logo

Месечен бюлетин на ОбСНВ, септември

Месечен бюлетин на ОбСНВ, юли


logo

Зависимости

Йога упражнения вкараха млада пловдивчанка в инвалидна количка

  Д-р Трендафила Тошева, началник на отделението по физикална терапия и рехабилитационна медицина в УМБАЛ "Пловдив" : Пациентка от Пловдив на около 30 години бе доведена в отделението в инвалидна количка. Тъй като работи в офис по 8 часа всеки ден, иска да има двигателна активност и се записва на курс по йога. След третия сеанс се прибира вкъщи и изведнъж цялата изтръпва. Обажда се на тел:112, след прегледа с линейка по спешност е откарана и приета в болница, където се установява кръвоизлив в гръбначния мозък. Според невролозите инцидентът е провокиран от йогата.
  "Залитането по йога от хора над 25-30 години е огромна грешка, защото в Индия от 3-годишни се учат на йога, а не след като организмът е завършил своето развитие. Упражненията са много драстични за областта на врата и гръбнака, усукванията също са много опасни. Добре, че пациентката беше слабичка и тежестта на тялото не бе довела до по-масивен инцидент, защото ако беше дори 60 кг, нямаше да можем да я възстановим", коментира д-р Тошева. След 3-4 курса физикална терапия, става и започва да се движи сама, макар че й остава изтръпване в крайниците.

Източник: www.plovdiv24.bg

Съдържа ли се канабис в църковното миро?

  В последно време, в медийното пространство, се разпространява идеята, че канабисът е съставка в „миропомазващото масло, използвано за освещаване на храма и самите свещеници“. Това твърдение смущава вярващите в Христос хора и всява заблуда в човешките умове, опитвайки се да придаде на растението и неговата употреба сакрален смисъл, използвайки църковните тайнства и понятия. Дали растението канабис е употребявано в древното миро предизвиква сериозна дискусия на специалисти, познаващи в детайли Свещеното писание, традициите и културата на еврейския народ и археологическите артефакти. Категорично обаче можем да кажем, че днес растението канабис не се употребява при приготвяне на мирото, използвано в различните тайнства на Православната църква – кръщение, миропомазване и други.

  В Стария Завет мирото е имало различна употреба - както за култови цели, помазване на скинията и принадлежностите и, така и на нейните служители, а също за помазване на царе и пророци. Първоначално съставът на мирото е бил прост, хомогенен, в повечето случай обикновен маслинов елей. В последствие, в зависимост от предназначението му и нуждите, съставът на мирото се променил, започнали да се добавят и други благовонни вещества – билки, корени, течности и смоли.
  В откровението на Свещеното Писание, Сам Бог определя състава на мирото: „..Говори още Господ на Моисея и каза: вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет, касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей; и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване (Изход 30:22-25). Това миро получило специално название – „за помазване“, споменава се още и за миро с друг състав, за други цели .
  В Новия Завет мирото има по-широка употреба, за помазване, като лекарство, при погребения и за Тайнството Миропомазване след св. Кръщение.
  Днес мирото се използва в Православната църква най-вече при тайнството Миропомазване, освещаване на църкви, антиминси и други. Право на приготвяне на Св. Миро съгласно древно църковната практика имат само предстоятелите на отделните автокефални църкви. Предвид особеното предназначение на св. Миро в новозаветната Църква – то да бъде символ на даровете на Св. Дух и на излъчващото от тях духовно благоухание - към посочените във Второзаконие 30 глава 22-25 стих 1 съставки се прибавяли постепенно нови, с по-голямо и приятно ухание. Числото на съставките обикновено варира от 20 до 57 разделени в три групи – течности, билки и смоли. Прави впечатление, че в изброените поименно с латинските наименования вещества, няма вещество с наименованието Cannabis sativa.
  Българската православна църква е приготвяла неколкократно Св. Миро, след вдигане на схизмата през 1945 г. На Велики четвъртък през 1950 г. е извършено самото мироосвещение, като за него отговаря специална комисия, която включва инженер-химик и аптекар. Подробно са описани съставките, използвани в мирото, сред които няма конопеното растение. Приготвянето на миро е особено свещенодействие и процесът строго се контролира от Църквата, използваните растения се записват в съответната рецепта по приготвяне и няма данни да се включва растението канабис.
  В разпространяваните идеи, целящи да придадат на конопа специални свойства се твърди, че той е споменатата в Библията ароматна тръстика. Това е въпрос на сериозни научни проучвания от специалисти, проучващи еврейските термини и култура и Свещеното писание. Неоспоримо е обаче, че Бог е „Творецът на всичко видимо и невидимо“, в това число и на всички растения на нашата земя: „И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.“ (Бит. 1:12). Всичко това Бог създал, за да бъде в полза на човека: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;(Бит.1:29). Бог поставил човека да владее света – растенията и животните „ И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. (Бит.1:28).
  Бог ясно казва на хората, че те са домакините на създадения от Него свят и те трябва да се грижат за него, и да го владеят. Има много растения, които Бог е създал на земята и те имат своето място и роля в Божия свят, но не всички от тях са полезни за човека, както св. ап. Павел казва:„ Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.(1 Кор. 6:12). И още : „Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото“ (1 Кор.6:13).
  Така в Свещеното писание ясно е казано, че човекът трябва използва растенията, за да бъде физически и духовно здрав, за да бъде тялото му „храм Божий“, а не за да го разрушава и предава на опиянения и блудство и всякакъв грях. В човешката история конопеното растение е било използвано от човека – за хартия, за конопени въжета, дрехи и други, но наркотичното му действие върху човека, предполага друго отношение към него заради това му свойство да опиянява и да руши човешката личност.

