logo

"Кандилце"-православно периодично издание, бр.4

бр.5

бр.6

бр.7


logo

Минали събития

Празненства в чест на св. апостол Павел във Верия, Гърция

  По повод тазгодишните празненства в чест на Апостол Павел, които се проведоха на 28-29 юни, организирани от митрополита на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, участие взе и Неврокопският митрополит Серафим, като представител на Св. Синод на БПЦ-БП.

  Всяка година митрополита на Верия, Науса и Кампания организира поредица от прояви /Павлиа/ в чест на основателя и Апостола на народите, свети Павел. Тези дни на св. ап. Павел, които се провеждат във Верия през месец юни, включват провеждането на Международен научен конгрес и приключват с тържествено богослужение. Тазгодишният конгрес или 23-та Павлиа имаше за основна тема за изследване: „Вайна и мир според апостол Павел”.
  Неврокопският митрополит Серафим взе участие и прочете приветствие от името на Българския патриарх и Св. Синод, в което се казва, че „и тази година паметта и любовта ни към апостола на народите ни събира в светата митрополия на Верия, Науса и Кампания, та в радостта от братското общение да можем заедно да почетем личността и делото на този истински стълб на благовестието и отново да се обогатим от съкровищницата на божественото му учение”...
  „Темата, избрана за тазгодишната среща, е явно провокирана от събития, които в последните години все по-ярко и категорично бележат живота ни и които заплашват да превърнат нашия свят в царство на страха и несигурността, на омразата и подозрението, на мрака и безнадеждността и в крайна сметка на пълното тържество на богопротивния дух. Днес, когато почти всекидневно ни заливат новините за терор и насилие, за смърт и разрушение, когато стотици и хиляди невинни хора са принудени да напускат родните си места, за да бягат от ужасите на войната, и в толкова много точки на нашата планета продължават да тлеят огнища на напрежение, светът за пореден път се нуждае от гласа на Църквата, от непоклатима вяра в Божия промисъл и от онази непомрачена надежда, която идва единствено от упованието в Бога – в Неговата непознаваща граници любов, в Неговото божествено милосърдие и неизчерпаемо човеколюбие.
  За да бъде обаче чут този глас, за да бъде приет като автентичен израз на Божията воля към страдащото човечество, той трябва да извира от Христовото учение и от благовестието на Христовите апостоли – тези, които Сам Господ беше избрал, за да проповядват „благоприятната Господня година” (Лука 4:19) и приближаващото се към нас Царство Божие (Мат. 4:17). Царството, което не е от този свят (Иоан 18:36) и което е царство на светостта, на „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). В това Царство властва Духът Божи, от който се нуждае светът.
  При нас, в славянските езици, в основата на думата за смирение стои думата мир – този божествен вътрешен мир, за който говори Сам Христос, когато казва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). „Придобий мирен дух – казва пък един от големите славянски подвижници св. Серафим Саровски – и хиляди около теб ще се спасят”. Ето какво, следователно, може да бъде главното оръжие на Църквата в днешния ден, в нашия неспокоен и враждуващ свят - светостта, която идва от смирението и истинския божествен мир, който ни донесе и остави Господ Иисус Христос: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам” (Иоан 14:27).
  „Ако е възможно, – пише до християните в Рим св. ап. Павел – доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци… Ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро” (Рим. 12:16-21).
  Само когато постъпваме така – по съвета на апостола и на Самия Христа – ние ще бъдем достойни Господни ученици и подражатели, ще изпълним добре завета Христов и на мястото на омразата и страха ще се възцари насаждаме божествената любов и надежда.
  Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!”, завършва словото към участниците в Международната научна конференция в рамките на Павловите тържества (Павлия) във Верия, Гърция.
  На 29-ти юни, когато се отбелязва паметта на светите Първовърховни апостоли Петър и Павел бе отслужена съборна св. литургия в храм „Св. ап. Петър и Павел” във Верия, който бе възстановен и обновен през миналата година.
  Участие в тържественото богослужение взеха и представителите на другите Поместни православни църкви:
Константинополска патриаршия: митрополита на Йерапинта и Сития Кирил
Александрийска патриаршия: митрополита на Триполи Теофилакт
Антиохийска патриаршия: на Сафита епископ Димитрий
Йерусалимска патриаршия: Йордански архиепископ Теофилакт
Руска патриаршия: Абаканския и Хакаски архиепископ Йонатан
Сръбска патриаршия: Нишки епископ Арсений
Руманска патриаршия: епископът на Тулча Висарион
Българска патриаршия: Неврокопски митрополит Серафим
Кипърска архиепископия: Месаорийския епископ Григорий
Гръцката православна църква: Неаполският и Ставруполски митрополит Варнава
Полската православна църква: архим. Андрей Борковски, игумен на Сопрасалския манастир
  В тържественото богослужение участие взеха и Запорожският и Мелитополски митрополит Лука, Ровенксовският и Свердловски архиепископ Пантелеймон (и двамата от Украинската пражославна църква - МП), Лимасолският митрополит Атанасий - който бе и докладчик повреме на монашеската конференция във Верия, както и домакинът - Верийският митрополит Панталеймон, който в края на тържественото богослужение отслужи и панихида за своя предшественик, покойния митрополит Павел. В края на богослужението той благодари на гостите – митрополити, епископи и монаси и подари на всички кръст на митрополията на Верия, Науса и Кампания.
  В словото си към гостите си той митрополит Пантелеймон се обърна с топли думи, с които благодари на гостите от Поместните православни църкви и изтъкна важността на този празника и тържествата в чест на св. ап. Павел.
Ден по-рано пък се състоя монашеска конференция, на която присъстваха повече от 400 монаси от цяла Гърция. Специално за монашеския симпозиум бе дошъл и Лимасолският митрополит Атанасий.   По време пък на научната конференция бяха награждавани деца, които са спечелили конкурси и спортни състезания. Награди на две от момчетата даде и Неврокопският митрополит Серафим.
  Така във взаимна радост и любов завършиха тазгодишните прояви в чест на св. ап. Павел.

Текст: Димитър Арнаудов, Ангел Карадаков
Снимки: Митрополия на Верия, Науса и Кампания и Димитър Арнаудов

Неврокопският митрополит Серафим освети новия параклис
„Св. ап. Павел“ в Огняново по повод 1950 г. от смъртта на апостола

  Днес, 30 юни 2017 г., Неврокопският митрополит Негово Високопреосвещенство Серафим освети новопостроения параклис „Св. апостол Павел“ в село Огняново, община Гърмен. След водосвет Неврокопският митрополит отслужи и Света литургия пред събралите се десетки миряни от целия регион. Освещаването на параклиса в Огняново всъщност е и кулминацията на тържествата в чест на св. ап. Павел в навечерието на 1950 години от неговата мъченическа смърт.

  Преди това в Огняново бе проведена и голяма историческа кръгла маса на тема „По стъпките на св. ап. Павел по нашите земи“. Пред повече от 100 души представители на местната власт, учители, служители на регионалния музей в Гоце Делчев, интелектуалци и широката общественост учените се обединиха около твърдението, че светия апостол е живял и проповядвал по тези земи, съдейки за това от различни артефакти и летописни сведения. "Свети апостол Павел е човекът, който прави Христовата вяра световно достояние, световна религия, защото той разбира, че Божието слово трябва да бъде за всички хора", заяви проф. д-р Пламен Павлов по време на историческата кръгла маса в Огняново.
  След официалната церемония по освещаване параклисът на името на св. ап. Павел ще отвори врати за всички вярващи и туристи в известния балнеоложки курорт. Храмът е изграден по идея и със средства на местния бизнесмен Иван Биларев и неговото семейство. Мястото за градежа на параклиса „Св. апостол Павел“ и основополагащия камък са осветени лично от Неврокопския Митрополит Серафим. Архитектурата на параклиса е възложена на арх. Стела Дулева, известна с проектите си за изграждане на различни християнски храмове в страната. Екстериорът на параклиса е дело на приложния копривленски художник Павел Коцалев. Той е автор на всички мозайки вън и вътре по пода. Изрисуването на основните икони на иконостаса също е дело на Коцалев. Самият иконостас и вратата са родени от ръцете на известния дърворезбар Атанас Киряков от Копривлен. Вратата е направена от масивен дъб, а иконостасът - от липа. Изписването на вътрешната част на параклиса е възложено на благоевградския зограф Борис Донев, чиито корени са от Огняново. Донев е известен с иконописта си и активно участва в реконструкцията на българския манастир в Света гора. Останалата част от градежа се извърши от строителна фирма IB Building.
  Параклисът „Св. апостол Павел“ се намира в двора на бившия Профилактариум Огняново, днес хотел Therma Vitae. Мястото за построяване на храма именно в Огняново никак не е случайно. Според различни исторически и църковни сведения в миналото лично св. апостол Павел е бил по тези земи и е осветил минералните извори на Огняново, където днес, стотици години след делото на св. апостол Павел много хора идват тук, за да лекуват различни болежки. Основание за това учените откриват в послание на светия апостол до своя ученик Тит, който проповядва на о-в Крит и в Далмация. Свети апостол Павел го призовава: „постарай се да дойдеш при мене в Никопол, защото съм решил там да презимувам”. По поречието на река Места, в долината между Пирин и Родопите, се е издигал римският град Никополис ад Нестум. Делят го около 70 км от Филипи (недалеч от дн. Драма), където св. ап. Павел със сигурност е проповядвал християнството – според преданията там той покръства и първата европейка – света Лидия. Известно е и неговото послание до филипяните – жителите на този град. Някои учени предполагат, че древният римски град Никополис ад Нестум, разкрит при разкопки край Гоце Делчев, е всъщност същият Никопол, където апостолът е очаквал ученика си Тит. И досега по тези земи може да се чуе преданието, че минералните извори при Огняново са благословени лично от св. апостол Павел – по неговите молитви Бог ги е дарил с целебна сила. Осветените от св. ап. Павел води ги сравняват с елея, който Църквата освещава със специално тайнство за изцеряване на болни.
  Минералният извор в Огняново, известен с името Мирото, който се е експлоатирал още в древността, е с температура на водата при различните извори в селото между 39 и 43 градуса. Физико-химичният й състав помага при лечението на над 100 вида заболявания, сред които болести на опорно-двигателната система, ендокринната, дихателната и храносмилателната системи, обмяна на веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести.

