец Лука от братството на Руенската света обител, а след края на светата служба бе отслужен и празничен водосвет.
  Така приключиха двете поклоннически пътувания за празника на нашия небесен покровител св. Йоан Рилски Чудотворец, които донесоха духовна радост и топлина в сърцата ни.

Международен семинар за учители по Религия в гр. Русе

  От 2 до 5 октомври в гр. Русе се проведе международен семинар на тема: „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи: цели, методика и резултати“, който бе организиран от Русенска митрополия, Центъра за образователни инициативи „Двери“, РУО - Русе и с финансовата подкрепа на фондация „Комунитас“. На събитието присъстваха духовници, университетски преподаватели, експерти и учители по религия сред които и представители на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия.
  Семинарът започна с приветствени слова на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, областния управител на Русе Галин Григоров и заместник-кмета Иван Григоров.
  При откриването на форума водещите Златина Каравълчева и Полина Спирова от Центъра за образователни инициативи „Двери“ представиха пред участниците сборника: „Модели на сътрудничество между Църквата, общинските власти и държавата за провеждане на религиозно образование“. Самият сборник обобщава резултатите от миналогодишния национален семинар, провел се в дунавския град. А също така беше представено и ново издание на центъра: Иконите разказват, което издава Двери и представлява чудесно пособие за учителите по Религия.
  Сред участниците във форума бяха и представители на Румънската и Сръбската Православни църкви, които споделиха своя опит от преподаването на предмета Религия в своите страни, а това от своя страна бе интересно за останалите участници.
  Домакините от Русе изненадаха приятно всички гости с открит урок по Религия, проведен в основно училище „Йордан Йовков“ на тема: “Покров Богородичен“.
  В програмата на семинара бяха включени посещение в Русенската митрополия по покана на митрополит Наум, както и поклонническо пътуване до Басарбовския манастир, където гостите бяха топло посрещнати от игумена на манастира и имаха възможност да се поклонят пред частица от светите мощи на св. Димитрий Басарбовски, съхранявана в светата обител.
  В заключителното заседание участниците и организаторите споделиха своите добри впечатления и полза от проведения семинар, като изразиха надежда по-често да бъдат организирани подобни форуми.

105 години от Освобождението на Горна Джумая и Пиринския край

  В ранното утро на 5 октомври 1912 г. трета бригата на седма рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров заедно с 3100 български воини, ръководени от генерал-майор Спас Георгиев преминават моста на Рилска река при село Бараково, където е била границата между Турция и България. Първият освободен град е Горна Джумая, а в рамките на няколко дни е освободен целият Пирински край.
  С богата програма община Благоевград отбеляза празничния ден. В 9:30 ч. бе отслужен молебен от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим в двора на църква „Въведение Богородично“ в благоевградския квартал „Вароша“. В двора на църквата се намира паметника на майор Иван Павлович Орлински (командир на руския боен отряд при освобождението на Горна Джумая), пред който бяха положени цветя от кмета на община Благоевград д-р Атанас Камбитов, митрополит Серафим, областния управител Бисер Михайлов, председателя на общински съвет Благоевград Радослав Тасков, както и от представители на институции, граждани и гости на града.

  В 10:30 ч. на пл. „Георги Измирлиев“ бе издигнато националното знаме на Република България и бяха положени цветя пред паметника на Георги Измирлиев-Македончето ( български революционер и общественик, участник в Априлското въстание). Непосредствено след това бяха положени венци и цветя пред паметника на Македоно-одринското опълчение на пл.“Мите Марков“ . Малко след 11:00 ч. жителите и гости на Благоевград станаха свидетели на историческа възстановка на събитията от преди 105 години.
  В 17:30 ч. бе дадено началото на тържествената сесия на Общински съвет – Благоевград , по време на която се състоя и церемония по награждаване на „Личност на годината“. Тази година наградените в съответните категории бяха:
„Бизнес и предприемачество“ - Яна Големеева и Винарска изба „Логодаж“.
„Здравеопазване“ - д-р Наташа Китина
„Култура“- Албена Чобанова.
„Медии„- Валери Яков
„Спорт“ - Марио Богданов
„Образование“ - Албена Узунова
„Хора в неравностойно положение“ - Фиданка Петрова и Велизар Николов
„Морал“ - Павел Крушалийски, предстоятел на храм „св. Димитър Солунски“, кв. Струмско
„Съхранение на традициите“ - Димитър Димитров
  За изключителен принос в категория “Пример за професионализъм и гражданска ангажираност” беше отличен подп. Пламен Пацов, посмъртно. В същата категория награди получиха ст. инсп. Валентин Палов и старши комисар и гл.инсп. Красимир Кацаров.
  За шеста поредна година бяха раздадени стипендии на талантливи деца с изявени дарби. Също така бяха връчени и плакети „Почетен гражданин“ на инж. Захари Донев и певицата Мая Нешкова, а архитект Александър Баров бе удостоен със званието, посмъртно.
  Вечерта честванията за Освобождението на Горна Джумая и Пиринския край продължиха на пл. „Георги Измирлиев“ с тържествена - заря проверка и концерт на ансамбал „Пирин“.

Откриване на новата 2017/2018 учебна година

  На 2 октомври бе открита новата учебна година в Православен информационен център на Неврокопска света митрополия. По традиция бе отслужен водосвет от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим в съслужение с архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска епархия, свещеници Стоян Бербатов, Светослав Кючуков, Велизар Голев и Ивайло Славилов.
  На събитието присъстваха представители на институции, близки, приятели, както и много деца, които ще посещават курсове в Православния център. Тази година учебната програма включва неделно училище с ръководител Даниела Гълъбова, източно-църковно пеене с ръководител проф. Йоанис Папахронис, иконопис с ръководители Тони и Гриша Иванови и курс по журналистика с ръководител Антоанета Гулева. А всяка сряда от 18:00 ч. ще бъдат провеждани беседи на православна тематика и излъчвани православни документални и игрални филми.
  Всички учебни занимания са без такса обучение, като тя се поема от Неврокопска света митрополия. Всеки желаещ може да се запише в православния информационен център на адрес
Благоевград, ул. „Тракия“ 3 или на телефон 073/ 83 33 37.

Панихида за загиналите гвардейци при село Звегор

  Тази година се навършват 73 години от гибелта на българските гвардейци от Първа гвардейска дружина. По този повод бе отслужена панихида пред паметника на загиналите в село Звегор от свещеник Светослав Кючуков, председател на църквата „Св. Николай“ в кв. „Грамада”, Благоевград. В молитвата бяха упоменати имената на загиналите гвардейци - Асен Дерменджиев, Асен Георгиев, Георги Грънчаров, Гаврил Толмачов, Златко Дерменджиев, Емил Каймаков, Иван Бояджиев, Кирил Костадинов, Личо Иванов. Инициативата за трета поредна година е на сдружение „Ние жените”, с председател Здравка Чимева, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва с председател Иван Петров, РИМ – Благоевград и Православния информационен център на Невркопска света митрополия, които поднесоха цветя пред паметника на загиналите войни. На панихидата присъстваха граждани, офицери, близки и приятели на загиналите.
  На 15 и 16-и септември 1944 г. при село Звегор /днешната гранична зона с Македония/ загиват гвардейци от Първа гвардейска дружина. Гвардейците са към 14-и пехотен Македонски полк, който води бой с немците при с. Звегор. Това са първите боеве с включването на България в антихитлеристката коалиция в заключителния етап на Втората световна война. Над 350 войници и офицери от Пиринския край не се завръщат по родните си места, пролели кръвта си на чужда земя. Групата от 14-и пехотен полк е водена от братята Асен и Златко Дерменджиеви. В боевете на 15и 16-и септември 1944 г. загиват 9 гвардейци и трима членове от полка. Действията на доброволческата бригада от Горна Джумая /дн. Благоевград/ са документирани в дневника за бойните действия.

Международна младежка среща в Румъния с българско участие.

  От 1 до 4 септември в гр. Яш, Румъния се състоя международна православна младежка среща. Тя се провежда за четвърти път в Румъния и събира хиляди млади хора от цял свят на възраст между 16 – 35 години. Темата на тазгодишната среща беше „Младият човек в търсене на свободата“.
  На срещата присъстваха участници от над 20 страни (Румъния, България, Молдова, Украйна, Гърция, Сърбия, Албания, Македония, Франция, Германия, Белгия, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Великобритания, Швейцария, Турция, Йордания, Сирия и Африка).
  Целта на срещата е да осигури рамки, в които младите да могат да намерят модели на подражание, да споделят житейския си опит, което ще ги приближи или покани в Църквата, споделяйки своите християнски павославни ценности и насърчавайки диалога между румънските и чуждестранни младежи.