Протоиерей Михаил Манев: „Господи, за Твое име го правя“

  Темата за наркоманията е много афиширана и използвана. Има доста хора, които говорят какъв проблем е наркоманията, колко е тежък и как трябва да го разрешим. Идеята, че това не е проблем само на тялото, а и на душата, включва в решаването му и психолози, хапчета и т.н. Но трябва да е ясно, че проблемът наркомания е духовен и когато става дума за духовен проблем Църквата, като тяло Христово, чиято Глава е Сам Господ Иисус Христос, е начинът, по който може да се реши. В Православния център за духовно обгрижване на наркозависими "Св. княз Боян Енравота-първомъченик български” това, което правим, е да научим младежите да живеят без наркотици. Тези, които са опитвали да откажат цигарите, знаят колко е мъчително, а при наркотиците това е умножено по 100-200 пъти.

  Центърът е създаден през 2003 година с благословението на блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Аз започнах своята работа там през 2005 година, след ръкоположението ми за дякон. От тогава до сега през центъра са минали над 250 човека - младежи, които са пълнолетни и са заявили ясно, че имат нужда от нашата помощ и желаят да се откажат от наркотиците. Това трябва да е много ясно инсценирано при работата с наркозависимите, човекът да е осъзнал, че има нужда от помощ. Ние виждаме много зависими, но помагаме на тези, които искат да им помогнем, защото ако човек не желае твоята помощ, ти нямаш работа там. Ти може да му кажеш: „Христос те зове и чака. Ела!“, и да си отминеш. Той това ще го запомни. Направихме опит, като раздадохме визитни картички, на които имаше само един надпис: „Господ те чака“ и телефонен номер за връзка. Обадиха се младежи и изказаха желание и съгласие за промяна и ние започнахме работа. Работата с наркозависим изисква търпение, много любов и ясно съзнание, че той може да те нарани и засегне, но и безстрашие, защото Бог е с нас. Когато младежът е готов, ние може да го включим в програмата, след тест за наркотици, за да установим дали тялото му е чисто. Едно тяло, ако не приема наркотици в продължение на 15 дни и с повече пиене на вода, се изчиства. Т.е. след този период тялото няма нужда от наркотик, остава обаче зависимоста в главата и душата на човека. Следва преглед от лекaр и психиатър - психиатърът е специалиста, който посочва дали има психически отклонения. Наркотикът не променя само нервната система на човека, но и целия мозък. Особено днешните наркотици, известни още като клубни наркотици, отключват шизофрения. Преди време се молехме в центъра да няма хероинозависими, защото там има опасност и от СПИН, ХИВ и сифилис. Сега се молим да няма младежи употребяващи наркотици като днешните. Всеки втори, постъпващ при нас, от две години насам е с отключена шизофрения. Много трудно е да се работи с такъв човек. Той трудно възприема някои реалности.
  От това, което ние сме видели, знаем, че наркотика не е лошо нещо до момента, в който аз пожелая да стане част от мен, да пожелая злото да влезе в мен. И от момента, когато злото влезе в мен, аз вече ставам роб на злото. Т.е. ние разглеждаме наркозависимите като обсебени хора, чрез които бесовете, благодарение на този наркотик, много силно увреждат душата на човек. И ние започваме системна работа. От една страна работим с доктори, които така да се каже, ремонтират тялото на човека, тъй като след спиране употребата на наркотици веднага започват и болките по тялото – в органите в зъбите. Нашата програма е 24 часова, като ние ги държим в контролируема среда. При тях стоят момчета с опит по график, като имат дневен режим. Сутрин започваме с молитва и вечер завършваме с молитва. Преди и след работа се казва молитва. Молитвата става част от техния живот. Изчислихме, че за един ден те имат общо 6 часа молитва. През останалото време работят. Когато нямат работа, работят върху себе си, с нас – духовниците, чрез духовно обгрижване. Целта е заздравяване на личността. Не само постигане на някакво знание за себе си, но и знание за правилните ценности. Оказва се, че хората, които идват при нас, ясно осъзнават с разума си, че са стигнали дъното и не знаят обратния път нагоре. А този път нагоре ние може да им го покажем, ако те искат да ни следват, но ако не искат да ни следват, може да си тръгнат. Вратите на центъра са винаги отворени и ако някой реши може да си тръгне по всяко време, но ако го направи, не се връща - поне през първите шест месеца. Всички тези правила се знаят още от самото начало, още първия месец, младежите трябва да знаят какво им предстои. Много важно е да има правила, защото правилата дават сигурност. Сигурността в живота на зависимите е това, което те преди са нямали. Всеки знае какво предстои през деня. Ние ги обгрижваме духовно - беседваме по различни теми: говорим за лъжата и истината, за честността, що е грях, грехове към Бога, грехове към човека. Изясняваме тайнство Покаяние и тайнство Причастие, общото понятие за личност, как да се развиваме като личности, междуличностните отношения. Обръщаме внимание върху неправилния подход към материалното като основа на зависимости и борбата с тях, какво разбираме под отговорност. За свободата - какво означава да си свободен, какво означава като православен човек да бъдеш свободен. След това говорим за характера и навиците, като в същото време очакваме обратна връзка - какво е за него това.
  В крайна сметка след престоя им при нас и проведеното лечение, те трябва да станат завършени личности, които осъзнават своята отговорност в света и начина по който трябва да го направят. В това „Да го направят“ е и проблема. И психологът и ние – духовниците, работим с душата, но говорим по различен начин за тази работа. И психологът, и свещеникът имат една единствена цел - чрез своите методи и начини да подпомогне обръщането на човека. След като преминат девете месеца на лечение, ние даваме възможност на момчетата, които успешно са завършили програмата, да минат през ресоциализацията. Това е едно много интересно място, защото там трябва да приложат всичко това, което са научили. Те са свободни, могат да излязат и отидат където пожелаят. Ние само от време на време ги проверяваме. Не плащат наем, ток и вода за помещението, в което живеят. Трябва само да се опитат да изхранят себе си, за да видим, че те са способни да се справят след това. Много важно в тази програма е създаването на приятелски кръг извън центъра. За това ние се опитваме да организираме различни курсове (езикови, спортни, готварство и др.). Всичко това е, за да разбере този човек, че живее в сигурна среда. Така ние ги пускаме в света. Оказа се, че