Автор: Ивайло Велков

26 юни-Международен ден за борба с наркотиците и наркотрафика

  По повод 26 юни - Международният ден за борба с наркотиците и наркотрафика публикуваме Mесечния бюлетин по превенция на наркоманиите, издаван от Общински съвет по наркотични вещества Благоевград
  През месец Май 2017 г. в Благоевград се проведе форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Организатори бяха Православния информационен център на Неврокопската света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и Община Благоевград. Форумът се проведе с благословията на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим и в него се включиха свещеници и специалисти работещи по проблема „Наркотици“, както и представители на различни институции. Публикуваме доклада на протоиерей Михаил Манев представител на Варненска и Великопреславска св. митрополия: „Опитът на православния център за обгрижване на наркозависими „Св. Боян Енравота“ Варна.

Протоиерей Михаил Манев: „Господи, за Твое име го правя“

  Темата за наркоманията е много афиширана и използвана. Има доста хора, които говорят какъв проблем е наркоманията, колко е тежък и как трябва да го разрешим. Идеята, че това не е проблем само на тялото, а и на душата, включва в решаването му и психолози, хапчета и т.н. Но трябва да е ясно, че проблемът наркомания е духовен и когато става дума за духовен проблем Църквата, като тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос, е начинът, по който може да се реши. В Православния център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. княз Боян Енравота-първомъченик български” това, което правим, е да научим младежите да живеят без наркотици. Тези, които са опитвали да откажат цигарите, знаят колко е мъчително, а при наркотиците това е умножено по 100-200 пъти.
  Центърът е създаден през 2003 година с благословението на блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Аз започнах своята работа там през 2005 година, след ръкоположението ми за дякон. От тогава до сега през центъра са минали над 250 човека - младежи, които са пълнолетни и са заявили ясно, че имат нужда от нашата помощ и желаят да се откажат от наркотиците. Това трябва да е много ясно инсценирано при работата с наркозависимите, човекът да е осъзнал, че има нужда от помощ. Ние виждаме много зависими, но помагаме на тези, които искат да им помогнем, защото ако човек не желае твоята помощ, ти нямаш работа там. Ти може да му кажеш: „Христос те зове и чака. Ела!“, и да си отминеш. Той това ще го запомни. Направихме опит, като раздадохме визитни картички, на които имаше само един надпис: „Господ те чака“ и телефонен номер за връзка. Обадиха се младежи и изказаха желание и съгласие за промяна и ние започнахме работа. Работата с наркозависим изисква търпение, много любов и ясно съзнание, че той може да те нарани и засегне, но и безстрашие, защото Бог е с нас. Когато младежът е готов, ние може да го включим в програмата, след тест за наркотици, за да установим дали тялото му е чисто. Едно тяло, ако не приема наркотици в продължение на 15 дни и с повече пиене на вода, се изчиства. Т.е. след този период тялото няма нужда от наркотик, остава обаче зависимоста в главата и душата на човека. Следва преглед от лекaр и психиатър - психиатърът е специалиста, който посочва дали има психически отклонения. Наркотикът не променя само нервната система на човека, но и целия мозък. Особено днешните наркотици, известни още като клубни наркотици, отключват шизофрения. Преди време се молехме в центъра да няма хероинозависими, защото там има опасност и от СПИН, ХИВ и сифилис. Сега се молим да няма младежи употребяващи наркотици като днешните. Всеки втори, постъпващ при нас, от две години насам е с отключена шизофрения. Много трудно е да се работи с такъв човек. Той трудно възприема някои реалности.
  От това, което ние сме видели, знаем, че наркотика не е лошо нещо до момента, в който аз пожелая да стане част от мен, да пожелая злото да влезе в мен. И от момента, когато злото влезе в мен, аз вече ставам роб на злото. Т.е. ние разглеждаме наркозависимите като обсебени хора, чрез които бесовете, благодарение на този наркотик, много силно увреждат душата на човек. И ние започваме системна работа. От една страна работим с доктори, които така да се каже, ремонтират тялото на човека, тъй като след спиране употребата на наркотици веднага започват и болките по тялото – в органите в зъбите. Нашата програма е 24 часова, като ние ги държим в контролируема среда. При тях стоят момчета с опит по график, като имат дневен режим. Сутрин започваме с молитва и вечер завършваме с молитва. Преди и след работа се казва молитва. Молитвата става част от техния живот. Изчислихме, че за един ден те имат общо 6 часа молитва. През останалото време работят. Когато нямат работа, работят върху себе си, с нас – духовниците, чрез духовно обгрижване. Целта е заздравяване на личността. Не само постигане на някакво знание за себе си, но и знание за правилните ценности. Оказва се, че хората, които идват при нас, ясно осъзнават с разума си, че са стигнали дъното и не знаят обратния път нагоре. А този път нагоре ние може да им го покажем, ако те искат да ни следват, но ако не искат да ни следват, може да си тръгнат. Вратите на центъра са винаги отворени и ако някой реши може да си тръгне по всяко време, но ако го направи, не се връща - поне през първите шест месеца. Всички тези правила се знаят още от самото начало, още първия месец, младежите трябва да знаят какво им предстои. Много важно е да има правила, защото правилата дават сигурност. Сигурността в живота на зависимите е това, което те преди са нямали. Всеки знае какво предстои през деня. Ние ги обгрижваме духовно - беседваме по различни теми: говорим за лъжата и истината, за честността, що е грях, грехове към Бога, грехове към човека. Изясняваме тайнство Покаяние и тайнство Причастие, общото понятие за личност, как да се развиваме като личности, междуличностните отношения. Обръщаме внимание върху неправилния подход към материалното като основа на зависимости и борбата с тях, какво разбираме под отговорност. За свободата - какво означава да си свободен, какво означава като православен човек да бъдеш свободен. След това говорим за характера и навиците, като в същото време очакваме обратна връзка - какво е за него това.
  В крайна сметка след престоя им при нас и проведеното лечение, те трябва да станат завършени личности, които осъзнават своята отговорност в света и начина по който трябва да го направят. В това „Да го направят“ е и проблема. И психологът и ние – духовниците, работим с душата, но говорим по различен начин за тази работа. И психологът, и свещеникът имат една единствена цел - чрез своите методи и начини да подпомогне обръщането на човека. След като преминат девете месеца на лечение, ние даваме възможност на момчетата, които успешно са завършили програмата, да минат през ресоциализацията. Това е едно много интересно място, защото там трябва да приложат всичко това, което са научили. Те са свободни, могат да излязат и отидат където пожелаят. Ние само от време на време ги проверяваме. Не плащат наем, ток и вода за помещението, в което живеят. Трябва само да се опитат да изхранят себе си, за да видим, че те са способни да се справят след това. Много важно в тази програма е създаването на приятелски кръг извън центъра. За това ние се опитваме да организираме различни курсове (езикови, спортни, готварство и др.). Всичко това е, за да разбере този човек, че живее в сигурна среда. Така ние ги пускаме в света. Оказа се, че родителите на повечето от тях са разделени и ние трябваше да започнем работа и със самите родители. А работата с родителите се оказа по-трудна отколкото с момчетата, защото момчетата са под 24 часов наш покров и ние можем да работим с тях, докато родителите са безопечни. Много е трудно на родителите да разберат, че те също имат проблем и трябва да работят над себе си. Бил съм свидетел на ситуация, при която майката за 5 минути върна детето си месеци назад. След което момчето едвам го изкарахме от дупката. Вие знаете как да реагирате при даден проблем, докато те отиват и се надрусват. Това е начинът, по който те са сигурни, че нещата в света са в техните норми. И някак си родителите не успяват да разберат, че проблемът започва и от тях. Не е виновно само детето, нито пък само родителите, но и двете страни трябва да понесат отговорността за взетите решения. И когато работим с родителите, там нещата са много по-трудни и сложни. В семейството има определени роли, които трябва да се играят. Това да бъдеш честен и откровен спрямо детето си и всичко това нещо отнема години, за да мръднеш една малка йота напред. И в цялата работа, във всичкото това служение непрекъснато присъства Бог.
  Искам да кажа, че аз съм песимиста в нашата група. Под песимист имам предвид човека, който на всеки две години казва, че този център за нищо не става, трябва да го затваряме, само харчим пари и време, с които може да направим други по-хубави неща. И на всеки две-три години ние правим едно проучване и спокойно мога да кажа, че при нас процентът на успеваемост е между 98% -102 %. И никой не може да ме обори. Ние правим изследванията по едни специални въпросници, които ние си създадохме. Говорим със зависимия и майка му, като ни интересуват едни и същи неща. Има ли приятелка, започна ли да учи, започна ли нова работа, има ли семейство и изградено ли е то. Всички тези неща ги правим, за да разберем дали момчето (при нас има само момчета) има нов живот с нови приятели. И учудването е, че успеваемостта е много добра. Бог е Този, Който прави нещата в нашия център да са толкова велики. Когато Дядо Владика ме изпрати да участвам във този форум, много си мислех дали да ви говоря за Божийте чудеса, които се извършват в нашия център и така реших да споделя с вас някои от тях. През месец септември 2007 година започнах работа като изпълнителен директор към центъра. Когато дойде момента за превеждането на заплатите на работещите (имаме 8 работещи на заплата и по последни преброявания около 21 000 доброволци, които помагат с всякакви средства) попитах секретарката колко пари има в касата. Тя ми отговори, че общо в двете каси има около 8 лв. А аз бях човекът, чиято отговорност беше да се грижа за това в касата да има средства за издръжка. Докато бях в недоумение от къде ще намеря пари за заплати се появи счетоводителката, която ми съобщи че в банковата сметка има постъпила сума, която покриваше точно заплатите за месеца. Така този месец се оправихме. Но следващия месец имахме същия проблем, на второ число от месеца нямахме пари, но на пето раздадохме заплатите. Изведнъж разбрах, че проблемът с парите не стои чак толкова на дневен ред. Пред мен стоеше проблемът - хората да си гледат съвестно служението. Сякаш Бог си промисляше за това и изпращаше хора, които да подпомогнат дейността ни и чрез това нещо да се спасят и техните души. Много се успокоих и искам да ви кажа, че от тогава спрях да мисля за пари. До един момент в който решихме да правим голяма сграда. Ценърът се помещаваше в двора на храма, в една постройка, която беше около двадесетина квадратни метра. Тя включваше спалня, офис, индивидуална и групова терапия, кухня, тоалетната ни беше отвън на двора, а банята беше на партера с ограничено време за къпане. Решихме да си направим нова баня и тоалетна, а наред с това и други нови помещения. Направихме калкулация и сметката излезе около 10 000 лева, които нямахме. Тогава бях дякон и решихме да се молим на Бога, за да намерим парите, за построяването на дома, в който да се грижим за Неговите и наши деца. Не след дълго ни се обади една жена, която искаше да ни дари точно толкова пари. Нито повече, нито по-малко точно толкова, колкото ни трябваха. Тя ги даваше в памет на нейните син и съпруг, които са починали. Така тръгнахме да строим новия център и стигнахме до етап, в който завършихме строежа до тухли без да бъде нищо обзаведено. Последва питане към мен какво ще правим сега и решихме да се молим отново на Бог, за да ни изпрати решение. Два дни се молихме всички свещеници и момчета от центъра. На втория ден следобяд дойде един човек в работно облекло, с изцапани с вар обувки, който попита от какво имаме нужда. Помислих, че иска да помогне с измазването и му казах, че когато стигнем до там ще го извикаме. Но се оказа друго. Човекът с изцапаните обувки бил собственик на една строителна фирма във Варна и иска да дострои нашия център. Неговите работници за 10 дни приключиха абсолютно всичко. Настана време да мислим за защитено жилище, където момчетата да отидат, след като излязат.
  Проблемът, с който се сблъскваме, при наркозависимите е, че след като те напуснат центъра остават да живеят сами. А най-добрият начин човек да се върне към наркоманския си период е когато остане сам. При нас такова помещение нямаше. Преди това се бяхме свързали с Центъра по превенция към община Варна, който ни оказа всякаква логистична и финансова подкрепа, която продължаваме да получаваме. Така от областната управа ни дадоха едно помещение от около 100 квадрни метра. Нямаше тоалетна и баня, но имахме помещение, което искахме да използваме, за да бъдат заедно момчетата. Да не бъдат сами и застрашени от нещо външно. Но нямахме възможност да го обзаведем и отново се помолихме на Бог, а помощта Му, както винаги, не закъсня. Появи се един човек, който искаше да дари средства. Ние искахме да обзаведем с тях помещението и да го направим като дом с мебели и друго необходимо. Постепенно го обзаведохме. Бог продължава да прави чудеса с нас. Единственото, което иска от нас е ние да си свършим нашата работа. Просто да направиш първата крачка. Да си кажеш: „Господи за Твое име го правя“. Не за себе си. Което означава, че на фокус не поставяш себе си и твоя живот, а нуждите на хората, за които отиваш да помагаш. И щом ти помогнеш на тези хора и поставиш на фокус техния живот, то тогава Бог ти помага и ти отваря вратите и на общината, и на областната управа. И така може да кажем, че Църквата, община Варна, Областната управа, както и други институции сме обединени за нуждите на едни хора, които искат да им помогнем.