  Организатор на събитието бе младежкият отдел към Румънската православна църква открит с благословението на Негово Високопреосвещенство архиепископа на Яш и митрополит на Молдова и Буковина Теофан през 2010 г. Мисията на младежкия отдел е да създаде поколения млади хора, които да бъдат в добра взаимовръзка с духовниците.
  Съорганизатор бе и румънската асоциация за християнски православни студенти към клон Яш. Тя е младежка неправителствена организация и нейната мисия е да популяризира вярата и православната духовност сред младите хора, предимно в академична среда и има над 25-годишен опит, както и повече от 200 активни членове студенти.
  Българската група бе водена от свещеник Кирил Синев и Милен Бакалов от Русенска митрополия. Тя бе най-многобройната чуждестранна група, като наброяваше 44 участника от различни епархии на България (Софийска, Русенска, Ппловдивска, Неврокопска и Сливенска).
  Още при пристигането ни на румънска земя бяхме топло посрещанти от домакините като през целия престой ни осигуриха съпровождащи нашата делегация доброволци.
  Веднага след слизането ни от автобуса се отправихме към двореца на културата в град Яш, където бе дадено и началото на тържественото откриване на IV международна православна младежка среща, на която участниците бяха в традиционни за страната им носии.
  Лично Негово Светейшество Румънският Патриарх Даниил присъства на церемонията по откриването, както и много духовници, представители на Румънската и другите поместни православни църкви. Патриарх Даниил се обърна към всички с напътствени слова. Той сподели, че православният християнин, бидейки раб Божий, е наистина свободен човек, и че младите хора са в духовно търсене, защото са разочаровани от нещата, които обществото предлага, но мирът и радостта могат да бъдат дадени единствено и само от Господ Иисус Христос на тези, които истински Го търсят.
  На следващия ден имахме възможност да присъстваме на богослужение в църквата „Св. Николай Мирликийски“, където присъстваха и много други младежи, сред които и африканската група, която бе на клира и допринесе за красотата на богосужението.
  След това се отправихме към един от университетите в града, за да участваме в т. нар. работни срещи. Те от своя страна представляваха разпределяне по групи от около 15 човека от различни страни, в които ни бяха поставени различни задачи, чиито акцент беше поставен върху основната тема на срещата: „Младият човек в търсене на свободата“.
  Интересно за всички участници бе опознаването помежду ни, срещата с хора от различни държави и култури, да споделим мисли и чувства за това какво е свободата и кога човек се чувства свободен. Също така трябваше да размишляваме върху текстове на Никос Казандзакис (гръцки писатал, поет, драматург и мислител), Петре Тутеа (румънски филосов) и върху текст от Евангелието на св. Йоан Богослов. Оказа се изключително интересно и безценно за всички да споделят и чуят опита на останалите младежи в Православната Църква.   По-късно същия ден бяхме поканени на конференция в двореца на културата в град Яш, на която бяха представени отново всички участници, като им бе дадена думата, за да споделят впечатления от организирания форум.
  След това имахме възможност да посетим митрополитската катедрала, където се намират светите мощи на св. Петка Търновска. Голяма радост и щастие бе за нас да се поклоним на обичаната от всички св. Петка. А след това посетихме и църквите „Три Светители“ и „Св. Сава“.
  В неделя 13 след Петдесетница бе отслужена св. Литургия на площада пред митрополитската катедрала, където се събраха около 7000 души. Тя бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Критския митрополит Андрей в съслужение с епископи и митрополити от Румъния и другите поместни църкви. По време на богослуженоето бе извършено и свещеническо ръкоположение. Българската православна църква бе представена от Негово Високопреосвещенство Митрополит Наум, който след края на богослужението се срещна и с българската група. И двете страни споделиха радостта от възможността да присъстват на подобно събитие, като българската група изпя многолетствие за митрополит Наум и тропара на св. Йоан Рилски за всички участници.
  Вечерта в неделния ден бе организиран младежки марш за всички уастници в събитието, които наброяваха около 7000 човека. Вървейки по улиците на град Яш срещахме хора от различни възрасти, румънски минувачи, които ни се радваха, а ние споделяхме тези емоции и се радвахме, че вярата сред нашите братя и сестри е жива. Маршът завърши пред катедралния храм и там бяха четени вечерни молитви на различни езици от по един представител на всяка страна.
  В понеделник сутрин отново се събрахме пред митрополитската катедрала, където бе официално закрита международната православна среща за младежи от Негово Високопреосвещенство Теофан архиепископ на Яш и митрополит на Молдова и Буковина. Той благодари на всички участници в събитието, като думата бе дадена и на по един представител от всяка страна.
  Българската група благодари на Румънската православна църква, както и на всички, допринесли за организирането на това прекрасно събитие, на доброволците, без чиято помощ нямаше да е същото, както и на Българската православна църква за предоставената ни възможност да бъдем участници в четвъртата младежка международна православна среща, спомените от която ще останат в сърцата ни.
За още снимки и видео.

Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

  На празника „Успение Богородично“ в Неврокопска епархия са посветени множество храмове и параклиси, израз на голямата обич на хората към Майката Божия и Наша Владичица Света Богородица. Както всяка година, на 15 август, едновременно в стотици храмове се отслужи св. Божествена Литургия и множество християни, след подготовката в Богородичния пост, пристъпиха към светото Причастие. Много са и хората, които макар и в работен ден, посетиха православните храмове в ранната утрин, за да молят Майчиното застъпничество на Светата Дева. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим отслужи вечерна служба в църквата „Успение Богородично“ в гр. Гоце Делчев, и св. Литургия за храмовия празник на църквата в гр. Хаджидимово.
  В Благоевградска духовна околия има няколко църкви посветени на Успението на Света Богородица, като особено тържествено се отбелязва храмовия празник на църквата в с. Бараково. Тази година за трета поредна, на 14 август, понеделник, в навечерието на празника бе отслужена Вечерна служба и Опело Богородично. Богослужението бе водено от свещениците Велизар Голев, енорийски свещеник на с. Черниче и Светослав Кючуков, предстоятел на храма. Почти 100 годишния храм се изпълни с богомолци, както от селото, така и от Благоевград и другите околни населени места, които се включиха в красивите песнопения на службата и Литията около храма, със св. Плащаница, на която е изобразено блаженото успение на Божията Майка. В края на богослужението отец Светослав благодари на миряните, дошли да участват в светата служба и покани всички на следващия празничен ден да вземат участие в богослуженията. Свещеникът призова народа в храма и на 23 август, на празника „Отдание на празника „Успение Богородично“, когато ще бъде отслужена архиерейска света Литургия, водена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.
  В деня на успението на Божията майка, храма отново бе изпълнен с множество християни, голяма част от които пристъпиха към св. Причастие. По традиция в чест на Пресвета Богородица, жените носеха в храма питки и хлябове, които след освещение раздадоха на всички. Специално за празника, църковното настоятелство в Бараково бе организирало корбан за благословение на вярващите, а децата от прицърковното неделно училище бяха подготвили базар с приготвени от тях и семействата им сладкиши.

Миряни от Благоевград посрещнаха групата изминала поклонническия път „Рилския чудотворец“

  За поредна година миряни от Благоевград, водени от свещеник Стоян Бербатов, посрещнаха голямата група от поклонници, изминали пътя „Рилският чудотворец“. Поклонническият път се състоя за осми пореден път и броя на участниците достигна 240 човека, сред които има свещеници, деца и хора от всяка възраст. Поклонническият път започна със св. Литургия в църквата „Св. София“ в столицата на 1 август, в началото на Богородичния пост и премина през три планини Витоша, Верила и Рила. За шест дни поклонниците изминаха повече от 100 км., като нощуваха в палаткови лагери в различни населени места. Групата измина разстоянието пеш по примера от 1195 г., когато светите мощи на св. Йоан Рилски са пренесени от Велико Търново в Рилския манастир. Тази година се включиха и поклонници тръгнали от Велико Търново. По време на това духовно пътуване се отслужват вечерни служби, Канон на св. Богородица Акатист на св. Йоан Рилски и водосвет, а хората имат възможност свободно да разговарят със свещениците, да се включат в беседите край огъня, да се обогатят духовно и да изградят много приятелства.
  В края на пътя миряните от Благоевградския храм „Св. Арх. Михаил“ посрещнаха уморените поклонници с постни питки, вода и шарена сол, за да се укрепят и заедно да участват във вечерното богослужение, предхождащо празника Преображение Господне и да се поклонят на светите мощи на Великия български светец Йоан Рилски Чудотворец.

Честната глава на св. вмчк. Пантeлеймон пристигна и
в Неврокопска епархия

  На 2 и 3 август Неврокопска епархия посрещна Честната глава на св. вмчк. Пантeлеймон, която пристигна в България на 27 юли по покана на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. В деня, когато празнувахме паметта на св. вмчк. Пантелеймон и светите седмочисленици Кирил, Методий, Наум, Климент, Сава, Горазд и Ангеларий бе посрещната Честната глава и икона на св. Пантeлеймон в софийския храм „Св. Седмочисленици“. Те останаха за поклонение в софийски храмове до 1 август, след което отпътуваха за гр. Враца, където множество народ се поклони и участва в богослуженията.

  Светините пристигнаха в Неврокопска епархия на 2 август и бяха изложени за поклонение на вярващите в църквата „Св. вмчк. Георги“ в гр. Сандански. Отслужена бе вечерна служба и стотици миряни, до късно през нощта, посетиха храма, за да измолят застъпничеството на св. Пантeлеймон. На 3 август бе отслужена света Божествена Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим. В съслужение с него бяха Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, архим. Епифаний, протосингел на Неврокопска св. митрополия, архим. Филип Василцев, предстоятел на храм-подворие на РПЦ-МП "Св. Николай Мирликийски", йером. Николай от светогорския манастир "Св. Пантелеймон", храмовото духовенство, свещеници и дякони от епархията. Службата бе допълнително благоукрасена от клиросните песнопения, изпълнявани от митрополитския хор „йеромонах Неофит Рилски“ и храмовите певци.
  В края на светата Литургия митрополит Серафим припомни живота и делото на св. вмчк. Пантeлеймон. Той живял в Никомидия през III век и след като приел християнско кръщение получил от Бога дар на лечителство. Светецът станал известен за мнозина и много болни се обръщали към него за помощ, а той ги изцерявал като заслугата отдавал изцяло на Господ Иисус Христос. Бил подложен на жестоки мъчения за това, че изповядвал християнската вяра и бил убит в 305 година.
  Митрополит Серафим благодари на всички, които се потрудиха за това да пристигнат в България тези светини, на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, по чиято покана те пристигат за първи път у нас, както и на вярващите, изпълнили храмовете през тези дни.
  Поклонническа група от Благоевград, водена от свещеник Светослав Кючуков и организирана от Православен информационен център на Неврокопска света митрополия, взе участие в св. Литургия и се поклони пред светините. След службата миряните имаха възможност да посетят и епископската базилика, както и да се насладят на красивия град Сандански сред топлите слънчеви лъчи. Голяма беше радостта сред всички за споходилата ни Божия милост.

180 години от рождението на Апостола на Свободата

  На 18 юли се навършиха 180 години от рождението на една от най-значимите личности в българската история – Васил Левски. Човекът, който посвети живота си на великото дело – свободата на българския народ, радетелят за „чиста и свята Република”, където да тържествуват справедливостта и братството.
  Много страници са изписани за личността и делото на великия българин, страници пълни с трепет, възхищение, любов и уважение към делото на Апостола. Ако разгърнем тези страници, ще открием една дълбоко православна личност, чиито стремеж към по-добър свят и жертвеност за ближния, я издигат над вековете, да свети и показва пътя на всички поколения.
  Васил е роден през 1873 г. в Карлово, в петчленното семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова. Учи в килийното училище, а после и във взаимното училище в Карлово. След смъртта на баща му през 1851 г. и на малката му сестричка Мария, той и братята му трябва да издържат семейството. Под ръководството на вуйчо му Василий, който е таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово, той учи църковно пеене, богослужение и пее в местния църковен хор. През 1855 г. изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Кирил и Методий”. На 7 декември 1858 г. приема монашество с името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас”. А през следващата година пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за дякон в църквата „Света Богородица” в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато решава да се посвети на революционната борба. Левски не се отказва от Църквата и винаги участва в църковното богослужение, било като дякон или добър църковен певец. Йеродякон Игнатий изпълнил Божиите думи : ” Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15:13). В последните мигове от живота си, преди да увисне на бесилото Васил се изповядва пред архиерейския наместник на София-отец Тодор Митов и моли отеца да го споменава като йеродякон Игнатий и да не забравя българския народ. Запазени са думите му „Каквото съм правил, в полза народу е...”,
  В днешно време, 180 години след смъртта на Дякона, във всички градове на Неврокопска епархия се проведоха тържества посветени на великото дело на Апостола. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, заедно с кмета на гр. Сандански г-н Кирил Котев, депутати, свещеници, общественици и граждани участваха в тържествена церемония в памет на Васил Левски и откриха новоизграден паметник на Апостола в центъра на курортния град. Кметът призова „Да пазим завета, да не прекланяме глави и да търсим истината и справедливостта.”