родителите на повечето от тях са разделени и ние трябваше да започнем работа и със самите родители. А работата с родителите се оказа по-трудна отколкото с момчетата, защото момчетата са под 24 часов наш покров и ние можем да работим с тях, докато родителите са безопечни. Много е трудно на родителите да разберат, че те също имат проблем и трябва да работят над себе си. Бил съм свидетел на ситуация, при която майката за 5 минути върна детето си месеци назад. След което момчето едвам го изкарахме от дупката. Вие знаете как да реагирате при даден проблем, докато те отиват и се надрусват. Това е начинът, по който те са сигурни, че нещата в света са в техните норми. И някак си родителите не успяват да разберат, че проблемът започва и от тях. Не е виновно само детето, нито пък само родителите, но и двете страни трябва да понесат отговорността за взетите решения. И когато работим с родителите, там нещата са много по-трудни и сложни. В семейството има определени роли, които трябва да се играят. Това да бъдеш честен и откровен спрямо детето си и всичко това нещо отнема години, за да мръднеш една малка йота напред. И в цялата работа, във всичкото това служение непрекъснато присъства Бог.
  Искам да кажа, че аз съм песимиста в нашата група. Под песимист имам предвид човека, който на всеки две години казва, че този център за нищо не става, трябва да го затваряме, само харчим пари и време, с които може да направим други по-хубави неща. И на всеки две-три години ние правим едно проучване и спокойно мога да кажа, че при нас процентът на успеваемост е между 98% -102 %. И никой не може да ме обори. Ние правим изследванията по едни специални въпросници, които ние си създадохме. Говорим със зависимия и майка му, като ни интересуват едни и същи неща. Има ли приятелка, започна ли да учи, започна ли нова работа, има ли семейство и изградено ли е то. Всички тези неща ги правим, за да разберем дали момчето (при нас има само момчета) има нов живот с нови приятели. И учудването е, че успеваемостта е много добра. Бог е Този, Който прави нещата в нашия център да са толкова велики. Когато Дядо Владика ме изпрати да участвам във този форум, много си мислех дали да ви говоря за Божийте чудеса, които се извършват в нашия център и така реших да споделя с вас някои от тях. През месец септември 2007 година започнах работа като изпълнителен директор към центъра. Когато дойде момента за превеждането на заплатите на работещите (имаме 8 работещи на заплата и по последни преброявания около 21 000 доброволци, които помагат с всякакви средства) попитах секретарката колко пари има в касата. Тя ми отговори, че общо в двете каси има около 8 лв. А аз бях човекът, чиято отговорност беше да се грижа за това в касата да има средства за издръжка. Докато бях в недоумение от къде ще намеря пари за заплати се появи счетоводителката, която ми съобщи че в банковата сметка има постъпила сума, която покриваше точно заплатите за месеца. Така този месец се оправихме. Но следващия месец имахме същия проблем, на второ число от месеца нямахме пари, но на пето раздадохме заплатите. Изведнъж разбрах, че проблемът с парите не стои чак толкова на дневен ред. Пред мен стоеше проблемът - хората да си гледат съвестно служението. Сякаш Бог си промисляше за това и изпращаше хора, които да подпомогнат дейността ни и чрез това нещо да се спасят и техните души. Много се успокоих и искам да ви кажа, че от тогава спрях да мисля за пари. До един момент в който решихме да правим голяма сграда. Ценърът се помещаваше в двора на храма, в една постройка, която беше около двадесетина квадратни метра. Тя включваше спалня, офис, индивидуална и групова терапия, кухня, тоалетната ни беше отвън на двора, а банята беше на партера с ограничено време за къпане. Решихме да си направим нова баня и тоалетна, а наред с това и други нови помещения. Направихме калкулация и сметката излезе около 10 000 лева, които нямахме. Тогава бях дякон и решихме да се молим на Бога, за да намерим парите, за построяването на дома, в който да се грижим за Неговите и наши деца. Не след дълго ни се обади една жена, която искаше да ни дари точно толкова пари. Нито повече, нито по-малко точно толкова, колкото ни трябваха. Тя ги даваше в памет на нейните син и съпруг, които са починали. Така тръгнахме да строим новия център и стигнахме до етап, в който завършихме строежа до тухли без да бъде нищо обзаведено. Последва питане към мен какво ще правим сега и решихме да се молим отново на Бог, за да ни изпрати решение. Два дни се молихме всички свещеници и момчета от центъра. На втория ден следобяд дойде един човек в работно облекло, с изцапани с вар обувки, който попита от какво имаме нужда. Помислих, че иска да помогне с измазването и му казах, че когато стигнем до там ще го извикаме. Но се оказа друго. Човекът с изцапаните обувки бил собственик на една строителна фирма във Варна и иска да дострои нашия център. Неговите работници за 10 дни приключиха абсолютно всичко. Настана време да мислим за защитено жилище, където момчетата да отидат, след като излязат.
  Проблемът, с който се сблъскваме, при наркозависимите е, че след като те напуснат центъра остават да живеят сами. А най-добрият начин човек да се върне към наркоманския си период е когато остане сам. При нас такова помещение нямаше. Преди това се бяхме свързали с Центъра по превенция към община Варна, който ни оказа всякаква логистична и финансова подкрепа, която продължаваме да получаваме. Така от областната управа ни дадоха едно помещение от около 100 квадрни метра. Нямаше тоалетна и баня, но имахме помещение, което искахме да използваме, за да бъдат заедно момчетата. Да не бъдат сами и застрашени от нещо външно. Но нямахме възможност да го обзаведем и отново се помолихме на Бог, а помощта Му, както винаги, не закъсня. Появи се един човек, който искаше да дари средства. Ние искахме да обзаведем с тях помещението и да го направим като дом с мебели и друго необходимо. Постепенно го обзаведохме. Бог продължава да прави чудеса с нас. Единственото, което иска от нас е ние да си свършим нашата работа. Просто да направиш първата крачка. Да си кажеш: „Господи за Твое име го правя“. Не за себе си. Което означава, че на фокус не поставяш себе си и твоя живот, а нуждите на хората, за които отиваш да помагаш. И щом ти помогнеш на тези хора и поставиш на фокус техния живот, то тогава Бог ти помага и ти отваря вратите и на общината, и на областната управа. И така може да кажем, че Църквата, община Варна, Областната управа, както и други институции сме обединени за нуждите на едни хора, които искат да им помогнем.