Новият храм посветен на „Св. Лука Кримски и Симферополски“
в гр. Гоце Делчев

  Град Гоце Делчев (Неврокоп) се сдоби с още един православен храм, с още едно място за среща между небето и земята. На 11 юни, Неделя на Всички светии, когато Православната църква чества и паметта на новопросиялия светител, хирург, изповедник и чудотворец Лука, архиепископ Кримски и Симферополски беше отслужена първата Св. литургия от Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с Врачанския митрополит Григорий и игумена на Рилския манастир Адрианополски епископ Евлогий в новия храм посветен на Св. Лука, който се намира в приземния етаж на новостроящия се храм „Рождество Христово“, гр. Гоце Делчев.

  Големият празник започна още на 10 юни (събота) с водосвет и последование за отваряне на храма за богослужение. След водосвета се отслужи велика вечерня и панихида за починалите дарители и спомоществователи за изграждането на храма.
  В неделната утрин храмът се оказа малък за множеството християни дошли за празника. Песнопенията по време на празничните богослужения изпълни митрополитският хор „Йеромонах Неофит Рилски” под ръководството на проф. Й. Папахронис, заедно с псалти от съседна Гърция.
  Митрополит Серафим благодари на всички хора и институции, които са допринесли за изграждането на новия храм. В храма ще се извършва богослужение всеки ден, а веднъж седмично ще се отслужва и молебен канон към светителят и чудотворец Лука.
  Строежът на църквата „Рождество Христово“ започва преди 20 години и е съпътстван от много трудности и изпитания от различен характер. Но благодарение на усилията преди всичко на местните хора, местни институции, организации и фирми, а също така с подкрепата и съдействието на община Гоце Делчев, пет-куполният величествен храм е издигнат и довършителните работи успешно продължават. С голямо желание и братска любов се включват и много дарители от съседна Гърция.

Източник: © Неврокопска св. митрополия

Ученици представиха изложба-базар

  Ученици и преподаватели от Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост „Гоце Делчев“ – Благоевград организираха базар-изложба от ръчно изработени изделия, изработени лично от самите ученици. За направата на творенията са използвани различни техники и материали, като творбите са тематично представени според профила на учениците. Можеше да бъдат видяни картички с текстилно оформление, рисувани бутилки, декупаж и много други.
  Сред участниците бе и Асен Христов, който е ученик в гимназията и курсист от журналистически клуб "Кандилце" към Православен информационен център на Неврокопска света митрополия. Той с радост показа своите ръчно изработени картички и различни броеве от вестник „Кандилце“, в чието издание има лично участие при подготовката на материалите.

Митрополит Серафим посрещна благоевградски ученици
в Хаджидимовския манастир

  Ученици от II а и II б клас на благоевградското училище СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ научиха повече за православните храмове в Неврокопска епархия. Децата ръководени от г-жа Костова и г-жа Иванова в двудневно пътуване на 2 и 3 юни 2017 г. посетиха Банско, Гоце Делчев, Хаджидимово и Гърмен. В Банско бяха посрещнати от свещеник Костадин Калайджиев, който им разказа за църквата „Св. Тройца“, най-голямата и красива църква в Неврокопска епархия. Те научиха повече за строежа на храма през тежките години на турското робство, за иконостаса и стенописите, изобразяващи основни събития от живота на Иисус Христос, Света Богородица и светите мъже и жени.

  След Банско учениците посетиха гр. Гоце Делчев и разгледаха гоцеделчевския исторически музей, където са събрани артефакти от историята и живота на този красив български край. Вечерта групата посети Хаджидимовския манастир „Св. вмчк. Георги“ и бяха посрещнати радушно от Неврокопския митрополит Серафим и игумена на манастира йеромонах Теофил. Деца, родители и учители разгледаха храма на манастира и се включиха във вечерното богослужение, след което вечеряха в трапезарията по манастирския устав с молитва и благословение на храната.
  На сутринта след утринното богослужение и закуска благоевградската група се отправи към с. Гърмен, където разгледа разкопките на старинния град Никополис Ад Нестум.
  Пътуването бе приятно, обогатяващо общата култура и благодатно, със срещите с духовниците от Неврокопска ехархия, и всички си пожелаха догодина да се включат в летните лагери на хаджидимовския манастир и да изучават във форма СИП „Религия-Християнство“ в училище.

Областно награждаване на участниците в
XVI-ия конкурс „Бог е любов“

  За поредна година всички участници от Неврокопска епархия в конкурса „Бог е любов“ бяха наградени. В неделя осма след Възкресение Христово, когато празнуваме Петдесетница в Митрополитския дом в Благоеград се състоя и самото награждаване. Десетки бяха децата, придружавани от свои близки дошли от различни краища на епархията. Те бяха поздравени и наградени лично от свещеник Стоян Бербатов, г-жа Екатерина Текерска, представител на РУО Благоевград и г-жа Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център и преподавател по предмета „Религия“ в благоевградски училища.

  Децата, които са заели първите места в конкурса на местно ниво бяха удостоени с грамоти, но награди имаше за всички уастници. И тази година ученици от Неврокопска епархия спечелиха първи места и при оценяването на националното ниво. Анна Кючукова от Благоевград и Елеонора Добрева от гр. Петрич.
  „Бог е любов“ е конкурс, организиран от Българската Православна Църква съвместно с Министерството на образованието и науката. В него могат да участват ученици от 1-ви до 12-и клас. Категориите, в които могат да се изявяват децата са: Проза (разказ или есе), Поезия, Приложни изкуства и Рисунка. Конкурсът се провежда в два етапа.
  В първия етап участието е по общини, райони и области, като ученическите творби се изпращат до съответния регионален инспекторат на образованието, като областна комисия определя първите три произведения от отделните видове творби по възрастови групи. Във втория етап заелите първи места ученически произведения от отделните направления и възрастови групи се изпращат от регионалния инспекторат по образованието до МОН, дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. След което национална комисия класира ученическите произведения по направления и възрастови групи.
  Тазгодишната церемония по награждаването се проведе в Троянския манастир „Успение Богородично“, като организационен домакин на събитието бе РУО – Ловеч.

Церемония по награждаване на спечелилите в конкурса
за ученици по превенция на наркоманиите
за 2016 - 2017 учебна година

  На 17.05.2017 г. в зала "22 септември" на Община Благоевград бяха наградени отличените ученици в конкурса на ОбСНВ към Община Благоевград по превенция на наркоманиите в две теми - "Моят любим национален герой"- за I - IV клас, и "Човекът - свободен и независим" - за V - XII клас.
  Общият брой на наградените е 125 ученика от общо над 700 взели участие от цялата страна. Сред отличените са и ученици от детски журналистически клуб "Кандилце" към Православен информационен център на Неврокопска света митрополия.
  Грамоти бяха връчени и на всички училища и ръководители, които са се включили в тазгодишния конкурс.

Акатист към Пресвета Богородица

  В Седмата Неделя след Пасха, когато празнуваме светите Отци от Първия вселенски събор в църквата „св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ бяха отслужени Света Литургия и Акатист към Пресвета Богородица „Неизпиваема чаша“ от свещеник Светослав Кючуков, предстоятел на църковното настоятелство към храма.