Хайдушки мотиви в новата изложба на свещ. Костадин Калайджиев

  Свещеник Костадин Калайджиев откри лятна изложба на картини, икони и дърворезба. Изложбата е разположена в Посетителския център в гр. Банско и ще остане там до 19 юли, за радост на жителите и гостите на планинското градче. Банският свещеник този път ни представя най-новите си картини, особено впечатление, от които правят тези с хайдушки мотиви, вдъхновени от планината и героизма на предците ни.
  Отец Костадин рисува портрети, пейзажи, панорами, лица и животни в свежи пастелни тонове, обръщайки внимание на красотата в Божия свят, успокояваща, вдъхновяваща за нов живот, вдъхваща благодарност към Създателя и вяра и надежда за Спасение. Освен прекрасни пейзажи и хайдушки мотиви, посетителите могат да видят и картини свързани с един от бичовете на днешното време – наркоманията. Отец Костадин с голяма яснота описва с четка и боички, състоянието на безнадежност и изчезващия дъх на живота у попадналите в капана на дрогата, отправяйки послание към младите хора да търсят Божията красота, а не илюзорността на тъмния поднебесен свят.
  Заедно с картините на отеца в изложбата участват за първи път и картини на младата художничка Ралица Божанина, която скоро ще стане снаха на отец Костадин. Всеки може да разгледа изложбата и да разговаря с отец Костадин в работното време на центъра. Изложбата ще е открита до сряда включително - 19 юли.

Излезе новия брой на месечния бюлетин по превенция на наркоманиите подготвян от Общинския съвет по наркотични вещества Благоевград.

  В него може да научите повече за: Православния център за обгрижване на наркозависми "Св. Боян Енравота" във Варна, историята на иконата "Неупиваема чаша", проведеното пътуване със семейства на наркозависими до Руенската света обите и още за съвместното сътрудничество на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия и ОбСНВ.
Бюлетина може да намерите в раздел Публикации > Зависимости.

Свещеник Стоян Бербатов и презвитера Екатерина Крумова участваха в международна среща на гръцкия остров Самос под
мотото: „Да не би аз да съм пазач на брата си“

  На 5 юли 2017 г. в Православния център се проведе среща на миряни от Благоевградските енории със свещеник Стоян Бербатов и презвитера Екатерина Крумова, които разказаха за проведената международна среща на остров Самос, организирана от организацията Синдесмос. Ето какво споделиха те:

  Първоначално организацията Синдесмос е създадена с идеята за диалог между религиите в рамките на икуменическите разговори между цървките. С годините обаче приоритетите се изменят. Организацията днес продължава да съществува, като е „шапка“ на различни младежки организации и всяка година организира мероприятия на различни места по света. Те не са свързани толкова със самата организация, колкото с това да осигуряват възможност за срещи на младите по света.
  Групата в която участвахме тази година бе около 30 човека, като най-младият участник беше на 20, а най-възрастният на около 60 години. Езикът на който общувахме беше английски, а темата: „Да не би аз да съм пазач на брата си“ – Библейски цитат, реплика на Каин, след като убива брат си Авел и Господ го пита къде е брат му. Идеята да изберат това заглавие като мото на срещата е положението и кризата с бежанците. Като ни беше дадена възможност да обсъждаме и разсъждаваме върху мисълта: Кой всъщност е брат ми и до колко ние можем и имаме задължение да се грижим за всяко едно човешко същество по земята.
  Срещата се проведе на остров Самос, който се намира в Егейско море, на около 1, 5 км. от турската граница. Всички острови в близост са център на висока концетрация на бежанци, защото разстоянието до Турция е малко и те много смело го преплуват, естествено по незаконен начин. Бежанската вълна започва 2016 година. Главният град е Самос, а ние бяхме разположени в една пустощ на брега, която е много красиво място. В главния град има бежански лагер, в който се помещават около 2000 бежанци, които са на свободен режим и може да се видят вечер из града. Общо взето са тихи и кротки. Интересното нещо е, че шест младежи са били покръстени за период от една година, като по тяхно собствено желание са приели Православната вяра. През самия остров са минали около 300 000 бежанци, като от там качвайки се на фериботи се насочвали към Атина и Солун. След като Европа затварят границите, а Атина и Солун спират да приемат бежанци на остров Самос остават около 2000 души.
  Самия остров е много обширен с гъста растителност, но не чак толкова обитаем. Основните населени места са по брега на острова. Населението е около 40 000 души, концентрирани в 3-4 големи града и няколко села. Основният им поминък е земеделието и туризма. Знаменателно е, че островът е освободен 1824 година и е присъединен към Гърция. Църквите там са от този период след освобождението, като иконописта и дърворезбата отразяват постиженията на самото изкуство от този период.
  Интересното е, че острова не е бил обитаван от турци, защото за паша бил назначен грък (бивш пират), койт приел мюсюлманската вяра, но си останал вътрешно убеден християнин и така издействал от властите острова да бъде населен само с гърци.

Празненства в чест на св. апостол Павел във Верия, Гърция

  По повод тазгодишните празненства в чест на Апостол Павел, които се проведоха на 28-29 юни, организирани от митрополита на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, участие взе и Неврокопският митрополит Серафим, като представител на Св. Синод на БПЦ-БП.

  Всяка година митрополита на Верия, Науса и Кампания организира поредица от прояви /Павлиа/ в чест на основателя и Апостола на народите, свети Павел. Тези дни на св. ап. Павел, които се провеждат във Верия през месец юни, включват провеждането на Международен научен конгрес и приключват с тържествено богослужение. Тазгодишният конгрес или 23-та Павлиа имаше за основна тема за изследване: „Вайна и мир според апостол Павел”.
  Неврокопският митрополит Серафим взе участие и прочете приветствие от името на Българския патриарх и Св. Синод, в което се казва, че „и тази година паметта и любовта ни към апостола на народите ни събира в светата митрополия на Верия, Науса и Кампания, та в радостта от братското общение да можем заедно да почетем личността и делото на този истински стълб на благовестието и отново да се обогатим от съкровищницата на божественото му учение”...
  „Темата, избрана за тазгодишната среща, е явно провокирана от събития, които в последните години все по-ярко и категорично бележат живота ни и които заплашват да превърнат нашия свят в царство на страха и несигурността, на омразата и подозрението, на мрака и безнадеждността и в крайна сметка на пълното тържество на богопротивния дух. Днес, когато почти всекидневно ни заливат новините за терор и насилие, за смърт и разрушение, когато стотици и хиляди невинни хора са принудени да напускат родните си места, за да бягат от ужасите на войната, и в толкова много точки на нашата планета продължават да тлеят огнища на напрежение, светът за пореден път се нуждае от гласа на Църквата, от непоклатима вяра в Божия промисъл и от онази непомрачена надежда, която идва единствено от упованието в Бога – в Неговата непознаваща граници любов, в Неговото божествено милосърдие и неизчерпаемо човеколюбие.
  За да бъде обаче чут този глас, за да бъде приет като автентичен израз на Божията воля към страдащото човечество, той трябва да извира от Христовото учение и от благовестието на Христовите апостоли – тези, които Сам Господ беше избрал, за да проповядват „благоприятната Господня година” (Лука 4:19) и приближаващото се към нас Царство Божие (Мат. 4:17). Царството, което не е от този свят (Иоан 18:36) и което е царство на светостта, на „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). В това Царство властва Духът Божи, от който се нуждае светът.
  При нас, в славянските езици, в основата на думата за смирение стои думата мир – този божествен вътрешен мир, за който говори Сам Христос, когато казва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). „Придобий мирен дух – казва пък един от големите славянски подвижници св. Серафим Саровски – и хиляди около теб ще се спасят”. Ето какво, следователно, може да бъде главното оръжие на Църквата в днешния ден, в нашия неспокоен и враждуващ свят - светостта, която идва от смирението и истинския божествен мир, който ни донесе и остави Господ Иисус Христос: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам” (Иоан 14:27).
  „Ако е възможно, – пише до християните в Рим св. ап. Павел – доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци… Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро” (Рим. 12:16-21).
  Само когато постъпваме така – по съвета на апостола и на Самия Христа – ние ще бъдем достойни Господни ученици и подражатели, ще изпълним добре завета Христов и на мястото на омразата и страха ще се възцари насаждаме божествената любов и надежда.
  Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!”, завършва словото към участниците в Международната научна конференция в рамките на Павловите тържества (Павлия) във Верия, Гърция.
  На 29-ти юни, когато се отбелязва паметта на светите Първовърховни апостоли Петър и Павел бе отслужена съборна св. литургия в храм „Св. ап. Петър и Павел” във Верия, който бе възстановен и обновен през миналата година.
  Участие в тържественото богослужение взеха и представителите на другите Поместни православни църкви:
Константинополска патриаршия: митрополита на Йерапинта и Сития Кирил
Александрийска патриаршия: митрополита на Триполи Теофилакт
Антиохийска патриаршия: на Сафита епископ Димитрий
Йерусалимска патриаршия: Йордански архиепископ Теофилакт
Руска патриаршия: Абаканския и Хакаски архиепископ Йонатан
Сръбска патриаршия: Нишки епископ Арсений
Руманска патриаршия: епископът на Тулча Висарион
Българска патриаршия: Неврокопски митрополит Серафим
Кипърска архиепископия: Месаорийския епископ Григорий
Гръцката православна църква: Неаполският и Ставруполски митрополит Варнава
Полската православна църква: архим. Андрей Борковски, игумен на Сопрасалския манастир
  В тържественото богослужение участие взеха и Запорожският и Мелитополски митрополит Лука, Ровенксовският и Свердловски архиепископ Пантелеймон (и двамата от Украинската пражославна църква - МП), Лимасолският митрополит Атанасий - който бе и докладчик повреме на монашеската конференция във Верия, както и домакинът - Верийският митрополит Панталеймон, който в края на тържественото богослужение отслужи и панихида за своя предшественик, покойния митрополит Павел. В края на богослужението той благодари на гостите – митрополити, епископи и монаси и подари на всички кръст на митрополията на Верия, Науса и Кампания.
  В словото си към гостите си той митрополит Пантелеймон се обърна с топли думи, с които благодари на гостите от Поместните православни църкви и изтъкна важността на този празника и тържествата в чест на св. ап. Павел.
Ден по-рано пък се състоя монашеска конференция, на която присъстваха повече от 400 монаси от цяла Гърция. Специално за монашеския симпозиум бе дошъл и Лимасолският митрополит Атанасий.   По време пък на научната конференция бяха награждавани деца, които са спечелили конкурси и спортни състезания. Награди на две от момчетата даде и Неврокопският митрополит Серафим.
  Така във взаимна радост и любов завършиха тазгодишните прояви в чест на св. ап. Павел.