Интервю с д-р Любенова за употребата на наргилета

  Общинският съвет по наркотични вещества в Благоевград поиска забрана за употребата на наргилета от деца. В писмото до Министъра на здравеопазването и Народното събрание се казва, че сигналите за предлагането на наргилета за пушене на деца от 11 до 18 години в заведения се увеличават. Родители и учители са изумени, че няма закон, който да забранява това, въпреки получаваните здравословни проблеми.

- Здравейте, д-р Любенова, в момента наргилетата набират голяма популярност, от къде наистина произлизат?
- Наргилетата са практика, характерна за източните държави и така наречения „ориент“ и те наистина са част от културното наследство на тези народи, но те не са част от културата на нашия български народ. Няма данни българите по времето на турското робство да са употребявали наргилета. Скоро беше християнският празник Сретение Господне, на този празник турците са събирали кръвния данък, отделяли са дете от майка. Заради това и тяхната култура не е била приета и употребата на наргилета не е докоснала българите. Но днес за съжаление не възпитаваме децата си и те правят каквото си искат. За да има една жива клетка, тя трябва да има мембрана, която да я отделя от околната среда. Така и всеки един човек трябва да се съобразява с това около него и да спазва някакви правила. Обществото ни в момента няма никакви послания за добро, напротив има такива които например рекламират наргилетата.
- Защо според Вас се употребяват толкова широко?
Защото носят пари. И в момента, ако се замислим обществото учи децата, че всичко, което носи много пари е важно. Това, което ограничава печеленето на пари, но е свързано със запазване живота и здравето на децата се ограничава. Но не парите правят живота на човека. Децата осмислят живота на човека. Когато допускаме децата ни да пушат наргилета и да взимат наркотици ние се отнасяме безотговорно и към собствения ни живот и този на децата. Тогава какъв е смисъла от съществуването на един родител, на една майка на един баща, на едно общество?!
-В момента забранена ли е употребата им от малолетни?
Не, не е забранено за малолетни. Ние в момента имаме оплаквания от родители и учители за деца в пети клас, които пушат марихуана. Това редно ли е? Добре ли е за едно дете в пети клас да пуши марихуана, да пуши наргиле? Част от наргилетата също се предлагат със смески, които съдържат канабис?
-Какви вещества се съдържат в наргилетата?
Много и различни химични вещества, които увреждат лигавицата на белия дроб и неговата функция да възприема кислорода и да храни целия човешки организъм.
-Какви рискове крие употребата и може ли да доведе до смърт?
Напълно е възможно. Например, ако детето е алергично към някоя от съставките може да предизвика смърт за кратко време и в такива случай и спешен център не може да помогне. Могат да се развият бронхити, бронхопневмоний, увреждане на мозъка и на други органи в човешкия организъм и заболяванията които ще се получат на една млада възраст ще бъдат хронични или ще се задълбочат и намаляват качеството на живот.
-Има ли позитивни качества пушенето на наргиле?
Не, няма никакви позитивни качества. Ако имаше, Господ щеше да ни е създал с комин, за да можем да преработваме веществата, които трябва да пушим. Но хората нямат комини, а бял дроб и дихателни пътища, за които е нужен чист въздух
-Според Вас трябва ли да бъде забранено пушенето на наргилета от деца и защо?
Да трябва да бъде забранено, защото децата трябва да имат среда, която да им позволява да растат здрави.
-Ние с какво можем да помогнем в тази посока?
Вие като деца и като редакция можете много да помогнете. В целия свят журналистите са една от най-големите сили, които могат да променят дневния ред на обществото, към по-добро или към по-лошо в зависимост от това каква е съвестта на журналистите и вярата им в Бога. Когато един журналист или човек, вярва в Бога, вярва в Иисус Христос, то той ще спазва законите, които са ни дадени за наша полза. Един вярващ в Христос човек, никога не би разрешил ползването на наргилета, пушенето на марихуана, а той ще прави това, което Бог е задал за нас човеците.
-Благодаря Ви!

Дискусия с ученици от Благоевград разкри: Младежите са развили зависимост към социалните мрежи

  Социалните мрежи са зависимост, също като цигарите и алкохолизма, изводът е на ученици от Благоевград, които участваха преди дни в дискусия за пристрастяването на възрастни и хлапета към Фейсбук, Туитър и останалите социални мрежи в интернет пространството. Инициативата бе на Общинския съвет по наркотични вещества към кметството и Православния център в Благоевград, а резултатите от съвместно анонимно изследване поставиха изключително сериозни проблеми на дневен ред. Мирела Кючукова работи към Православния център и е сред инициаторите и организаторите на събитието, събрало на едно място деца от II ОУ "Д. Благоев", Средното общообразователно училище с изучаване на чужди езици и възрастни. Потърсихме я за коментар на изключително любопитните резултати от анкетите.