  По традиция Акатиста се отслужва всяка последна Неделя от месеца от 10:00 ч. ,а идеята е на църковното настоятелство и Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Една възможност всички хора, страдащи от зависимост към наркотици, алкохол, цигари и други зависимости да съучастват в Богослужението и да потърсят молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица. На 18 май се честваше иконата „Неизпиваема чаша“, а тук може да прочетете информация и исторически сведения за нея.
  Иконата на Божията майка „Неупиваема чаша“, по иконографски тип, се отнася към древно изображение на Св. Богородица – „Оранта“, само че Младенецът е нарисуван стоящ в чаша. С това иконописецът навежда мисълта ни към Св. Тайнство Евхаристия. Чашата с благославящия Богомладенец това е чашата на Причастието и тя действително е неупиваема, или неизпиваема. Майката Божия с вдигнати нагоре Пречисти ръце, като могъщ първосвещеник, ходатайствено възнася към Бога тази Жертва – Своя заклан Син, взел Плът и Кръв от Нейните Пречисти кърви, в пренебесния жертвеник за спасение на целия свят. Тя се моли за всички грешници, всички да се спасят и вместо към низките губителни страсти, призовава всички към неизстощимия източник на духовна радост и утешения. Неупиваемата чаша е небесна помощ и милосърдие приготвена за всеки нуждаещ се.
  Чудотворната икона на Божията майка се прославила в Русия през 1878 г., и е свързана с чудесното изцерение на един селянин от Тулска губерния от алкохолизъм. Човекът имал пророчески сън – явил му се благолепен старец, който му заръчал да отиде в град Серпухов и да се помоли на иконата „Неупиваема чаша“. Селянинът страдал от парализа на краката поради пиянството и не тръгвал на път. Тогава старецът му се явил още няколко пъти и той го послушал, макар и трудно пристигнал в манастира и помолил да се отслужи молебен. В обителта никой не знаел за такава икона, докато най-сетне се сетили, че в коридора към ризницата стояла потъмняла Богородична икона от X век, на която е нарисувана Светата чаша. Когато я разгледали внимателно на гърба открили надпис „Неупиваема чаша“. А на една от манастирските икони селянинът познал тайнствения старец – това бил преп. Варлаам, ученик на св. Алексий Московски. След молебена селянинът, не само оздравял от тежката болест, но и се избавил от гибелната страст на пиянството. Чудесната вест се разнесла из Русия и пред чудотворната икона започнали да идват хора, страдащи от алкохолизъм, а по-късно и от наркомания и техни близки. Те идвали да молят Владичицата да ги избави от недъзите и много от тях се връщали, за да И благодарят за оказаната милост.
  Иконата „Неупиваема чаша“ била на особена почит в град Серпухов. Било създадено и Братство на трезвениците „Св. Александър Невски“ и всяка неделя множество народ молитвено участвали в молебена към Света Богородица. В годините след революционния период в Русия, много храмове и манастири били затворени и през 1929 г. иконата безследно изчезнала, молебенът бил прекратен. През 1990 г. по инициатива на тогавашния архимандрит Йосиф, молебенът към иконата „Неупиваема чаша“ в гр. Серпухов бил възстановен, нарисувана била икона по подобие на първообраза и съставена служба и акатист по съществуващи по-рано ръкописи. По късно било определена и дата на честване на чудотворната икона на 18 май. Много са иконите „Неупиваема чаша“ в православния свят, сред тях има такива, които мироточат и кръвоточат и дават видим знак за Божествената благодат.

Форумът „Православието срещу духовната криза“ завърши

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим на 15-и и 16-и май в Благоевград се състоя форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието се организира от Православен информационен център на Неврокопска света митрополия, Общинския съвет по наркотични вещества и община Благоевград.

  Форумът постави акцент върху живота и делото на Неврокопския митрополит Борис, който е бил голям духовник във бурното време, в което е преминал неговия живот, като не се е страхувал въпреки заплахите на комунистическата власт да проповядва Православната вяра на хората. Той е убит по поръчка на тогавашната комунистическа власт, а неговите литературни творби и публикации, които са насърчавали към опазване вярата и здравата ценностна система в българския народ са актуални и днес в духовната криза, в която живеем.
  Началото бе дадено с встъпителни слова от архимандрит Епифаний, протосингел на Неврокопска света митрополия, г-н Радослав Тасков, председател на Общински съвет Благоевград и д-р Теменужка Любенова. Всички те приветстваха организаторите и участниците като изразиха надежда форумът да се превърне в ежегодно събитие.
  В първия ден доклади бяха прочетени от: гл. ас. д-р Маряна Шехова Канелова от Югозападен университет „Неофит Рилски“, Педагогически факултет, катедра „Педагогика“; презвитера Мирела Кючукова, координатор в Православен информационен център, гр. Благоевград и член на екипа на ОбСНВ Благоевград; протоиерей Иван Генов и иконом Йордан Карагеоргиев, представители на Старозагорска света митрополия и протоиерей Михаил Манев от Варненска и Великопреславска света митрополия. Първият ден от форума завърши с вечерно богослужение и акатист към Св. Богородица „Неизпиваема чаша“, които бяха отслужени в храм „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“.
  Във втория ден бе представен филма „Това мен не ме касае“, чийто режисьор е свещеник Александър Новопашин, който служи в храм „Св. Александър Невски“ в гр. Новосибирск, Русия. Филмът показва реалната опасност от наркотиците и до къде може да стигне човек, започвайки с „безобидно“ опитване за забавление. Гости бяха ученици от 12 клас на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ с класен ръководител Пенка Ангелова, която изрази благодарност за поканата към нейния клас и сподели задоволството си от форума.
След прожекцията проф. д-р Иван Димитров и г-жа Станислава Кьосева от Центъра за проучване на нови религиозни движения (София) споделиха опита си като специалисти в своята дейност.   Всички изнесени доклади и представени теми провокираха въпроси и дискусии.
  В края на двудневния форум митрополит Серафим говори за духовната криза, в която живеем и как в съвременния свят сме заобиколени от изкушения, които лесно може да се превърнат в наши зависимости. Специално се обърна към учениците в залата като подчерта, че днес живеем сред много съблазни от най-различен характер и че трябва да сме много внимателни, за да не загубим свободата си като личности. Освен традиционните зависимости към наркотици, алкохол и тютюнопушене има и много други коварни такива, а при проблем да не се притесняваме, да не се срамуваме да потърсим подкрепа, да се обръщаме към близките около нас, към духовниците, да не се притесняваме да отстояваме свободата си и да се борим с пороците в нас. Опитвайки веднъж, трудно може да спрем и пътят към отказване много пъти граничи с невъзможността. Само с Божията помощ и вярвайки, че невъзможното за човека е възможно за Бога можем да постигнем успех в преодоляването на различните зависимости. Да устоим на изкушенията можем само като следваме пътя посочен ни от Самия Господ Иисус Христос, който е Пътят и Истината и Живота.
  Докладите от конференцията ще бъдат качени в сайта на Православния информационен център на Неврокопска света митрополия в раздел „Публикации“ – pic-blg.com.

Форум „Православието срещу духовната криза“ ще се проведе в Благоевград

  С благословението на Неврокопския митрополит Серафим Православният център на Неврокопска св. митрополия, Община Благовеград и Общинският съвет по наркотични вещества организират форум под надслов „Православието срещу духовната криза“. Събитието е двудневено в дните 15 и 16 май 2017 г. и ще се проведе в общинската зала „22 Септември“ в Благоевград. Откриването ще бъде на 15 май понеделник от 10 ч.   Форумът е под надслов стих от убития през 1948 г. Неврокопски митрополит Борис, а зададените на лекторите теми са коментирани от Владиката през един не далечен период от нашата история, но актуални, вечни и винаги вълнуващи.
  Първия ден от форума ще разглежда проблема за формиране на личността и наркотичните зависимости сред младежта днес. Във втория ден ще бъде представен руския игрален филм „Редом с нас“ на отец Александър Новопашин, който разглежда тоталитарното въздействие на сектите и крайните им прояви като екстремизъм и тероризъм.
  Организаторите се надяват форума да стане ежегоден.
  За участие във форума заявки можете да изпращате на имейл: ppcenter.blg@gmail.com.

Храмов празник на църквата "св. Николай Чудотворец"
в благоевградския квартал "Грамада"

  Църквата „Св. Николай Чудотворец“ в благоевградския квартал „Грамада“ отбеляза своя храмов празник на 9 май, когато се празнува пренасяне мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец от град Мира в град Бари.

  Още от ранната утрин течеше усърдна подготовка в очакване да започне празничното Богослужение. То бе водено от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, а в съслужение с него бяха архимандрит Йоан от Руенската света обител, свещеник Велизар Голев от храм „св. вмчк. Георги Победоносец“ в гр. Черниче, свещеник Костадин Калайджиев от храм „Света Троица“ в Банско и свещеник Светослав Кючуков, председател на църковното настоятелство към храм Св. Николай в кв. „Грамада“.
  След светата Литургия бе осветено петохлебие и отслужен празничен водосвет за радост на десетките миряни, които въпреки работния ден изпълниха храма, а клиросните певци допринесоха за благоукрасата на светата служба.
  В словото си митрополит Серафим говори за живота и примера на свети Николай Мирликийски Чудотворец. (Пълното слово може да чуете от прикачения по-долу аудио файл). А след това всички се отправиха към обновената кухня при църквата, която беше осветена от Неврокопския митрополит. От църковното настоятелство към храма и доброволци бяха подготвили празнична трапеза за всички дошли да уважат празника.
  Вече половин година работи доброволческата кухня към църквата, при която всяка неделя след Богослужението се раздава обяд на нуждаещи се след предварително записване. По примера на благотворителната дейност на храмовия светец Николай Чудотворец и от църковното настоятелство към храма заедно с доброволци се трудят с благотворителна цел. В своето слово при освещаването на кухнята Дядо Серафим спомена колко радостно и важно е, че има инициатива като тази и, че след като е започната не трябва да прекъсва, а да продължава с всеобщи усилия на духовенството и миряните.

Радост от посещение на храма

  На 2 май деца изучаващи „Религия-Християнство“ от I а клас в VIII СУ “Арсени Костенцев“ в Благоевград посетиха църквата „Св. Архангел Михаил“ и беседваха със свещеник Стоян Бербатов за празника на св. Цар Борис. Инициативата за посещение на храма е на г-жа Виделова и г-жа Кючукова, учителката им по религия. Децата извървяха пътя от училище до храма пеш, а много от децата за първи път посещаваха храма на св. Архангел Михаил. В църквата бяха топло приети от отец Стоян Бербатов, който им разказа за небесните покровители, за делото на св. Цар Борис, чиято памет св. Църква чества на втори май а също така отговори на многото им въпроси за Рая и добрите дела. Учениците научиха повече за устройството на храма и любопитството им спря върху царските двери, олтара и владишкия трон.
  След посещението на църквата децата бяха почерпени от отеца пред новата трапезария на храма и имаха време да потичат на воля в църковния двор.