Текст: Димитър Арнаудов, Ангел Карадаков
Снимки: Митрополия на Верия, Науса и Кампания и Димитър Арнаудов

Неврокопският митрополит Серафим освети новия параклис
„Св. ап. Павел“ в Огняново по повод 1950 г. от смъртта на апостола

  Днес, 30 юни 2017 г., Неврокопският митрополит Негово Високопреосвещенство Серафим освети новопостроения параклис „Св. апостол Павел“ в село Огняново, община Гърмен. След водосвет Неврокопският митрополит отслужи и Света литургия пред събралите се десетки миряни от целия регион. Освещаването на параклиса в Огняново всъщност е и кулминацията на тържествата в чест на св. ап. Павел в навечерието на 1950 години от неговата мъченическа смърт.

  Преди това в Огняново бе проведена и голяма историческа кръгла маса на тема „По стъпките на св. ап. Павел по нашите земи“. Пред повече от 100 души представители на местната власт, учители, служители на регионалния музей в Гоце Делчев, интелектуалци и широката общественост учените се обединиха около твърдението, че светия апостол е живял и проповядвал по тези земи, съдейки за това от различни артефакти и летописни сведения. "Свети апостол Павел е човекът, който прави Христовата вяра световно достояние, световна религия, защото той разбира, че Божието слово трябва да бъде за всички хора", заяви проф. д-р Пламен Павлов по време на историческата кръгла маса в Огняново.
  След официалната церемония по освещаване параклисът на името на св. ап. Павел ще отвори врати за всички вярващи и туристи в известния балнеоложки курорт. Храмът е изграден по идея и със средства на местния бизнесмен Иван Биларев и неговото семейство. Мястото за градежа на параклиса „Св. апостол Павел“ и основополагащия камък са осветени лично от Неврокопския Митрополит Серафим. Архитектурата на параклиса е възложена на арх. Стела Дулева, известна с проектите си за изграждане на различни християнски храмове в страната. Екстериорът на параклиса е дело на приложния копривленски художник Павел Коцалев. Той е автор на всички мозайки вън и вътре по пода. Изрисуването на основните икони на иконостаса също е дело на Коцалев. Самият иконостас и вратата са родени от ръцете на известния дърворезбар Атанас Киряков от Копривлен. Вратата е направена от масивен дъб, а иконостасът - от липа. Изписването на вътрешната част на параклиса е възложено на благоевградския зограф Борис Донев, чиито корени са от Огняново. Донев е известен с иконописта си и активно участва в реконструкцията на българския манастир в Света гора. Останалата част от градежа се извърши от строителна фирма IB Building.
  Параклисът „Св. апостол Павел“ се намира в двора на бившия Профилактариум Огняново, днес хотел Therma Vitae. Мястото за построяване на храма именно в Огняново никак не е случайно. Според различни исторически и църковни сведения в миналото лично св. апостол Павел е бил по тези земи и е осветил минералните извори на Огняново, където днес, стотици години след делото на св. апостол Павел много хора идват тук, за да лекуват различни болежки. Основание за това учените откриват в послание на светия апостол до своя ученик Тит, който проповядва на о-в Крит и в Далмация. Свети апостол Павел го призовава: „постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам”. По поречието на река Места, в долината между Пирин и Родопите, се е издигал римският град Никополис ад Нестум. Делят го около 70 км от Филипи (недалеч от дн. Драма), където св. ап. Павел със сигурност е проповядвал християнството – според преданията там той покръства и първата европейка – света Лидия. Известно е и неговото послание до филипяните – жителите на този град. Някои учени предполагат, че древният римски град Никополис ад Нестум, разкрит при разкопки край Гоце Делчев, е всъщност същият Никопол, където апостолът е очаквал ученика си Тит. И досега по тези земи може да се чуе преданието, че минералните извори при Огняново са благословени лично от св. апостол Павел – по неговите молитви Бог ги е дарил с целебна сила. Осветените от св. ап. Павел води ги сравняват с елея, който Църквата освещава със специално тайнство за изцеряване на болни.
  Минералният извор в Огняново, известен с името Мирото, който се е експлоатирал още в древността, е с температура на водата при различните извори в селото между 39 и 43 градуса. Физико-химичният й състав помага при лечението на над 100 вида заболявания, сред които болести на опорно-двигателната система, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести.

Автор: Ивайло Велков

26 юни-Международен ден за борба с наркотиците и наркотрафика

  По повод 26 юни - Международният ден за борба с наркотиците и наркотрафика публикуваме Mесечния бюлетин по превенция на наркоманиите, издаван от Общински съвет по наркотични вещества Благоевград
  През месец Май 2017 г. в Благоевград се проведе форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Организатори бяха Православния информационен център на Неврокопската света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и Община Благоевград. Форумът се проведе с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и в него се включиха свещеници и специалисти работещи по проблема „Наркотици“, както и представители на различни институции. Публикуваме доклада на протоиерей Михаил Манев представител на Варненска и Великопреславска св. митрополия: „Опитът на православния център за обгрижване на наркозависими „Св. Боян Енравота“ Варна.