- Мирела, какво ви провокира да направите изследване за зависимостта към социалните мрежи?
- Личната провокация за мен бяха думите на една майка на наркозависимо дете, която бе дошла за съдействие и помощ в нашия център. Като споделяше основния проблем, спомена, че преди 20-ина години, когато детето й за първи път е посегнало към дрога, се е знаело малко за наркотиците, може би защото интернет комуникациите не бяха толкова широко достъпни. Според нея обаче днес семействата се изправят пред други опасности, за които малко се знае. Това ни накара заедно с екипа на д-р Любенова да се размислим каква е зависимостта ни от социалните мрежи, крие ли тя сериозни опасности, или става дума само за забавно и приятно ангажиране на вниманието ни. Това бе причината да организираме среща с млади хора, за да чуем тяхното мнение - чувстват ли се зависими или не, чувстват ли опасност от социалните мрежи и каква е тя. Имаше и доста граждани, присъства и духовният надзорник на Неврокопска епархия архимандрит Епифаний. Впечатли ме, че децата много добре отсяха положителните и отрицателни неща на общуването чрез социалните мрежи и че негативните са доста повече. Междувременно предварително направихме анкета с възрастни и с деца, от нея личи ясно, че болшинството от младите хора ползват мрежите заради приятелствата и общуването, докато за възрастните най-важна е информацията, която може да почерпят, и новостите, които научават.
- В коя графа поставят децата интернет общуването?
- В графата на позитивните неща. 73,6% от децата посочват, че социалните мрежи са мястото за общуване с приятелите. Едва 26,3% ги ползват за научаване на новости, докато при възрастните този процент е 47,5. В този смисъл ни направи впечатление, че подрастващите и възрастните приемаме по различен начин социалните мрежи. Силно бяхме изненадани, че децата подценяват опасността от социалните мрежи. По отношение на личната информация например голяма част от възрастните признават, че са били поставяни в опасна ситуация. 7,5% декларират, че е била използвана такава информация без тяхно съгласие, два пъти повече са попадали на потребител, който се е представял за друг, 17,5% са се сблъсквали с недобронамерен потребител и едва 27,5% не са имали проблеми в комуникациите си през интернет. За сравнение ще посоча, че 70% от децата считат, че няма опасност, нито са били обект на недобросъвестни контакти.
- Да разбирам, че те не могат да разпознаят опасностите?
- Именно. На срещата момиче разкри, че три пъти й се е случвало да я канят на среща хора, които не познава или които са с фалшив профил. От Общинския съвет по наркотични вещества разказаха фрапиращ случай за момче, което месеци наред било подвеждано за комуникация с лице, което впоследствие се оказало, че е възрастен мъж, представил се за момиче. 50,8% от анкетираните деца смятат, че социалните мрежи са полезни, но крият опасности, а 12,2% ги намират за напълно безопасни. Възрастните са доста по-предпазливи, почти 70% разбират, че социалните мрежи крият много опасности.
- Факт е обаче, че социалните мрежи стават причина за не един и два семейни конфликта, както и за много измами...
- О, да, и това бе отчетено точно от децата! Те коментираха, че много лесно може да бъдат подведени хората за дарения, за подпомагане на хора в нужда, на болни деца или различни тежки социални ситуации, и цитираха случаи, за които са чули. Странното за мен и колегите ми бе, че децата не виждат проблем, ако вечер около масата всеки от семейството седи вторачен в мобилното си устройство. Изобщо дискусията за тях бе забавна, чувстваха се "в свои води" и не биха признали, че това е някаква зависимост или че има проблем комуникацията да е през мобилните устройства. Наложи се от Общинския съвет по наркотични вещества да обяснят значението на думата зависимост, че е онова състояние, в което не можеш да се откажеш от нещо. В анкетите около 60% от децата посочват, че по-малко от час на ден са в социалните мрежи, но на дискусията момче призна, че в деня може да влезе 20 или 30 пъти в профила си в социалната мрежа.
- Означава ли това, че контролът от страна на родителите е неоправдано занижен?
- С телефоните, с които разполагат децата, това на практика е неконтролируем процес. Някои признаха, че използват телефоните си и в училище, като по време на час се крият от учителите да се свързват с приятелите си. Споделиха за ситуации, в които са били използвани техни снимки без съгласието им - фотография на едно момиче без нейното одобрение и желание станала достояние на целия клас. Това обидило детето и довело до много неприятни за него коментари от съучениците му. Друг случай, който се разигра по време на дискусията, бе показателен: момиче влезе в профила си в социалната мрежа и веднага се включи на линия брат й. Той обаче също бе в залата и показа - не, не я търси. Оказа се, че друго момче, по-малко, е взел снимката на брат й и като се представя за него, контактува с момичето. Направихме го демонстративно, "фалшивият брат" излезе и поднесе цвете на момичето, но реално можеше да е непознат, свързан с трафик на хора или с друга престъпна дейност. Наистина впечатляващ бе отговорът на въпроса ни в какво биха инвестирали времето, което използват за социалните мрежи. 78,9% от децата казват, че ще го използват за общуване, което е доказателство, че то наистина им липсва.