Проведе се разговор за възпитанието и образованието на децата и настъплението на сектите

  Православният информационен център на Неврокопска света митрополия в Благоевград посрещна скъпи гости - Клуба на учителките-ветерани. След като миналата седмица деца от журналистическия клуб "Кандилце" посетиха клуба на дамите и им разказаха за своята работа, тази седмица бившите учителки - неостаряващи и все така енергични - се срещнаха с работещите в Православния център, за да се запознаят с тяхната дейност.

  Естествено, присъстваха и децата от клуба, за да запишат разказаното на срещата и да научат повече за живота на възрастните дами и направеното от тях в полза на хората. Сред тях има Жена на годината /покойната вече Йорданка Филипова, председател на клуба приживе/, както и още две дами, номинирани през годините за това звание. Има поетеси с издадени книги, но общото при тях е, че неуморно продължават да работят за обществото. Защото, както казват те, "Учителят никога не се пенсионира, той е винаги учител!"
  Кординаторът на Православния център Мирела Кючукова разказа за различните му дейности, за библиотеката, общата работа с Центъра за личностно развитие и Общинския съвет по наркотични вещества, православните беседи, които се изнасят, филмите, които се прожектират, кухнята за бедни, помощите, които се раздават, неделните училища, изучаването на предмета "Религия" като СИП в училищата и т.н. - дейността е всеобхватна и трудно може да се разкаже за нея в една среща.
  В разговора най-силно се наблегна на вредата от сектите и наркотиците, обсъди се какво може и трябва да направи обществото, за да предпази децата от тях. Бившите учителки споделиха интересни истории от тяхното минало, любопитни и поучителни история от тоталитарното време, когато властта не е допускала хората до Църквата. Изразиха задоволството си от дейността на центъра и от всичко, което прави Църквата, за да съхрани младите хора и да ги предпази от зловредното влияние на секти и наркотици.
  Срещата премина неусетно, но плодотворно и със сигурност ще има нови разговори и срещи, защото и двете страни има какво да научат и какво да си кажат. А и целите им са общи - и Клубът на учителките-ветерани, и Православният център работят в полза на хората и тяхното духовно израстване.

Тоталитарните секти нарушават правото на човека
на свободен информиран избор на мироглед и начин на живот
-проф. Александър Дворкин

  На 27 април 2017 г. в ателие книжарница „Къща за птици“ в София бе представена книгата „Сектознание“ на проф. Александър Дворкин, Авторът е изследовател на съвременното сектантство, преподава в Свято-Тихоновския университет, председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието, ръководи центъра за религиозни проучвания „Св. Ириней Лионски“ в Русия. Новата книга на проф. Дворкин е мащабен труд по изучаване и систематизиране на различните религиозни движения и методите на въздействие с които си служат деструктивните култове. Книгата има няколко издания в Русия и сега излиза за първи път на българския пазар със специален предговор от автора за българския читател. Редактор на книгата е доц. Д-р Мариян Стоядинов, преводач Андрей Романов. Книгата се издава с помоща на Неврокопска св. Митрополия.

  Книгата бе представена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, проф. Иван Желев и преводача от руски Андрей Романов. Митрополит Серафим разказа за дългогодишното си познанство с проф. Дворкин и наблюденията му върху работата на професора и огромното и значение не само за Православната църква, но и за целия свят. Проф. Желев обърна внимание върху важното значение на съществуването и активната работа на центрове за проучване на религиозните движения, а преводача Андрей Романов прочете есе с мисли, които е предизвикала у него книгата, докато е работил по нея. И тримата представящи книгата отговориха на въпросите на десетките хора присъстващи на представянето.
  Модератор на срещата бе Пламен Иванов, който в заключение обобщи екзестенциалното значение на книгата за всеки човек, като даде пример от своя живот:
  „Като студент по богословие, а и после, аз обичах да споря с хора, срещащи ме случайно на улицата и задаващи ми въпроса: Искате ли да говорим за Бог? Аз разбира се с огромно задоволство говорех с тях, но доводите ни не бяха еднакви и няма как да стигнем до консенсус. Един път във Варна, около Морската градина, бях спрян от група сектанти, използващи Библиятa, но без да я отварят! Те използват авторитета на Свещеното Писание, но без да го отварят, изграждат своя доктрина. Така, понеже те държаха Библията, аз ги попитах от къде имаме Библията, в смисъл достояние от кого е тя? Тя е формирана в дълъг период, в и чрез Църквата, и само в Църквата можем да я ползваме, а не извън нея.
  Тези млади хора бяха трима, четирима, изучили български заедно, с една българка. Те бяха понаучили българския език и мисионерстваха по правилата на сектата, в която членуват. Разговора продължи докато ни изгони полицията. Но аз бях много потресен – момчетата бяха със разширени зеници, както и проф. Ал. Дворкин споменава в книгата си те бяха в медикаментозна зависимост. Г-н Романов спомена за липсата на разум, но има и други възможности и средства, чрез които тоталитарните секти поставят в зависимост своите членове. Разговорът ми с момчетата предизвика у тях две чувства. Едното беше лека агресия, защото аз не възприемах неговата доктрина и правило, а второто страх. Този страх ме притесни повече, защото разбрах, че това момче е зависимо от наркотични средства и е близо до своя тартор, който го следи внимателно, как излага учението и как ще се справи с мен и аз разбрах, че разговора го измъчва. Господ да е на помощ на такива хора!
  Дворкин в книгата си пише, че много трудно човек излиза от тоталитарна секта и ако успее, той в известна степен вече е психически деформиран. Хора, излезли от секта, трудно могат да се адаптират в нормална социална среда, техните приятели вече са създали семейства имат своята професия и задължения. Много често хора излезли от секта влизат в друга. Тук е нашата отговорност, като християни. Отговорността не е само на свещениците, в Свещеното Писание се казва „Вие сте светлината на света...“(Мат. 5:14). Когато някой от нас, нашите приятели знае, че ние сме християни, ние сме длъжни да имаме информация и конкретните отговори. Към това ви призовавам, да се информирате по различни въпроси, защото имаме приятели и роднини и имаме към тях отговорност като християни, а от секта се излиза много трудно.

Делото на св. цар Борис

  Неимоверно трудно е да се направи словесен портрет, да се опише делото на една личност, за която добродетелите се изписват само в превъзходна степен. Личност, която, сигурен съм, и симпатизанти, и критици могат единствено да определят като най-големия (и всичко, което може да бъде сложено след това – дипломат, родолюбец, строител, книжовник и т.н.) български владетел. Владетел, чието дело, безкористност и преданост, чиято далновидност и енергия ще останат завинаги ненадминати в историята на България.