Протоиерей Михаил Манев: „Господи, за Твое име го правя“

  Темата за наркоманията е много афиширана и използвана. Има доста хора, които говорят какъв проблем е наркоманията, колко е тежък и как трябва да го разрешим. Идеята, че това не е проблем само на тялото, а и на душата, включва в решаването му и психолози, хапчета и т.н. Но трябва да е ясно, че проблемът наркомания е духовен и когато става дума за духовен проблем Църквата, като тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос, е начинът, по който може да се реши. В Православния център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. княз Боян Енравота-първомъченик български” това, което правим, е да научим младежите да живеят без наркотици. Тези, които са опитвали да откажат цигарите, знаят колко е мъчително, а при наркотиците това е умножено по 100-200 пъти.
  Центърът е създаден през 2003 година с благословението на блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Аз започнах своята работа там през 2005 година, след ръкоположението ми за дякон. От тогава до сега през центъра са минали над 250 човека - младежи, които са пълнолетни и са заявили ясно, че имат нужда от нашата помощ и желаят да се откажат от наркотиците. Това трябва да е много ясно инсценирано при работата с наркозависимите, човекът да е осъзнал, че има нужда от помощ. Ние виждаме много зависими, но помагаме на тези, които искат да им помогнем, защото ако човек не желае твоята помощ, ти нямаш работа там. Ти може да му кажеш: „Христос те зове и чака. Ела!“, и да си отминеш. Той това ще го запомни. Направихме опит, като раздадохме визитни картички, на които имаше само един надпис: „Господ те чака“ и телефонен номер за връзка. Обадиха се младежи и изказаха желание и съгласие за промяна и ние започнахме работа. Работата с наркозависим изисква търпение, много любов и ясно съзнание, че той може да те нарани и засегне, но и безстрашие, защото Бог е с нас. Когато младежът е готов, ние може да го включим в програмата, след тест за наркотици, за да установим дали тялото му е чисто. Едно тяло, ако не приема наркотици в продължение на 15 дни и с повече пиене на вода, се изчиства. Т.е. след този период тялото няма нужда от наркотик, остава обаче зависимоста в главата и душата на човека. Следва преглед от лекaр и психиатър - психиатърът е специалиста, който посочва дали има психически отклонения. Наркотикът не променя само нервната система на човека, но и целия мозък. Особено днешните наркотици, известни още като клубни наркотици, отключват шизофрения. Преди време се молехме в центъра да няма хероинозависими, защото там има опасност и от СПИН, ХИВ и сифилис. Сега се молим да няма младежи употребяващи наркотици като днешните. Всеки втори, постъпващ при нас, от две години насам е с отключена шизофрения. Много трудно е да се работи с такъв човек. Той трудно възприема някои реалности.
  От това, което ние сме видели, знаем, че наркотика не е лошо нещо до момента, в който аз пожелая да стане част от мен, да пожелая злото да влезе в мен. И от момента, когато злото влезе в мен, аз вече ставам роб на злото. Т.е. ние разглеждаме наркозависимите като обсебени хора, чрез които бесовете, благодарение на този наркотик, много силно увреждат душата на човек. И ние започваме системна работа. От една страна работим с доктори, които така да се каже, ремонтират тялото на човека, тъй като след спиране употребата на наркотици веднага започват и болките по тялото – в органите в зъбите. Нашата програма е 24 часова, като ние ги държим в контролируема среда. При тях стоят момчета с опит по график, като имат дневен режим. Сутрин започваме с молитва и вечер завършваме с молитва. Преди и след работа се казва молитва. Молитвата става част от техния живот. Изчислихме, че за един ден те имат общо 6 часа молитва. През останалото време работят. Когато нямат работа, работят върху себе си, с нас – духовниците, чрез духовно обгрижване. Целта е заздравяване на личността. Не само постигане на някакво знание за себе си, но и знание за правилните ценности. Оказва се, че хората, които идват при нас, ясно осъзнават с разума си, че са стигнали дъното и не знаят обратния път нагоре. А този път нагоре ние може да им го покажем, ако те искат да ни следват, но ако не искат да ни следват, може да си тръгнат. Вратите на центъра са винаги отворени и ако някой реши може да си тръгне по всяко време, но ако го направи, не се връща - поне през първите шест месеца. Всички тези правила се знаят още от самото начало, още първия месец, младежите трябва да знаят какво им предстои. Много важно е да има правила, защото правилата дават сигурност. Сигурността в живота на зависимите е това, което те преди са нямали. Всеки знае какво предстои през деня. Ние ги обгрижваме духовно - беседваме по различни теми: говорим за лъжата и истината, за честността, що е грях, грехове към Бога, грехове към човека. Изясняваме тайнство Покаяние и тайнство Причастие, общото понятие за личност, как да се развиваме като личности, междуличностните отношения. Обръщаме внимание върху неправилния подход към материалното като основа на зависимости и борбата с тях, какво разбираме под отговорност. За свободата - какво означава да си свободен, какво означава като православен човек да бъдеш свободен. След това говорим за характера и навиците, като в същото време очакваме обратна връзка - какво е за него това.
  В крайна сметка след престоя им при нас и проведеното лечение, те трябва да станат завършени личности, които осъзнават своята отговорност в света и начина по който трябва да го направят. В това „Да го направят“ е и проблема. И психологът и ние – духовниците, работим с душата, но говорим по различен начин за тази работа. И психологът, и свещеникът имат една единствена цел - чрез своите методи и начини да подпомогне обръщането на човека. След като преминат девете месеца на лечение, ние даваме възможност на момчетата, които успешно са завършили програмата, да минат през ресоциализацията. Това е едно много интересно място, защото там трябва да приложат всичко това, което са научили. Те са свободни, могат да излязат и отидат където пожелаят. Ние само от време на време ги проверяваме. Не плащат наем, ток и вода за помещението, в което живеят. Трябва само да се опитат да изхранят себе си, за да видим, че те са способни да се справят след това. Много важно в тази програма е създаването на приятелски кръг извън центъра. За това ние се опитваме да организираме различни курсове (езикови, спортни, готварство и др.). Всичко това е, за да разбере този човек, че живее в сигурна среда. Така ние ги пускаме в света. Оказа се, че родителите на повечето от тях са разделени и ние трябваше да започнем работа и със самите родители. А работата с родителите се оказа по-трудна отколкото с момчетата, защото момчетата са под 24 часов наш покров и ние можем да работим с тях, докато родителите са безопечни. Много е трудно на родителите да разберат, че те също имат проблем и трябва да работят над себе си. Бил съм свидетел на ситуация, при която майката за 5 минути върна детето си месеци назад. След което момчето едвам го изкарахме от дупката. Вие знаете как да реагирате при даден проблем, докато те отиват и се надрусват. Това е начинът, по който те са сигурни, че нещата в света са в техните норми. И някак си родителите не успяват да разберат, че проблемът започва и от тях. Не е виновно само детето, нито пък само родителите, но и двете страни трябва да понесат отговорността за взетите решения. И когато работим с родителите, там нещата са много по-трудни и сложни. В семейството има определени роли, които трябва да се играят. Това да бъдеш честен и откровен спрямо детето си и всичко това нещо отнема години, за да мръднеш една малка йота напред. И в цялата работа, във всичкото това служение непрекъснато присъства Бог.
  Искам да кажа, че аз съм песимиста в нашата група. Под песимист имам предвид човека, който на всеки две години казва, че този център за нищо не става, трябва да го затваряме, само харчим пари и време, с които може да направим други по-хубави неща. И на всеки две-три години ние правим едно проучване и спокойно мога да кажа, че при нас процентът на успеваемост е между 98% -102 %. И никой не може да ме обори. Ние правим изследванията по едни специални въпросници, които ние си създадохме. Говорим със зависимия и майка му, като ни интересуват едни и същи неща. Има ли приятелка, започна ли да учи, започна ли нова работа, има ли семейство и изградено ли е то. Всички тези неща ги правим, за да разберем дали момчето (при нас има само момчета) има нов живот с нови приятели. И учудването е, че успеваемостта е много добра. Бог е Този, Който прави нещата в нашия център да са толкова велики. Когато Дядо Владика ме изпрати да участвам във този форум, много си мислех дали да ви говоря за Божийте чудеса, които се извършват в нашия център и така реших да споделя с вас някои от тях. През месец септември 2007 година започнах работа като изпълнителен директор към центъра. Когато дойде момента за превеждането на заплатите на работещите (имаме 8 работещи на заплата и по последни преброявания около 21 000 доброволци, които помагат с всякакви средства) попитах секретарката колко пари има в касата. Тя ми отговори, че общо в двете каси има около 8 лв. А аз бях човекът, чиято отговорност беше да се грижа за това в касата да има средства за издръжка. Докато бях в недоумение от къде ще намеря пари за заплати се появи счетоводителката, която ми съобщи че в банковата сметка има постъпила сума, която покриваше точно заплатите за месеца. Така този месец се оправихме. Но следващия месец имахме същия проблем, на второ число от месеца нямахме пари, но на пето раздадохме заплатите. Изведнъж разбрах, че проблемът с парите не стои чак толкова на дневен ред. Пред мен стоеше проблемът - хората да си гледат съвестно служението. Сякаш Бог си промисляше за това и изпращаше хора, които да подпомогнат дейността ни и чрез това нещо да се спасят и техните души. Много се успокоих и искам да ви кажа, че от тогава спрях да мисля за пари. До един момент в който решихме да правим голяма сграда. Ценърът се помещаваше в двора на храма, в една постройка, която беше около двадесетина квадратни метра. Тя включваше спалня, офис, индивидуална и групова терапия, кухня, тоалетната ни беше отвън на двора, а банята беше на партера с ограничено време за къпане. Решихме да си направим нова баня и тоалетна, а наред с това и други нови помещения. Направихме калкулация и сметката излезе около 10 000 лева, които нямахме. Тогава бях дякон и решихме да се молим на Бога, за да намерим парите, за построяването на дома, в който да се грижим за Неговите и наши деца. Не след дълго ни се обади една жена, която искаше да ни дари точно толкова пари. Нито повече, нито по-малко точно толкова, колкото ни трябваха. Тя ги даваше в памет на нейните син и съпруг, които са починали. Така тръгнахме да строим новия център и стигнахме до етап, в който завършихме строежа до тухли без да бъде нищо обзаведено. Последва питане към мен какво ще правим сега и решихме да се молим отново на Бог, за да ни изпрати решение. Два дни се молихме всички свещеници и момчета от центъра. На втория ден следобяд дойде един човек в работно облекло, с изцапани с вар обувки, който попита от какво имаме нужда. Помислих, че иска да помогне с измазването и му казах, че когато стигнем до там ще го извикаме. Но се оказа друго. Човекът с изцапаните обувки бил собственик на една строителна фирма във Варна и иска да дострои нашия център. Неговите работници за 10 дни приключиха абсолютно всичко. Настана време да мислим за защитено жилище, където момчетата да отидат, след като излязат.
  Проблемът, с който се сблъскваме, при наркозависимите е, че след като те напуснат центъра остават да живеят сами. А най-добрият начин човек да се върне към наркоманския си период е когато остане сам. При нас такова помещение нямаше. Преди това се бяхме свързали с Центъра по превенция към община Варна, който ни оказа всякаква логистична и финансова подкрепа, която продължаваме да получаваме. Така от областната управа ни дадоха едно помещение от около 100 квадрни метра. Нямаше тоалетна и баня, но имахме помещение, което искахме да използваме, за да бъдат заедно момчетата. Да не бъдат сами и застрашени от нещо външно. Но нямахме възможност да го обзаведем и отново се помолихме на Бог, а помощта Му, както винаги, не закъсня. Появи се един човек, който искаше да дари средства. Ние искахме да обзаведем с тях помещението и да го направим като дом с мебели и друго необходимо. Постепенно го обзаведохме. Бог продължава да прави чудеса с нас. Единственото, което иска от нас е ние да си свършим нашата работа. Просто да направиш първата крачка. Да си кажеш: „Господи за Твое име го правя“. Не за себе си. Което означава, че на фокус не поставяш себе си и твоя живот, а нуждите на хората, за които отиваш да помагаш. И щом ти помогнеш на тези хора и поставиш на фокус техния живот, то тогава Бог ти помага и ти отваря вратите и на общината, и на областната управа. И така може да кажем, че Църквата, община Варна, Областната управа, както и други институции сме обединени за нуждите на едни хора, които искат да им помогнем.

Новият храм посветен на „Св. Лука Кримски и Симферополски“
в гр. Гоце Делчев

  Град Гоце Делчев (Неврокоп) се сдоби с още един православен храм, с още едно място за среща между небето и земята. На 11 юни, Неделя на Всички светии, когато Православната църква чества и паметта на новопросиялия светител, хирург, изповедник и чудотворец Лука, архиепископ Кримски и Симферополски беше отслужена първата Св. литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с Врачанския митрополит Григорий и игумена на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий в новия храм посветен на Св. Лука, който се намира в приземния етаж на новостроящия се храм „Рождество Христово“, гр. Гоце Делчев.

  Големият празник започна още на 10 юни (събота) с водосвет и последование за отваряне на храма за богослужение. След водосвета се отслужи велика вечерня и панихида за починалите дарители и спомоществователи за изграждането на храма.
  В неделната утрин храмът се оказа малък за множеството християни дошли за празника. Песнопенията по време на празничните богослужения изпълни митрополитският хор „Йеромонах Неофит Рилски” под ръководството на проф. Й. Папахронис, заедно с псалти от съседна Гърция.
  Митрополит Серафим благодари на всички хора и институции, които са допринесли за изграждането на новия храм. В храма ще се извършва богослужение всеки ден, а веднъж седмично ще се отслужва и молебен канон към светителят и чудотворец Лука.
  Строежът на църквата „Рождество Христово“ започва преди 20 години и е съпътстван от много трудности и изпитания от различен характер. Но благодарение на усилията преди всичко на местните хора, местни институции, организации и фирми, а също така с подкрепата и съдействието на община Гоце Делчев, пет-куполният величествен храм е издигнат и довършителните работи успешно продължават. С голямо желание и братска любов се включват и много дарители от съседна Гърция.

Източник: © Неврокопска св. митрополия

Ученици представиха изложба-базар

  Ученици и преподаватели от Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост „Гоце Делчев“ – Благоевград организираха базар-изложба от ръчно изработени изделия, изработени лично от самите ученици. За направата на творенията са използвани различни техники и материали, като творбите са тематично представени според профила на учениците. Можеше да бъдат видяни картички с текстилно оформление, рисувани бутилки, декупаж и много други.
  Сред участниците бе и Асен Христов, който е ученик в гимназията и курсист от журналистически клуб "Кандилце" към Православен информационен център на Неврокопска света митрополия. Той с радост показа своите ръчно изработени картички и различни броеве от вестник „Кандилце“, в чието издание има лично участие при подготовката на материалите.

Митрополит Серафим посрещна благоевградски ученици
в Хаджидимовския манастир

  Ученици от II а и II б клас на благоевградското училище СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ научиха повече за православните храмове в Неврокопска епархия. Децата ръководени от г-жа Костова и г-жа Иванова в двудневно пътуване на 2 и 3 юни 2017 г. посетиха Банско, Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. В Банско бяха посрещнати от свещеник Костадин Калайджиев, който им разказа за църквата „Св. Тройца“, най-голямата и красива църква в Неврокопска епархия. Те научиха повече за строежа на храма през тежките години на турското робство, за иконостаса и стенописите, изобразяващи основни събития от живота на Иисус Христос, Света Богородица и светите мъже и жени.

  След Банско учениците посетиха гр. Гоце Делчев и разгледаха гоцеделчевския исторически музей, където са събрани артефакти от историята и живота на този красив български край. Вечерта групата посети Хаджидимовския манастир „Св. вмчк. Георги“ и бяха посрещнати радушно от Неврокопския митрополит Серафим и игумена на манастира йеромонах Теофил. Деца, родители и учители разгледаха храма на манастира и се включиха във вечерното богослужение, след което вечеряха в трапезарията по манастирския устав с молитва и благословение на храната.
  На сутринта след утринното богослужение и закуска благоевградската група се отправи към с. Гърмен, където разгледа разкопките на старинния град Никополис Ад Нестум.
  Пътуването бе приятно, обогатяващо общата култура и благодатно, със срещите с духовниците от Неврокопска ехархия, и всички си пожелаха догодина да се включат в летните лагери на хаджидимовския манастир и да изучават във форма СИП „Религия-Християнство“ в училище.