- Не е ли парадокс тогава, че намират за нормално общуването през мрежите?! Не е ли странно, че дори в семейството да не говорим за приятелския кръг, се налага практиката да се поздравяват за празници с много лични послания и снимки през социалните мрежи?! Чудя се тази майка или това дете не се ли виждат у дома, за да си кажат колко се обичат, и какво ги кара да изваждат толкова интимни отношения на показ пред публиката. Същото важи и за приятелствата - защо личният поздрав все по-често се заменя със съобщение през мрежата?!
- Точно така е. Изводите, до които стигнаха и деца, и възрастни в края на дискусията, бяха, че отрицателните страни на контактите през социалните мрежи са повече от положителните. Неслучайно посланието на архимандрит Епифаний и акцентът, който той постави като финал, бе върху радостта от общуването. Защото точно емоцията липсва, когато общуването не е лично, липсва удовлетвореността, чувството, което хората си предават един на друг, жертваме реалната комуникация за виртуалната, а това не ни дава пълнота на общуването. Много често дори предизвиква негативни емоции, като завист за това къде е ходил и се е снимал другият, воайорство - интересуваш се не толкова от личния си живот, колкото от този на останалите. Това също е сериозен проблем според мен. Считам, че подобно на много други проблеми в съвременното общество, ние, институциите, не трябва да спираме да караме хората да мислят по тези въпроси. Разбира се, не бива да пренебрегваме положителните страни на общуването през мрежите, че хората се свързват по цял свят, комуникират и споделят с близките си надалеч, но това не бива по никакъв начин да застрашава реалния ни живот тук, срещите ни с приятели, гостуването. Затова с Общинския съвет по наркотични вещества ще продължим да провокираме и ученици, и възрастни, за да не се неглижира проблемът с общуването и да се разбере, че социалните мрежи крият риск от зависимост. Нека сме честни - колко от нас могат да си изключат компютрите и да кажат, че няма да ги ползват извън служебните задължения?! Колко от нас сега, по време на великия пост, могат да кажат, че няма да ползват социалните мрежи до края на поста?! Това ще са хората, които не са зависими от мрежите.
- И все пак не е ли малко пресилено да сравняваме контактуването през социалните мрежи със зависимост като наркоманията?
- Не, не е. Дори децата го сравняват със страстта към цигарите, с алкохолизма, и то наистина е така. След като не можем да се спрем и си намираме причини за това, говорим за зависимост.
- А възрастните как реагират?
- Докато правех проучвания по темата, ми направи впечатление, че в Черна гора има клиника за зависими от социалните мрежи. Т.е. има страни, в които този проблем е обособен и оформен, и това, че ние още не сме го направили, не значи, че при нас не съществува. Срещата бе провокирана и от родител, който призна, че има проблем и не знае как да убеди детето си, че виртуалното общуване не е полезно за него.
- Не може ли просто да спре интернет достъпът?
- Това решение дадоха и децата, но то е насилствено и помага при ранна детска възраст. При възпитанието на децата има едно правило, че до един момент то може да е "роб" и да му се въздейства със забрани, след това идва момент, в който става "наемник", тогава се предлага: "Ти правиш това, аз ще ти дам (или ще ти позволя, направя) онова", но винаги идва ред на закона за любовта, когато човекът сам трябва да знае какво да обича и какво не. Забраната, изключването на батерията и изключването на интернета биха подействали в много ранна възраст и в никакъв случай не са решение след 7-годишна възраст, когато опасността става реална.
- Какво трябва да направим тогава? Как да реагираме на съпротивата на детето, а и на собствената?
- Според мен изходът е в повече реално общуване. Всеки да направи усилие, въпреки интереса каква новост има във Фейсбук или друга мрежа, въпреки очакването, че някой от някъде може да се обади. Особено вечер, когато имаме 2-3 часа възможност да сме заедно със семейството си. Колкото да ни се иска да полегнем пред компютъра, нека се напрегнем още малко, да изключим устройствата и да изиграем една игра, да прочетем заедно от книга или просто да си поговорим, защото семейството си заслужава.