  Когато става въпрос за делото на св. цар Борис, в съзнанието ми изникват няколко ключови думи, с които през вековете Църквата и признателният български народ са го характеризирали: „Нов Авраам”, „Равноапостолен”, „Нов Константин”, „Строителят”, „Дипломатът”, „Политикът”, „Просветителят”, Държавникът”. Ще се спра накратко на някои от тях, които макар и непълно описват делото на св. цар Борис.
  Равноапостолен – това е определението, което Църквата дава на онези свои чеда, които са се прославили с особена ревност и усилия по разпространението на Благата вест – Евангелието и са спомогнали за обръщането към вярата на цели народи. В този контекст делото по финалното обръщане на българския народ към Христа и Неговата Църква е равноапостолно. Св. цар Борис І не използва нито огън, нито меч за проповядване на християнството, но дава своя личен пример, като съзнателно, с вяра и надежда приема светото кръщение. С това той легализира и на институционално равнище едно съществуващо вече положение сред народа и сред част от управляващата аристокрация. Това ясно се вижда от кореспонденцията му със св. патриарх Фотий и най-вече с папа Николай. Кръщението на св.цар Борис І е негов осъзнат избор, необусловен от други фактори освен от дълбоката му лична вяра – което се потвърждава от целия му съзнателен живот след влизането му в лоното на Църквата.
  Приемането на християнството от българския народ е също съзнателен акт, ако щете - дадено от владетеля право на свободен избор на волята на народната демокрация през Средновековието - ако може да използваме тази тавтология. Защото християнството в българските земи пуска дълбоки корени още от времето на апостолската проповед. Християнството тук е свързано с имената на св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Павел, св. ап. Амплий, св. ап. Ерм, св. Климент Римски, св. Доротей Тирски, св. Никита Ремесиански и много други, чието свидетелство за Христа обръща към Църквата траките и всички останали народи, оставили своя отпечатък във формирането на българския етнос. Необоримо свидетелство за това са стотиците раннохристиянски храмове на територията на България, голяма част от които не загубват своята функционалност нито с идването на славянското море на Балканите, нито с разширяването на Кубратова България от синовете му и включването към нея при Аспарух на земите на юг от Дунав. Но докато български владетели като Кубрат, Тервел, Омуртаг правят християнския избор само и лично за себе си или и за хора от най-близкото си обкръжение, св. цар Борис прави този избор възможен за целия подвластен му народ.
По този въпрос са изписани десетки книги и стотици статии от почти всички наши големи и не толкова историци, направени са десетки интерпретации, наложени са десетки различни версии, между които, че този избор е политически, че този избор е икономически, че този избор е принудителен, насилствен и т.н. Огромна е спекулацията около въпроса с „избиването на 52-та болярски рода” и т.н., но тук няма възможност да се спираме на тях. В църковните среди от много време се говори, че най-вярната трактовка на въпросите, свързани с процесите през Средновековието и обвързани с Църквата на каквото и да е ниво може да бъде дадена най-вече от църковните историци, тези, които не просто познават историята, но и живеят в Църквата. Така, както икони могат да рисуват всички, включително и атеисти, но в такъв случай се получават копия, картини, докато най-светлите образи са дело на въцърковени хора, които дават свободен израз на вярата си – монаси, свещеници, миряни. Един верови акт освен чисто външната си страна, съдържа много по-съкровена вътрешна, ето защо религиозният феномен може да получи най-вярна трактовка от хора, които не само теоретично са запознати с него, но имат и възможност да го съприживеят. Интерпретирането на вярата изисква жива вяра. Когато Сам Господ Иисус Христос проповядва и върши чудеса, мнозина, които са около него, са станали свидетели на всичко, което върши, но непрекъснато са си задавали въпроса: „Кой е Този?” Св. цар Борис приема Св. Кръщение не по силата на каквито и да е външни обстоятелства – принуда, неуспехи на бойното поле, глад, болести и т.н., но по силата на вътрешната си убеденост, на своята вяра в християнския Бог. Опитите да се обясни този съзнателен избор с влиянието на сестра му, с картината на Страшния съд, която наблюдавал и т.н. са едностранчиви и бих казал, дори подценяващи неговата личност. Да, всички тези фактори сигурно са повлияли в някаква степен, но в никакъв случай не са били определящи и решаващи за този избор. Кръщението е еднократен акт, смел и съдбовен избор за всеки един човек (за съжаление днес не всички си даваме сметка за това и мнозина го извършват формално, дори суеверно), защото да се кръстиш, означава да приемеш своя Кръст, да поемеш своя Кръст, да се разпнеш на Кръста с Христос и да се обожиш (охристовиш). Затова и при извършването на Тайнството Църквата пее „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекохте ся” („Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” – Гал. 3:27) Може би вече е време, след края на господството на марксистката историография в българската историческа наука, ясно да признаем и да кажем, че изборът на св. цар Борис І не е бил продиктуван от прагматичен политически и икономически интерес, а е бил следствие от приемането на една висша истина, която е следствие от Божието откровение пред българския народ. А без съмнение един толкова автентичен и съдбовен за българите акт, е намерил своите проекции във всички нива на обществения живот, задал е посоките на историческото развитие на една нова християнска нация.
  Но да се върнем към определенията за св. цар Борис, давани му от нашите предци. „Нов Константин” – това определение, дадено от съвременниците му, е в пряка връзка с прозвището „равноапостолен”. Самият св. Константин Велики и неговата майка св. Елена са наречени от Църквата равноапостолни. И делото на св. цар Борис е не само съизмеримо с делото на св. Константин, но и в много отношения то е тъждествено. Достатъчно е да сравним грижата, която св. Константин полага за Църквата с тази на св. цар Борис. По-късно славянството и най-вече Русия ще заимства от българските книги това сравнение и ще го приложи към покръстителя на руския народ - св. цар Владимир.
  „Нов Авраам” – Свещеното Писание ни казва, че когато Бог пожелал от Авраам да принесе в жертва своя единствен син от Сара – Исаак, Авраам безропотно, безпрекословно тръгва, за да изпълни волята Божия. Когато св. цар Борис вижда, че неговият първороден син Владимир се отнася небрежно към делото на Бога, не се поколебава да напусне манастира, да го свали от престола и да го ослепи, за да не може никога повече да претендира за царството. Тук искам да отворя отново една скоба и да кажа, че противно на повечето спекулации с името на цар Владимир и неговите действия, считаме, че той нито се е отрекъл от Христа, нито пък се е опитвал да върне езичеството, а просто е занемарил делото на своя баща и не е проявил никаква инициатива за неговия успешен край.
  Строителят, Просветителят, Дипломатът – веднага след св. Кръщение св. цар Борис се заема с уреждането на държавата – голямо църковно строителство, подобно на св. Константин Велики, на св. Юстиниан Велики, св. цар Давид Строителя, царувал близо 200 години след него в Грузия. Известни са ни от изворите неговите седем съборни храма и ако приемем, че Голямата базиликата в Плиска е един от тях – една от най-големите Средновековни базилики в Европа и света въобще, можем само да гадаем за красотата и величието на останалите. Приемането на учениците на св. братя Кирил и Методий, осигуряването на оптимални условия за тяхната работа и учителстване в пределите на България. Заедно с учениците той възприема и делото на живота на светите братя – славянската азбука и с това полага условията на българската, а и от там на цялата славянска цивилизованост и култура. Денонощна кореспонденция с владетели и предстоятели на Църкви на Изток и на Запад, в търсене на най-доброто за устройството на Църквата в България и на самата държава довежда само 5 години след официалното приемане на християнството в България до признаване на автокефална Българската църква на възможно най-високия църковен форум – Вселенски събор (Осми вселенски според западната традиция). Свиква Църковно-народен събор в Плиска, където не еднолично, но демократично бива избран неговият син Симеон за продължител на делото му, а преместването на столицата от Плиска в Преслав - Новия Рим, Новия Константинопол е символ на новото, напълно християнско начало на България.
  Държавникът – Монахът, „И като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им...”. Най-големият държавник прекарва последните близо двадесет години от живота си в манастир, отдаден на покаяние, пост и молитва. Покаяние за всичко, което волно или неволно е извършил през живота си. Верен на Св. Предание –„защото няма човек живял и един ден на земята, който не е съгрешил”. В пост и молитва, за да пребъдне делото му и до днес и завинаги.
  Признанието. Тудор черноризец Доксов ни съобщава точната дата на смъртта на най-големия български владетел - 2 май 907 г. Благодарният и благочестив български народ веднага започва да почита своя благодетел. Пряко потвърждение за това намираме в едно писмо на Константинополския патриарх Николай Мистик до цар Симеон Велики от 923 г., от което научаваме, че покойният баща на цар Симеон отдавна вече е канонизиран. Култът към св. цар Борис много бързо надхвърля пределите на огромната по това време Българска държава. Единият от синовете на св. цар Владимир и българската княгиня Анна (прабългарското Бизек – Милолике) - от Волжските българи носи името Борис Той заедно с брат си Глеб загиват мъченически и са първите руски национални светци.. Култът и житието им са изградени по български архетип. И забележете, тяхната памет се чества също на 2 май, в деня на св. цар Борис.
  Днес трябва ясно да си дадем сметка, че България я има благодарение на делото, светостта и мъдростта на св. цар Борис. Благодарение на него тя става велика за времето си сила, третата велика сила в тогавашна Европа, призната за такава и от Константинопол, и от Рим. Благодарение на неговото дело България става люлка на православната славянска цивилизация, дала своя неповторим принос в световната култура.
Доклад на Венцислав Каравълчев /Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, Катедра Църковна история/ на конференцията: „1150 години от Покръстването – цивилизационният избор на България”, София, 29 април 2015 г.
Източник: Поглед Инфо
Взето от: www.sveticarboris.net

Отслужен бе молебен за хора зависими от наркотици, алкохол и тютюнопушене

  Тази неделя в църквата „Св. Николай“ в благоеврадския квартал „Грамада“ бе отслужен молебен пред иконата на св. Богородица „Неизпиваема чаша“. Молитвата за наркозависими, алкохолици и хора страдащи от зависимостта на тютюнопушенето отслужи свещеник Светослав Кючуков. Молебенът се отслужва от началото на тази календарна година по молба на ръководителя на Общинския съвет по наркотични вещества д-р Теменужка Любенова и всеки може да участва лично или да запише имената на свои близки попаднали в зависимости. Молебенът е специално последование от молитви и песнопения в които се умолява Божията майка да помогне на страдащите от различни зависимости- наркотици, алкохол, тютюнопушене, компютърни зависимости, да се избавят от тях и Бог да дарува със здраве и покаяние тях и техните близки.
  Молебенът ще се отслужва всяка неделя от 10.00 ч в църквата „Св. Николай“ след което семействата на зависимите имат възможност да получават топла храна от доброволческата кухня за бедни, която отвори врати към храма през месец декември 2016 г.

Православният център взе участие в XIX Национален
ученически празник „За хляба наш…“

  На 25 и 26 април 2017 г. в Благоевград се проведе XIX Национален ученически празник „За хляба наш…“. Той се организира от Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград със съдействието на Община Благоевград, Регионалното управление на образованието и Националния дворец на децата.

  Празникът започна с молитва за благословение на хляба, която отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим в съслужение с благоевградски свещеници.
  Тази година в празника бяха включени редица мероприятия – изложба на детски рисунки, макети, хлябове, представяне на различни драматизации, състезания и церемония по награждаване на наградените участници. През втория ден от празника пред общинската зала „22 септември“ бе организирана своеобразна работилница за хлябове и ръчно изработени неща от различни материали.
  Специално за всички гости на празника, екипът на Православния център представи приготвянето на просфори – хлябът използван в Църквата. За множеството деца дошли в къта на Православния център бяха представени всички етапи на приготвянето на просфори - от замесването на тестото през неговото втасване, оформянето на просфората, поставяне на печатите и нейното изпичане. Просфорите бяха приготвени от Петрунка Мишева от църквата „Св. Николай“ и Добринка Ефтимова от църквата „Св. Арх. Михаил“ в кв.“Еленово“. Двете внимателно обясниха на децата, какво символизират отделните части на просфорите, буквите по печатите и споделиха тънкости при изпичането им. И възрастните и децата зададоха много въпроси – за смисъла на св. Причастие, за използването на петохлебието, а също така и за използвания квас, за хората, които приготвят църковния хляб и за това дали е нужно те да се молят, докато го правят.
  Всички имаха възможност да опитат от прясно изпечените просфори, взеха си от последния брой на младежкия вестник „Кандилце“ и получиха от Великденските книжки на „Двери“.

Уважението към хляба е уважение, почит и любов към самия живот!

  Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим за поредна година благослови хлябовете на XIX национален ученически конкурс „За хляба наш...“ Тази година празникът започна във фоайето на общинската зала „22 Септември“ с молитва за благославяне на хляба, която извърши митрополит Серафим в съслужение с благоевградски свещеници. На откриването присъстваха г-жа Шопова, заместник кмет по култура и хуманитарни дейности, ръководителят на Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, много преподаватели, ученици и гости от цяла България.