Областно награждаване на участниците в
XVI-ия конкурс „Бог е любов“

  За поредна година всички участници от Неврокопска епархия в конкурса „Бог е любов“ бяха наградени. В неделя осма след Възкресение Христово, когато празнуваме Петдесетница в Митрополитския дом в Благоеград се състоя и самото награждаване. Десетки бяха децата, придружавани от свои близки дошли от различни краища на епархията. Те бяха поздравени и наградени лично от свещеник Стоян Бербатов, г-жа Екатерина Текерска, представител на РУО Благоевград и г-жа Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център и преподавател по предмета „Религия“ в благоевградски училища.

  Децата, които са заели първите места в конкурса на местно ниво бяха удостоени с грамоти, но награди имаше за всички уастници. И тази година ученици от Неврокопска епархия спечелиха първи места и при оценяването на националното ниво. Анна Кючукова от Благоевград и Елеонора Добрева от гр. Петрич.
  „Бог е любов“ е конкурс, организиран от Българската Православна Църква съвместно с Министерството на образованието и науката. В него могат да участват ученици от 1-ви до 12-и клас. Категориите, в които могат да се изявяват децата са: Проза (разказ или есе), Поезия, Приложни изкуства и Рисунка. Конкурсът се провежда в два етапа.
  В първия етап участието е по общини, райони и области, като ученическите творби се изпращат до съответния регионален инспекторат на образованието, като областна комисия определя първите три произведения от отделните видове творби по възрастови групи. Във втория етап заелите първи места ученически произведения от отделните направления и възрастови групи се изпращат от регионалния инспекторат по образованието до МОН, дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. След което национална комисия класира ученическите произведения по направления и възрастови групи.
  Тазгодишната церемония по награждаването се проведе в Троянския манастир „Успение Богородично“, като организационен домакин на събитието бе РУО – Ловеч.

Церемония по награждаване на спечелилите в конкурса
за ученици по превенция на наркоманиите
за 2016 - 2017 учебна година

  На 17.05.2017 г. в зала "22 септември" на Община Благоевград бяха наградени отличените ученици в конкурса на ОбСНВ към Община Благоевград по превенция на наркоманиите в две теми - "Моят любим национален герой"- за I - IV клас, и "Човекът - свободен и независим" - за V - XII клас.
  Общият брой на наградените е 125 ученика от общо над 700 взели участие от цялата страна. Сред отличените са и ученици от детски журналистически клуб "Кандилце" към Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.
  Грамоти бяха връчени и на всички училища и ръководители, които са се включили в тазгодишния конкурс.

Акатист към Пресвета Богородица

  В Седмата Неделя след Пасха, когато празнуваме светите Отци от Първия вселенски събор в църквата „св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ бяха отслужени Света Литургия и Акатист към Пресвета Богородица „Неизпиваема чаша“ от свещеник Светослав Кючуков, предстоятел на църковното настоятелство към храма.

  По традиция Акатиста се отслужва всяка последна Неделя от месеца от 10:00 ч. ,а идеята е на църковното настоятелство и Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Една възможност всички хора, страдащи от зависимост към наркотици, алкохол, цигари и други зависимости да съучастват в Богослужението и да потърсят молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица. На 18 май се честваше иконата „Неизпиваема чаша“, а тук може да прочетете информация и исторически сведения за нея.
  Иконата на Божията майка „Неупиваема чаша“, по иконографски тип, се отнася към древно изображение на Св. Богородица – „Оранта“, само че Младенецът е нарисуван стоящ в чаша. С това иконописецът навежда мисълта ни към Св. Тайнство Евхаристия. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието и тя действително е неупиваема, или неизпиваема. Майката Божия с вдигнати нагоре Пречисти ръце, като могъщ първосвещеник, ходатайствено възнася към Бога тази Жертва – Своя заклан Син, взел Плът и Кръв от Нейните Пречисти кърви, в пренебесния жертвеник за спасение на целия свят. Тя се моли за всички грешници, всички да се спасят и вместо към низките губителни страсти, призовава всички към неизстощимия източник на духовна радост и утешения. Неупиваемата чаша е небесна помощ и милосърдие приготвена за всеки нуждаещ се.
  Чудотворната икона на Божията майка се прославила в Русия през 1878 г., и е свързана с чудесното изцерение на един селянин от Тулска губерния от алкохолизъм. Човекът имал пророчески сън – явил му се благолепен старец, който му заръчал да отиде в град Серпухов и да се помоли на иконата „Неупиваема чаша“. Селянинът страдал от парализа на краката поради пиянството и не тръгвал на път. Тогава старецът му се явил още няколко пъти и той го послушал, макар и трудно пристигнал в манастира и помолил да се отслужи молебен. В обителта никой не знаел за такава икона, докато най-сетне се сетили, че в коридора към ризницата стояла потъмняла Богородична икона от X век, на която е нарисувана Светата чаша. Когато я разгледали внимателно на гърба открили надпис „Неупиваема чаша“. А на една от манастирските икони селянинът познал тайнствения старец – това бил преп. Варлаам, ученик на св. Алексий Московски. След молебена селянинът, не само оздравял от тежката болест, но и се избавил от гибелната страст на пиянството. Чудесната вест се разнесла из Русия и пред чудотворната икона започнали да идват хора, страдащи от алкохолизъм, а по-късно и от наркомания и техни близки. Те идвали да молят Владичицата да ги избави от недъзите и много от тях се връщали, за да И благодарят за оказаната милост.
  Иконата „Неупиваема чаша“ била на особена почит в град Серпухов. Било създадено и Братство на трезвениците „Св. Александър Невски“ и всяка неделя множество народ молитвено участвали в молебена към Света Богородица. В годините след революционния период в Русия, много храмове и манастири били затворени и през 1929 г. иконата безследно изчезнала, молебенът бил прекратен. През 1990 г. по инициатива на тогавашния архимандрит Йосиф, молебенът към иконата „Неупиваема чаша“ в гр. Серпухов бил възстановен, нарисувана била икона по подобие на първообраза и съставена служба и акатист по съществуващи по-рано ръкописи. По късно било определена и дата на честване на чудотворната икона на 18 май. Много са иконите „Неупиваема чаша“ в православния свят, сред тях има такива, които мироточат и кръвоточат и дават видим знак за Божествената благодат.

Форумът „Православието срещу духовната криза“ завърши

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим на 15-и и 16-и май в Благоевград се състоя форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието се организира от Православен информационен център на Неврокопска света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и община Благоевград.

  Форумът постави акцент върху живота и делото на Неврокопския митрополит Борис, който е бил голям духовник във бурното време, в което е преминал неговия живот, като не се е страхувал въпреки заплахите на комунистическата власт да проповядва Православната вяра на хората. Той е убит по поръчка на тогавашната комунистическа власт, а неговите литературни творби и публикации, които са насърчавали към опазване вярата и здравата ценностна система в българския народ са актуални и днес в духовната криза, в която живеем.
  Началото бе дадено с встъпителни слова от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска света митрополия, г-н Радослав Тасков, председател на Общински съвет Благоевград и д-р Теменужка Любенова. Всички те приветстваха организаторите и участниците като изразиха надежда форумът да се превърне в ежегодно събитие.
  В първия ден доклади бяха прочетени от: гл. ас. д-р Маряна Шехова Канелова от Югозападен университет „Неофит Рилски“, Педагогически факултет, катедра „Педагогика“; презвитера Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център, гр. Благоевград и член на екипа на ОбСНВ Благоевград; протоиерей Иван Генов и иконом Йордан Карагеоргиев, представители на Старозагорска света митрополия и протоиерей Михаил Манев от Варненска и Великопреславска света митрополия. Първият ден от форума завърши с вечерно богослужение и акатист към Св. Богородица „Неизпиваема чаша“, които бяха отслужени в храм „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“.
  Във втория ден бе представен филма „Това мен не ме касае“, чийто режисьор е свещеник Александър Новопашин, който служи в храм „Св. Александър Невски“ в гр. Новосибирск, Русия. Филмът показва реалната опасност от наркотиците и до къде може да стигне човек, започвайки с „безобидно“ опитване за забавление. Гости бяха ученици от 12 клас на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ с класен ръководител Пенка Ангелова, която изрази благодарност за поканата към нейния клас и сподели задоволството си от форума.
След прожекцията проф. д-р Иван Димитров и г-жа Станислава Кьосева от Центъра за проучване на нови религиозни движения (София) споделиха опита си като специалисти в своята дейност.   Всички изнесени доклади и представени теми провокираха въпроси и дискусии.
  В края на двудневния форум митрополит Серафим говори за духовната криза, в която живеем и как в съвременния свят сме заобиколени от изкушения, които лесно може да се превърнат в наши зависимости. Специално се обърна към учениците в залата като подчерта, че днес живеем сред много съблазни от най-различен характер и че трябва да сме много внимателни, за да не загубим свободата си като личности. Освен традиционните зависимости към наркотици, алкохол и тютюнопушене има и много други коварни такива, а при проблем да не се притесняваме, да не се срамуваме да потърсим подкрепа, да се обръщаме към близките около нас, към духовниците, да не се притесняваме да отстояваме свободата си и да се борим с пороците в нас. Опитвайки веднъж, трудно може да спрем и пътят към отказване много пъти граничи с невъзможността. Само с Божията помощ и вярвайки, че невъзможното за човека е възможно за Бога можем да постигнем успех в преодоляването на различните зависимости. Да устоим на изкушенията можем само като следваме пътя посочен ни от Самия Господ Иисус Христос, който е Пътят и Истината и Живота.
  Докладите от конференцията ще бъдат качени в сайта на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в раздел „Публикации“ – pic-blg.com.

Форум „Православието срещу духовната криза“ ще се проведе в Благоевград

  С благословението на Неврокопския митрополит Серафим Православният център на Неврокопска св. митрополия, Община Благовеград и Общинският съвет по наркотични вещества организират форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието е двудневено в дните 15 и 16 май 2017 г. и ще се проведе в общинската зала „22 Септември“ в Благоевград. Откриването ще бъде на 15 май понеделник от 10 ч.   Форумът е под надслов стих от убития през 1948 г. Неврокопски митрополит Борис, а зададените на лекторите теми са коментирани от Владиката през един не далечен период от нашата история, но актуални, вечни и винаги вълнуващи.
  Първия ден от форума ще разглежда проблема за формиране на личността и наркотичните зависимости сред младежта днес. Във втория ден ще бъде представен руския игрален филм „Редом с нас“ на отец Александър Новопашин, който разглежда тоталитарното въздействие на сектите и крайните им прояви като екстремизъм и тероризъм.
  Организаторите се надяват форума да стане ежегоден.
  За участие във форума заявки можете да изпращате на имейл: ppcenter.blg@gmail.com.

Храмов празник на църквата "св. Николай Чудотворец"
в благоевградския квартал "Грамада"

  Църквата „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ отбеляза своя храмов празник на 9 май, когато се празнува пренасяне мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец от град Мира в град Бари.