Интервю с една майка

  Камелия Хаджиева от журналистически клуб „Кандилце” към Православен информационен център на Неврокопска св. Митрополия представя интервю с една жена, израснала и отгледала детето си във време на атеизъм и открила в трудния си житейски път Христовата вяра, помагаща й да носи тежкия си кръст на майка на наркозависимо дете.

- Кога разбрахте, че детето ви взима дрога?
- Аз усетих много късно, осъзнах, че то не присъства вкъщи. Започна да не се прибира, тогава беше на 14 години, точно в началото на трудния тийнейджърски период. Всички съседи са знаели, но никой не ми каза. Аз лично не бях чувала почти нищо за дрогата, бях гледала само по филмите, но не познавам симптомите. Детето се промени – стана безразлично, агресивно, спря да се храни. Веднъж усетих, че мирише на алкохол - то, милото, се опитало да не вземе дрога и я заменило с алкохол. Тогава разбрах, че има нещо нередно. В седми клас почти спря да ходи на училище, държеше се лошо с учителите, бягаше. Когато с баща му поговорихме с него, то обясни – така и така. Потърсихме помощ от лекари, но те нищо не можаха да ни помогнат. Опитахме да го махнем от средата – новосъздадените му приятели, които непрекъснато го търсеха. Започна да търси постоянно пари, разбрах, че краде от семейния бюджет, започна да изчезва различна техника от вкъщи. Изпратихме го в чужбина, но там също не намери спасение и се върна. Започнахме отново лечение, но нищо не помогна. Вкъщи стана страшно, започна да взима пари от наши близки и приятели, започна да краде, да разбива коли, вкъщи започна да идва полиция. И днес като звънне телефонът, сърцето ми спира – или е полицай, или ще ми кажат, че детето ми е умряло. Започнаха да умират приятелите му, от целия му кръг останаха 2-3 живи деца. Голяма част от родителите на попадналите в наркотиците деца също починаха, това не се издържа. Детето не е това, което си имал, то е безсърдечно, постоянно лъже, намира всякакъв начин да ти измъкне пари. Моето дете преди наркотиците спортуваше, ходеше на състезания дори в чужбина. За един период от 9 месеца беше чисто от дрогата, върна се към спорта, но първият неуспех го върна обратно в дрогата. Аз познавах от терасата на апартамента си в какво състояние е и каква дрога е взело. Къде ли не съм го търсила... Крадяха с неговите приятели, разбиваха коли. Отидох и сама го натопих в полицията, защото се страхувах да не убие човек. На един Разпети петък сама му дадох пари за дрога, въпреки че знаех, че ме лъже, за да не обере някого. Повечето от децата стават толкова агресивни, че посягат на родителите си. Вкъщи чупеше прозорци, един път с глава, дори е водил групата си да търси вкъщи скрити пари за дрога. Стана абсолютно безчувствено. Лечение нямаше! Ходехме по ръба, кой ще оцелее - то или ние. Опитахме да се лекува на няколко места, но без успех. Изпратихме го в комуна в чужбина, на третия ден избяга и се върна. Изтегляме го от бездната, плащаме му дълговете, пооправяше се и след това започваше пак. Тогава по един проект се запознахме със свещеник от Православната църква. Детето замина за манастир, където прекара няколко месеца. След манастира замина за Испания за комуна и повече от 10 години се борим. Сега, слава Богу, е добре, бори се с живота и има свое дете.
- Кой период ви беше най-труден? Когато разбрахте, че взима дрога или после?
- Не, когато разбрах, че взима наркотици, не мислех, че е непоправимо. Аз не осъзнавах колко страшно е това. Мислех, че двамата със съпруга ми ще се справим, ще го изпратим в чужбина, ще го лекуваме и всичко ще се оправи. Но когато беше в чужбина и се върна, и нищо не помагаше, крадеше и чупеше витрини, пристигаха сметки за поразиите... Тогава стигнах до там, че хем го обичах, хем го мразех. Купихме му билет за Испания, но също го продруса, като взе 5 дози наведнъж и изпадна в кома в краката ми. Това вече не беше моето дете, в изцъкления му поглед се виждаше преизподнята.
- Вие сте се борили много, какво беше това, което ви караше да продължавате борбата?
- Майчиното чувство, това е моето дете. Жестоко или не, всичко е плод на нашия живот, на предходните поколения, Бог не дава това изпитание току-така. Не можеш да се откажеш. То е моето, МОЕТО дете.
- Споменахте, че сте били в манастир, помогна ли ви Църквата?
- Аз съм израснала в атеистично време, църквите в родния ми град бяха три и почти винаги стояха заключени, пускаха ни само на Великден. Никой не ми е говорил за вяра. Започнах да ходя на вечерните служби в храма, когато започна това голямо изпитание. Не можех да стоя вкъщи, приятелите не ме интересуваха, защото ми натежаваха, не исках да ме съжаляват, нито пък да говорят за друго, а всеки гледаше да не ме обиди. Тогава се запознах с екипа на Общинския съвет по наркотични вещества и техния проект с Православната църква. Те заведоха детето ми в манастир, ние също започнахме да ходим там през седмица-две. Почти 6 месеца бе престоят му в манастира, но за него те бяха най-важните в живота му. То отиде в манастира, за да критикува, мислеше, че ще срещне старци, които да го поучават или наставляват, а там намери едни млади хора, които също се бореха със своите страсти. Ден-два беше стояло и на третия потърсило нещо да работи, а в манастира - работа да искаш. Неговата критика млъкна, нямаше какво да каже за монасите.
- Продължава ли връзката му с Църквата?
- Да, до ден-днешен, единственото място, за което то не може да каже нищо лошо, е манастирът и времето, за което е било там. Детето ми обикна монасите в манастира. За моето чедо връзката му с манастира бе решаваща за живота му. Защото то там се научи на страх Божий, от който не може никой човек да се отърве, където и да отиде - той е в него.
- На вас помогна ли ви Църквата?
- О, да. Ако не бяха думите за Христос - „Иисус изтърпя и на нас заповяда да изтърпим”, аз нямаше да съм тук. Бях си приготвила примка с въже и мислех къде да се самоубия, така че да не плаша хората. Ставах сутрин и нещо страшно ме болеше, но и на лекар да отида, нямаше да разбере какво ми е, нищо нямаше да ми открият, защото не ме болеше сърце, глава, крак, ръка или зъб, а болката е непоносима – болеше ме душата. А щом имам душа, значи има и Бог. Към кого да се обърна, ако не към Господ, към Църквата, към манастира и книгите, където да намеря утеха?
- Ако се върнете назад, бихте ли променила нещо, преди това да се бе случило?
- О, трябва да се върна много назад. Аз не бях влизала в църква като дете, никой нищо не ми даде в тази посока. Човек не може да даде това, което няма. Чувствам се виновна, че не опазих детето си, но никой родител не може да ги пази постоянно, трябва да молим Бог да ги пази.
- Казахте, че малко сте знаели за дрогата тогава, днес се говори за наркотиците. Мислите ли, че е добре да се говори за последиците от тях на младите хора?
- Превенцията е решаваща за децата, защото започналите се отказват много, много трудно. Те трябва да знаят, че няма да имат коса, зъби, тяло, майка, баща, семейство, здраве, бъдеще. Наркотиците обсебват и изблъскват всичко, дори самият теб те няма. Трябва да знаят, че няма "ще взема малко, само да опитам" - опиташ ли - вече си започнал и няма отърваване. Трябва още от малки да се пазят и да се говори за последиците от взимането на дрога.
- Какви деца са тези, които посягат към наркотиците?
- Любознателни, искащи да опитат от новото, за съжаление, без да осъзнават последиците. Моето дете и приятелите му бяха умни, интелигентни, имаше едно момиче с дарба за рисуване, детето ми взимаше стипендия за отличен успех. Новото в света на младите ги привлича, те посягат към него и го опитват, без да се замислят за последиците. Тогава малко се знаеше и се говореше за последиците от наркотиците, а днес така малко се знае и говори за други нови неща, които съблазняват децата към себе си. Но трябва да сме будни, да се търсят последиците от новостите. Освен това от малки децата трябва да ходят на неделно училище, за да възпитават в себе си страх Божий, като имунитет към всякакви духовни болести.

Д-р Любенова: Вярата в Христос дава верния път, по който можеш да си щастлив без наркотици!