  Ето какво каза обръщението си към гостите Неврокопския митрополит Серафим:
„Добре дошли на празника на хляба, който традиционно много години се провежда тук в красивия и слънчев Благовеград. Поздравявам всички за усърдието в подготовката и любовта която проявявате винаги за организацията на празника и в направата и производството на хлябовете, в различните му видове и украсен по различни начини. Всичко това говори за уважението и любовта ни към хляба, която е традиционна от векове в нашия народ и е много радостно, когато виждаме, че тази традиция нищо не може да я изкорени и трябва да я подържаме винаги, защото това е уважение, любов и почит към самия живот. Не случайно и Нашият Господ Иисус Христос, Който е Пътят и Истината и Животът избира за вида на Своето Тяло, Което дава за храна на човеците именно хлябът. За това той е символ на насъщното за всички нас, но преди всичко с него олицетворяваме жаждата си за живот, стремежът си към живот и към съвършенство и за това е радостно, когато виждаме че традиционната почит е жива и има своята продължителност. Честит празник! Божието благословение да бъде върху всички вас!“
Автор: Неврокопски митрополит Серафим

Среща на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим със студенти в Югозападен университет "Неофит Рилски"

  На 24 април в ЮЗУ „Неофит Рилски“ се проведе станалата вече традиционна среща на Неврокопския Митрополит Серафим със студенти и преподаватели от Философския факултет на Университета, на която владиката изнесе беседа на тема „Традицията и Модерност“.

  Преди началото на срещата преподавателят по Философия на Новото време проф. дфн Валентин Канавров изрази своята дълбока радост от факта, че се установява вече една полезна за обществото традиция Църквата и Университетът взаимно и целенасочено да полагат усилия за утвърждаване на Истината и традиционните ценности в нашето общество.
  В своята беседа митр. Серафим посочи дълбоките и неизкореними отпечатъци на християнското учение за Любовта и Възкресението върху културата, бита и социалния живот на нашето общество. Въпреки изкушенията на зловредните дух на социално-икономическите процеси, на които е подложен днешния човек, можем с умерен оптимизъм да заявим, че дълбоко в душата си нашият съвременник определя нормите на поведение в живота си според критериите на ценностната система на Богочовешкото християнско учение. В заключение гостът предупреди за опасността, пред която са изправени тези, които се поддават на съблазънта да отричат традицията като нещо важно и съществено в Новото време, както и тези, които изпитват страх от предизвикателствата на новите форми на проповядване на Словото Божие.
  След беседата присъстващите зададоха много и интересни въпроси относно отношението на Църквата към съвременните форми на брачно и извънбрачно съжителство, както и за становището на Църквата по актуалния проблем за еднополовите връзки. Митр. Серафим отговори изчерпателно на всички въпроси, като в дискусията се включиха и присъстващите преподаватели и свещеници. Основното във всички отговори беше виждането, че ако Църквата осъжда нещо в този свят, то това не е човека, а греха в света, който е причина за падението на човека.

Автор на новината: свещеник Стоян Бербатов

Богата програма за Възкресение Христово в с. Бараково

  Тази година децата от прицърковното неделно училище към църква „Успение Богородично“ в с. Бараково, Неврокопска епрахия подготвиха богата великденска програма. Още на Възкресение Лазарово момичетата облечени в народни носии, след св. Литургия, поздравиха богомолците с лазарски песни, след което по стар български обичай обиколиха християнските къщи да им напомнят, че предстои най-светлия празник за всяка човешка душа. В отговор децата получиха от домакините домашни яйца, които в Четвъртък на Страстната седмица, когато енорийския свещеник отслужи Велик маслосвет, боядисаха в двора на храма.

  Съпреживявайки радостта от Христовото Възкресение вечерта в събота, за поредна година децата от неделното училище, помагаха в храма за посрещане на множеството народ дошъл да вземе от Йерусалимския огън. За 12-та поредна година „Живия огън“ бе донесен от певците в храма директно от делегацията по посрещането му на летище София.
  По традиция за 12-та година се проведе и детския празник „Най-здраво червено яйце“ на Светли Понеделник. Тази година децата разчувстваха своите родители и гости, като представиха театралната постановка „Българската великденска питка“. В продължение на цялата ваканция ежедневно по няколко часа децата сериозно репетираха с известната благоевградска актриса Соня Дюлгерова, която бе инициатора и сценариста на представлението. Постановката отправи ясно послание, че ако искаме децата на България да са щастливи в своята родина и да останат тук, трябва да бъдем вярващи хора, да се молим на Бог, и Той няма да ни остави. Всички актьори показаха промяната, която може да стане във всяко човешко сърце, когато там влезе Божията благодат. Тогава и семейните ценности и личните добрини ще светнат и ще станат опора и спойка за всяко семейство.
  След постановката по традиция се проведе и състезанието по определяне на най-здравото червено яйце. Победител тази година е малката Ангелинка, която пребори останалите в няколко тура и получи от енорийския свещеник Светослав Кючуков първата награда. Отецът с помощта на църковните настоятели бе подготвил подаръци и за всички участвали деца, и в останалите игри, като намиране на 30 скрити яйца в двора на църквата.
  За всички тази година Светлото Христово Възкресение озари сърцата и домовете ни и донесе в семействата радост и веселие.

Подкрепа за семейства в нужда

  За десета поредна година семейства на наркозависими от Благоевград получиха хранителни помощи за големия християнски празник Възкресение Христово. През 2007 г. по молба на д-р Теменужка Любенова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества до блажено починалия Неврокопски митрополит Натанаил, с негова благословия Неврокопска св. Митрополия подготвя хранителни пакети за около петдесет семейства от Благоевград, изпаднали в крайна бедност поради бедата сполетяла техните деца – да станат жертва на дрогата.

  В помощ на това дело през тези години се провеждат ежегодни кампании, организирани от Младежкия съвет по наркотични вещества, за Рождество Христово и за Великден и много ученици, студенти и граждани активно се включват със събирането на дълготрайни хранителни продукти. С откриването на Православния информационен център на Неврокопска митрополия през 2009 г. предаването на пакетите на семействата се улеснява и с тях започват да се провеждат срещи и беседи със свещеници.
  През декември 2016 г. бе проведена успешно акцията „Приятели, наши връстници гладуват“ където се събраха около 1500 кг. достатъчни за направата на богати пакети за повече от 100 семейства в нужда. Активно в кампанията се включиха ученици от II ОУ „Димитър Благоев“, СУИЧЕ „СВ. Климент Охридски“, VIII ОУ „Арсени Костенцев“ , студенти, граждани и хранителната верига Кауфланд.
  За Възкресение Христово, 2017 г. семействата отново получиха хранителни помощи, подпомогнати от църковното настоятелство на църква „Св. Николай“ в благоевградския квартал „Грамада“.
  Всеки може да се включи и некампанийно, като закупи хранителни продукти с дълъг срок на годност и ги донесе в Православния център или в стая №516 на Община Благоевград в ОбСНВ, и те ще достигнат до семейства гладуващи и унищожени от дрогата.

Ако искаш да помогнеш на своя ближен първо поправи своя живот!
– отец Йоан, Руенска св. обител

  Сдружение „Гласовете Ви чувам“ към Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград съвместно с Православния информационен център на Неврокопска св. Митрополия организираха поклонническо пътуване до Руенската света обител. Инициативата е в продължение на дългогодишната работа на ОбСНВ с ръководител д-р Теменужка Любенова и Неврокопската св. Митрополия в помощ на семейства пострадали от разрушителната сила на наркотиците.

  В пътуването се включиха хора с активна позиция срещу употребата на наркотици, учредили наскоро сдружение „Гласовете Ви чувам“ към ОбСНВ, родители на наркозависими и доброволци от кухнята за бедни към църквата „Св. Николай“ във благоевградския квартал „Грамада“, която подпомага с храна семейства на зависими. Ръководител на групата бе свещеник Светослав Кючуков от църквата „Св. Николай“, който по време на пътя разказа за историята на манастира и отговори на множеството му зададени въпроси.
  Поклонниците бяха радушно приети от игумена на манастира йеромонах Йоан, който съвместно със свещеник Светослав Кючуков отслужиха молитва за здраве на всички деца и родители, страдащи от бича на дрогата обърнали си за подкрепа към ОбСНВ.
  В словото си отец Йоан каза:
Христос Воскресе! Тази събота е последния ден от пасхалната седмица и тя по богослужебен устав е еднообразна, какво е изпято в първия ден от Възкресението това се пее и днес. Това е така, защото събитието, което се прославя е светлото Христово Възкресение, събитие централно на човечеството. Христос със Своята смърт победи смъртта. Някога, в началото на творението, Бог сътвори всичко твърде добро и даде на човека Райската градина. Той го сътвори по Свой образ и Му зададе задачата да се уподоби на Него нравствено и духовно. Но човекът избра друг път, алтернативен и сбърка. Така в биетието на човека и на света влезе греха, а с него и болестите и страсттите и смъртта. Нямаше никой, който да не бе засегнат от греха. Единствен Богочовекът Христос, Който слезе от небето, не извърши грях в Своето битие и Той със Своята смърт победи греха. Бог дава на тези, които вярват в Христос и живеят в Църквата да се освободят от властта на греха. Разбира се смъртта също ще достигне и нас, но за онези, които вярват в Христос и живеят чрез тайнствата на Църквата има надежда, че когато приключат земния си път ще бъдат отново с Бога. Преградата, която стоеше между човека и Бога - греха и смъртта беше разрушена от Иисус Христос. Ако ние живеем чрез Христос, с Него и в Него, то ние ще бъдем победители. В Църквата това става чрез Тайнствата – Кръщение, а после Покаяние и Изповед, които ни очистват от греховете извършени чрез дела и мисли или слова и ни подготвят за тайнсвото на светата Евхаристия, Причащението, когато ние приемаме Христос в себе си, Лекарят на нашите души и тела. Той ни изцерява, Той ни спасява от всичко, което ни тормози в нашия живот. Той помага не само на нас, но и на нашите близки. Един от съвременните старци говори, че ако искаш да помогнеш на своя ближен, първо ти поправи своя живот, тогава ще имаш дръзновение пред Бога да молиш за своите ближни, които също така страдат от болестта на греха и от всички онези болести, които дойдоха чрез греха. Пожелавам на всички Ви, стъпили и нестъпили все още на този спасителен път, да стъпите и да вървите по него, защото само така ще успеете да победите онова, което наистина тормози човека от създание мира. Христос Воскресе!
  Разговора с духовните лица продължи и в магерницата на манастира, където за всички бе подготвен обяд. Последва разходка до пещерата на многообичания закрилник на българския род св. Йоан Рилски, където за първи път той се подслонява, в началото на монашеския си път, и до издигнатия на хълма над манастира Кръст. Всички се върнаха духовно обогатени и утешени и си пожелаха по-често да имат възможност да се докосват до Православната вяра и светини.