  Още от ранната утрин течеше усърдна подготовка в очакване да започне празничното Богослужение. То бе водено от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а в съслужение с него бяха архимандрит Йоан от Руенската света обител, свещеник Велизар Голев от храм „св. вмчк. Георги Победоносец“ в гр. Черниче, свещеник Костадин Калайджиев от храм „Света Троица“ в Банско и свещеник Светослав Кючуков, председател на църковното настоятелство към храм Св. Николай в кв. „Грамада“.
  След светата Литургия бе осветено петохлебие и отслужен празничен водосвет за радост на десетките миряни, които въпреки работния ден изпълниха храма, а клиросните певци допринесоха за благоукрасата на светата служба.
  В словото си митрополит Серафим говори за живота и примера на свети Николай Мирликийски Чудотворец. (Пълното слово може да чуете от прикачения по-долу аудио файл). А след това всички се отправиха към обновената кухня при църквата, която беше осветена от Неврокопския митрополит. От църковното настоятелство към храма и доброволци бяха подготвили празнична трапеза за всички дошли да уважат празника.
  Вече половин година работи доброволческата кухня към църквата, при която всяка неделя след Богослужението се раздава обяд на нуждаещи се след предварително записване. По примера на благотворителната дейност на храмовия светец Николай Чудотворец и от църковното настоятелство към храма заедно с доброволци се трудят с благотворителна цел. В своето слово при освещаването на кухнята Дядо Серафим спомена колко радостно и важно е, че има инициатива като тази и, че след като е започната не трябва да прекъсва, а да продължава с всеобщи усилия на духовенството и миряните.

Радост от посещение на храма

  На 2 май деца изучаващи „Религия-Християнство“ от I а клас в VIII СУ “Арсени Костенцев“ в Благоевград посетиха църквата „Св. Архангел Михаил“ и беседваха със свещеник Стоян Бербатов за празника на св. Цар Борис. Инициативата за посещение на храма е на г-жа Виделова и г-жа Кючукова, учителката им по религия. Децата извървяха пътя от училище до храма пеш, а много от децата за първи път посещаваха храма на св. Архангел Михаил. В църквата бяха топло приети от отец Стоян Бербатов, който им разказа за небесните покровители, за делото на св. Цар Борис, чиято памет св. Църква чества на втори май а също така отговори на многото им въпроси за Рая и добрите дела. Учениците научиха повече за устройството на храма и любопитството им спря върху царските двери, олтара и владишкия трон.
  След посещението на църквата децата бяха почерпени от отеца пред новата трапезария на храма и имаха време да потичат на воля в църковния двор.

Проведе се разговор за възпитанието и образованието на децата и настъплението на сектите

  Православният информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград посрещна скъпи гости - Клуба на учителките-ветерани. След като миналата седмица деца от журналистическия клуб "Кандилце" посетиха клуба на дамите и им разказаха за своята работа, тази седмица бившите учителки - неостаряващи и все така енергични - се срещнаха с работещите в Православния център, за да се запознаят с тяхната дейност.

  Естествено, присъстваха и децата от клуба, за да запишат разказаното на срещата и да научат повече за живота на възрастните дами и направеното от тях в полза на хората. Сред тях има Жена на годината /покойната вече Йорданка Филипова, председател на клуба приживе/, както и още две дами, номинирани през годините за това звание. Има поетеси с издадени книги, но общото при тях е, че неуморно продължават да работят за обществото. Защото, както казват те, "Учителят никога не се пенсионира, той е винаги учител!"
  Кординаторът на Православния център Мирела Кючукова разказа за различните му дейности, за библиотеката, общата работа с Центъра за личностно развитие и Общинския съвет по наркотични вещества, православните беседи, които се изнасят, филмите, които се прожектират, кухнята за бедни, помощите, които се раздават, неделните училища, изучаването на предмета "Религия" като СИП в училищата и т.н. - дейността е всеобхватна и трудно може да се разкаже за нея в една среща.
  В разговора най-силно се наблегна на вредата от сектите и наркотиците, обсъди се какво може и трябва да направи обществото, за да предпази децата от тях. Бившите учителки споделиха интересни истории от тяхното минало, любопитни и поучителни история от тоталитарното време, когато властта не е допускала хората до Църквата. Изразиха задоволството си от дейността на центъра и от всичко, което прави Църквата, за да съхрани младите хора и да ги предпази от зловредното влияние на секти и наркотици.
  Срещата премина неусетно, но плодотворно и със сигурност ще има нови разговори и срещи, защото и двете страни има какво да научат и какво да си кажат. А и целите им са общи - и Клубът на учителките-ветерани, и Православният център работят в полза на хората и тяхното духовно израстване.

Тоталитарните секти нарушават правото на човека
на свободен информиран избор на мироглед и начин на живот
-проф. Александър Дворкин

  На 27 април 2017 г. в ателие книжарница „Къща за птици“ в София бе представена книгата „Сектознание“ на проф. Александър Дворкин, Авторът е изследовател на съвременното сектантство, преподава в Свято-Тихоновския университет, председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието, ръководи центъра за религиозни проучвания „Св. Ириней Лионски“ в Русия. Новата книга на проф. Дворкин е мащабен труд по изучаване и систематизиране на различните религиозни движения и методите на въздействие с които си служат деструктивните култове. Книгата има няколко издания в Русия и сега излиза за първи път на българския пазар със специален предговор от автора за българския читател. Редактор на книгата е доц. Д-р Мариян Стоядинов, преводач Андрей Романов. Книгата се издава с помоща на Неврокопска св. Митрополия.

  Книгата бе представена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, проф. Иван Желев и преводача от руски Андрей Романов. Митрополит Серафим разказа за дългогодишното си познанство с проф. Дворкин и наблюденията му върху работата на професора и огромното и значение не само за Православната църква, но и за целия свят. Проф. Желев обърна внимание върху важното значение на съществуването и активната работа на центрове за проучване на религиозните движения, а преводача Андрей Романов прочете есе с мисли, които е предизвикала у него книгата, докато е работил по нея. И тримата представящи книгата отговориха на въпросите на десетките хора присъстващи на представянето.
  Модератор на срещата бе Пламен Иванов, който в заключение обобщи екзестенциалното значение на книгата за всеки човек, като даде пример от своя живот:
  „Като студент по богословие, а и после, аз обичах да споря с хора, срещащи ме случайно на улицата и задаващи ми въпроса: Искате ли да говорим за Бог? Аз разбира се с огромно задоволство говорех с тях, но доводите ни не бяха еднакви и няма как да стигнем до консенсус. Един път във Варна, около Морската градина, бях спрян от група сектанти, използващи Библиятa, но без да я отварят! Те използват авторитета на Свещеното Писание, но без да го отварят, изграждат своя доктрина. Така, понеже те държаха Библията, аз ги попитах от къде имаме Библията, в смисъл достояние от кого е тя? Тя е формирана в дълъг период, в и чрез Църквата, и само в Църквата можем да я ползваме, а не извън нея.
  Тези млади хора бяха трима, четирима, изучили български заедно, с една българка. Те бяха понаучили българския език и мисионерстваха по правилата на сектата, в която членуват. Разговора продължи докато ни изгони полицията. Но аз бях много потресен – момчетата бяха със разширени зеници, както и проф. Ал. Дворкин споменава в книгата си те бяха в медикаментозна зависимост. Г-н Романов спомена за липсата на разум, но има и други възможности и средства, чрез които тоталитарните секти поставят в зависимост своите членове. Разговорът ми с момчетата предизвика у тях две чувства. Едното беше лека агресия, защото аз не възприемах неговата доктрина и правило, а второто страх. Този страх ме притесни повече, защото разбрах, че това момче е зависимо от наркотични средства и е близо до своя тартор, който го следи внимателно, как излага учението и как ще се справи с мен и аз разбрах, че разговора го измъчва. Господ да е на помощ на такива хора!
  Дворкин в книгата си пише, че много трудно човек излиза от тоталитарна секта и ако успее, той в известна степен вече е психически деформиран. Хора, излезли от секта, трудно могат да се адаптират в нормална социална среда, техните приятели вече са създали семейства имат своята професия и задължения. Много често хора излезли от секта влизат в друга. Тук е нашата отговорност, като християни. Отговорността не е само на свещениците, в Свещеното Писание се казва „Вие сте светлината на света...“(Мат. 5:14). Когато някой от нас, нашите приятели знае, че ние сме християни, ние сме длъжни да имаме информация и конкретните отговори. Към това ви призовавам, да се информирате по различни въпроси, защото имаме приятели и роднини и имаме към тях отговорност като християни, а от секта се излиза много трудно.

Делото на св. цар Борис

  Неимоверно трудно е да се направи словесен портрет, да се опише делото на една личност, за която добродетелите се изписват само в превъзходна степен. Личност, която, сигурен съм, и симпатизанти, и критици могат единствено да определят като най-големия (и всичко, което може да бъде сложено след това – дипломат, родолюбец, строител, книжовник и т.н.) български владетел. Владетел, чието дело, безкористност и преданост, чиято далновидност и енергия ще останат завинаги ненадминати в историята на България.