- Д-р Любенова, какво кара младежите да посягат към наркотици?
- Различно, за всеки е индивидуално, но общото и най-страшното при всички младежи посегнали към наркотици, с които ние сме се срещали е духовната криза. При децата няма духовни ценности предадени им от възрастните, те нямат ясни правила за живота, ясно определени достойни примери в ежедневието. Днес се оказва, че децата нямат любима книга, имат любими филми но не и книги, а книгата е тази която развива и обогатява езика, предизвиква търсенето и намирането на различни въпроси. Когато обаче книгата мине през киноиндустрията, всичко минава през мозъка по абсолютно мързелив начин, човек се радва на някакви ефекти, а на дълбоките пролбеми, които се разглеждат, не се търсят решения, а само запознаване с тях или изживяванее на момента. Книгата те кара да мислиш. В следствие на това, наблюдаваме в различна възраст, че учениците не могат да направят анализ на нещо което прочетът или на дадена ситуация. Това е една лоша тенденция в развитието и бъдещето на децата не зависимо от пътя който поемат.
Трудна ли е работата Ви със наркозависими и защо?

- Много е трудна, най-трудно е когато едно дете, което взима наркотици и страда ме погледне в очите и ми каже: Трябва да ми помогнеш, защото аз самия не мога.
- Бихте ли да ни разказали някой случай с наркозависим?
- Да мога да ви разкажа, но няма весели случки, те всички са трагични. Много ярко си спомням случая с едно момче, което изпратихме да се лекува в едно от малкото места в България. За съжаление в България няма системно и качествено лечение, единствено тези които изпращаме в чужбина имат шанс. Срещам това момче, преди да замине и той ми каза : Др. Любенова имам вътрешното усещане, някакво предчуствие за първи път в живота си, че аз този път ще се спася. Той замина и почина, бяха го намерили в един подлез със забита спринцовка в ръката, факт е че той вече не можеше да си прави кокаина инжекционно на ръцете и краката, което ме кара да мисля, че някой му е поставил иглата, на дясната ръка. Кой и как го уби заедно с кокаина така и неразбрахме. Но аз помня думите му: Аз ще се спася!
- Има ли начини за лечение на наркотичната зависимост?
- Ще се радвам много деца като вас да чуят отговора ми – в момента в света на зависимостта към наркотици НЯМА ЛЕЧЕНИЕ. Опитваме се да помогнем по различни начини на момчета и момичета да се измъкнат от зависимостта и то задължително с помоща на вярата. Вярата е едно от основните условия за да се пребори човек със зависимостта, както и да намери своя път в живота. Разбира се ние разполагаме с психолог – Елена Султова, която работи със зависимите и много важна е превенцията – тези които не са пробвали да не започват. Нашия младежкия съвет по общински вещества с ръководител Магдалена Рахова е много активен и търси иновативни и нестандартни подходи. Сега например за поредна година подготвят постановката „Радини вълнения” на Иван Вазов със студенти и ученици. Това е едно съчетание на българската литература и история, на вярата ни в Христа като форма на превенция срещу наркоманията. Това е изживяване, което се запомня и служи като начин на възпитание на духовни ценности.
- Дизайнерската дрога по различна ли е от обикновенната?
- Името на тази дрога идва от дизайн /рисувам/. На пазара има вещества като кокаина, които предизвикват зависимост и са забранени, за това се пускат вещества, които повтарят химическата формула на забранените вещества с добавени малки промени, заради които няма забрана за веществото, което може да се закупи до поискване на забраната му. Тази ситуация в България е много неприятна, трябва да се поиска забрана на всички вещества, които имитират наркотиците и за всяко вещество да се търси разрешителен режим, тогава разпространението няма да е толкова голямо. Другото важно нещо, е че синтетичните наркотици имат огромна разрушителна сила върху човешкия организъм, за много кратко време организма се износва, увреждат се вътрешните органи, психиката, мозъка дори човека емоционално обеднява.
- Как можем ние децата да се предпазим от наркотиците и хората, които ги продават?
- Първо трябва да знаете и да сте убедени, защо не трябва да употребявате наркотици, това е задължение на нас възрастните – родители, учители, ние които работим по превенцията и разбира се на журналистите, защото тяхната сила е голяма. Ние трябва да убедим обществото и подрастващите, че наркотиците са нещо страшно за всеки човек и веднъж започнал после не може да се откаже лесно. При наркотиците няма опитване има започване. За пример ви давам ухапването от пепелянка, има хора които при ухапване от отровни змии са оживявали, но повечето хора умират или имат тежки последствия в организма. Подобно е с наркотиците, за това най-добре е да не се посяга към каквито и и да е наркотици. Второто много важно нещо е , че децата трябва да вярват и то от малки, за съжаление не всички семейства в България са вярващи. Православната вяра, вярата в Христос е много ползотворна в това отношение, тя може да ти даде верния път, врата през която да минеш и да се чувстваш щастлив без да взимаш наркотици. Знаете ли, иска ми се да направим една книжка, в която да съпоставим от една страна децата които се усмихват без наркотици, а от другата страна такива в наркотична зависимост. Аз съм виждала, напушени хора, които се смеят, отвратително е! Това не е истински смях, а породен от наркотика, самите момичета и момчета изглеждат като с умствени дефицити, гледайки ги ти става тъжно. Обратно, когато чуя деца от детска градина отиващи някъде на мероприятие, и се смеят, настроението ми се повишава и започвам да се усмихвам, толкова се радвам, че те са здрави и щастливи.
- През новата 2016 години планувате ли мероприятия с Православния център на Неврокопска света митрополия?
- О да, аз лично и целия ми екип, не виждаме работата си без центъра, и сме много благодарни за подкрепата на цялата ни дейност специално на Негово Вископреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, на отец Светослав Кючуков и екипа на центъра. Среща ли сме многократно ученици и студенти с тях и сме много доволни от резултатите.

Интервю на Илияна Веселинова и Камелия Хаджиева с д-р. Теменужка Любенова, председател на Общинския съвет по наркотични вещества Благоевград


logo

Месечен бюлетин на ОбСНВ, юни