На Светли петък празнуваме "Живоприемни източник"

  В петия ден от Възкресение Христово на Светлата седмица Църквата празнува празника "Живоприемни източник". Самият празник е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира близо до Цариград и се нарича „Живоприемни източник“ или още "Балъклъ“. Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес, изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемни източник“.

  Ето какво разказва синаксара на празника. Преди още да възлезе на императорски престол, бъдещият василевс Лъв I разхождайки се по това място, видял един заблудил се слепец да броди из гъсталака. Слепецът помолил младия Лъв да му намери вода, за да утоли жаждата, която изпитвал, и той "навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален". Тогава чул женски глас: "Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизо". Ободрен от гласа, Лъв подновил търсенето, но то и сега било безрезултатно. И отново се чул гласът: "Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място".
  Така и станало. Изпълнило се не само чудното проглеждане на слепеца, но не след дълго време Лъв станал и император. "Този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие", още тогава разпознал в гласа и чудото с изцелението Пречистата Владичица, Майката Божия. След като се изпълнило пророчеството за неговото възкачване на императорския византийски престол, на мястото, от което почерпил водата, построил великолепен храм. Божията Майка обещала на император Лъв: "В този храм аз ще изпълнявам молбите на тези, които идват при мен с надежда и непоколебима вяра. И няма да има нищо, което да ми пречи или да не ми се подчини ¬ нито бяс, нито болест, превъзхождаща лекарското изкуство".
  И наистина, тук ставали най-различни чудеса. Синаксарът на празника Живоприемни източник, споменава за имп. Юстиниан Велики (527- 565), "който зле страдал от задръжка на урината, и получил тук изцерение". В знак на благодарност "той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива". Във времето на императорите Василий Македонец и сина му Лъв Мъдри "станали много чудеса на изцеление от най-различни болести ¬ безплодие, червени отоци, червен вятър, кръвоизливи, течения, огница, рани, циреи, рак, кожни болести и др.".
  Богослужебната възхвала на Пресвета Богородица като Живоприемен и Животодаващ източник започва непосредствено след първото чудо в Балъклъ и се е развила след изграждането на храма от император Лъв I и основаването на манастира там. Известно е още и това, че първият, който нарича Божията Майка Живоприемен източник и въвежда това наименование в църковна употреба е преп. Йосиф Песнописец, живял през IX в.
  Заслужава да бъде посочена и една друга причина за свързване на празника на Пресвета Богородица Живоприемни източник със Светли петък. Тя е духовна. Изразява я Неаполският и Ставрополски митрополит Варнава (Гръцка православна църква) в своя проповед на този ден. Негово Високопреосвещенство нарича Светли петък, "отдание на страшния Разпети петък, когато меч пронизва сърцето на Божията майка" (вж. Лука. 2:35), при вида на нейния невинно страдащ Син". "Затова светата Църква мъдро отрежда първия петък след Пасха да бъде празник за възхвала на тази, която роди Живата вода Христос" (Йоан. 4:10, 14).   На този ден своя храмов празник отбелязва и един от манастирите в Неврокопска епархия. Той е разположен на 4 км югозападно от центъра на град Гоце Делчев по пътя за село Делчево.
  Предполага се, че е изграден върху съществувал такъв преди векове. В двора му има останки от древни колони и камъни от древен градеж, върху които ръцете на някогашен каменоделец са изваяли наи-различни фигури, кръстове и текстове. До манастирската сграда са открити също стари гробове и аязмо. Както свидетелства плочата , поставена на входа на манастирската черква, възстановяването на обителта започнало на 1 март 1888 г. Първоначално били изградени каменната ограда , чешма и кале. През 1898 г. започнало строителството на черквата и на стаи за поклонници. Храмът бил осветен през месец юли 1901 г. през 1948 г.пожар унищожил стаите за богомолците и монашеските килии.
  От март 1998 г. манастирът „Живоприемни източник“ е женски. От този период започва и основното му обновление и доизграждане.
  В светата обител на храмовия празник се отслужва архиерейска света Литургия като множество миряни от Неврокопска епархия и страната изпълват църквата.
Източници:
1. www.bg-patriarshia.bg
2. „Места свързани с християнството в община Гоце Делчев“, Николай Даутов

На Светли четвъртък празнува красивият град Сандански

  Всяка година в Светлата седмица, след Възкресение Христово, празнува градът със старото име „Свети врач“. Повода е стара традиция, на Светли четвъртък да се чества празникът на така нареченото манастирче „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Манастирчето е разположено североизточно от центъра на града, сред вековни чинарени дървета и естествени ливади и е любимо място за всички жители на града. Всяка година на този ден в манастирчето се отслужва света Литургия, на която се събират множество санданчани и гости на града и след това празника продължава с всеобщо веселие на тучната поляна пред светата обител.

  През последните години вечерта на Светла Сряда, преди празника, с благословението на Неврокопския митрополит Серафим от стария манастир „Св. Зона“ край Мелник се донася за благословение чудотворна икона с образа на Божията майка. И тази година сутринта на Велики четвъртък, Неврокопският митрополит Серафим отслужи светата Литургия в съслужение със санданските свещеници, а след това и водосвет и поръси със светена вода многото вярващи дошли въпреки променливото време.
  На това място е имало манастир още през епохата на ранното християнство (IV-VI в.). Около църквата и днес личат очертанията на стари зидове, срещат се и архитектурни късноантични детайли – бази от колони, каменни блокове и др. Тук са намерени и глинени тръби, които са захранвали с вода древната монашеска обител.
  За ранната история на обителта се знае малко, на базата на съществуваща преписка от XV век, открита в старопечатна книга, днес съхранявана в Белградската библиотека. В нея на старобългарски език се казва: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“. Този исторически извор потвърждава, легендата, че тук са живеели двамата братя Козма и Дамян и са лекували болните при извора „Мирото“, който днес съществува и върху него е направен параклис „Св. Петка“.
  През османското робство манастирът е бил разорен и напълно разрушен. Няма сведения по кое точно време е станало това, но народното предание свързва разрушаването му с факта, че наблизо се е намирал чифликът на турчина Исмаил ага, който не могъл да търпи това „гяурско“ средище и заповядал да бъде съборено. Около споменатия чифлик е възникнало малкото селце Смилево от което носи наименованието си днес местността „Смилково“.
  Макар манастирът да е бил сринат из основи, местното население не забравило святото място и дълги години след разрушението му го почитали. Възстановяването на сегашния манастир започнало през 1928 г., когато върху основите на разрушеният манастирски храм построили нова църква. В това богоугодно дело участвали християни и граждани от Свети Врач, под прякото давление на архиерейския наместник Теофан Христов Кацаров, родом от с. Стояково, Гевгелийско.
  Църковната постройка била изградена от каменна зидария с хоросан и била покрита през 1950 г. През следващите години продължило облагородяването на манастирчето. През 1998 г. с дарения на почетния гражданин на гр. Сандански Никола Дамянов била издигната оградата около обителта и прокаран път до нея. Изградени били и манастирските порти, а параклисите „Св. Димитър“ и „Св. Петка“ възстановени.
  Значимостта на това святото място за местното население е голямо и има голямата вероятност именно манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ - Св. Врачове (от славянската дума врач - лекар) да е дал името на селището – Свети Врач, възникнало върху руините на раннохристиянски град (Партикополис) и останало с това име чак до 1949 г., когато е преименувано на днешното - Сандански.
  И днес множество християни идват на празника за да се помолят на светите безсребреници и на Божията майка за здраве и спасение и за да вземат вода от лековития извор и да получат благословение от Неврокопския архиерей.

Втори храмов празник на Роженската света обител

  Всяка година на третия ден на Великден, когато всички православни славят чудното Възкресение на Христос от мъртвите в Неврокопска епархия особено радостно празнува многообичания Роженски манастир. Разположен в полите на Пирин той от векове е място на неизтощима Божия благодат и милост. Роженската света обител е посветен на Раждането на Божията Майка и всяка година събира вярващи от цялата епархия на 8 септември, когато Православната Църква чества този празник.

  Роженската света обител има и втори храмов празник на Светли Вторник, свързан с намиращата се там чудотворна икона на св. Богородица Портаитиса. През далечната 1790 г. специално за манастира, който тогава е метох на светогорския Иверски манастир е нарисувано копие на Иверската чудотворна икона на св. Борогодица наречена Портаитиса /Вратарница/ от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, коит опоказват чудното пристигане на иконата на Св. Гора Атон и първите чудеса в Иверския манастир.
  През вековете, много вярващи са получили помощ и закрила от Божията майка, отправяйки молитви от чисто сърце пред нейната света икона. За това независимо от времената и човешката история св. Богородица винаги ходатайства пред Нейния Син за уповаващите се на Неговата милост и мнозина са тези, които получават просеното в молитвите си. Много са и тези, които всяка година идват за да благодарят на Владичицата и участват в подготовката и службите за празника. Празника започва още от Светли Понеделник, когато се отслужва вечерна служба. На сутринта по традиция Неврокопският митрополит в съслужение с архиереи и свещеници отслужват св. Литургия и Лития до разположената в близост църква „Св. Св. Кирил и Методий”.
  Ето какво каза на вечерната служба тази година Неврокопският митрополит Серафим:
  „Днес към радостта от Възкресението прибавяме и радостта ни, за това, че имаме чудотворната икона на св. Богородица тук при нас. Трябва да И благодарим, за множеството проявени чудеса и случаи, в които Тя благодатно ни подкрепя и помага. Много от извършените чудеса ние не виждаме или недоразумяваме, защото често греха и суетата изпълват сърцата ни и не сме в състояние да ги открием. Но винаги трябва да благодарим за застъпничеството на Божията майка, особено на днешния ден, когато се почита нейната икона, заради чудесното и явяване в морето покрай Св. Гора. С това чудо тя става закрилница на Света Гора и на монашествуващите там и тя и нейните чудотворни копия пазят целия православен свят. Чудотворните копия са много и днес продължават да се правят копия, които стават също чудоторни икони и чрез тях се явява застъпничеството на Божията майка.”
  Избрани песнопения от вечерната служба можете да чуете в аудио записа:


logo

"Кандилце"-православно периодично издание бр.1

бр.2

бр.3