  Когато става въпрос за делото на св. цар Борис, в съзнанието ми изникват няколко ключови думи, с които през вековете Църквата и признателният български народ са го характеризирали: „Нов Авраам”, „Равноапостолен”, „Нов Константин”, „Строителят”, „Дипломатът”, „Политикът”, „Просветителят”, Държавникът”. Ще се спра накратко на някои от тях, които макар и непълно описват делото на св. цар Борис.
  Равноапостолен – това е определението, което Църквата дава на онези свои чеда, които са се прославили с особена ревност и усилия по разпространението на Благата вест – Евангелието и са спомогнали за обръщането към вярата на цели народи. В този контекст делото по финалното обръщане на българския народ към Христа и Неговата Църква е равноапостолно. Св. цар Борис І не използва нито огън, нито меч за проповядване на християнството, но дава своя личен пример, като съзнателно, с вяра и надежда приема светото кръщение. С това той легализира и на институционално равнище едно съществуващо вече положение сред народа и сред част от управляващата аристокрация. Това ясно се вижда от кореспонденцията му със св. патриарх Фотий и най-вече с папа Николай. Кръщението на св.цар Борис І е негов осъзнат избор, необусловен от други фактори освен от дълбоката му лична вяра – което се потвърждава от целия му съзнателен живот след влизането му в лоното на Църквата.
  Приемането на християнството от българския народ е също съзнателен акт, ако щете - дадено от владетеля право на свободен избор на волята на народната демокрация през Средновековието - ако може да използваме тази тавтология. Защото християнството в българските земи пуска дълбоки корени още от времето на апостолската проповед. Християнството тук е свързано с имената на св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Павел, св. ап. Амплий, св. ап. Ерм, св. Климент Римски, св. Доротей Тирски, св. Никита Ремесиански и много други, чието свидетелство за Христа обръща към Църквата траките и всички останали народи, оставили своя отпечатък във формирането на българския етнос. Необоримо свидетелство за това са стотиците раннохристиянски храмове на територията на България, голяма част от които не загубват своята функционалност нито с идването на славянското море на Балканите, нито с разширяването на Кубратова България от синовете му и включването към нея при Аспарух на земите на юг от Дунав. Но докато български владетели като Кубрат, Тервел, Омуртаг правят християнския избор само и лично за себе си или и за хора от най-близкото си обкръжение, св. цар Борис прави този избор възможен за целия подвластен му народ.
По този въпрос са изписани десетки книги и стотици статии от почти всички наши големи и не толкова историци, направени са десетки интерпретации, наложени са десетки различни версии, между които, че този избор е политически, че този избор е икономически, че този избор е принудителен, насилствен и т.н. Огромна е спекулацията около въпроса с „избиването на 52-та болярски рода” и т.н., но тук няма възможност да се спираме на тях. В църковните среди от много време се говори, че най-вярната трактовка на въпросите, свързани с процесите през Средновековието и обвързани с Църквата на каквото и да е ниво може да бъде дадена най-вече от църковните историци, тези, които не просто познават историята, но и живеят в Църквата. Така, както икони могат да рисуват всички, включително и атеисти, но в такъв случай се получават копия, картини, докато най-светлите образи са дело на въцърковени хора, които дават свободен израз на вярата си – монаси, свещеници, миряни. Един верови акт освен чисто външната си страна, съдържа много по-съкровена вътрешна, ето защо религиозният феномен може да получи най-вярна трактовка от хора, които не само теоретично са запознати с него, но имат и възможност да го съприживеят. Интерпретирането на вярата изисква жива вяра. Когато Сам Господ Иисус Христос проповядва и върши чудеса, мнозина, които са около него, са станали свидетели на всичко, което върши, но непрекъснато са си задавали въпроса: „Кой е Този?” Св. цар Борис приема Св. Кръщение не по силата на каквито и да е външни обстоятелства – принуда, неуспехи на бойното поле, глад, болести и т.н., но по силата на вътрешната си убеденост, на своята вяра в християнския Бог. Опитите да се обясни този съзнателен избор с влиянието на сестра му, с картината на Страшния съд, която наблюдавал и т.н. са едностранчиви и бих казал, дори подценяващи неговата личност. Да, всички тези фактори сигурно са повлияли в някаква степен, но в никакъв случай не са били определящи и решаващи за този избор. Кръщението е еднократен акт, смел и съдбовен избор за всеки един човек (за съжаление днес не всички си даваме сметка за това и мнозина го извършват формално, дори суеверно), защото да се кръстиш, означава да приемеш своя Кръст, да поемеш своя Кръст, да се разпнеш на Кръста с Христос и да се обожиш (охристовиш). Затова и при извършването на Тайнството Църквата пее „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекохте ся” („Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” – Гал. 3:27) Може би вече е време, след края на господството на марксистката историография в българската историческа наука, ясно да признаем и да кажем, че изборът на св. цар Борис І не е бил продиктуван от прагматичен политически и икономически интерес, а е бил следствие от приемането на една висша истина, която е следствие от Божието откровение пред българския народ. А без съмнение един толкова автентичен и съдбовен за българите акт, е намерил своите проекции във всички нива на обществения живот, задал е посоките на историческото развитие на една нова християнска нация.
  Но да се върнем към определенията за св. цар Борис, давани му от нашите предци. „Нов Константин” – това определение, дадено от съвременниците му, е в пряка връзка с прозвището „равноапостолен”. Самият св. Константин Велики и неговата майка св. Елена са наречени от Църквата равноапостолни. И делото на св. цар Борис е не само съизмеримо с делото на св. Константин, но и в много отношения то е тъждествено. Достатъчно е да сравним грижата, която св. Константин полага за Църквата с тази на св. цар Борис. По-късно славянството и най-вече Русия ще заимства от българските книги това сравнение и ще го приложи към покръстителя на руския народ - св. цар Владимир.
  „Нов Авраам” – Свещеното Писание ни казва, че когато Бог пожелал от Авраам да принесе в жертва своя единствен син от Сара – Исаак, Авраам безропотно, безпрекословно тръгва, за да изпълни волята Божия. Когато св. цар Борис вижда, че неговият първороден син Владимир се отнася небрежно към делото на Бога, не се поколебава да напусне манастира, да го свали от престола и да го ослепи, за да не може никога повече да претендира за царството. Тук искам да отворя отново една скоба и да кажа, че противно на повечето спекулации с името на цар Владимир и неговите действия, считаме, че той нито се е отрекъл от Христа, нито пък се е опитвал да върне езичеството, а просто е занемарил делото на своя баща и не е проявил никаква инициатива за неговия успешен край.
  Строителят, Просветителят, Дипломатът – веднага след св. Кръщение св. цар Борис се заема с уреждането на държавата – голямо църковно строителство, подобно на св. Константин Велики, на св. Юстиниан Велики, св. цар Давид Строителя, царувал близо 200 години след него в Грузия. Известни са ни от изворите неговите седем съборни храма и ако приемем, че Голямата базиликата в Плиска е един от тях – една от най-големите Средновековни базилики в Европа и света въобще, можем само да гадаем за красотата и величието на останалите. Приемането на учениците на св. братя Кирил и Методий, осигуряването на оптимални условия за тяхната работа и учителстване в пределите на България. Заедно с учениците той възприема и делото на живота на светите братя – славянската азбука и с това полага условията на българската, а и от там на цялата славянска цивилизованост и култура. Денонощна кореспонденция с владетели и предстоятели на Църкви на Изток и на Запад, в търсене на най-доброто за устройството на Църквата в България и на самата държава довежда само 5 години след официалното приемане на християнството в България до признаване на автокефална Българската църква на възможно най-високия църковен форум – Вселенски събор (Осми вселенски според западната традиция). Свиква Църковно-народен събор в Плиска, където не еднолично, но демократично бива избран неговият син Симеон за продължител на делото му, а преместването на столицата от Плиска в Преслав - Новия Рим, Новия Константинопол е символ на новото, напълно християнско начало на България.
  Държавникът – Монахът, „И като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им...”. Най-големият държавник прекарва последните близо двадесет години от живота си в манастир, отдаден на покаяние, пост и молитва. Покаяние за всичко, което волно или неволно е извършил през живота си. Верен на Св. Предание –„защото няма човек живял и един ден на земята, който не е съгрешил”. В пост и молитва, за да пребъдне делото му и до днес и завинаги.
  Признанието. Тудор черноризец Доксов ни съобщава точната дата на смъртта на най-големия български владетел - 2 май 907 г. Благодарният и благочестив български народ веднага започва да почита своя благодетел. Пряко потвърждение за това намираме в едно писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик до цар Симеон Велики от 923 г., от което научаваме, че покойният баща на цар Симеон отдавна вече е канонизиран. Култът към св. цар Борис много бързо надхвърля пределите на огромната по това време Българска държава. Единият от синовете на св. цар Владимир и българската княгиня Анна (прабългарското Бизек – Милолике) - от Волжските българи носи името Борис Той заедно с брат си Глеб загиват мъченически и са първите руски национални светци.. Култът и житието им са изградени по български архетип. И забележете, тяхната памет се чества също на 2 май, в деня на св. цар Борис.
  Днес трябва ясно да си дадем сметка, че България я има благодарение на делото, светостта и мъдростта на св. цар Борис. Благодарение на него тя става велика за времето си сила, третата велика сила в тогавашна Европа, призната за такава и от Константинопол, и от Рим. Благодарение на неговото дело България става люлка на православната славянска цивилизация, дала своя неповторим принос в световната култура.
Доклад на Венцислав Каравълчев /Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Катедра Църковна история/ на конференцията: „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, София, 29 април 2015 г.
Източник: Поглед Инфо
Взето от: www.sveticarboris.net

Отслужен бе молебен за хора зависими от наркотици, алкохол и тютюнопушене

  Тази неделя в църквата „Св. Николай“ в благоеврадския квартал „Грамада“ бе отслужен молебен пред иконата на св. Богородица „Неизпиваема чаша“. Молитвата за наркозависими, алкохолици и хора страдащи от зависимостта на тютюнопушенето отслужи свещеник Светослав Кючуков. Молебенът се отслужва от началото на тази календарна година по молба на ръководителя на Общинския съвет по наркотични вещества д-р Теменужка Любенова и всеки може да участва лично или да запише имената на свои близки попаднали в зависимости. Молебенът е специално последование от молитви и песнопения в които се умолява Божията майка да помогне на страдащите от различни зависимости- наркотици, алкохол, тютюнопушене, компютърни зависимости, да се избавят от тях и Бог да дарува със здраве и покаяние тях и техните близки.
  Молебенът ще се отслужва всяка неделя от 10.00 ч в църквата „Св. Николай“ след което семействата на зависимите имат възможност да получават топла храна от доброволческата кухня за бедни, която отвори врати към храма през месец декември 2016 г.

Православният център взе участие в XIX Национален
ученически празник „За хляба наш…“

  На 25 и 26 април 2017 г. в Благоевград се проведе XIX Национален ученически празник „За хляба наш…“. Той се организира от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград със съдействието на Община Благоевград, Регионалното управление на образованието и Националния дворец на децата.

  Празникът започна с молитва за благословение на хляба, която отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с благоевградски свещеници.
  Тази година в празника бяха включени редица мероприятия – изложба на детски рисунки, макети, хлябове, представяне на различни драматизации, състезания и церемония по награждаване на наградените участници. През втория ден от празника пред общинската зала „22 септември“ бе организирана своеобразна работилница за хлябове и ръчно изработени неща от различни материали.
  Специално за всички гости на празника, екипът на Православния център представи приготвянето на просфори – хлябът използван в Църквата. За множеството деца дошли в къта на Православния център бяха представени всички етапи на приготвянето на просфори - от замесването на тестото през неговото втасване, оформянето на просфората, поставяне на печатите и нейното изпичане. Просфорите бяха приготвени от Петрунка Мишева от църквата „Св. Николай“ и Добринка Ефтимова от църквата „Св. Арх. Михаил“ в кв.“Еленово“. Двете внимателно обясниха на децата, какво символизират отделните части на просфорите, буквите по печатите и споделиха тънкости при изпичането им. И възрастните и децата зададоха много въпроси – за смисъла на св. Причастие, за използването на петохлебието, а също така и за използвания квас, за хората, които приготвят църковния хляб и за това дали е нужно те да се молят, докато го правят.
  Всички имаха възможност да опитат от прясно изпечените просфори, взеха си от последния брой на младежкия вестник „Кандилце“ и получиха от Великденските книжки на „Двери“.


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3